Протокол по дело №76/2025 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 588
Дата: 19 май 2025 г. (в сила от 19 май 2025 г.)
Съдия: Атанас Маскръчки
Дело: 20251200600076
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 21 януари 2025 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 588
гр. Б., 19.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:К. Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки

Диана Узунова
при участието на секретаря Илияна Стоименова
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20251200600076 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 14:35 часа се явиха:
Жалбоподателят, М. З., редовно призован, се явява лично и с явява адв.
Д., с пълномощно по делото.
Въззиваемият А. Г., редовно уведомен по телефона за днешното съдебно
заседание, не се явява, за него а адв. А., редовно упълномощена от първата
инстанция.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
Окръжният съд намира, че с оглед редовното призоваване на
отсъстващия и изразените от присъстващите позиции, липсват пречки за
разглеждане на делото, в който смисъл
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ депозирана въззивна жалба от името на частния
тъжител М. З. срещу постановената присъда на Районен съд - Б. в частта, с
която подсъдимият е оправдан по двете обвинения, които са му повдигнати и с
която са отхвърлени предявените граждански искове, както и претенциите за
1
разноски по делото.
АДВ. Д.: Поддържам въззивната жалба. Смятам, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно. За установяване на тази очевадна
неправилност още във въззивната жалба са посочени са доказателствени
искания във връзка с на първо място, тъй като по делото има видео запис,
който очевидно е останал незабелязан от състава на районния съд да бъде
предявен повторно този видео запис. На второ място за подробни съдебно-
техническа експертиза за изследване на видео запис, защото е смущаващо, че
нещата са обърнати обратно. Направили сме искания за разпит на двама
свидетели, при режим на довеждане, а това са свидетелите В. З.а и М. Й..
Поддържам тези доказателствени искания, тъй като смятам, че тук става
въпрос за очевидна несъстоятелна обръщане на истината. Конкретните
обстоятелства, които ще бъдат установени от видео записа най-напред от
предявяването, на същия се вижда, че в момента, в който доверителят ми стои
спокойно на пейката приближава А. Г., който е обърнат с главата към него и
вещото лице в неговата експертиза посочено „да еба...“ – думи на А. Г. към М.
З.. В последствие, в момента, в който се развиват тези събития приближаване
доверителят ми е на разстояние двамата са на разстояние 7,8 метра и тъй като
се чувства застрашен вдига бастуна, но той не мърда от мястото.
Обстоятелствата са във връзка с приетия институт на неизбежна отбрана само
обстоятелства относно това, когато частния тъжител се е спрял правил ли е
някакви крачки към подсъдимия. В. З.а и М. Й. са свидетелите, на какво
разстояние са се намирали, правил ли е някакви крачки.
АДВ. А.: Оспорвам изцяло въззивната жалба. По отношение на
доказателствените искания, моля да имате предвид следното:
Видеозаписът беше предявен в открито съдебно заседание. Извършена е
и специализирана експертиза, която е приета и приобщена в материалите в
производството пред първоинстанционния съд. Тези свидетели също бяха
разпитани пред първата инстанция. Това са родителите на частния тъжител.
Има подробен запис на техния разпит.
Съдът се оттегля на съвещание.
Окръжният съд, след съвещание и във връзка с направените от
повереника на частния обвинител доказателствените искания намира, че както
съдебно-техническа експертиза, нова такава, така и разпит като свидетели на
2
посочените лица В. З.а и М. Й. са извършени в хода на проведеното съдебно
производство и тяхното повтаряне е безсмислено дотолкова, доколкото
обстоятелствата по делото са изяснени, и в този смисъл окръжният съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените доказателствените искания от
повереника на жалбоподателя М. З..
АДВ. Д.: Нямам други искания.
АДВ. А.: Аз също няма нови искания. Моля да дадете ход на делото по
същество.
Отчитайки липсата на нови доказателствени искания от страните,
Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам всички доводи,
изложени във въззивната жалба. На първо място същото незаконосъобразно
тъй като първоинстанционният съд противоречи с всички събрани
доказателства е установи някакви абсурдни фактически и правни изводи.
Основното доказателство, както се е изразил в мотивите си РС е свързано с
анализа на видео техническия запис и на експертизата към него. Не знам
какво е видял и изследвал първоинстанционният съд, но когато се вижда
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза
на видеозаписа се вижда, че в 19:43 ч. и 47 сек. доверителят ми – частният
тъжител М. З. седи на пейка, а А. Г. е разстояние повече от 10 метра,
разстояние, при което доверителят ми по никакъв начин няма никакво
отношение към него и няма агресивно поделение, а освен това вещото лице е
засякло, че на този етап е възприет аудио запис „да еба …“ е дал заключение
вещото лице. Именно това нещо е дало основание на М. З. да се изправи, за да
вдигне бастуна, но той се намира на разстояние, в което е невъзможно да
нанесе удар, защото става въпрос за разстояние около 7, 8, 10 метра. А. Г.,
както се вижда и на снимковия материал е по средата на пътя, а пък М. З. е на
2 метра зад бордюра в това разстояние.
На следващо място в тази видео техническа експертиза се установя, че
М. З., стои на неговото място и вече е със свален бастун в 19:43 ч. и 51 сек., а
3
А. Г. вече почти е пресякъл пътното платно и стигнал до бордюра се насочва
към частния тъжител.
На следващо място по снимка 19:43 ч. и 53 сек. се вижда, че А. Г. вече е
извън пътя, стигнал е до пострадалия М. З. и го хвърля в мрежата, нещо, което
се вижда категорично е дадено като заключение от вещото лице. Нещо повече.
Вещото лице казва, че в края на инцидента подсъдимият заявява: „да ви ……“,
дадена в заключението. При тези обстоятелства и с оглед това поведение
първоинстанционният съд е приел, че доверителят ми е осъществявал някакво
непосредствено противоправно нападение, стоейки на едно място, докато от
видео техническата експертиза се вижда, че този, който е осъществявал това
нападане, без да има възможност и по какъвто и да е начин да има конфликт
ако той не отива да го нападне е подсъдимият А. Г.. Тези обстоятелства са
установени по делото от заключението на видео техническата експертиза.
Вместо в мотивите си първоинстанционният съд е лансирал следните
фактически изводи: А. Г. приближил до пейката, З. вдигнал бастуна и
посегнал да го удари. Как да го удари един болен човек, с инсулт, неподвижен,
статично седящ, както е установено от видео техническата експертиза той не е
мръднал нито на йота от тази пейка, само е успял да се изправи, как да
посегне да го удари, с оглед голямото разстояние, на което се намират двамата.
След това първоинстанционният съд сочи, че „когато го хвана за шията и го
блъснал от пейката как да стане това като това се вижда от самия запис как си
пресича пътя, излиза извън пътя. Нещо повече. Когато се вижда записа на
снимка 19:43 ч. и 51 сек. се вижда вече, че когато подсъдимият е към края на
пътното платно частният тъжител не е вдигнал бастун, дори нещо повече. Той
си стои с ръце, опрени на тялото и този, който се чувства засегнат, нападнат
всъщност той е нападателят и на тази база първоинстанционният съд,
твърдейки, че кредитира заключението на вещото лице и видео записа приема,
че частният тъжител осъществил непосредствено и противоправно нападение
по отношение на А. Г.. Някакъв абсурд - той стои на място, другият отива при
него, хваща го на два пъти – преди конфликта и на края на конфликта и се
вижда, че нападнатият е нападател, нападателят е нападнат, все едно да
кажете на черното бяло. Освен тези доказателства аз коментирам най-вече
видеозаписа и Ви моля да обърнете внимание на тези снимки, които са
приложени в заключението по видео техническата експертиза, има и
достатъчно други доказателства, които могат да бъдат обсъдени и това са най-
4
вече показанията на В. З.а, защото всичко се е развило пред нейните очи, на
която първоинстанционният съд не бил да вярва, но съпругата на доверителя
ми е разпитана. Тя е очевидец, тя се вижда на снимките как е хваната от А. Г. и
тя е хвърлена при съпруга й. по отношение на нея също е осъществена тази
агресия. Всички фактически изводи свързани с последващи действия също са
някакъв абсурд, в което няма дори здрав разум, но когато човек желае да
предяви тенденциозно отношение вижда това, което друг не вижда и никой не
е по-сляп от този, който не иска да види и по-глух от този, който не иска да
чуе. В. З.а установа, че както доверителят ми и неин съпруг е стоял извън пътя
на пейката, има и на записа тихо, без нищо, когато приближава А. Г. го е
напсувал, това е установено и от аудио техническа експертиза и в един момент
А. Г. дори го подминал, върнал се е, направил е около10 крачки, излизал извън
пътя и го хвърлил в мрежата и по този начин му е причинил телесна повреда.
Ето защо смятам, че става въпрос за едно незаконосъобразно приложение на
института на неизбежна отбрана. По никакъв начин А. Г. не е бил нападнат, а
нападателят всъщност е подсъдимият. Като някакъв терминатора той е
отишъл, хвърлил е в мрежата моя подзащитен, след това и неговата съпруга и
е продължил. Нещо повече, когато подсъдимият е излязъл, тръгнал е към него
и тма е станало сбиването но тъй като тук този казус касае това нападение аз
смятам, че от събраните по делото доказателства е установено съставомерното
поведение на А. Г.. Ако се проследи точка по точка, има още едно основание
за неправилност на присъдата, това е нейната необоснованост. Всички
фактически изводи са пълен абсурд, в които няма здрава логика и здрав разум.
Когато коментира първоинстанционния съд „от към гърба на А. Г. се
придвижва съпругата на тъжителя В. З.а, която извикала нещо на Г. и той се
обърнал, хванал я за ръцете и я блъснал към пейката, но тя паднала на земята“.
Той я блъснал, пък едва ли не тя сама си паднала. Вече има присъда в тази
насока, с която е признат за виновен, но не е влязла в сила. По-надолу и М. се
втурва към Г. и нещо повече на видео записа се вижда, че А. тръгва към
доверителя ми, доверителят ми към него и първият удар в областта на
слабините го нанася А. Г. и всичко обърнато с главата надолу. Нещо повече
пък за Д. Г.: Ако се види този видео запис и се вижда, че доверителят
инцидентът е приключил и Д. Г. отива когато доверителят ми е на около 20
метра от Г. и А. Г. и Д. Г. му нанася удара. Моля, преди да вземете Вашето
решение да изгледате видеозаписа, където се вижда записа иначе РС се е
5
спрял на момента, че частният тъжител страда от редица хронични болести –
артериална хипертония, диабет и други, което го прави негоден да
осъществява такова нападение, по-скоро го прави удобна и лесна жертва за
подсъдимия. Нещо повече. От гледна точка на необоснованост, следвайки и
доказателствата по делото и съпоставяйки ги с установената от съда
фактическа обстановка се вижда някакво диаметрално противоположно
разминаване, където по-скоро човек остава с чувството, че съдът е имал друга
реалност.
По отношение на процесуалните нарушения: Видът на телесната
повреда, причинена на М. З. е определена от съдебномедицинската
експертиза, като по делото телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК, но поради
това, че на подсъдимият е повдигнато обвинение за причинена лека телесна
повреда по чл. 130, ал. 2 от НК. Гледам аз тези доводи, гледам частната тъжба,
няма нищо подобно. Имам чувството, че съдът се занимава с някакво друго
дело. Частната тъжба е по чл. 130 ал. 1 е обвинението, но съдът е решил, че
няма такова обвинение и когато тръгва съдът да се произнася с Присъдата си
№ 18 е признал подсъдимият А. Г. за невиновен за обвинение, по което няма
повдигнато обвинение по чл. 130 ал. 2. В тази и посока моля да имате предвид
показанията и на В. З.а и да изгледате записа, а имайте предвид моля да
постановите нова присъда, по силата на която да отмените изцяло присъдата
на РС Б. и се признаете по делото, като признаете подсъдимият за виновни и
за двете обвинения по чл. 130, ал. 1, което обвинение е повдигнато по частната
тъжба и както и за обидата, защото по делото е установено на два пъти от
вещото лице, както е посочил в заключението си, че в началото на инцидента
той чува в т. 2 на отговора на за заключението преди започване на конфликта
на записа чува само откъслечна реплика „да еба…“ , а В. З.а е посочила, че
това е била псувнята, която казал подсъдимият и в края на заключението
същото вещо лице е посочило, че на точка 5 от отговора на експертизата
вещото лице е посочило точно на аудио записа фиксират ли се отново
изявления на подсъдимия. Отговор след края на конфликта на записа се чува
отново псувня, описана в заключението, нещо на което съдът решил да не дава
вяра на този етап от заключението.
