Решение по дело №155/2021 на Районен съд - Ботевград

 

                    Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                          № 260134

 

                                             гр.Ботевград, 12.11.2021г.

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на четиринадесети септември през   две хиляди двадесет и първа година,  в състав :

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.

 

при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия  П. НАД № 155 по описа за 2021 година                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                               и за да се произнесе, взе предвид следното :

                    Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

                  И.И.Р. с ЕГН********** ***,  е обжалвал в законния срок  наказателно постановление №***от ***г., издадено от Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна полиция ОДМВР - София, упълномощен със заповед № *** от ***г. на МВР, с което за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 10.00лева и за нарушение на чл.58, т.4 от ЗДвП на основание чл.178ж, ал.1, пр.2 от ЗДвП му  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000.00лева и наказание  лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. В жалбата си Р.  излага  съображения за незаконосъобразност на НП,  и моли същото да бъде отменено изцяло, със законните последици.

                   В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят не се явява, а се представлява от упълномощения от него адв.В.А.Д. от САК, който поддържа жалбата и излага твърдения за недоказаност на административно-наказателното обвинение и прави искане за присъждане на направените от Р. разноски за адвокатско възнаграждение.

                   Въззивната страна – ОДМВР - София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, а в писмена защита  изразява становище, че жалбата е неоснователна и се  правят възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждения.

                   Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

                   Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

        Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:  картон на НП №***/***г.; АУАН № ***г.; справка от КАТ за промяна на регистрация на МПС и собственици на превозно средство; заповед № ***/***Г.; справка за нарушител/водач – заверени копия, писмо, с вх. № ***година от АПИ и приложените към него заповеди с №№ *** г., ***г. и ***г. за въведена временна организация и безопасност на движението на АМ“Хемус“ и 4 бр., копие от  свидетелство за управление на жалбоподателя от Кралство Великобритания  и  събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Е.А.К. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” ОДМВР- София, Сектор „ПП”  и  П.П.К., се установява следната фактическа обстановка:

 Съгласно заповед ***г. на АПИ, на 09.11.2020г. платното за движение в посока гр.София /лявото платно/  на АМ „Хемус“  от км.31+9996 до км.33+850 било пълно затворено  и движението на МПС  в този район се осъществявало двупосочно в другото  платно за движение /за гр.Варна/, като една лента в посока София- Варна и една лента в посока Варна София. На същата дата, на АМ „Хемус“ в района на община Ботевград, в участъка на км.33+500, около 14.40ч. жалбоподателят И.И.Р. управлявал лек автомобил м.“Фолксваген голф“ с рег.№***  в посока гр.София. Тогава същият бил спрян за проверка от свидетели Е.А.К. и  П.П.К. – полицейски служител при ОДМВР – София, които изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение. При проверката Р. не представил на полицейските служители СУМПС, за което св.К. в присъствието на св.К.  съставил срещу жалбоподателя АУАН № ***г., както и за това,  че  е навлязъл  с автомобила в платното за насрещно движение. Съставения АУАН бил предявен на жалбоподателя за запознаване със съдържанието  и същият го подписал. Актосъставителят квалифицирал нарушенията  чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и  по чл.58, т.4 от ЗДвП.

Въз  основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №***от ***г. от Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна полиция ОДМВР - София.  

                    Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Е.А.К. и  П.П.К., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви както вътрешно, така и помежду си. Съдът кредитира показанията, дадени от горецитираните свидетели, като такива дадени от незаинтересовани от изхода на делото  лица. Съдът взе предвид, че същите заявяват, че не си спомнят конкретния случай, както и каква е била временната организация на движението на процесната дата в участъка на 33+500км. на АМ „Хемус“, а единствено,  поддържат отразеното в АУАН.  Съдът кредитира представените от АПИ заповеди, схеми и чертежи, касаещи организация на движението на 09.11.20г. в участъка на 33+500км. на АМ „Хемус“ в посока гр.София.

        Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по  чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

                         Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

                По отношение на първото  описано и прието за установено нарушение, съдът не констатира допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения. Нарушението на чл.100, ал.1, т.1  от ЗДвП е описано от фактическа и правна страна, правилно е посочена нарушената норма, която кореспондира и с приложената санкционна такава.

               Правилно административно наказващия орган е приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1  от ЗДвП, тъй като на посочените в НП дата и място е управлявал МПС, като не е  носил СУМПС.

              Правилно за   нарушението по  чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП, АНО е наложил на жалбоподателя  наказание "глоба" в размер на 10.00лв., което  е  фиксирания размер, предвиден за същото.

               По отношение на второто нарушение  описано и прието за установено нарушение, съдът счита, че същото се явява недоказано и вмененото с атакуваното НП нарушение на  чл.58, т.4 от ЗДвП въобще не е било  осъществено от Р..

        В тежест на наказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде НП, този орган се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то.

     От събраните гласни доказателства извършеното нарушение не се установява по безспорен начин. Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 4 ЗДвП при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи в платното за насрещно движение, което в случая не се доказа. От приложената по делото  заповед ***г. на АПИ и приложени чертежи и видно че на 09.11.2020г.  в участъка на км.33+500 на АМ „Хемус“ движението на МПС се е осъществявало двупосочно и на практика не е било възможно Р. да се движи в платното за насрещно движение, тъй като съгласно въведената временна организация на движение той е бил длъжен да се движи именно в  платното за движение София –Варна, като това се е извършвало в едната от неговите  ленти. По делото не се събраха други доказателства, въз основа на които по несъмнен начин да се установи, че на посочената в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е извършил виновно нарушението по чл.58, т.4 от ЗДвП, за което му е повдигнато обвинението в пункт 2 на процесното НП. В съдебната теория и практика трайно се възприема, че административно наказание се налага за административно нарушение, което следва да бъде установено несъмнено, като всяко съмнение следва да се тълкува в полза на нарушителя.

    Горното обуславя и извод, че неправилно жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение на чл.58, т.4 от ЗДвП, а обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено в тази му част..

         Предвид гореизложеното съдът счита, че НП следва да бъде отменено в частта, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание за нарушение на  чл.58, т.4 от ЗДвП, като неправилно   и да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно, в частта, с която е наложено наказание за нарушение на  чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП. 

     Предвид изхода на спора и на осн.чл.63, ал.3 от ЗАНН/ред. ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. / на И.И.Р. с ЕГН********** *** дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото. С жалбата се  претендира  заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 300,00 лв.

     Писмено от ОДМВР – София е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.

      Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лв. в полза на  адв.В.А.Д. от САК , като е удостоверено, че същото е заплатено в брой. В случая, платеното от И.И.Р. с ЕГН********** ***  адвокатско възнаграждение е в   минималния размер, определен в   чл.18, ал.2  и  чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

     Предвид  гореизложеното, ОДМВР- София следва да заплати на И.И.Р. с ЕГН********** *** разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело №155/2021г. пред Районен съд Ботевград.

         Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът  

 

Р   Е   Ш   И   :

 

                   ОТМЕНЯ наказателно постановление №***от ***г., издадено от Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна полиция ОДМВР - София, упълномощен със заповед № *** от ***г. на МВР, В ЧАСТТА,  с която на И.И.Р. с ЕГН********** ***,  за нарушение на чл.58, т.4 от ЗДвП на основание чл.178ж, ал.1, пр.2 от ЗДвП му  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000.00лева и наказание  лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

                      ПОТВЪРЖДАВА  наказателно постановление №***от ***г., издадено от Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна полиция ОДМВР - София, упълномощен със заповед № *** от ***г. на МВР, В ЧАСТТА,  с която на И.И.Р. с ЕГН********** ***,  за нарушение на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП му  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10.00 лева.

                      ОСЪЖДА ОДМВР-София да заплати на  И.И.Р. с ЕГН********** ***  разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 155/2021г. пред Районен съд Ботевград.

                    РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.          

 

 

 

                                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ  :