Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.06.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2717 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са главни
обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и евентуални искове с
правно основание чл. 396, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 14.03.2017 г. е издадена
застрахователна полица индустриален пожар № 17 268 0801С 002848, с която
имуществото на „В.“ ЕООД, *** юг, е застраховано /включително и/ по т. 7.2 и т.
7.3 от общите условия на застраховката, а именно: за щети, причинени от „буря,
ураган“ и „проливен дъжд, наводнение от природно бедствие“, за период от 0.00
часа на 15.03.2017 г. до 24.00 часа на 14.03.2018 г. Твърди, че на 29.01.2018
г., вследствие на силен вятър и валежи, е повдигната и нарушена изолацията на
сградата и покрива протича, което събитие представлява застрахователно събитие,
по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на КЗ. На 30.01.2018 г. подал до ответника
уведомление за щета. Извършен е оглед на увреденото имущество и опис на
повреденото и унищожено имущество. Съставен е констативен протокол и опис на
повреденото и унищожено имущество, които са подписани от представителя на ЗАД
„Армеец“ и определеното от него вещо лице. Твърди, че на 03.02.2018 г.,
вследствие на силен и бурен вятър, е нарушена голяма част от изолацията на
покрива на сградата, което също представлява застрахователно събитие. За
последното подал до ответника уведомление за щета. Извършен бил оглед, като са
съставени констативен протокол от 06.02.2018 г. и опис на повреденото и
унищожено имущество, които са подписани от представител на застрахователя и
определено от него вещо лице. Посочва, че на 04.03.2018 г., вследствие на силен
вятър и дъжд, има нанесени щети на хидроизолацията на покрива на сградата.
Подал на 06.03.2018 г. уведомление до ЗАД „Армеец“. Извършен бил оглед, като
съставеният констативен протокол и опис били подписани от ответника и
определено от него вещо лице. Твърди, че ангажирал дружество за поправка на
нанесените щети, на което заплатило суми за извършения ремонт, съобразно
издадени фактури. Посочва, че застрахователят не изпълнил задълженията си по
застрахователния договор. На 26.09.2019 г. изпратил до ищеца отказ за изплащане
на застрахователно обезщетение по трите заведени щети, като е приел, че е
налице пропуск при строителството на сградата, който е в основата на
възникналите увреждания по покривната хидроизолация. Оспорва отказа като
неоснователен и незаконосъобразен. Твърди, че сградата е въведена в
експлоатация, като отказът на застрахователя влиза в противоречие с формалната
доказателствена сила на удостоверението от 12.01.2007 г. При сключване на
застрахователния договор, ЗАД „Армеец“ е имало възможност изрично и писмено да
постави въпроси относно „съществените за риска обстоятелства“ по смисъла на чл.
362, ал. 2 КЗ. Твърди, че обжалвал отказа пред застрахователя, но на 21.11.2019
г. отказът на ЗАД „Армеец“ бил потвърден. Предвид изложеното иска да се
постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата
32 991,48 лева с ДДС, представляваща застрахователно обезщетение по
застрахователната полица от 14.03.2017 г., а при условията на евентуалност да
заплати сумата като обезщетение за ограничаване на вредите по трите преписки,
извършени във връзка с указания на ответника, както и лихва за забава в размер
на 449,09 лева за периода от 30.10.2019 г. до 17.12.2019 г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът оспорва предявените
искове изцяло, като счита, че същите са неоснователни, а размерът на същите е
завишен. Посочва, че във връзка с 3 бр. подадени уведомления са образувани
преписки по 3 бр. щети, както следва: с №№ 10018080100054, 10018080100071 и
100180801000134. Ликвидационната дейност по трите преписки по щети е приключила
с отказ от страна на застрахователя да плати застрахователно обезщетение, тъй
като в случая не е налице основание за ангажиране отговорността му. Оспорва да
е налице покрит по договора застрахователен риск, както и твърдените вреди да
са настъпили вследствие на покрит по застрахователния договор риск. Позовава се
на т. 77 и т. 78 от общите условия към застрахователния договор. Твърди, че в
случая са налице изключения от предоставяното по договора застрахователно
покритие. Счита, че следва да намерят приложение клаузите на т. 10.8, т. 10.10,
от т. 10.13 до т. 10.15 от общите условия. Оспорва твърдените в исковата молба
увреждания да са настъпили в резултат на заявените от страна на застрахования
събития, като твърди, че се касае за продължително въздействие на въздушни маси и дъжд/влага, проникващи чрез наличните фуги
от 5-10 см по изолационната система, което е довело до увреждането на
скрепителните елементи на покривната хидроизолация и полимерното покритие.
Твърди, че е налице пропуск при строителството на сградата, който е и основната
причина за настъпване на вредите и че е налице нарушение на действащите
нормативни документи към момента на изграждане на обекта. На следващо място
твърди, че се касае да увреждания, настъпили вследствие на корозия и
амортизация. При условията на евентуалност посочва, че неизпълнението на
уговорено в договора задължение, е основание за намаляване размера на
обезщетението. Счита, че е налице неизпълнение на уговорените в т. 50.1, т.
50.2 и т. 50.3 от общите условия към застрахователния договор задължения. Твърди,
че уврежданията по покривната конструкция на сградата са започнали още преди
датата на заявените три събития, като от страна на застрахования не са
предприети адекватни и навременни мерки за ограничаване на вредите, както и за
предпазване на застрахованото имущество от нови такива. Оспорва претенцията за
възстановяване на разходи, сторени „в изпълнение на указанията на ЗАД „Армеец“
от 02.02.2018 г., 06.02.2018 г. и 08.03.2018 г.“. Оспорва твърдението, че
застрахователят е давал указания на застрахования по 3 бр. щети. Оспорва
предявените искове и по размер. Евентуално прави възражение относно размера на
обезщетението и във връзка с уговореното в т. 51 от общите условия право на
застрахователя да намали размера на застрахователното обезщетение при неизпълнение
на задълженията по т. 50 от общите условия и конкретно – по т. 50.1, т. 50.2 и
т. 50.3. Оспорва и акцесорния иск като неоснователен. Предвид изложеното иска
да се отхвърлят исковете. Претендира разноски.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа предявените
искове.
С допълнителен отговор на допълнителната искова молба
ответникът заявява, че поддържа изцяло изложеното в подадения отговор на
исковата молба, ведно с обективираните в същия оспорвания, възражения,
твърдения и доказателствени искания.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно е, че с нотариален акт за
учредяване право на строеж № 97, том I, рег. № 4289, дело № 89 от
25.07.2005 г. на нотариус С.З., Б.Г.К.и Т.Н.К., като собственици на УПИ № I-1501,
1184, в кв. 6 по ПУП на гр. София, м. „с. Казичене-стопански двор“, находящ се
в с. Казичене, Столична община, район „Панчарево“, целият с площ 8080 кв.м.
учредяват на „В.“ ООД право на строеж върху гореописания урегулиран поземлен
имот за построяване на търговски комплекс.
С удостоверение № 4 от 12.01.2007 г.
е въведен в експлоатация строеж – „Административна сграда, складово хале на 3
етажа и 1 етаж, резервоар с помпена станция и изгребна яма“, с възложител: „В.“
ООД.
Установява се, че на 14.03.2017 г. е
сключена застрахователна полица индустриален пожар № 17 268 0801С 002848,
с която имуществото на „В.“ ЕООД, *** юг е застраховано по клаузи А, Б1, Б2,
Б3, Б4, Б5, Б6, Д1, Д3, Д4 и В3, със
застрахователна сума 1 295 482 лева и срок на застрахователно
покритие от 15.03.2017 г. до 14.03.2018 г.
Приложени са като доказателство
Общите условия на ответника по застраховка Индустриален пожар. В т. 7. е
предвидено, че по тези общи условия застрахователят осигурява застрахователно
покритие срещу: т. 7.2. Клауза Б1 – Буря, ураган, увреждане от падащи клони и
дървета и т. 7.3. Клауза Б2 – Проливен дъжд, наводнение от природно бедствие.
Съгласно т. 10. застрахователят не покрива вреди, настъпили в резултат на: т.
10.8. нарушение строително-технически и противопожарни норми, изисквания,
правилници и стандарти, строителни дефекти и недостатъци, нарушение на
строителните технологии, нарушение на инструкции за експлоатация, некачествен
монтаж и ремонт, недостатъчна или неправилна поддръжка, просмукване на влага в
резултат на неотстранени повреди по конструкции, съоръжения и инсталации,
вътрешни архитектурни и строителни промени, извършени в нарушение на
нормативните изисквания, неотстранени повреди от по-рано настъпили събития; т.
10.10. неспазване на утвърдените технологии и стандарти, неправилна
експлоатация, неправилно или безстопанствено съхранение, липса на подходяща
квалификация на персонала; т. 10.13. многократно повтарящи се причини и
обстоятелства; т. 10.14. корозия, фабричен или скрит дефект, механични
смущения, употреба на неподходящи материали, лошо изпълнение, технологичен
брак, проектантска грешка, амортизация, износване на части; т. 10.15. влага,
плесен, гниене, ферментация, свиване, изправяне, постепенно влошаване на
качеството, загуба на тегло, промяна на цвета, тъканта, мириса или външния вид
/освен ако са предизвикани от събитие, което не се изключва по друг начин/. Съгласно
т. 50. през срока на застраховката застрахованият е длъжен: т. 50.1. да
поддържа застрахованото имущество в изправност и да го стопанисва с грижата на
добър стопанин; т. 50.2. да спазва утвърдените изисквания и указания за
съхранение, експлоатация и безопасност, както и да изпълнява предписанията на
компетентните органи и на застрахователя относно застрахованото имущество; т.
50.3. да вземе необходимите мерки за предотвратяване настъпването на застрахователното
събитие. В т. 51. е предвидено, че ако застрахованият не спазва задълженията,
посочени в т. 50, застрахователят има право да прекрати или измени
застрахователния договор. В случай на настъпване на застрахователно събитие,
застрахователят може да намали съответно застрахователното обезщетение. Ако
настъпването на застрахователното събитие е следствие на неизпълнение на
задълженията по т. 50, застрахователят може да откаже плащане. В т. 77, т. 78 и
т. 79 са дадени характеристиките на Буря, Проливен дъжд и Наводнение от
природно бедствие.
Видно е, че на 30.01.2018 г. ищецът
е подал до ответника уведомление за щета по застраховката за настъпило на
29.01.2018 г. събитие в с. Казичене, Индустриална зона Юг с описание на
събитието: В следствие на силен вятър и валежи е повдигната и нарушена
изолацията на сградата и покривът протича. Описанието на нанесените щети е
нарушена изолация. На 02.02.2018 г. е съставен констативен протокол, подписан
от представители на „В.“ ЕООД, застрахователя и вещо лице, като е записано, че
са установени претендираните вреди. Съставен е от ЗАД „Армеец“ опис на
повреденото и унищожено имущество по щета № 10018080100054.
Установява се, че на 05.02.2018 г. ищецът е подал до
ответника уведомление за щета по застраховката за настъпило на 03.02.2018 г.
събитие в с. Казичене, Индустриална зона Юг с описание на събитието: В
следствие на силен и бурен вятър е нарушена голяма част от изолацията на
покрива на сградата. Описанието на нанесените щети е нарушена и изкъртена
изолация. На 06.02.2018 г. е съставен констативен протокол, подписан от
представители на „В.“ ЕООД, застрахователя и вещо лице. Съставен е от ЗАД
„Армеец“ на 06.02.2018 г. опис на повреденото и унищожено имущество по щета №
10018080100071.
Видно е, че на 06.03.2018 г. ищецът е подал до
ответника уведомление за щета по застраховката за настъпило на 04.03.2018 г.
събитие в с. Казичене, Индустриална зона Юг с описание на събитието: В
следствие на силен вятър и дъжд има нанесени щети на хидроизолацията на покрива
на сградата. Описанието на нанесените щети е
изкъртена хидроизолация. На 08.03.2018 г. е съставен констативен
протокол, подписан от представители на „В.“ ЕООД, застрахователя и вещо лице.
Съставен е от ЗАД „Армеец“ на 08.03.2018 г. опис на повреденото и унищожено
имущество по щета № 10018080100134.
Приет е като доказателство доклад за установени щети
№ 060054090318, изготвен от „О Кю Кю Ес Ей България“ ЕООД по искане на ЗАД
„Армеец“ АД.
Представена е оферта от 18.10.2018 г. от „Зенит 2“
ООД до „В.“ ЕООД за частична подмяна на хидроизолацията с обща стойност
31 292,94 лева с ДДС. На 22.11.2018 г. между двете дружества е подписан
договор за строителство. На 07.08.2019 г. е подписан протокол, образец 19, за
установяване и разплащане на извършени натурални видове строително монтажни
работи, на обща стойност 32 991,48 лева с ДДС.
Ангажирани са по делото доказателства за извършени
плащания от „В.“ ЕООД в полза на „Зенит 2“ ООД за сумите 9 000 лева, като
частично плащане по фактура № **********/22.11.2018 г., 6 646,48 лева по
фактура № **********/22.11.2018 г., 10 000 лева по фактура №
178/07.08.2019 г., 7 345 лева по фактура № **********/16.10.2019 г.
С писмо от 26.09.2019 г. по преписки по щети №
10018080100054, № 10018080100071 и № 10018080100134 ответникът е уведомил
ищеца, че са налице обстоятелства, поради които за ЗАД „Армеец“ не възниква
задължение за изплащане на застрахователно обезщетение по преписките. Прието е,
че е налице пропуск при строителството на сградата, което е и основната причина
за възникналите увреждания по покривната хидроизолация.
На 30.10.2019 г. „В.“ ЕООД е подало жалба до
застрахователя срещу отказа за изплащане на обезщетение, която е оставена без
уважение, за което ищецът е уведомен с от 21.11.2019 г.
По делото е приета представената от ищеца
строително-техническа документация на застрахования обект /проект Архитектура и
Конструкции/.
С писмо от 18.08.2020 г. на Национален институт по
метеорология и хидрология е представена метеорологична справка за дни с вид и
количество на валежите, минимална и средна денонощна температура на въздуха и
максимална скорост на вятъра за всеки ден за периода от 01.01.2018 г. до
08.03.2018 г. Приложени са и издадени предупреждения за опасно време през същия
период. Конкретно за дати: 29.01.2018 г., 03.02.2018 г. и 04.03.2018 г.,
единствено на дата 03.02.2018 г. в района има силен вятър със скорост на
максималните пулсации 22 м/с.
От приетото заключение на съдебно-техническата
експертиза се установява, че строежът е изпълнен въз основа на разрешение за
строеж от 04.11.2005 г. на Гл. арх. На София и е въведен в експлоатация с
удостоверение за въвеждане в експлоатация № 4/12.01.2007 г. на Директора на
Дирекция „Контрол по строителството“ при НАГ СО. Съгласно одобрения технически
проект, хидроизолационната система е предвидена да бъде изпълнена по следния
начин: Покривен 2Т панел, Пароизолация „Алубар“, Топлоизолация от Стиродур – 8
см., Полимерен еластомер „Сика“. На място е изпълнено следното: върху
покривните 2Т панели е положена пароизолация – полиетиленово фолио,
топлоизолация – твърда минерална вата 2х60 мм., и хидроизолационна синтетична
мембана FPO 1,2 мм,
която е закрепена точково към носещата конструкция. Отводняването на покрива е
вътрешно с „воронки“, като е предвидено и аварийно водоотвеждане с „барбакани“.
Хидроизолационната система е приета от проектанта след завършване на строежа.
Атмосферните влияния влияят на качеството на изолацията и тя се амортизира.
Минималният гаранционен срок съгласно Наредбата за въвеждане на строежите в
експлоатация е 5 години, но съгласно производителя на мембраната този срок за
мембраната като материал е значително по-дълъг 20-30 години. Фактът, че
дефектите са се появили 12 години след въвеждането в експлоатация на строежа,
свидетелства, че същата е била изпълнена качествено. В течение на времето се
понижават защитните свойства на всички видове изолация. В резултат на
атмосферни влияния – вятър, високи и ниски температури, замръзване и вода, с
течение на времето се намаляват експлоатационните характеристики на
хидроизолационната мембрана. Съгласно нормативната уредба е предвидено
отводняването на покрива да е вътрешно с „воронки“, както и аварийно
водоотвеждане с „барбакани“. На място между покривните панели /2Т/ има
незначителни фуги 1-2 см. Между покривните панели и факверковата конструкция е
имало по-голяма фуга, която е закрита с метална планка. Върху тези фуги е
положено полиетиленово фолио и топлоизолация с плочи от твърда минерална вата,
които са захванати към покривната конструкция с дюбелите /винтовете/,
закрепващи хидроизолационната мембрана. По този начин не може да бъдат
пропускани въздушни маси под изолацията. Сградата е проектирана с врати, които
са нормално затворени и не може да има пропускане на въздушни маси под налягане
/от вътре навън/, а още повече вода от тавана нагоре. Тъй като не може да има
навлизане на въздушни маси под налягане от вътрешността на сградата, на
практика фуги пропускащи въздушни маси /вятър/ и влага няма, няма нарушаване от
тях на качеството на скрепителните елементи. Причините за възникване на
констатираните вреди са повтарящи се екстремни природни явления – силен вятър
/с посока за гр. София през пролетта от юг „фьон“ и югозапад /пориви от над
80-100 км/ч и съпътстващи обилни валежи от дъжд. Механизмът на разрушаване е
започнал от бордовете на сградата където, както е изяснено, засмукващата
/повдигащата/ сила е два-три пъти по-голяма от тази в средата на покрива. В
резултат на това хидроизолационната мембрана се е отскубнала от закотвящите
устройства. Поради това въздушните маси са навлезли под нея и са продължили
разрушаването. Същевременно при това нарушаване на хидроизолацията водата от
валежите е навлязла под мембраната и е намокрила топлоизолацията от минерална
вата, която я е компрометирало. Причината на компрометиране на
хидроизолационната система е екстремно природно явление вятър и дъжд. В съдебно
заседание вещото лице допълва, че няма легално определение за максимални и
минимални фуги, но фугите на обекта, които се виждат от долната страна на
конструкцията, са видими при огледа и са в рамките на допустимите фуги при
монтажа на тези панели. Никога панелите не могат да бъдат монтирани плътно една
до друга, още повече са 24 м. дълги и винаги има толеранс от порядъка на 1-2 до
3 см. Фугите са запушени отгоре веднъж с ламарина, втори път с положена
пароизилоция-полиетилен и върху този полиетилен има сложена топлоизолация и
вече върху топлоизолацията е тази хидроизолация, която е повдигната от вятъра.
Посочва, че аварията се е развила стъпаловидно – първо е отлепена малак част –
примерно 12-15 кв.м., после малко по-голяма част и на третия вятър вече е
отлепена цялата изолация. Влиянието на фугите, тези, които са 1-2 см, не се
отразява върху физическите свойства на самата покривна система по никакъв
начин.
От приетата тройна съдебно-техническа експертиза се
установява, че трите вещи лица възприемат изцяло изводите на експерта от
първоначалната съдебно-техническа експертиза.
При разпита свидетелят В.Я.В.заявява, че е строителен
инженер и работи в строителна компания „Зенит 2“, която се занимава с
индустриално строителство. Дружеството, в което работи извършило ремонта на
сградата в Казичене преди две години. Лично ходил и установил, че при бурите
мембраната от единия край на покрива е започнала постепенно да се разкъсва. Част от ламарините
били разрушени по бордовете и покривът бил в окаяно състояние. В този период
много ходели на такива места за ремонти, особено в района, тъй като имало много
сгради, които били поразени от бурята. Управителят на „В.“ ЕООД му възложил да
направи експертна оценка на щетите и въз основа на нея направил остойностяване по
пазарни цени. Предприели действия да работят, след като застрахователите казали
„да/окей“ да отворят покрива, за да видят какво се случва вътре. Разбрали се с
представител от Армеец, че след два дни преди да започне демонтажа на старите разкъсани
мембрани, да го поканят за оглед. Поканили го. Дошли и видели какво всъщност
има отдолу, какво има вътре. Доколкото знае, били двама или трима, качили се
горе и си направили огледите, за които ги били помоли да се съгласуват с тях. Заявява,
че той като се качил видял, че от югозападния ъгъл на покрива е тръгнало
последователно, вятърът е грабнал мембраната като корабно платно и са започнали
да се късат последователно скрепителите под мембраната, защото тя е механично
захваната за конструкцията. Посочва, че причината е изцяло силният вятър, който
е разкъсал ламарините, след което се е пъхнал под мембраната и оттам
последователно е започнал да я къса. Второстепенна причина е, че замятайки
цялата мембрана, се оголва целия покрив до минералната вата и впоследствие
дъждът я оводнява и я прави на пихтия. Застрахователят не бил казал, че не
трябва да се ремонтира. Напротив, били направили организация със застрахователя
да започнат да ремонтират.
При разпита свидетелят Р.Б.Ц.заявява, че в периода
януари-март 2018 г. работел като експерт в ЗАД „Армеец“, отдел „Ликвидация и
щети на имущество“. Знае за подадените уведомления през 2018 г. от „В.“, били
две или три. И трите са за буря, като извършил оглед с вещо лице и в
последствие с авариен комисар. Констатирали се увреждания по покривната хидроизолация
в едната част от халето, които се изразяват предимно в отлепяне на
хидроизолационната мембрана от бордовете и от ватата. Принципно,
хидроизолацията вече била започнала да се разслоява от годините, които са й
оказали влияние. Отделно в зоната, където е самото увреждане и в другата
страна, били сложени автомобилни гуми за тежест, за да се предотвратява
повдигането на мембраната. От страна на Армеец по време на огледите не били
давани предписания. Единствено били извършвани констатации какво е увредено.
Заведени са три щети и за всяка щета е правен отделен протокол. След последния
оглед било констатирано, че хидроизолацията е за цялостна подмяна. Изрично е
упоменато, че за приключване на щетите е необходимо да се извърши оглед по
време на разкриване на покрива, който оглед е извършен от авариен комисар.
Практиката е след такива щети, застрахованият да предприеме мерки, за да се
предотвратят по-големи увреждания.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявения иск по чл. 405, ал. 1 КЗ, в процеса следва да се установи съществуването на валиден договор за
имуществено застраховане, сключен между застрахователя и увредения, настъпване
на събитие, което съгласно договора е риск, който застрахователят покрива,
настъпването на щети по застрахованото имущество, които да са в причинна връзка
със събитието.
От ангажираните
по делото доказателства, а това не е спорно и между страните, се доказа, че
между „В.“ ЕООД и ЗАД „Армеец“ АД е сключен на 14.03.2017 г. валиден договор за
имуществено застраховане по застраховка индустриален пожар, с който е
застраховано имущество, находящо се в с. Казичене, Индустриална зона Юг,
собственост на застрахования, със срок на застрахователно покритие от 15.03.2017
г. до 14.03.2018 г.
От приетите по
делото писмени доказателства, изслушаните единична и тройна съдебно-технически
експертизи и показанията на разпитаните свидетели, изготвените описи от
застрахователя, справката от Национален институт по метеорология и хидрология,
приложимите към договора Общи условия на застрахователя съдът намира за
установено по делото, че на 29.01.2018 г., 03.02.2018 г. и 04.03.2018 г., по
време на действие на застрахователния договор, са настъпили застрахователни
събития – буря и наводнения, които се покриват от горепосочената полица
/покрити рискове по т. 7.2. и т. 7.3. от Общите условия/.
В присъствието
на страните и на вещо лице, посочено от застрахователя, за събитията са
изготвени три протокола. В тях е констатирано, че на 29.01.2018 г., 03.02.2018
г. и 06.03.2018 г. вследствие на силни ветрове е повдигната хидроизолацията на
сградата, като покривът е протекъл и са нанесени щети. В протокола от
02.02.2018 г. е констатирано, че е налице увреждане на покривната
хидроизолационна мембрана /разкъсване/ и барбаканите и като причина е посочен
бурен вятър. В констативния протокол от 06.02.2018 г. са констатирани надигнати
мембрана и извадени дюбели, които захващат мембраната, както и извадени
воронки. В протокола от 08.03.2018 г. е констатирано, че хидроизолацията на
складовото хале е повдигната. Същата е захваната с дюбели, които са се извадили.
Посочено е, че уврежданията са започнали още през месец януари и февруари, при
бурните ветрове. При последните дъждове е проникнала вода, която е наводнила
топлоизолацията и складовото помещение. Констатирано е, че липсват разливанията
по мембраната. В последния протокол от 08.03.2018 г. е записано, че е необходим
цялостен ремонт на покрива над индустриален и хранителен склад, изолационна
мембрана, воронки и барбакини, съгласно работен проект.
От приложената
справка от Национален институт по метеорология и хидрология се доказа
количеството валежи за датите 29.01.2018 г., 03.02.2018 г. и 04.03.2018 г. и това, че на 03.02.2018 г.
в района, в който се намира обекта на ищеца, е имало силен вятър със скорост на
максималните пулсации 22 м/с.
Приетите писмени
доказателства кореспондират с дадените свидетелски показания, че аварията е
започнала от 29.01.2018 г. като първоначално е била увредена малка част от
покрива, а след това, вследствие на първоначалната вреда и продължаващите
ветрове, в резултат на преразпределение на силата, засмукваща покривната
мембрана върху по-малко точки на закрепване, е повдигнат целият покрив.
Съдът изцяло
кредитира изслушаните по делото единична и тройна съдебно-технически причини,
които дават категорично заключение, че причините за възникване на констатираните вреди са
повтарящи се екстремни природни явления – силен вятър /с посока за гр. София
през пролетта от юг „фьон“ и югозапад /пориви от над 80-100 км/ч и съпътстващи
обилни валежи от дъжд. Механизмът на разрушаване е започнал от бордовете на
сградата където, както е изяснено, засмукващата /повдигащата/ сила е два-три
пъти по-голяма от тази в средата на покрива. В резултат на това
хидроизолационната мембрана се е отскубнала от закотвящите устройства. Поради
това въздушните маси са навлезли под нея и са продължили разрушаването.
Същевременно при това нарушаване на хидроизолацията водата от валежите е
навлязла под мембраната и е намокрила топлоизолацията от минерална вата, която
я е компрометирало. Причината на компрометиране на хидроизолационната система е
екстремно природно явление вятър и дъжд.
При съобразяване ангажираните доказателства в
тяхната съвкупност и взаимовръзка съдът
намира за доказано по делото, че по преписките за щети с № 10018080100054, №
10018080100071 и № 10018080100134 е налице покрит по договора за застраховка
риск.
Настоящият
съдебен състав намира за недоказано възражението на ответника, че са налице
обстоятелства, които изключват или намаляват отговорността на застрахователя.
По делото не се доказа да е налице нарушение, съобразно т. 10.8. от общите условия, на
която разпоредба ответникът се позовава, на строително-технически и
противопожарни норми, изисквания, правилници и стандарти, строителни дефекти и
недостатъци, нарушение на строителните технологии, нарушение на инструкции за
експлоатация, некачествен монтаж и ремонт, недостатъчна или неправилна
поддръжка, просмукване на влага в резултат на неотстранени повреди по
конструкции, съоръжения и инсталации, вътрешни архитектурни и строителни
промени, извършени в нарушение на нормативните изисквания, неотстранени повреди
от по-рано настъпили събития. Видно е, че сградата е въведена в експлоатация
през 2007 г. и липсват данни строителството да не е изпълнено съобразно
предвидените проекти. Не се доказа също така при строежа да е налице, съгласно
т. 10.10. от общите условия, неспазване на утвърдените технологии и стандарти,
неправилна експлоатация, неправилно или безстопанствено съхранение, липса на
подходяща квалификация на персонала. Нито са налице други обстоятелства така,
както са описани в т. 10.13., т. 10.14. и т. 10.15., поради които
застрахователят да се освободи от отговорност.
С изрична молба застрахователят ЗАД „Армеец“
заявява, че не е извършвал оглед на имуществото при сключване на
застрахователния договор, нито от негова страна са давани писмени указания по
смисъла на чл. 395, ал. 1 КЗ. Следователно и при липса на други доказателства,
следва да се приеме, че при сключване на застрахователния договор през 2017 г.
застрахованото имущество е било в изправно състояние, за което данни се
съдържат и в приетите съдебно-технически експертизи. Ето защо не се установи по
делото през срока на договора застрахованият да не е поддържал застрахованото
имущество в изправност и да не го е стопанисвал с грижата на добър стопанин /т.
50.1. от общите условия/, нито да не е спазил утвърдените изисквания и указания за съхранение,
експлоатация и безопасност, както и да не е изпълнявал предписанията на
компетентните органи и на застрахователя относно застрахованото имущество /т.
50.2. от общите условия/, нито да не е взел необходимите мерки за
предотвратяване настъпването на застрахователното събитие /т. 50.3. от общите
условия/.
Изцяло недоказани са и възраженията на
застрахователя, че е налице пропуск при строителството на сградата, което да е
основната причина за настъпване на вредите, както и че се касае за увреждания,
настъпили вследствие на корозия и амортизация. Изготвените от вещите лица
заключения са на база наличната строителна документация и извършените огледи на
място, като експертите са категорични, че причината на компрометиране на
хидроизолационната система е екстремно природно явление вятър и дъжд. Това, че
с времето е налице остаряване и амортизация на материалите не може да доведе до
изключване носенето на риск от застрахователя, тъй като от една страна същият е
могъл да извърши оглед през 2017 г. при сключване на договора и да прецени дали
да носи риск, за какво и при какви условия, а от друга страна, липсват данни,
че преди природните явления сградата е била във влошено техническо състояние.
В чл. 408, ал. 1 ТЗ е предвидено при какви хипотези
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, а именно: 1. при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното
обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3.
при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон. Константна
е и съдебната практика, че при всички случаи, за да възникне право
за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в
хипотезата на неизпълнено задължение на застрахования, предвидено в
застрахователния договор, неизпълненото задължение следва да е от такова
естество, че да се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното
събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди или с възможността те да
бъдат доказани. Това е валидно във връзка с приложението на чл. 408, ал. 1, т.
3 КЗ, както и за случаите, в които застрахователят обосновава правото си на
отказ от изплащане на застрахователно обезщетение с поведение на застрахования.
Правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е
обусловено от доказване на причинна връзка между поведението на застрахования и
настъпването на застрахователното събитие, респ. обема на вредите и/или
възможността за доказването им. В разглеждания случай липсват действия на
застрахования, които да се намират в причинна връзка с настъпилия риск – буря и
наводнение поради което възражението за наличие на основание за отказ от страна
на застрахователя е неоснователно. Ето защо искът за присъждане на обезщетение
се явява основателен.
