№ 1125
гр. София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110131157 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.126 и сл. АПК, вр. §19 ЗИДАПК (ДВ,
бр.39/20.05.2011 г.).
Образувано е след определение №3804/28.05.2021 г. на АССГ, II отделение, по
административно дело № 4596/2021 г., с което производството пред АССГ е прекратено и
делото е изпратено на СРС, по подведомственост, по жалба вх. №14060/22.04.2021 г. по
описа на АССГ, подадена от Б. Н. АЛ., ЕГН **********, с адрес: . с. ., ул. „Здравец“ №2 и
М. М. С., ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. „Симеоново“, ул. „Каменица“ № 26, и
двамата със съдебен адрес: гр. Банкя, ул. „Цар Освободител“ № 60 чрез адвокат Ц.Т., срещу
мълчалив отказ за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ на
СО – район Витоша, със седалище и адрес в гр. София, кв. „Павлово“, ул. „Слънце“ №2,
представляван от инж. Теодор Петков, в качеството му на кмет на Район Витоша – СО и
Николина Николова – началник отдел „ФСД“.
В жалбата се твърди, че като наследници на . жалбоподателите са образували четири
броя искания пред . – Район Витоша за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и
ал. 5 ППЗСПЗЗ за частта от имотите, попадащи в СО – Район Витоша, както следва: Искане
с вх. № 9400-5881 от 10.12.2015 г., по което е образувано преписка № РВТ16-ГР94-486;
искане с вх. №9400-5877 от 10.12.2015 г., по което е образувано преписка № РВТ16-ГР94-
483; искане с вх. № 9400-5879 от 10.12.2015 г., по което е образувано преписка № РВТ16-
ГР94-484; искане с вх. №9400-5880 от 10.12.2015 г., по което е образувано административна
преписка № РВТ16-ГР94-485, като твърдят, че са приложили необходимите документи.
Жалбоподателите поддържат, че през 2020 г. и в началото на 2021 г. са подадени заявления
за преразпределение на административните преписки, с което са поискали отново да им
бъдат издадени съответните скици, но до подаване на жалбата липсвало произнасяне на
административния орган. Сочат, че законоустановеният срок за произнасяне е изтекъл на
19.03.2021 г., от който момент е започнал да тече срока за обжалване на мълчаливия отказ.
Молят съда да отметни мълчаливия отказ на СО район Витоша да издаде скици по чл. 13 и
сл. От ППЗСПЗЗ за описаните в жалбата имоти, във връзка с приключването на процедура
по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Претендират разноски.
Ответната страна по жалбата – . на . Район Витоша, изразява становище за
1
недопустимост на жалбата, като просрочена. Твърди, че жалбоподателите са поискали
произнасяне по старите си четири заявления от 10.12.2015 г. с молби от 18.12.2020 г., а не
по ново искане, като поддържа, че молбите са подадени пет години след изтичането на срока
за произнасяне по процесните административни преписки от 10.12.2015 г., който е изтекъл
на 11.01.2016 г. и към този момент и бил налице формулиран мълчалив отказ, който
жалбоподателите са пропуснали да обжалват. Моли жалбата да бъда оставена без уважение
като просрочена и неоснователна, претендира разноски. Прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар.
Съдът, като взе предвид становищата на страните събраните по делото
релевантни за правния спор доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира за
установеното следното от фактическа страна:
С молба вх. № 9400-5879 от 10.12.2015 г., адресирана до . на СО, район Витоша, Б. Н.
АЛ. е поискала издаването на удостоверение по чл.13 и сл. от ППЗСПЗЗ за имот в
местността „Ридо“/ „Каменливото“ с площ 1,8 дка, идентифициран като им. пл. №2867,
кад. лист 737 по кадастрален план 1950 г., който е установен като собственост на
наследниците на Христо Стойков Зоньов на основание препис извлечение от емлячен
регистър стр. 576, т. I, и за който е издадено удостоверение от ОСЗ – Овча Купел, че по
преписка С174/1992 г. от наследниците на Тана Христова, имотът е заявен за възстановяване
по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Към молбата са представени скици по чл. 13 от ППЗСПЗЗ – 2 броя
в оригинал, копие от стар кадастрален план и разписен списък към него, удостоверение от
ОСЗ – Овча Купел, препис извлечение от стар емлячен регистър, нотариален акт,
удостоверение за наследници, както и извадка от кадастралния регистър за недвижимите
имоти, попадащи в обхвата на бившия имот.
От ангажираните от ответника доказателства се установява, че по постъпилата молба
с вх. № 9400-5879 от 10.12.2015 г. е образувана преписка с № РВТ16-ГР94-484. По
образуваната преписка е изпратено писмо от 27.01.2016 г. до Началник отдел „ПАОУОСС“,
с искане за становище относно наличието или липсата на АДС за имота, предмет на
образуваната преписка, на което е получен отговор на 20.04.2016 г. за липса на АОС или
АДС, но в имота попадат реализирани улици и терен „За озеленяване и трафопост“, като по
смисъла на ЗОС, улиците и терените за озеленяване са публична общинска собственост. На
06.06.2016 г. е поискано становище от Главен специалист „УТКР“ относно наличието или
липсата на одобрени строителни книжа и документи за собственост на имота, както и
становище от Началник отдел „КС“ относно законността на извършеното строителство в
УПИ, попадащи в имота, предмет на преписката. На 07.06.2016 г. до гл. арх. на Район
„Витоша“ е изпратено становище относно законността на застрояването в бивш имот с пл.
№2867 к. л. 737 по кадастралния план от 1950 г., ведно с копията на представените
документи за собственост, изготвено от Началник отдел „Контрол по строителството“. На
14.06.2016 г. е представена информация относно наличието на строителни книжа и
документи за построени обекти в процесния имот. До собствениците на имоти е изпратено
съобщение за представяне на документи за собственост. На 19.04.2018 г. е постъпила молба
от жалбоподателите за издаване на удостоверение за образуваните преписки, като същото е
издадено на 12.07.2018 г. На 18.12.2020 г. е входирана по преписката молба от
жалбоподателите за преразпределянето и липсата на резултати, във връзка с която
административния орган им е указал на 12.01.2021 г., че следва да представят актуални
скици по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ и доказателство относно идентифициране на бившият им
имот. Със заявление за внасяне на допълнителни документи от 05.03.2021 г., наследниците
са представили поисканите документи, като от административния орган е поискана на
15.03.2021 г. от Началник отдел „Контрол по строителството“ дали УПИ XX -367 от кв. 42
по плана за регулация на в. з. Симеоново–север е застроен и дали строежът е започнал към
01.03.1991 г. След тази дата до входиране на жалбата административният орган не е
извършвал действия по преписката и не се е произнесъл по същата.
С молба вх. № 9400-5881 от 10.12.2015 г., адресирана до . на СО, район Витоша, Б. Н.
АЛ. е поискала издаването на удостоверение по чл.13 и сл. от ППЗСПЗЗ за имот в
2
местността „Рекманица“ с площ 23,8 дка, идентифициран като им. пл.
№2732,2333,2334,2335, кад. лист 722 по кадастрален план 1950 г., който е установен като
собственост на наследниците на Тана Христова Стайкова на основание препис извлечение
от емлячен регистър стр. 536, т. I, и за който е издадено удостоверение от ОСЗ – Овча Купел,
че по преписка С174а/1992 г. от наследниците на Тана Христова, имотът е заявен за
възстановяване по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Към молбата са представени скици по чл. 13 от
ППЗСПЗЗ – 2 броя в оригинал, копие от стар кадастрален план и разписен списък към него,
удостоверение от ОСЗ – Овча Купел, препис извлечение от стар емлячен регистър,
удостоверение за наследници, извадка от кадастралния регистър за недвижимите имоти,
попадащи в обхвата на бившия имот, както и удостоверение за идентичност на лица с
различни имена.
От ангажираните от ответника доказателства се установява, че по постъпилата молба
с вх. № 9400-5881 от 10.12.2015 г. е образувана преписка с № РВТ16-ГР94-486. По
образуваната преписка е изпратено писмо от 27.01.2016 г. до Началник отдел „ПАОУОСС“,
с искане за становище относно наличието или липсата на АДС за имота, предмет на
образуваната преписка, на което е получен отрицателен отговор. На 13.06.2016 г. е поискано
становище от Началник отдел „КС“ относно законността на извършеното строителство в
УПИ, попадащи в имота, предмет на преписката, като са представени констативни
протоколи от 31.05.2016 г. на комисия, назначена със Заповед № РВТ16-РД91-29/29.03.2016
г., която въз основа на оглед установява застрояването в бившите имоти. На 16.06.2016 г. до
гл. арх. На Район Витоша е изпратено становище относно законността на застрояването в
бивши имоти пл. №232, 2333, 2334 к. л. 722 по кадастралния план от 1950 г., изготвено от
Началник отдел „Контрол по строителството“. На 20.02.2017 г. е поискано становище за
наличието или липса на одобрени строителни книжа, както и документи за собственост за
имотите, предмет на преписката. Поискана е информация относно адреса на Събина Цонева
Генева, за която съществува информация, че е собственик на част от имота, за който е
поискано възстановяване. Поискани са строителните книжа и документи за собственост и на
останалите лица, идентифицирани като собственици. По така изпратените съобщения се
входирани по преписката строителни документи и актове за собственост на лицата. По
преписката е издадено удостоверение от 12.07.2018 г., което да послужи на наследниците за
снабдяване с документи за установяване на информацията по чл. 13, ал. 5, т. 4 от ППЗСПЗЗ,
необходима за процедиране на преписките. След молба на наследниците от 18.12.2020 г., на
12.01.2021 г. им е указано от страна на административния орган, че следва да представят
актуални скици по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ и доказателство относно идентифициране на
бившият им имот. Със заявление за внасяне на допълнителни документи от 05.03.2021 г.,
наследниците са представили поисканите документи, като от входирането на молбата на
05.03.2021 г. до подаване на жалбата липсва произнасяне на административния орган.
С молба вх. № 9400-5877 от 10.12.2015 г., адресирана до . на СО, район Витоша, Б. Н.
АЛ. е поискала издаването на удостоверение по чл.13 и сл. от ППЗСПЗЗ за имот в местност
„Ендако“ в размер на 2,9 дка, идентифициран като имот пл. №1812,258, кад. лист 720 по
кадастрален план 1950 г., който е установен като собственост на наследниците на Христо
Стойков Зоньов на основание препис извлечение от емлячен регистър стр. 576, т. I, и за
който е издадено удостоверение от ОСЗ – Овча Купел, че по преписка С174/1992 г. от
наследниците на Христо Стойков, имотът е заявен за възстановяване по чл. 11, ал. 1 от
ЗСПЗЗ. Към молбата са представени скици по чл. 13 от ППЗСПЗЗ – 2 броя в оригинал, копие
от стар кадастрален план и разписен списък към него, удостоверение от ОСЗ – Овча Купел,
препис извлечение от стар емлячен регистър, делбен протокол от ТКЗС – 1948 г.,
удостоверение за наследници, както и извадка от кадастралния регистър за недвижимите
имоти, попадащи в обхвата на бившия имот.
От ангажираните от ответника доказателства се установява, че по постъпилата молба
с вх. № 9400-5877 от 10.12.2015 г. е образувана преписка с № РВТ16-ГР94-483. По
образуваната преписка е изпратено писмо от 27.01.2016 г. до Началник отдел „ПАОУОСС“,
с искане за становище относно наличието или липсата на АДС за имота, предмет на
3
образуваната преписка. От извършването на това действие, до входирането на молба от
05.03.2021 г. с повторно искане на жалбоподалите за преразпределяне на административната
преписка с № РВТ16-ГР94-483 и осъществяване на първоначалното искане за издаване на
удостоверение, действия от страна на административния орган не са извършвани.
С молба вх. № 9400-5880 от 10.12.2015 г., адресирана до . на СО, район Витоша, Б. Н.
АЛ. е поискала издаването на удостоверение по чл.13 и сл. от ППЗСПЗЗ за имот в местност
„Каменливото“ в размер на 1,6 дка, идентифициран като имот пл. №2736, кад. лист 739 по
кадастрален план 1950 г., който е установен като собственост на наследниците на Христо
Стойков Зоньов на основание препис извлечение от емлячен регистър стр. 576, т. I, и за
който е издадено удостоверение от ОСЗ – Овча Купел, че по преписка С174/1992 г. от
наследниците на Христо Стойков, имотът е заявен за възстановяване по чл. 11, ал. 1 от
ЗСПЗЗ. Към молбата са представени скици по чл. 13 от ППЗСПЗЗ – 2 броя в оригинал, копие
от стар кадастрален план и разписен списък към него, удостоверение от ОСЗ – Овча Купел,
препис извлечение от стар емлячен регистър, удостоверение за наследници, както и извадка
от кадастралния регистър за недвижимите имоти, попадащи в обхвата на бившия имот.
От ангажираните от ответника доказателства се установява, че по постъпилата молба
с вх. № 9400-5880 от 10.12.2015 г. е образувана преписка с № РВТ16-ГР94-485. По
образуваната преписка е изпратено писмо от 27.01.2016 г. до Началник отдел „ПАОУОСС“,
с искане за становище относно наличието или липсата на АДС за имота, предмет на
образуваната преписка. От извършването на това действие, до входирането на молба от
05.03.2021 г. с повторно искане на жалбоподалите за преразпределяне на административната
преписка с № РВТ16-ГР94-483 и № РВТ16-ГР94-485 осъществяване на първоначалното
искане за издаване на удостоверение, действия от страна на административния орган не са
извършвани.
По делото няма формиран спор, а от представените от ответника пред СРС, преписки
се установява, че до приключване на устните състезания пред СРС, ответникът не се е
произнесъл по искането на жалбоподателя.
Други допустими и относими доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
1. По допустимостта на жалбата:
Издаването на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5-6 ППЗСПЗЗ е законно следствие от
проведената процедура по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Преди приемането на разпоредбата на чл.
11, ал. 4 ППЗСПЗЗ в настоящата и редакция, възстановяването на правото на собственост по
реда на ЗСПЗЗ се извършваше от общинските служби по земеделие само въз основа на
удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ. След въвеждане на изискването
застроената и незастроената част от имотите да се определят с нарочен административен акт
по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, издаването на документите по чл. 13, ал. 5 и 6 не е отпаднало като
изискване, но всъщност няма самостоятелно значение. Тяхното съдържание следва пряко от
заповедта по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Нещо повече, издаването на документите по чл. 13, ал.
5 и, ал. 6 не може да се осъществи, ако не е издадена заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Тази
заповед от своя страна притежава графична част, поради което сама по себе си съдържа
необходимата информация /а именно изброената в чл. 13, ал. 5 и, ал. 6 ППЗСПЗЗ/ за
възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ и обезсмисля издаването на
отделно удостоверение и скица. Независимо от това, след промяната на чл. 11, ал. 4
ППЗСПЗЗ разпоредбите на чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ не бяха отменени, което създава
объркване в практиката и впечатление, че съществува самостоятелна административна
услуга за издаване на документите по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ. Това обаче не е така и в
случая не става въпрос за административна услуга. Разпоредбите на чл. 13, ал. 5 и 6
ППЗСПЗЗ следва да се тълкуват систематично с тази на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Не на
последно място, независимо как молителят квалифицира искането си /която квалификация
не обвързва съда/, неговата цел е да бъде определена незастроената част от имота, която
4
може да му бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ. По действащото законодателство това
може да стане само чрез издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, а скицата и
удостоверението по чл. 13, ал. 5 и 6 нямат самостоятелен характер. Ето защо исканията за
издаване на такива удостоверения и скици трябва да се възприемат като искания за
определяне на застроената и незастроената част от подлежащи на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ имоти, т. е. като искания за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Съответно
отказите по тези искания, било то изрични и мълчаливи, винаги съставляват актове по
смисъла на § 19, ал. 1 от ЗИД на АПК /ДВ, бр. 39 от 2011 г./. (Определение № 26 от
28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 29/2015 г., 5-членен с-в.).
По изложените съображения, в настоящия случай съдът приема, че искането на Б. Н. АЛ.
и М. М. С. за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и въз основа на нея
удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ на наследствения им имот, обективирано
в заявление вх. № 9400-5881 от 10.12.2015 г.; вх. №9400-5877 от 10.12.2015 г.; вх. № 9400-
5879 от 10.12.2015 г. и заявление с вх. №9400-5880 от 10.12.2015 г., до . на СО Район
Витоша, представлява искане за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ за определяне
на застроената и незастроената част от имотите, съответно жалбата им е срещу мълчалив
отказ на . на СО – Район Витоша да издаде такава заповед.
Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се
издаде акта.
В настоящия случай, жалбоподателката - молител по административните производства е
поискала издаване на Заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и,
ал. 5 и скица и съответно определяне на застроената част от наследствени имоти, който
попада в границите на урбанизираната територия от компетентния орган – СО – Район
Витоша, представлявана от . на района.
Молбата вх. № 9400-5879 и молба с вх. № 9400-5881 са подадени на 10.12.2015 г., като е
поискано от жалбоподателката отстраняване на нередовности и допълнителни документи.
Същите са отстранени и са представени документи по преписка № РВТ16-ГР94-484 и
преписка № РВТ16-ГР94-486 със заявления от 05.03.2021 г. След отстраняване на
нередовностите съобразно чл. 30, ал 3 от АПК е започнал да тече срока за произнасяне на
административния орган, като по молбата вх. № 9400-5879 и молба с вх. № 9400-5881 и към
датата на подаване на жалбата и към настоящия момент няма произнасяне, няма образувано
производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, не е проведено и производство по чл. 13а от
ППЗСПЗЗ, поради което срокът по чл. 57, ал. 5 АПК е изтекъл и на основание чл. 58, ал. 1 от
АПК е налице мълчалив отказ да се издаде акта. Мълчаливият отказ представлява
индивидуален административен акт, тъй като с него се засягат права и законните интереси
на жалбоподателя и като такъв подлежи на оспорване пред районния съд, съгласно
разпоредбата на параграф 19, ал. 1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на АПК
(обн. ДВ, бр. 39 от 2011 г.). Оспорването на отказа е направено на 22.04.2021 г., т. е. в
едномесечния срок от датата, на която е следвало да се произнесе ответникът (05.04.2021 г.),
съгласно чл. 149, ал. 2, изр.последно АПК.
По молба с вх. № 9400-5880 и молба с вх. № 9400-5877, подадени на 10.12.2015 г. също
липсва произнасяне. По същите обаче не са осъществявания никакви действия от подаването
на молбите и от изпращането писмо от 27.01.2016 г. до Началник отдел „ПАОУОСС“, с
искане за становище относно наличието или липсата на АДС за имота, предмет на
образуваните преписки до датата на подаване на повторни молби за произнасяне по
искането на 05.03.2021 г., поради което и срокът за произнасяне на административния орган,
както и срокът за обжалване на мълчаливия отказ за изтекли и в тази част жалбата по делото
се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Жалбоподателите, като страна в производството по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ и наследници
на лице, подало заявление за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ –
наследници на Христо Стойков Зоньов по преписка № С174/1992 г. и Тана Христова
Стайкова по преписка № С174а/1992 г. са легитимирани да оспорят мълчаливия отказ за
издаване на заповед по чл.11, ал.4 ЗСПЗЗ и скица въз основа на нея (ТР №5/2011 г. по т.д.
5
№8/2010 г. на ОС на ВАС).
2. По основателността на жалбата:
Със заявления от 10.12.2015 г., както и с последващи заявления от 05.03.2021 г. за
представяне на допълнителни документи, както и молби от 05.03.2021 г. за
преразпределение на преписка, жалбоподателите са направили искане да бъде издадена
Заповед на основание чл. 11, ал. 4 от ЗСПЗЗ и съответно законно следващите на тази
процедура удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4-6 от ППЗСПЗЗ за бивши земеделски имоти,
за да бъде довършена инициираната реституционна процедура.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ ОСЗ постановява решение за възстановяване правото на
собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на
удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. Издаването на удостоверение и скица
по чл. 13, ал. 5-6 от ППЗСПЗЗ е законно следствие от проведената процедура по чл. 11, ал. 4
от ППЗСПЗЗ. Определянето на застроената и незастроената част от имотите се определят с
нарочен административен акт по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, издаването на документите по
чл. 13, ал. 5 и 6 не е отпаднало като изискване, но всъщност няма самостоятелно значение.
Тяхното съдържание следва пряко от заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Издаването на
документите по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 не може да се осъществи ако не е издадена заповед по чл.
11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ.
При тези данни и след като е бил сезиран със заявления от 05.03.2021 г. с искане за
издаване на Заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и удостоверение и скица,
административният орган е бил длъжен да се произнесе по искането в законоустановения
срок с изричен акт, съдържащ изискуемите реквизити, предвид установеното в закона
изискване застроената и незастроената част от имотите да се определят с нарочен
административен акт. Като не се е произнесъл с изричен акт, органът е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, съставляващо отменително основание по чл. 146, т. 3
от АПК. Кметът е бил задължен да предприеме съответните действия по задвижване
процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ в съответните законоустановени срокове и
издаване на исканите документи, които са предпоставка за реституция на имота.
Съгласно чл. 59, ал. 1 АПК административният орган издава или отказва издаване на
акта с мотивирано решение. От събраните по делото доказателства се установи, че по
подадените от жалбоподателите заявления административният орган, до когото са
адресирани, не е постановил акт в съответствие с изискванията на закона. Разпоредбата на
чл. 59 АПК регламентира съдържанието на акта, когато се издава в писмена форма, както и
че административни актове, изразени чрез действие или бездействие, се издават само когато
това е предвидено в закона. Законосъобразното постановяване на индивидуален
административен акт изисква изрично произнасяне - със задължителното по чл. 59 от АПК
съдържание. В случай на недопустимост на искането в някоя от хипотезите на чл. 27, ал. 2
АПК или при неотстраняване на недостатъците по чл. 30, ал. 2 АПК, административният
орган е длъжен да издаде съответния акт, като изричният му отказ да разгледа по същество
отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт подлежи на
обжалване по реда на чл. 197 и сл. АПК. Преценката относно допустимостта на направеното
до него искане е от компетентността на административния орган, до когото искането е
направено, като на съдебен контрол подлежи именно тази преценка, обективирана в изричен
акт. Приетите за разглеждане мълчаливи откази не позволяват на съда да се произнесе по
същество за тяхната законосъобразност, тъй като не може да замени конкретните мотиви на
административния орган, поради което преписките следва да се върнат на компетентния
административен орган за решаване на въпроса. Компетентният орган следва да установи
осъществени ли са конкретни юридически факти, с чието настъпване правната норма
свързва определени последици и да се произнесе със съответен акт. Правнорелевантните
факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от
органа като основание за издаването му. Съдът намира, че е допуснато процесуално
нарушение от категорията на съществените, довело до незаконосъбразност на оспорените
мълчаливи откази, с оглед липсата на мотиви дали искането на жалбоподателите е
6
допустимо или не, основателно или не, налице ли са предпоставките за издаване на
административния акт, респ. необходимостта от съответни съгласувания с други
административни органи, като същите не могат да бъдат заместени в хода на съдебното
производство.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваните мълчаливи откази са
незаконосъобразни по заявления по заявление вх. № 9400-5881/10.12.2015 г. и заявление вх.
№ 9400-5879/10.12.2015 г. и следва да се отменят, а преписките следва да се върнат на
административния орган да се произнесе по направените искания. По вторите две заявления
по заявление вх. № 9400-5877/10.12.2015 г. и заявление вх. № 9400-5878/10.12.2015 г.следва
жалбата да се остави без разглеждане, поради това, че същата се явява недопустима.
По разноските: Предвид изхода по спора и на осн. чл. 143, ал. 1 АПК следва на
жалбоподателите и на ответника по жалбата да се присъдят разноски, съразмерно на
уважената, респективно прекратената поради недопустимост част от жалбата, за държавна
такса и адвокатски хонорар, респективно за юрисконсултско възнаграждение. По делото
жалбоподателите са представлявани от редовно упълномощен адвокат, като видно от
представения договор договореното и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение е
в размер на 600 лв. Срещу последното е направено възражение за това, че е прекомерно,
което възражение съдът не споделя. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г.
минималния хонорар за настоящото дело е 500 лв. В случая обаче делото не е с минимална
фактическа и правна сложност, като отделно от това са проведени и две съдебни заседания.
Ето защо съдът намира за неоправдано намаляването на хонорара, който от своя страна е
малко над минимално предвидения такъв. Съразмерно на уважената част от жалбата, на
жалбоподателите следва да се присъди сумата от 310 лв. На ответната страна следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 150
лв., като съразмерно на прекратителната част същото следва да се присъди в размер на 75
лв. След извършване на компенсация до по-малкото задължение, на жалбоподателите следва
да се присъди за разноски сумата от 235 лв.
По изложените мотиви, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ без разглеждане депозираната жалба, подадена от Б.А. и М.С. срещу мълчалив
отказ на . на Район „Витоша”, . по заявление вх. № 9400-5877/10.12.2015 г. и заявление вх.
№ 9400-5878/10.12.2015 г., като недопустимо, поради просрочие на жалбата.
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от Б.А. и М.С. мълчалив отказ на . на Район „Витоша”, .
по заявление вх. № 9400-5881/10.12.2015 г. и по заявление вх. № 9400-5879/10.12.2015 г.,
КАТО ВРЪЩА преписката на . на Район „Витоша”, . за произнасяне по заявление вх. №
9400-5881/10.12.2015 г. и заявление вх. № 9400-5879/10.12.2015 г. с изричен
административен акт, като се съобрази, дали са налице предпоставките за постановяване на
изричен отказ или на позитивен административен акт чрез издаване на заповед по чл.11, ал.4
ППЗСПЗЗ за процесния имот, а след влизането й в сила- и издаване на удостоверение и
скица за имота по чл.13 ППЗСПЗЗ.
ОПРЕДЕЛЯ 1- месечен срок от постъпването на съдебното решение с отбелязване, че е
влязло в сила, на . на Район Витоша, . за постановяване на изричен административен акт, с
който да се съобрази дали са налице предпоставките за постановяване на изричен отказ или
на позитивен административен акт чрез издаване на заповед по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ за
процесния имот.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.1 АПК . на район Район „Витоша”, -. да заплати на Б.
Н. АЛ., ЕГН **********, с адрес: . с. ., ул. „Здравец“ №2 и М. М. С., ЕГН ********** с
адрес: гр. София, кв. „Симеоново“, ул. „Каменица“ № 26, сумата 235 лв. /двеста тридесет и
пет лева/ разноски, съразмерно на уважената част от жалбата и след извършване на
7
компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-
София град в 14-дневен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизането на решението в сила, заверен препис от същото да се изпрати
служебно, с отбелязване датата на влизането му в сила, на ответника, за сведение и
изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8