Моля да бъдат уважени гражданските искове по двете обвинения така,
както са предявени за сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева по отношение на
6
обвинението по чл. 130, ал. 1 от НК и по чл. 146 в размер на 5 000 /пет хиляди/
лева.
В случай, не че не споделите тези виждания моля да постановите
решение, по силата на което да отмените атакуваната присъда и върнете
делото за ново разглеждане, за произнасяне от друг състав на съда, с оглед
допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. Ако трябва да
се коментирам за някакви мотиви, няма как да има мотиви, когато не се
обсъжда адекватно доказателствата за установяване на правилна фактическа
обстановка, а се обсъждат неща, които не се съдържат в доказателствата по
делото. Не е по никакъв начин обосновано приложението на института за
неизбежна отбрана, което прави в тази част присъдата постановена, поради
липса на мотиви. Внасяни са внушения и съждения, които нямат нищо общо с
конкретното дело, както е по чл. 130, ал. 1 от НК твърдението на съда, че няма
такова обвинение, а по частната тъжба именно това е обвинението. Със самата
присъда съдът не се е произнесъл по обвинението, което е предявено по
чл.130, ал. 1, а по друго непредявено обвинение.
Самият диспозитив на частната тъжба, когато се произнася по въпроса,
свързан с реквизитите и по повдигнатото обвинение има някакъв лаконичен
характер и има произнасяне по нещо, за което няма обвинение и се коментира
130, ал. 2 от НК.
С оглед изложеното, ако не споделите виждането ми за отмяна на
оправдателната присъда и признаване на подсъдимия за виновен, уважаване
на гражданските искове и присъждане на направените разноски пред двете
инстанции, моля да постановите решение, по силата на което, моля да
отмените присъдата на РС Б. и върнете делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав на районния съд.

АДВ. А.: Уважаеми окръжни съдии, моля да отхвърлите изцяло
въззивната жалба срещу атакуваната присъдата на БРС, като намирам жалбата
за неоснователна. Съображенията ми в подкрепа на този мой извод са
следните:
Съдът е анализирал всички събрани доказателства в продължение на
този процес, продължил вече две години. Бяха приети по реда на чл. 159 НПК
7
видеозаписи от камерите, които са съхранявани от магазина, който е
собственост на частните тъжители. На тези видеозаписи се вижда и се
анализира от вещото лице, което е изготвило експертизата подробно цялата
фактическа обстановка по случая. Виждат се и частично по движението на
устните се възприемат и неща, които са изказани и които е са заснети от
процесните видеокамери. Съдът правилно е приобщил видеозаписа по реда на
чл. 159, даден, анализирал е съдържанието на същия, чрез заключението на
назначената експертиза, разпитал е и всички свидетели очевидци на деянието,
както и такива, които случайно са преминавали оттам. Но основното, което
мен ме впечатли в този процес беше поведението изказът на един от
свидетелите, които не са очевидци, но повече говореха за характеристични
данни на самото събитие и на участниците в него и те казаха, че ако са на
мястото на моя подзащитен също няма да издържат и да живеят в съседство
със семейството на частния тъжител, при всяко преминаване по улиците да
бъдат редовно псувани и наругавани и с години между тези две семейства
тлее вражда, неприязън и не добри отношения.
За конкретния случай и за конкретната дата именно провокативното
поведение на частните тъжители в деня, в който семейството на подсъдимите е
погребвало член на семейството са допринесли също за нажежаване на
конфликта, защото в този тежък за семейството ден те са погребвали чичото,
който е живял там и който е бил близък. Д. Г. е дошъл от Англия, за да погребе
чичо си, да участва в това тежко събитие за фамилията и пак отново се разгаря
този конфликт. Този свидетел, разпитан пред първата инстанция казва, че той
също не би възприел тази обстановка адекватно и се чуди как тези хора,
визирайки Г.и живеят в тази обстановка. Първоинстанционният съд обаче е
отчел гласните доказателства, като е приел и отчел близките отношения на
голяма група от свидетели и двете страни, отчел е изминалото време, както и
това, че съдебният процес е дал повод на страните и на свидетелите да
обсъжда отново конфликта, което според съда е правилно, анализирано и е
оценено като възможност за естествена промяна в показанията или по-скоро за
твърдения, че някои факти и обстоятелства са забравени.
Не може да се пренебрегне в тази връзка и обстоятелството, че
тъжителят и неговите роднини са гледали тези видеозаписи дори преди да ги
предоставят за нуждите на наказателното производство. Там са записани
8
събития, като мисля, че правилно съдът е приел, че именно от тези
видеозаписи се е достигнало до известна промяна в техните показания.
Безспорно установено е, че началото на конфликта тръгва от М. З., а след това
прераства и с намесата на М. Й.. Първоначално се започва с това, че
минавайки покрай седящия възрастен мъж подсъдимият е минал с кучето си,
нито има данни да се е обръщал към него първи, преминавал е оттам и в този
момент се вижда как имено М. З. става, отправя някакви думи и изрази към
преминаващия покрай него А. Г. и посяга с дървения си бастун, за да го удари.
А. Г. в този случай се е защитавал, като отблъсна нападението на З., който
заплашвал, че ще го удари с бастуна си, а малко по-късно, подминавайки го
той е бил пресрещнат от М. Й. и се получава отново това поредно сбиване
между двете фамилии, но в него участват цялото семейство З.и срещу моя
подзащитен, който в един момент пада на земята, изправя се и само намесата
на Д. Г. – родственикът, който отива там да ги разтърве предотвратява по-
нататъшен по-тежък конфликт и изход от събитието.
Намирам, че абсолютно обосновани и законосъобразни са изводите на
първостепенния съд, че действията на подсъдимия са били като такива, при
условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 от НК, защото той е
възприел обидата, отправена към него, ставането на М. З. от пейката и
посягането с бастун, което е очевадно на същия видеозапис към А. Г.. Съдът, в
тази връзка, правилно уважи искането да бъде уважена такава експертиза,
изслушана от съда. Изслушани бяха и свидетели очевидци и считам, че от
всички събрани по делото доказателства първоинстанционният съд даде едни
обосновани, правилни и законосъобразни изводи, досежно поведението на
всеки един участник в конфликта. Не намирам, че съдът е тълкувал превратно
фактите, че е дал различна фактическа обстановка от тази, която бе
установена с фактите, а точно обратното. Анализирал я е и в абсолютна степен
е приел обоснования извод, че липсват данни моят подзащитният умишлено да
е причинил каквито и да било увреди на частните тъжители и нещо повече, че
е действал при условията на неизбежна отбрана, след като двукратно е бил
нападнат при един абсолютно безобиден повод да отиде да си разходи кучето
след този тежък ден, след погребението.
РЕПЛИКА НА АДВ. Д.: Моля да имате предвид снимката, която е
приета към заключението в 19:43 минути и 53 секунди. Там се вижда къде е
9
установен физическият сблъсък и къде са причинени увреждания. Повече от
очевадно е, че подсъдимият е излязъл извън пътя, натиснал е зад пейката
пострадалия частен тъжител и там осъществява сблъсъка. Когато някой говори
за нападение, може да направи сметка в началото на инцидента кой кого
напада и къде стават.
Съдът счете делото за изяснено и обяви на страните, че ще се произнесе
в законния срок.
Протоколът се написа в съдебното заседание, което приключи в 15:25
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10