Застрахователното
обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и
доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена застраховка се
определя в рамките на договорната максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му
стойност към датата на уреждането. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. В изготвените от застрахователя описи на
увредено и унищожено имущество са предвидени работите, които следва да бъдат
извършени във връзка с възникналите събития. Представената оферта от 18.10.2018
г. от „Зенит 2“ ООД е за дейности, които са констатирани като щети от
застрахователя, за частична
подмяна на хидроизолацията, с обща стойност 31 292,94 лева с ДДС. Установи
се, че на 22.11.2018 г. между „Зенит 2“ ООД като изпълнител и „В.“ ЕООД като
изпълнител е подписан договор за строителство, а на 07.08.2019 г. е подписан
протокол, образец 19, за установяване и разплащане на извършените натурални
видове строително монтажни работи, на обща стойност 32 991,48 лева с ДДС.
Ангажирани са по делото доказателства за извършени плащания от „В.“ ЕООД в
полза на „Зенит 2“ ООД за сумите 9 000 лева, като частично плащане по
фактура № **********/22.11.2018 г., 6 646,48 лева по фактура №
**********/22.11.2018 г., 10 000 лева по фактура № 178/07.08.2019 г.,
7 345 лева по фактура № **********/16.10.2019 г. или в общ размер
32 991,48 лева с ДДС.
Съдът намира, че това е размерът, който представлява
действително претърпяна вреда за ищеца, като същият е в рамките на договорната
максимална застрахователна сума. Независимо, че положената изолация е преди
повече от 5 години, размерът на обезщетението не следва да се намалява,
доколкото не се доказа по делото причинна връзка, че обхватът на щетите е в
резултат на изминалото време от строителството на обекта. Ето защо искът за
главница следва да се уважи за пълния предявен размер от 32 991,48 лева.
Предвид уважаване на главния иск до
посочения размер, подлежи
на разглеждане и акцесорната претенция на ищеца за присъждане на законна лихва
за забава. Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3
или 5, а в последната разпоредба срокът е 15 дни от представяне на всички
доказателства по чл. 106. Това е предвидено и в т. 82 от приложимите към
процесния договор за застраховане Общи условия, съгласно които изплащането на
застрахователното обезщетение се извършва до 15 дни след представяне на всички
изискани от застрахователя документи. В разглеждания случай ищецът търси лихва
за забава от по-късен момент от 30.10.2019 г., поради което ответникът дължи
законна лихва за забава за целия претендиран период от 30.10.2019 г. до
17.12.2019 г. в размер на 449,09 лева, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, с помощта
на електронен калкулатор.
Предвид уважаване на главните искове за дължимо
обезщетение за настъпили вреди вследствие на покрит риск, не подлежат на
разглеждане предявените при условията на евентуалност искове с правно основание
чл. 396, ал. 1 КЗ и акцесорния към него по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
От страна на „В.“ ЕООД са извършени разноски в общ размер на 3 479,35
лева, от които 1 319,66 лева за държавна такса, 336 лева за метеорологична
справка и 1 823,69 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение, които ще бъдат
възложени в тежест на ответника. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че не се дължи таксата от 336 лева, тъй като същата е във връзка с
делото и е доказано нейното извършване. Неоснователно се явява и възражението
за прекомерност за адвокатски хонорар, доколкото същият не надвишава минималния
размер на дължимите адвокатски възнаграждения, определени по Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът „В.“ ЕООД
посочва банкова сметка, ***ните суми, а именно: банка „Прокредит банк“ ЕАД, IBAN: ***, BIC: ***.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 405, ал. 1 КЗ „З.а.д. „А.“ АД, с ЕИК: *****, с
адрес: ***, да заплати на „В.“ ЕООД, с ЕИК: *****, с адрес: *** Юг, сума
в размер на 32 991,48 лева /тридесет и две хиляди деветстотин
деветдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за настъпили на 29.01.2018 г., 03.02.2018 г. и
04.03.2018 г. застрахователни събития – буря и проливни дъждове по
застрахователни преписки с №
10018080100054, № 10018080100071 и № 10018080100134 по описа на ответника, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 17.12.2019 г. до
окончателното изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 449,09
лева /четиристотин четиридесет и девет лева и девет стотинки/, представляваща
дължимо обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.10.2019 г. до
17.12.2019 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „В.“ ЕООД, с ЕИК: *****, с
адрес: *** Юг, срещу „З.а.д. „А.“ АД, с ЕИК: *****, с адрес: ***,
евентуални искове за заплащане на горепосочените суми на основание чл. 396, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „З.а.д. „А.“ АД, с ЕИК: *****, с
адрес: ***, да заплати на „В.“ ЕООД, с ЕИК: *****, с адрес: *** Юг, сума
в размер на 3 479,35 лева /три хиляди четиристотин седемдесет и девет
лева и тридесет и пет стотинки/
представляващи направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: