Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     №

 

 гр.Елин Пелин, 10.12.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Районен съд Елин Пелин, Пети състав в публично заседание на десети ноември през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА Т.

 

при секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 403 по описа  на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:                                                                      

 

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ………. със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”……………” № .. чрез процесуалния му представител юрисконсулт  Ц. П. срещу С.А.А., ЕГН ********** ***, за установяване вземането на ищеца за следните суми: 432,77 лева главница представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от месец 07.2017 г. до месец 04.2019 г., ведно със законната лихва  от 29.01.2020 г. до изплащане на вземането и сумата от 35,60 лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 22.01.2020 г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 23,98 лева – главница за периода от месец 05.2017 г. до месец 04.2019 г. и 4,23 лева мораторна лихва за периода от 01.07.2017 г. до 22.01.2020 г..

 За посочените суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 180/2020 г. по описа на РС Елин Пелин срещу длъжника С.А.А., която е възразила срещу издадената заповед за изпълнение. С разпореждане постановено по ч.гр.д. № 180/2020 г. по описа на РС Елин Пелин на заявителя „Топлофикация – София“ ЕАД е указано, че следва да предяви иск относно вземанията си, с оглед на което в законоустановения срок по чл.415 ал.1 от ГПК е предявен настоящия иск.

 Сочи се, че ответникът С.А.А., като собственик на  топлоснабден имот находящ се в гр.С. район М., ж.к. „…… “ бл….., вх.Б, ап.11  с абонатен № ….. е битов клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на  Закона за енергетиката.

 Съгласно чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД  и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за  измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.. В раздел IХ от ОУ – „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл.31, ал.1 е определен редът и срокът по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл задължението на ответникът за заплащане на дължимите суми за ТЕ в размера посочен в ежемесечно получаваните фактури е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е.  след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответникът  е изпаднал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г.  е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им  на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г. „Топлофикация София“ ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. /влизането в сила на ОУ от 2016 г./ дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация София“ ЕАД.

 В случая ответницата съгласно извлечение от сметки за абонатен № 347655 е използвала доставяната от ищеца топлинна енергия през процесния период, но не е погасила задълженията си.

 В изпълнение на разпоредбата на чл.112, ал.1 от ЗЕЕЕ, сградата – етажна собственост, в която се намира имота на ответницата е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Нелбо Инженеринг“ ООД.

 Сградата – етажна собственост, в която се намира имота на ответницата е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Нелбо“ ЕАД в изпълнение на разпоредбата на чл.138б от Закона за енергетиката. Съгласно чл.155, ал.1, т.2 сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата – „Нелбо“ ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на ответницата са издадени изравнителни сметки, които удостоверяват, че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от него служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.

   Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответницата С.А.А., която в срока по чл.131 от ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск.  Твърди, че искът е допустим, но липсват достатъчно убедителни писмени доказателства, които да обосноват извод за дължимост на претендираните суми, тъй като извършването на разпределението на енергия и фактурирането на претендираните суми е в противоречие с нормативната база, поради неспазване на общите условия за продажба на топлинна енергия – Раздел V, чл.24, т.3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от 2002 и 2005 г.

  Представеният договор от 19.09.2002 г. с „Нелбо инженеринг“ ООД е изтекъл съгласно раздел IV, т.1 от самия договор на 19.09.2007 г. и друг договор не е предоставен, което означава, че дяловото разпределение се води незаконно и в разрез с нормативната уредба, а при незаконно   извършване на дялово разпределение, исковете се отхвърлят.

  Оспорва се ответницата да е в облигационно правоотношение като потребител и да е носител на вещно право  върху имота, няма и доказателства тя да е ползвател на имота. Съгласно законовите разпоредби потребител е собственик или носител на вещно право на имота, поръчал топлинна енергия от търговеца. Съгласно чл.62 от ЗЗП дори и да се достави топлинна енергия на потребителя, то той не  дължи нейното заплащане ако не я е поръчал. В този смисъл се сочи, че е налице противоречие между чл.62 от ЗЗП и ЗЕ, който се тълкува, че потребителя е задължено лице само по условието, че е собственик или носител на вещно право на имота. Дори да се приеме, че между двата закона има противоречие, то очевидно в ЗЗП допълнителните и заключителни разпоредби, параграф 1 е категоричен, че при противоречие на ЗЗП и друг закон, предимство има Закона за защита на потребителите. В този смисъл следва да се докаже, че ответницата е поръчвала топлинна енергия по чл.62 от ЗЗП.

Оспорва се обстоятелството  ответницата да е обвързана в договорни отношения с ищеца съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия, тъй като това противоречи на съдебната практика, установена с Определение № 3258 от 07.03.2013 г. на Върховния административен съд – петчленен състав, 1-ва колегия по адм.дело № 2772/2013 г., с което недвусмислено се приема, че Общите условия за продажба на топлинна енергия, не представляват по своята правна същност индивидуален, общ или нормативен административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, чл.65 и чл.75 от АПК, като същите не променят характера на правилата като договорни.

  Ищецът изрично основава претенцията си на твърденията за извършен реален отчет на действително потребена енергия. Нормативната уредба  /ЗЕ и Наредба 16-334/ ясно разграничава двете хипотези – реален отчет и служебно начисляване на топлинна енергия, като на практика урежда различни по вид вземания, произтичащи от различни правопораждащи юридически факти. Вземането при служебно начислена енергия поради неосигурен достъп има и известен характер на неустойка, докато потребителят има договорно задължение да осигурява достъп за реален отчет. Уважаването на иска на различни от твърдяните от ищеца факти и признаването на различно от претендираното от ищеца вземане е недопустимо, тъй като би било нарушение на диспозитивното начало в процеса – чл.6 от ГПК.

От страна на ищеца не са ангажирани доказателства за извършено отчитане на индивидуалните разпределители или за пречки в абоната, поради които е било възпрепятствано такова отчитане, като основание за служебно начисляване на задълженията. Съгласно чл.144, ал.1 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на имотите се разпределя между отделните имоти въз основа на дяловите единици, определени по индивидуални разпределители, монтирани на отоплителните тела в имот, като съгласно ал.4 – топлинна енергия, отдадена от едно отоплително тяло е произведено от дяловите единици, определени по показания на индивидуалния разпределител на отоплителното тяло и топлинната енергия за една дялова единица. Третото лице помагач не предоставя отчетните документи, а при липсата на отчетни документи и с оглед изричното оспорване от страна на ответницата, приетите по делото експертизи е безпредметно да бъдат обсъждани, защото без отчетни документи, положителен извод за наличие на основание за начисляване на задължения за плащане в претендирания размер и за сочения от ищеца обем потребление не може да бъде направен. Съгласно практиката на ВКС недопустимо е да се приемат като доказателства фактурите, които не са подписани от клиента и съответно не може да се приеме за доказване на сумите съдебно-счетоводната експертиза, която се основава на тези документи. Съгласно законовите разпоредби приспадане и добавяне на суми от изравнителни сметки към други фактури, може да става само с изрично съгласие на потребителя на топлинна енергия, поради което ищецът трябва да представи документ за съгласие от страна на ответницата за приспадане или добавяне на суми от изравнителни сметки към други фактури. Със суми за връщане от ищеца са били прихванати стари задължения извън процесния период. В случая липсват фактурите, които при тяхната изрядност са единственият счетоводен документ доказващ търговска сделка.

Ответницата се позовава и на наличието на неравноправна клауза в Общите условия  - клаузата за рекламация, която е договорна уговорка, която ограничава възможността на потребителите да възразят по отношение на получаваните от тях сметки от монополиста, поради което е абсолютно нищожна, тъй като  фокусира в себе си всички реквизити на неравноправната клауза.

 Законодателят е дал възможност на търговците, която не е задължение, а възможност да се възползват от счетоводството си, ако то е водене редовно. В случая счетоводните вписвания са в разрез с нормата на чл.24 от ЗБНБ, след запетаята може да има само два символа – цифри. Представените от ищеца фактури са израз на признание на неизгоден за него факт, че е водил нередовно счетоводството си.

 Недължими са и претендираните суми за дялово разпределение, тъй като  липсват доказателства за дължимостта  и размера им. Вземането „Дялово разпределение“ има договорно задължение, което не кореспондира с предмета на делото, който е именно доказването на реално потребена енергия, поради което претендираните суми за дялово разпределение  следва да бъдат обявени за недължими. В този смисъл се иска съдът да откаже като неправилни и незаконосъобразни поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила предявените от ищеца искове.

  В срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба депозира и третото лице „Нелбо“ АД, който  излага доводи, че сметките за потребено количество топлинна енергия за отопление и топла вода в апартамент № 11 на адрес: гр.С., ж.к. „…….“ бл……, вх., собственост на абонат С.А. за периода от месец юли 2017 г. до месец април 2019 г. са определени съгласно правилата залегнали в действащите към съответните моменти законови нормативи. В апартамента липсват присъединени към разклоненията на общата отоплителна инсталация радиатори и щранга за топла вода е надлежно затапен. Абоната е консуматор на количество топлинна енергия, припадащо се на имота от количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация. Количеството топлинна енергия, припадащо се на имота от количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация се определя по емпиричен път, съгласно изискванията в законовите нормативи, действащи към съответните моменти. При определяне разхода на топлинна енергия в имота на абонат С.А. за процесния период са спазени законовите изисквания.

 

  Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическата страна:

         Видно от приложеното ч.гр.дело № 180/2020 г. по описа на  РС Елин Пелин, на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 148 от 21.04.2020 г. срещу ответника С.А.А., с която последната е  осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: 432,77 лева главница представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от месец 07.2017 г. до месец 04.2019 г., ведно със законната лихва  от 29.01.2020 г. до изплащане на вземането и сумата от 35,60 лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 22.01.2020 г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 23,98 лева – главница за периода от месец 05.2017 г. до месец 04.2019 г. и 4,23 лева мораторна лихва за периода от 01.07.2017 г. до 22.01.2020 г.. Ответницата е осъдена да заплати и направените от заявителя разноски в общ размер на 75.00 лева съставляващи внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК ответникът е депозирал писмено  възражение пред Районен съд Елин Пелин, с което оспорва вземането. В тази връзка съдът е указал на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД, че на основание чл.415 ал.1, т.1 от ГПК следва да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника в едномесечен срок от уведомяването. Заявителят „Топлофикация София“ ЕАД е предявил настоящия иск в указания срок.

       По делото е представен нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство № 161, том I, нот.дело № 161/1996 г., видно от който  С.А.А. е придобила собствеността върху апартамент № 11 в жилищна сграда блок 11, нов 473А, вх.Б, на трети етаж в комплекс „Младост IV Зона 5“.

       Представен е протокол от 24.08.2002 г. от Общо събрание на етажните собственици и наематели в блок 473А, вх.А и Б, Младост 4, удостоверяващ, че е взето решение за извършване на монтаж на индивидуални топлинни разпределители  и сключване на Договор за услугата „Топлинно счетоводство“ с Топлоснабдителна Агенция и Енергиен Сервиз „Нелбо инженеринг“ ООД София. Представен е и списък на етажните собственици. Представена е и справка за бл.473А вх.А и Б в ж.к. Младост 4 относно абонати без споразумителни протоколи, в която  фигурира и Снежана А.А.  за ап.11.

       От удостоверение изх. № 68-00-1333/23.07.2018 г.  по описа на ГИС София е видно, че стар адрес – ж.к. „…….“ бл…., вх.А, вх.Б и вх.Г се отнася за жилищна сграда – многофамилна с четири входа с настоящи адреси ж.к. „……“ бл….. вх.А,Б,В и Г, съответстващи входове и на 1,2,3,4..       

       С договор от 19.09.2002 г. етажните собственици в сграда с административен адрес – гр.С., ж.к. „……….“ бл….. вх.А и Б са възложили на  “Нелбо инженеринг“ ООД да монтира индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата етажна собственост, съгласно изискванията на Закона за енергетиката и енергийната ефективност и да отчита ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители и водомери за топла вода, да разпределя количеството топлинна енергия отдадено от сградната инсталация въз основа на решението от протокола от Общото събрание на етажната собственост.

        По делото са представени и справки за дължими суми; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД; справка от Търговския регистър за „Нелбо“ ЕАД.

       Видно от Договор от 06.11.2007 г. е, че „Топлофикация София“ ЕАД и “Нелбо инженеринг“ ООД  за сключили договор при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139а, ал.2 от Закона за енергетиката.

        Представени са талони за отчет на уреди за дялово разпределение за сезон 2017 - 2018 г. и за сезон 2018 - 2019 г. за абонат С. А.А.  с адрес ***,  изравнителна сметка за период 05.2017 г. до 04.2018 г. за абонат № …..с адрес С., ж.к. „………..“ бл….. вх.2 ап.11 С. А.А.; изравнителна сметка за период 05.2017 г. до 04.2018 г. за абонат № ………..с адрес С., ж.к. „……“ бл…., вх.2 ап.11 С. А.А.; техническа документация относно обект – абонатна станция № … в гр.С., ж.к. „………..“, бл….. вх.2-1; протокол за метрологична проверка на топломер от 05.06.2019 г. относно абонатна станция в ж.к. „…..“, бл….., вх.2; свидетелство за проверка на топломер за бл….., вх.2-1; Протокол за метрологична проверка на топломер от 21.10.2013 г. за абонатна станция в ж.к. „…..“, бл…… вх.2; свидетелство за проверка на СИ.

        От заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че за имота на ответницата липсват отчети на разпределители, тъй като апартамента е със свалени радиатори. За отопление се начислява само преминаващите щрангове. Изравнителните сметки са изготвени от „Нелбо“ ЕАД и обхващат изцяло процесния период, сумите за процесния период са начислени  съобразно действащата нормативна уредба в областта на енергетиката и общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в района. През целия период ответникът не е ползвал топлинна енергия за отопление и гореща вода, а начисленията за отопление са от сградна инсталация. Същата за процесния период се калкулира заедно с отоплението на  имота като обща стойност. Задълженията за процесния период следва да се изчисляват на база на изравнителните сметки, т.е. реалното потребление на топлинна енергия – за отч.период 05.2017 г. – 04.2018 г. изцяло окончателна изравнителна сметка в размер на 195.73 лева; за отч.период 05.2018 г. – 04.2019 г. изцяло окончателна изравнителна сметка  237,04 лева; дебитни и кредитни корекции по издадени фактури за топлинна енергия за процесния период; начисления за отчетите на топлинния счетоводител за 2 г. , а именно 24 м. х 1.00 лев на месец или общо 24.00 лева, като общото задължение на абонат №……за процесния период е 456,77 лева без лихва за забава.

     От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че С.А.А. с абонатен № …..за периода м.05.2017 г. до м.04.2019 г. има задължения към „Топлофикация – София“ ЕАД в общ размер от 496,58 лева, от които главница – 456,75 лева, лихви за забава до 22.01.2020 г.  – 39,83 лева. Услугата дялово разпределение се е извършвала от фирма „Нелбо“ ЕАД, като общата стойност на изравнителните сметки за периода от  05.2015 г. до 04.2017 г. в размер на 34,84 лева представлява разлика за получаване, която сума е извадена от първоначалното задължение на абоната за процесния период. От изравнителните сметки за връщане няма погасени задължения извън процесния период. На основание издадени съобщения към фактури за абонатен номер 347655 за периода от месец 07.2017 г. до м.04.2019 г. потребената топлинна енергия по пера и стойности по прогнозни данни, изчислена съобразно действащите цени на ТЕ през процесния период е в размер на 467,59 лева, от които сума за отопление 467,59 лева, подгряване на вода – 00.00 лева, такса мощност – 00.00 лева. Претендираните суми от ищеца за абонатен номер 347655 за процесния период м.07.2017 г. до м.04.2019 г. са 432,77 лева потребена ТЕ  с включени изравнителни сметки за същия период и начислена законна лихва в размер на 35,60 лева изчислена считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение – 15.09.2018 г. до 22.01.2020 т.; 23,98 лева – такси ФДР за периода 05.2017 г. – 04.2019 г. с начислена законна лихва в размер на 4,23 лева  изчислена от първия ден след срока за плащане на всяко задължение от 30.06.2017 г. до 22.01.2020 г.

 

 При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

 Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК  е допустим, тъй като е  налице  правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличието на образувано заповедно производство, в което е депозирано възражение от длъжника. Разгледан по същество, съдът го намира за основателен по следните съображения:

            По иска с правно основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия, в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал, поради което за ответника е възникнало задължението да заплати уговорената цена.                                   Разпоредбите на Закона за енергетиката  предвиждат с чл.150, ал.1, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР към Министерския съвет. По смисъла на параграф 190 от ДР на Закона за енергетиката и съгласно параграф 1 т.1  „битов клиент“ е лице, което купува топлинна енергия  с топлоносител гореща вода и/или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, а потребител на енергия  е физическо лице – собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия  за домакинството си. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя.                 В настоящия случай от представения нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство № 161, том I, нот.дело № 161/1996 г., е видно, че С.А.А. е придобила собствеността върху апартамент № 11 в жилищна сграда блок 11, нов …., вх.Б, на трети етаж в комплекс „……“. Не е спорно между страните по делото, че за имота е открит абонатен № 347655.

            Съгласно чл.142, ал.2 от Закона за енергетиката, топлинна енергия за отопление на сграда, в която съществува етажна собственост, се разделя на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на индивидуалните имоти. В този смисъл и предвид нормата на чл.150 от Закона за енергетиката, в случая следва да се приеме, че между страните по делото са възникнали валидни облигационни правоотношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди, ведно с всички права и задължения на страните съгласно Закона за енергетиката и Общите условия.

Ответникът в качеството на собственик на топлоснабдения имот за процесния период е клиент на топлинна енергия по смисъла на  чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди.

 Съгласно чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен или местен ежедневник. В случая ищецът е ангажирал доказателства, удостоверяващи публикуването на Общите условия на 11.07.2016 г. във вестник „Монитор“

    Изложеното сочи, че договорът между страните е възникнал по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и Общите условия, като  топлофикационните дружества имат задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти. От друга страна цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците и потребителите на тези услуги. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти: за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично  съдържание за дължимите суми ежемесечно.  

В сгради - етажна собственост, в каквато сграда се намира и имотът на ответницата А., разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части  - чл.142, ал.1 и 2 от Закона за енергетиката, като последните два вида топлинна енергия се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект  с оглед разпоредбата на чл.143, ал.3 от Закона за енергетиката.  

    В случая от представените по делото доказателства се установява, че етажните собственици са се съгласили да сключат договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с фирмата за дялово разпределение “Нелбо” ЕАД /правоприемник на “Нелбо Инженеринг” ООД/. Макар и в договора да е определен определен срок на действие, по делото не се ангажират доказателства, които да установяват изричното му прекратяване от страните след изтичане на този срок.

  От изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че в имота на ищцата няма отоплителни уреди, то през тях преминават щрангове, които доставят топлинна енергия за отопление на имота, поради които е извършено начисление на процесните суми. Вещото лице сочи, че изравнителните сметки за процесния период са изготвени от фирма „Нелбо“ ЕАД, като сумите за топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба и методика в областта на енергетиката и общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – София“ ЕАД на потребители от района.

            От заключението на изслушаната съдебно-икономическа експертиза се установява, че размерът на задължението на ответницата за абонатен номер 347655 за процесния период м.07.2017 г. до м.04.2019 г. възлизат на  432,77 лева потребена ТЕ  с включени изравнителни сметки за същия период и начислена законна лихва в размер на 35,60 лева изчислена считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение – 15.09.2018 г. до 22.01.2020 т.; 23,98 лева – такси ФДР за периода 05.2017 г. – 04.2019 г. с начислена законна лихва в размер на 4,23 лева  изчислена от първия ден след срока за плащане на всяко задължение от 30.06.2017 г. до 22.01.2020 г., които суми не са платени от ответницата.

            Съдът кредитира  заключенията на вещите лица като компетентно дадени и неоспорени от страните по делото, като отчете и обстоятелството, че при изготвяне на експертизите вещите лица са взели предвид всички необходими документи издадени от фирмата за дялово разпределение и ищцовото дружество, които са съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия.

           Всичко изложено, мотиви съдът да приеме, че между страните за процесния период е действал договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, при публично известни Общи условия, доколкото се установи, че ответницата е потребявала  топлинна енергия в имота чрез преминаващите през него щрангове. Освен това, дори и при отчетени нулеви резултати с оглед липсата на монтирани  отоплителни уреди и топломери, етажните собственици в сградата дължат и суми във връзка с услугата дялово разпределение, която не зависи от положително отчетен резултат в имота на ответницата, а се дължи и при нулеви показания във всеки един имот от етажната собственост.

            Предвид всичко изложено, предявените от ищеца положителни установителни искове са основателни и като такива следва да бъдат уважени изцяло.

 Основателен се явява и искът с правно основание чл.86 от ЗЗД, за заплащане на  законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.01.2020 г. до окончателното й плащане. 

 С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца  сторените по делото разноски в общ размер от 775.00 лева, от които 75.00 лева внесена държавна такса, 600.00 лева възнаграждения за вещи лица и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Ответницата дължи и сторените от ищеца разноски по заповедното производство по ч.гр.д. №180/2020  по описа на РС Елин Пелин в размер на 75.00 лева, от които 25.00 лева внесена държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.           

      Мотивиран от изложеното, съдът

 

  Р    Е   Ш    И  :

 

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че  С.А.А., ЕГН ********** *** на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК …….със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”…..” № …, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Ц. П. следните суми: 432,77 лева /четиристотин тридесет и два лева и седемдесет и седем стотинки/ главница представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия  за периода от месец 07.2017 г. до месец 04.2019 г., ведно със законната лихва  от 29.01.2020 г. до изплащане на вземането и сумата от 35,60 лева /тридесет и пет лева и шестдесет стотинки/ – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 22.01.2020 г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 23,98 лева /двадесет и три лева и деветдесет и осем стотинки/ главница за периода от месец 05.2017 г. до месец 04.2019 г. и 4,23 лева /четири лева и двадесет и три стотинки/ мораторна лихва за периода от 01.07.2017 г. до 22.01.2020 г., за  които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 180/2020 г. по описа на РС Елин Пелин.

 ОСЪЖДА С.А.А., ЕГН ********** *** заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК…………. със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”…….” №… сумата от 775.00 лева /седемстотин седемдесет и пет лева/ сторени разноски по исковото производство и 75.00 лева /седемдесет и пет лева/ разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 180/2020 г. по описа на РС Елин Пелин.                                                                              

 Решението е постановено при участието на „………“ ЕООД, трето лице помагач на страната на ищеца “Топлофикация София” ЕАД.                                                                                                      

 Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд  в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 След влизане на решението в сила, ч.гр.д. № 180/2020 г. по описа на РС Елин Пелин, да бъде върнато в деловодството на съда, като към същото бъде приложен заверен препис от настоящото решение.

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: