Р Е Ш Е Н И Е №
133
гр.Габрово, 16.11.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО...............
в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЦОНКОВ
при
секретаря Радослава Кънева и в
присъствието на Милчо Генжов – Прокурор в ОП Габрово, като разгледа
докладваното от съдията Цонков адм. дело
№ 94 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по повод
“искова молба” с вх. № 354/20.03.2017г. по описа на Административен съд-
гр.Габрово на И.Й.Г. с ЕГН **********, понастоящем лишен от свобода, изтърпяващ
наказанието си в затвора в Ловеч, ул. Могилата № 1, ХІ група, против
Комисията за защита от дискриминация/КЗД/ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, произтичащи от
незаконосъобразен отказ/бездействие на комисията да се произнесе по подадена от
него жалба, по която в КЗД е образувана преписка №124/2015 год. и присъединена
преписка №132/2015 год., която искова молба е изпратена на Административен съд – Габрово за
разглеждане съгласно Определение № 3278 от 16.03.2017 година по адм. дело №
2397/2016 на ВАС, І отделение, след като всички съдии от Административен съд –
Ловеч са се отвели от разглеждане на делото.
Първоначално делото е
било образувано като гр.д. № 7404/2016г. по описа на Районен съд – Плевен. С
Определение № 3884/07.10.2016г. Районен съд – Плевен е приел, че се касае за
иск с правно основание по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за
вреди от административна дейност, въпреки, че в исковата молба като правно основание
са посочени чл. 45, във вр. с чл. 49 от ЗЗД, поради което прекратил
производството и изпратил делото по подсъдност на Административен съд – Плевен,
където е образувано под № 936/2016г. по описа на съда. С Определение №
1285/15.12.2016г. АС – Плевен е повдигнал препирня за подсъдност с мотив, че
делото е подсъдно на трети съд по правилата на местната подсъдност, а именно –
АС – Ловеч. С Определение № 351/12.01.2017г. по адм.д. № 159/2017г. ВАС се е
произнесъл по спора като определил, че делото е подсъдно на Административен съд
– Ловеч, тъй като е налице съвпадение на адреса на ищеца и мястото на
увреждане, намиращи се в района на действие и компетентност на АС – Ловеч. След
отвод на всички съдии от компетентния да разгледа иска съд, където е било образувано
дело под № 11/2017г. по описа на АС – Ловеч, с Определение № 1529/07.02.2017г.
по адм.д. № 1212/2017г. ВАС е изпратил
делото за разглеждане от Административен съд – Плевен, където отново след отвод
на всички съдии делото е изпратено на ВАС, като последният със свое определение
№ 3278/16.03.2017 г. по адм.дело № 2397/2017 г. е изпратил същото за
разглеждане от АС Габрово, по който повод е образувано настоящото дело.
В исковата молба се
твърди, че на ищеца Г. са му били нанесени от страна на ответната страна
нематериални вреди, „състоящи се в гладуване, поради лишаването му от
хранителна добавка за заболяването му от диабет, както и поради невъзможността
да гледа кабелна телевизия, което го унижава и нанася психически тормоз“, които
нематериални вреди определя на сума в размер на 15 000 лева, ведно с лихва за
забава, считано върху същата сума, считано от 01.04.2014 г., до окончателното и
изплащане.Твърди също, че до месец април 2015 г. е бил на таблетки, но поради
бездействието на сезираната от него КЗД от същия този месец е на инсулин.
Горното обуславя с
факта, че след негова жалба за дискриминация до КЗД относно лишаването му от
хранителна добавка в Затвора-Ловеч е образувана с Разпореждане № 295 от
02.04.2015 г.преписка № 132/2015 г. в посочената комисия, която е следвало в 30
дневен срок да „внесе“ заключение. Също така с Уведомление № 44-00-1623 от
21.04.2015 г. е бил уведомен, че с Разпореждане № 287/31.03.2015 г. е
образувана и преписка № 124/2015 г., но
до днес – има се предвид датата на подаване на исковата молба – 05.10.2016 г.,
няма решение на комисията, поради което продължавал да търпи вреди. Едва след
сезиране на Зам. Министъра на на правосъдието Красимира Филипова, от м. август
2016 г. му се давала хранителна добавка.
В съдебно заседание
ищецът се явява лично, като се представлява и от назначен служебен защитник –
адв. М.Р. от ГАК, поддържа иска по така изложените доводи в исковата си молба и
уточнението към същата, прави искане за исковата му молба да бъде уважена, като
счита, че е доказано, че е претърпял претендираните вреди.
Ответната страна – Комисия за
защита от дискриминация в представени по делото писмени бележки чрез
юрисконсулт Р.П., оспорва иска изцяло, като неоснователен и недоказан, тъй като
липсват задължителните елементи от фактическия състав, визирани в чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ, за да бъде ангажирана отговорността на държавата – наличие на
незаконосъобразно действие/бездействие на административен орган или длъжностни
лица при осъществяване на административна дейност, вреда, както и доказателства
за наличието на причинна връзка между твърдяните действия/бездействия и
причинената вреда, каквато считат, че е доказано да е налице. Сочат също, че
производството пред КЗД приключва с
окончателен административен акт и преди същият да бъде постановен, ищецът няма
правен интерес да оспорва отделни фактически действия в производството. По тези
съображения молят за отхвърлянето на предявения от Г. иск, претендират
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Габрово- прокурор М.Генжов дава заключение за
неоснователност на предявения иск, поради което моли за отхвърлянето му като
такъв. Административен съд – Габрово в
настоящия си състав за да се произнесе съобрази следното: Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ вр. чл. 256,
чл.
257 вр. чл. 203 от АПК от И.Й.Г. срещу Комисията
за защита от дискриминация за обезщетяване на
неимуществени вреди причинени от бездействието на ответника поради
отказ/бездействие
на комисията да се произнесе по подадена от него жалба, по която в КЗД е
образувана преписка №124/2015 год. и присъединена преписка №132/2015 год, но и
до момента на подаване на исковата молба-повече от една година, нямало
„заключение“ на комисията, които вреди се изразявали в „гладуване“,
поради лишаването му от хранителна добавка за заболяването му от диабет и
невъзможността да гледа кабелна телевизия, което го унижавало и му нанасяло
психически тормоз и за които именно бездействия на затворническата
администрация е сезирал КЗД, но и до момента на подаване на исковата молба липсвало „заключение“ на същата, поради което
продължавал да търпи вреди, въпреки, че комисията е следвало да представи
заключение в 30 дневен срок. Така претендираните неимуществени вреди Г. е
оценил на сума в размер на 15 000 лева.
Искът е предявен от
лице с активна процесуална легитимация в предвидената форма и е допустим за
разглеждането му, но разгледан по същество е неоснователен, по следните
съображения:
Спорът е за това
представлява ли бездействие от страна на ответника това, че ищецът не
е получил Решение на Комисията за защита от дискриминация п о подадената от
него жалба и дали това непроизнасяне на същата е причинило твърдяните от ищеца
вреди, както и налице ли е причинна връзка между така това поведение на
ответната страна и така твърдяните вреди, които са му причинени, съответно
налице ли са такива. За да бъде отговорено на този въпрос
съдът следва да изследва относимите разпоредби на ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при
условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. Според чл. 4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Поради това, отговорността се
характеризира, като обективна, безвиновна, а възникването на право на
обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни действия и/или
бездействия. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината
за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав
не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Също
така, съгласно чл. 204, ал.4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от
съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Защитата срещу
неоснователните бездействия се осъществява по реда на глава Петнадесета от АПК,
раздел ІІ, чл. 256 и чл. 257. Съгласно разпоредбата на чл. 256 от АПК, неизвършването на фактически действия, които административният орган е
длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от
подаването на искане до органа за извършването му. Съгласно чл. 257 от АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко
от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно
разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. С решението
си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя
срок за това или отхвърля искането. Анализът на цитираните разпоредби налага
извод, че с тези разпоредби е създаден специален ред за защита срещу
неоснователните бездействия от страна на административния орган. В първата
хипотеза се оспорва неизвършването на фактически действия, които административният
орган е длъжен да извърши по силата на закона, а във втората - бездействието на
административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК, когато вредите са причинени от действия или бездействия, както се твърди
в настоящия случай, незаконосъобразността се
установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Обективното
съединяване зависи от волята на жалбоподателя и е възможно винаги, когато
оспорването на административния акт е по предвидения в АПК ред за оспорване на
индивидуални, общи и нормативни административни актове, фактически действия и
бездействия на администрацията.
Един акт, респективно действие или бездействие са незаконни, когато противоречат на закона или
на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на
законово основание. Член 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ употребяват термините "актове", "действия" и
"бездействия", за които легално определение в цитираните закони
няма. В случая обаче не се касае за извършването на фактически
действия от ответната страна.
Терминът
"действие" е употребен както в чл. 7 и чл. 120, ал. 1 от Конституцията на
Република България, така и в чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ. Легално
определение на термина "действие", респ. "бездействие",
липсва в посочените нормативни актове, но под "действие" следва да се
разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не
е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или
съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба. За да е налице
"бездействие", то задължително е необходимо да се установи дали този
държавен орган или длъжностно лице от администрацията е било длъжно да извърши
дължими по закон действия. Става въпрос за фактически действия, пряко дължими
от норма, закон. Това има предвид и разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, говорейки за незаконосъобразно бездействие. В този случай на задължението
на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства
прогласено от същия нормативен акт субективно право на гражданин или
организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт
административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова
административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона
субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на
правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административни орган,
без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са
основните предпоставки, за да се установи налице ли е "бездействие"
от страна на съответния АО и дължал ли е той определено действие. Съответно, за
незаконосъобразно действие на администрацията следва да се приеме това
фактическо действие, за което или няма законова база, основа за извършването му
или ако има такава, то е извършено в противоречие с нея.
Под административна
дейност по смисъла на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ следва да се разбира тази дейност, която има подзаконов, управленски,
властнически, публичен характер и е насочена към възникване на административно
правоотношение между административния орган и съответното лице.
В настоящия случай, очевидно
не се касае за извършването на каквито и да са фактически действия или
бездействия от ответната страна – КЗД. Освен това видно
от пълната хронология, описана по-горе във пресъздадената и приета за такава
фактическа обстановка, съдът не откри действия или бездействия на
администрацията на КЗД- София, които да са незаконни, да
противоречат на закона или на друг нормативен акт или да не са предвидени в
него, т. е. да е липсвало законово основание за извършването им. Напротив,
действията на служителите на КЗД
са били правно издържани и регламентирани от съответните
нормативни актове – разпоредбите на чл.50- 70 от ЗЗД и в
съответствие с тях. Администрацията е спазвала стриктно изискванията на
приложимите за случая нормативни актове, като в момента на постъпване на жалбата
с
Разпореждане № 295 от 02.04.2015 г. е
образувана преписка № 132/2015
г. в посочената комисия. Също така с Уведомление № 44-00-1623 от 21.04.2015 г. Г. е бил уведомен, че с Разпореждане
№ 287/31.03.2015 г. е образувана и преписка
№ 124/2015 г., присъединена към първата такава,
но до настоящия момент няма проинасяне по същите. В случая КЗД следва да се
произнесе с нарочен административен акт– Решение, което подлежи впоследствие на
контрол за законосъобразност по реда на АПК, което изрично е предвидено в
разпоредбата на чл.63 от ЗЗД, като същото подлежи на обжалване в 14 дневен срок
от съобщаването му на страните пред съответния административен съд. Следва да
се посочи, че предвидените в закона срокове са инструктивни, а не задължителни
и за да бъде приключена преписката по жалбата на Г., то очевидно комисията
следва да се произнесе със съответния акт – решение, който именно акт подлежи
на оспорване по реда на АПК, както вече се упомена. Дори обаче и да се приеме,
че е налице мълчалив отказ да бъде издаден искания административен акт –
Решението на комисията, за какъвто се твърди в исковата молба и уточнението към
нея, като се имат предвид определените в чл.59-63 от ЗЗД срокове за образуване,
проучване, изготвяне на заключение, насрочване и разглеждане на преписката и
приключване на преписката с решение, то сроковете предвидени в чл.149, ал.2 от АПК за обжалването на същия са изтекли,
а в случая именно актът, с който приключва процедурата пред КЗД е нейното
решение, което и както се посочи подлежи на контрол за законосъобразност. В
същото време липсата на отменен незаконосъобразен административен акт или както
е в случая на незаконосъобразно действие/бездействие на административен орган,
за каквото се твърди от ищеца Г., е липса на елемент от фактическия състав,
обуславящ отговорността на държавата за вреди, съгласно чл.1 от ЗОДОВ, което
обуславя съответно и липсата на пряка и непосредствена причинна връзка между
това действие/бездействие на административния орган с твърдяните вреди. С оглед на
посоченото, в случая изначало не е налице първата от предвидените предпоставки
за възникването правото на иск по чл.203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ и
успешното провеждане на такъв, а именно наличието на действие или бездействие
на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод
изпълнението на административна дейност, което да е установено от съда, за да
бъде допустим за разглеждане така предявеният от Г. иск. Наред с казаното следва да се посочи, че липсват и
каквито и да са убедителни доказателства, че твърдяните вреди са причинени на
ищеца. От представените по делото епикризи и медицински справки е видно, че Г.
страда от посоченото заболяване, много преди процесния период, за коюйто
претендира,че е понесъл вредите, а обстоятелството, че именно поради
бездействието на затворническата администрация да му осигури хранителна добавка
е станал инсулинозависим, не е подкрепено от каквито и да са доказателства. Още
повече, че от изисканата медицинска справка /л.70/, е видно, че такава добавка
не се предписва на болни от диабет, по която причина на същия е предписана
диета № 9 по Певзнер, която диета ищецът не спазва, като използва храни по свой подбор от
затворническата лафка и поради това нивото на кръвната му захар е постоянно
високо, видно от Медицинска справка, приложена на л.11 от а.д. № 159/2017 г. на
АС- Плевен, като от същата справка е видно, че при лечението му с инсулин не е
необходимо и допълнително хранене, за разлика от случаите при лечение с
инсулинови смеси. Освен това същият е на лечение с инсулин от 25.03.2015 г.,
видно от медицинска справка, приложена на л.62 от делото, а жалбата до КЗД е
входирана с дета 20.03.2015 г. – видно от приложеното по делото Уведомление до Г.
/л.87/. В случая не е налице и каквато и да е причинна връзка с преминаването
му на инсулиново лечение и действията на КЗД, за каквото се твърди в исковата
молба. С оглед казаното следва да се
посочи, че по делото обаче по никакъв начин не се установиха, че са настъпили,
съответно са били налице твърдяните от ищеца неимуществени вреди, тъй като доказателства в подкрепа на
тези твърдения не са представени от негова страна, въпреки дадените му в тази
насока указания от страна на съда. Освен това претендираните от ищеца вреди не
бяха конкретизирани по пера, по основание и размер и същите се свеждат само до
едни голословни, неподкрепени с доказателства твърдения. С оглед на това, съдът
намира, че не е налице и следващата задължителна предпоставка, за да възникне
правото на иск за обезщетение - констатирана и доказана по съответния ред
вреда, която е в пряка причинна връзка с наличието на незаконосъобразно
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнението на административна дейност и по-конкретно,
че претендираните неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от липсата
на осигурена му от затворническата администрация хранителна добавка, каквато
както се установине му е предписвана и не е необходима по отношение на
заболяването му и твърдяните обстоятелства за страдания и разрушени морални
ценности, стрес и влошено здравословно състояние не почиват на някакви
конкретни факти, доказани чрез съответните доказателствени средства. В тази
връзка следва да се посочи, че от страна на ищеца не са ангажирани никакви
доказателства, които да установяват претърпени от него неимуществени вреди и то
произтичащи от считаните от него незаконосъобразни действия/бездействия от
страна ответната страна - КЗД. В същото време, както и по-горе бе упоменато,
доказателствената тежест в исковото производство лежи именно върху ищеца, който
следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени
средства осъществяването на фактите, от които черпи права. Освен това, както бе
вече упоменато, съдът намира за недоказани и по размер твърдяните от ищеца в
исковата молба неимуществени вреди. За да е основателен един иск, претърпените
вреди следва да бъдат доказани както по вид така и по размер, обстоятелство указано
на ищеца на основание чл. 171, ал. 4 от АПК, че за някои обстоятелства от
значение за делото, същия не сочи доказателства, като е конкретизирано, че не
се сочат доказателства за действително претърпяните от него вреди, както и че
същите не са конкретизирани по основание и размер и не са представени
доказателства, от които да се направи обоснован извод за това, че действително
тези вреди са претърпяни от него и на каква стойност възлиза всяка една от тях,
както и че са пряка и непосредствена последица от сочените като
незаконосъобразни действия/бездействия от КЗД. Общото посочване на “претърпяни
неимуществени вреди” на обща стойност от 15 000 лева, не съставлява посочване
на фактическото основание и конкретния вредоносен резултат. Същите следва да се
конкретизират детайлно. Съгласно трайната съдебна практика неимуществените
вреди подлежат на доказване, а не се предполагат. Те трябва да се установят с
конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини, тъй като за
всеки отделен човек те са индивидуално определяеми и съдът не може да
предполага тяхната наличност. В конкретния случай в тежест на ищеца бе да
докаже по безспорен начин, че е претърпял твърдените от него в исковата молба
вреди от неимуществен характер, както и причинната им връзка с твърдяните
незаконосъобразни действия от страна на служителя на затвора. Дори да се
приеме, че в случая са налице назаконосъобразни действия от страна на КЗД и
същите са установени от съда, това обстоятелство само по себе си не води
директно до извода за причинени вреди, още повече до възможност за установяване
на техния размер, тъй като доказателства в тази насока по делото не са
представени от страна на ищеца. Обезщетенията за неимуществени вреди се
присъждат за конкретно претърпяни физически и психически болки, страдания и
неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните
действия или бездействие на административния орган. Съгласно чл. 52 ЗЗД,
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Законът е
категоричен, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се формира по
справедливост, по реда на чл.52 от ЗЗД единствено от степента и
характера на преживените болки и страдания от ищеца. В негова тежест е да
докаже настъпването на вреди от неимуществен характер, представляващи болки и
страдания, които да са в причинна връзка с незаконосъобразни действия на КЗД.
Не е достатъчно дори да бъдат посочени разпоредбите, които страната намира, че
са нарушени, респективно, че не са изпълнени вменени от закон задължения за
ответника, сочещи на допуснато неправомерно поведение. Следва тези твърдения по
безспорен и категоричен начин да се потвърждават от събраните доказателства, но
както се каза, доказателства в тази насока липсват. В конкретния случай, съдът
намира, че увреждането в степента и характера на преживените страдания от ищеца
не е довело до такова здравословно неразположение, което трайно е увредило
здравословното му състояние в повече от уврежданията на здравето, които
изначало същият е притежавал преди процесният период, в подкрепа на което са
приложените експертни заключения на ТЕЛК, медицински справки, епикризи и пр. Не
са ангажирани доказателства и от компетентни медицински органи, за евентуалното
влошено здравословно състояние на ищеца в повече от наличните предишни увреждания на здравето, и че то е
настъпило и е пряка и непосредствена последица именно от неправомерното
поведение съдържащо се в действията на КЗД.
Относно твърдението, че в вредите са понесени от него
и в резултат на липсата на кабелна телевизия и невъзможността да гледа такава,
то условията при които седва да изтърпи
наложеното му наказание лишаване от свобода са определени със съответния режим
на изтърпяване на наказанието, изрично уредени в ЗИНЗС и същите са свързани с
определени ограничения, още повече, че същият е с определен режим за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода „специален“, видно от Справка за
помилване /лист 6 от а.д. 159/2017 г. на АС-Плевен/, при който режим
ограниченията са значителни и същият е в заключено помещение в почти цялата
част от денонощието. Следва да се посочи, че за затворническата администрация
липсва задължение да осигури телевизор за лишения от свобода, а от доказателствата
по делото е видно, че е налице и е осигурена възможност за осъдените да гледат
телевизия, като освен това липсват каквито и да са доказателства, именно в
резултат на това да е претърпял някакви реални вреди. Предвид
гореизложеното, очевидно предявеният от И.Й.Г. иск се явява неоснователен и
недоказан както по основание така по размер, а и с оглед на обстоятелството, че
не бе доказано наличието на две от предпоставките от фактическия състав
обуславящи ангажиране отговорността на административния орган, а именно
наличието на установено от съда незаконосъобразно действие от страна на ответната
страна по отношение на ищеца - КЗД, за каквото се твърди в исковата молба,
както и нанесена неимуществена вреда, която да е в причинна връзка, между
евентуално влошеното здравословно състояние на ищеца и действията на комисията,
съдът намира, че претенцията за присъждане на обезщетение за нанесени
неимуществени вреди с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е неоснователна и недоказана
и като такава следва да се отхвърли изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд
Габрово
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал.2 и чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд Габрово
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искът с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ,
във вр. с чл. 203 от АПК, предявен от И.Й.Г. срещу Комисията
за защита от дискриминация за обезщетяване на
неимуществени вреди причинени от бездействието на ответника, изразяващо се в липсата на произнасяне по подадена от него жалба, по която в КЗД е образувана преписка №124/2015
год. и присъединена преписка №132/2015 год.липсата на решение на
комисията по на стойност 15
000 лв. ведно със законната лихва считано предявяване на иска до окончателното й
изплащане, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от
съобщаването му чрез Административен съд Габрово пред Върховен административен
съд на Република България.
Препис от настоящото да се изпрати
на страните.
СЪДИЯ: