Определение по дело №2719/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 58
Дата: 10 януари 2019 г.
Съдия: Светлана Иванова Изева
Дело: 20185300502719
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2018 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №58

 

гр.Пловдив,10.01.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в закрито заседание на десети януари,през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                           АННА ДЪБОВА

 

като разгледа  докладваното от председателя ч.гр.д.№ 2719 по описа на ПОС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.274-277 във вр.с чл.577,ал.1 от ГПК.

Образувано е по  частна жалба на „Електроенергиен системен оператор“ЕАД,ЕИК-*********,гр.София чрез процесуалния му  представител Т.П. против определение № 25/21.11.18г.на съдията по вписванията при Служба по вписванията-Първомай към АВ,с което (без да е посочено основание) е отказано вписване на договор за учредяване на сервитут № РД 53-22/23.10.18г.по заявление на „ЕСО“ЕАД чрез пълномощник Р.К..Жалбоподателят моли да бъде отменен отказът като неправилен и незаконосъобразен и се постанови да бъде извършено вписване на договора за учредяване на сервитут.

ПОС, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо  определение  по чл.577 от ГПК,поради което е допустима.

Разгледана по същество,същата е неоснователна по следните съображения:

Пред  Службата по вписванията към АВ е постъпило заявление от „Електроенергиен системен оператор“ЕАД за  вписване на Договор за учредяване на сервитут № РД 53-22/23.10.18г. на електропровод ВЛ 400кV върху общо 0,961 дка,представляващи части от три поземлени имота от ДПФ.Към договора са приложени 3 бр.скици на обслужващите имоти и  удостоверения за характеристики на тези имоти,както и данъчните им оценки и скица на господстващия имот.От скиците и съдържанието на самия договор е видно,че се касае за земеделски земи,като обслужващите имоти са собственост на държавен поземлен фонд.Договорът е сключен между „Електроенергиен системен оператор“ЕАД като приемател и  Министъра на земеделието,храните и горите в качеството му на упражняващ правото на собственост на държавата върху земите от ДПФ като учредител и подлежи на вписване  съгласно разпоредбата на чл.47,ал.21 от ППЗСПЗЗ.

За да постанови определението си,съдията по вписванията е приел,че в представения договор № РД 53-22/23.10.18г.за учредяване на сервитут не е посочен господстващ имот.Към преписката била приложена скица от 29.12.17г.,но в правомощията на съдията по вписванията не влизало задължението да тълкува и допълва съдържанието на представения за вписване акт.

 В представения за вписване договор действително не е описан господстващия имот,но е представена скица на същия.В договора са описани  трите имота,върху които е учреден сервитута.От същия е видно,че с него страните не учредяват сервитутно право по см.на чл.193 от ЗУТ,а такова по см.на чл.64 от ЗЕ.Това личи както от предмета на договора,така и от страните по него.

В теорията и съдебната практика учреденото в нормата на чл.64 от ЗЕ сервитутно право е пример за т.нар.“квазиличен“сервитут.Такива сервитути се учредяват в полза на определено лице с оглед извършваната от него специфична дейност.С прекратяването на тази дейност или с поемането й от друго лице сервитутът се прекратява или респективно се прехвърля върху другото лице.Така „квазиличният“сервитут се учредява в полза на определена дейност,(а не лице,респ.имот) и следва тази дейност,независимо от това кой правен субект я упражнява.

Следователно,с оглед спецификата на  сервитута по чл.64,ал.2 от ЗЕ,в случая от сервитутното право няма да се ползва определен „господстващ“ недвижим имот.Сервитутът се учредява в полза на правен субект с оглед на извършваната от него дейност.Ето защо не е необходимо в подлежащия на вписване акт  да се посочва господстващ имот,както неправилно е приел съдията по вписванията при СВ-Първомай,поради което неоснователно е отказано вписването на договор № РД 53-22/23.10.18г.на посоченото от съдията по вписванията основание.

С оглед на изложеното обжалваното определение като  неправилно следва да се отмени и преписката следва да се върне на Служба по вписванията-Първомай за вписване на договора.

Водим от горното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОТМЕНЯ определение № 25/21.11.18г.на съдията по вписванията при Служба по вписванията-Първомай към АВ,с което е отказано вписване на договор за учредяване на сервитут № РД 53-22/23.10.18г.по заявление на „ЕСО“ЕАД чрез пълномощник Р.К..

ВРЪЩА преписката вх.рег.№ 2044/21.11.18г.на АВ-Служба по вписванията-Първомай за изпълнение от съдията по вписванията на процедурата по вписване на договор за учредяване на сервитут № РД 53-22/23.10.18г. по заявление на „Електроенергиен системен регулатор“ЕАД,ЕИК175201304,гр.София.

Определението е окончателно.             

 

 

                                                                                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: