ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………2021 г. гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
административен съд,
на трети ноември 2021 г., в
закрито заседание
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
като
разгледа докладваното от председателя
частно административно дело №2411 по описа за 2021 година
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166,
ал. 2 АПК, вр. чл. 217, ал. 2 ЗУТ.
Образувано е по искане „БЕЛВЕКС“
ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. Република, сграда на МЦ-Младост, представлявано от В.М. -
управител за спиране на допуснато по закон изпълнение на Заповед № ДК-02-ВН-20
/19.10.2021 г. на Началника на РДНСК Варна за премахване на преместваем обект:
„заведение за бързо обслужване", находящ се в ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр. Варна, представляващ морски плаж
„Кабакум Север 1“, изключителна държавна собственост.
В искането се твърди, че
осъществяването на допуснатото предварително изпълнение би причинило
непоправими вреди както в имуществената сфера на молителя, така и в тази на
трето лице.
Като особено важен интерес за
молителя е наведено твърдението за вероятно унищожаване на чуждо имущество на
значителна стойност, т.к. преместваемият обект, предмет на Заповедта е
собственост на „Тием Варна Бийч“ ООД. Според наложените в искането доводи,
собственикът на обекта ще може да претендира стойността на това имущество,
което според изложените твърдения е на стойност около 50 000 лева. В случай на принудително изпълнение на
заповедта сторените за сметка на бюджета на компетентните органи разходи ще
бъдат събрани впоследствие от молителя, в качеството му на адресат на
заповедта, на основание чл. 57а, ал. 9 ЗУТ. Доколкото „Белвекс“ ООД не било
собственик на обекта, не го е поставяло на плажа, не следва да е адресат на
Заповедта и на задължението за премахване на обекта. В случай че му бъде
наложено изпълнението на Заповедта, дружеството ще стори разноски за
демонтиране на обекта в размер най-малко от 13 550 лева, а общата сума на
разходите, в случай че Заповедта бъде отменена и се наложи и повторно монтиране
на обекта на плажа е в размер на 60 073,70 лева. По изложените доводи от страна
на „Белвекс“ ООД се твърди, че предварителното изпълнение на Заповедта ще му причини
трудно поправима, а в някои хипотези и непоправима вреда.
Към
искането е приложена и жалба срещу Заповедта по същество, подадена на
29.10.2021 г., чрез Началника на РДНСК – Варна.
След преценка на материалите по
делото, съдът приема от фактическа страна следното:
По силата на Договор за наем с
държавата №Т-РД-35- 12 от 15.09.2020 година
„Белвекс” ООД е титуляр на правото да ползва морски плаж „Кабакум Север-
1” представляващ ПИ с идентификатор **** по КККР на
гр. Варна.
Със Заповед № ДК-02-ВН-20
/19.10.2021 г. на Началника на РДНСК Варна е разпоредено премахване на
преместваем обект: „заведение за бързо обслужване", находящ се в ПИ с
идентификатор **** по КККР на гр. Варна, представляващ
морски плаж „Кабакум Север 1“, изключителна държавна собственост. С
разпоредбата по т. 4 е предвидено при неизпълнение доброволно на заповедта в
предоставения срок да бъдат предприети принудителни действия, съгласно чл. 57а,
ал. 7 ЗУТ.
От страна на молителя не се твърди,
а и от служебно извършена справка в деловодната система на Административен съд
Варна не се установи наличието на образувано производство по оспорване на
Заповед № ДК-02-ВН-20 /19.10.2021 г. на Началника на РДНСК Варна.
С оглед установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът, след като се запозна с
доказателствата, представени от жалбоподателя и ответника, както и след
извършването на служебна справка в деловодството на съда, намира искането за спиране на предварителното изпълнение на
Заповед № ДК-02-ВН-20 /19.10.2021 г. на Началника на РДНСК Варна за недопустимо.
Същото
е депозирано преждевременно и не са налице предпоставките на чл. 166 ал. 4, вр.
ал. 2 АПК даващи правомощия на съда да се
произнесе по него.
Предварителното изпълнение на
административния акт е допуснато по силата на чл. 217 ал. 1 т. 11 ЗУТ, според
която разпоредба жалбите и протестите против заповеди по чл. чл. 57а, ал. 3 (на
което основание е издадена и процесната заповед) и чл. 57а, ал. 9 не спират
изпълнението. Това означава, че производството се развива по реда на чл. 166 АПК, като в случая посоченият законов текст дерогира суспензивния ефект на
жалбата, предвид нормата на ал. 1 на чл. 166 АПК. Искането за спиране се
разглежда по реда и при условията на чл. 166 ал. 4, вр. ал. 2 АПК. Съгласно
същите съдът може да постанови спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение, като задължителна процесуална предпоставка обаче за
това е да има образувано дело в съда
относно законосъобразността на заповедта, изпълнението на която се иска да бъде
спряно. При всяко
положение на делото, до влизане в сила на решението, по искане на оспорващия,
съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато по силата на закона. Компетентен да се произнесе по искането за спиране е съдът,
който е сезиран с решаване на спора относно законосъобразността на самия
административен акт.
Без да има съдебно оспорване, съдът
може да спре предварително изпълнение, но само в хипотезата на чл. 60 ал. 1 АПК
(когато не е допуснато по силата на закона, а е по разпореждане на
административния орган), която в случая не е налице.
В случая молителят не е установил
наличието на висящо съдебно производство по оспорване на процесното
разпореждане. Приложената към искането жалба
подадена пред РДНСК не е доказателство за висящо съдебно производство. Видно и
от входящия печат, жалбата е подадена на 29.10.2021 г. и още не е изтекъл
срокът за административния орган, предвиден в чл.152, ал.2 от АПК за
окомпректоване на преписката и изпращането й в съда.
Искането
на молителя следва да бъде направено пред съда, който разглежда жалбата му
срещу заповедта по реда на чл.145 и сл. от АПК.
При това положение искането за
отмяна на предварителното изпълнение на разпореждането е недопустимо и следва
да се остави без разглеждане.
По тези съображения и на основание
чл. 159, т. 1 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на
„БЕЛВЕКС“ ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. Република, сграда на МЦ-Младост, представлявано от В.М. -
управител за спиране на допуснато по закон изпълнение на Заповед № ДК-02-ВН-20
/19.10.2021 г. на Началника на РДНСК Варна за премахване на преместваем обект:
„заведение за бързо обслужване", находящ се в ПИ с идентификатор *****по КККР на гр. Варна, представляващ морски плаж
„Кабакум Север 1“, изключителна държавна собственост, със срок за доброволно
изпълнение един месец от датата на получаване на заповедта.
Определението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщението до
страните.
Административен
съдия: