№ 2880
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Диана В.
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20231100505914 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20061130/10.10.2022г., постановено по гр.д. №74886/2019г. на
СРС, 172 състав, е признато за установено по исковете с правно основание чл.422
от ГПК във вр. с чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС, че А. Р. И. има задължения към „Т.Б.“
ЕАД за сумата от 57,88 лева – незаплатени такси и цени на ползвани съобщителни
услуги за периода от 01.03.2017г. – 30.06.2017г. по договор за мобилни услуги
№********* от 21.12.2015г., изменен с допълнително споразумение от
25.10.2016г., за сумата от 240,07 лева – незаплатени такси и цени на ползвани
съобщителни услуги за периода от 01.03.2017г. – 30.06.2017г. по приложение към
договор за мобилни услуги №********* от 21.12.2015г., изменен с допълнително
споразумение от 25.10.2016г., за сумата от 48,57 лева – незаплатени такси и цени
за ползвани съобщителни услуги за периода от 01.03.2017г. – 30.06.2017г. по
договор за мобилни услуги №********* от 03.06.2016г., за сумата от 43,19 лева –
незаплатени такси и цени на ползвани съобщителни услуги за периода от
01.03.2017г. – 30.06.2017г. по договор за мобилни услуги №********* от
29.12.2016г., за сумата от 201,21 лева – незаплатена сума по договор за лизинг от
25.10.2016г., от която сума – 42,36 лева с ДДС – 4 текущи лизингови вноски за
1
периода 01.03.2017г- - 30.06.2017г. и 158,85 лева – лизингови вноски за периода
01.07.2017г. – 25.09.2018г., вземане за сумата от 94,35 лева, незаплатена сума по
договор за лизинг от 03.06.2016г., от която сума – 25,16 лева с ДДС – 4 текущи
лизингови вноски за периода от 01.03.2017г. – 30.06.2017г., и 69,19 лева –
лизингови вноски за периода 01.07.2017г. – 03.05.2018г., вземане за сумата от
48,09 лева, незаплатена сума по договор за лизинг от 29.12.2016г., от която сума –
9,16 лева с ДДС – 4 текущи лизингови вноски за периода 01.03.2017г. –
30.06.2017г., и 38,93 лева – лизингови вноски за периода 01.07.2017г. –
29.11.2018г., вземане за сумата от 448,21 лева – незаплатена сума по договор за
лизинг от 25.10.2016г., от която сума – 94,36 лева с ДДС – 4 текущи лизингови
вноски за периода от 01.03.2017г. – 30.06.2017г., и 353,85 лева – лизингови вноски
за периода от 01.07.2017г. – 25.09.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от 17.04.2019г. до окончателното плащане на вземанията. Отхвърлени
са предявените искове от „Т.Б.“ ЕАД срещу А. Р. И. с правно основание чл.422 от
ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземания за
неустойки поради предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в
общ размер на 1244,52 лева, от която сума 288,16 лева по договор за мобилни
услуги от 03.06.2016г., 285,62 лева по договор №********* от 25.10.2016г., 285,62
лево по договор №********* от 25.10.2016г. и 385,12 лева по договор от
29.12.2016г. Осъден е А. Р. И. да заплати на „Т.Б.“ ЕАД на основание чл.78, ал.1
от ГПК разноски по делото в общ размер на 758 лева.
Постъпила е въззивна жалба от ответника А. Р. И., чрез адв. М. Д.,
назначена за особен представител, срещу решението в частта, с която предявените
искове са уважени. Излагат се оплаквания, че решението е постановено при
неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. По делото не било
доказано при условията на пълно и главно доказване твърдението на ищеца, че
през процесния период е доставил на ответника мобилни услуги, които да са
използвани, както и, че тяхната стойност съответства на посоченото във
фактурата. По делото не били представени доказателства, от които да се
установява, че ответникът е получил мобилните устройства, за които се
претендират лизинговите вноски, както и, че същите се ползват от ответника.
Поради това моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Насрещната страна „Й.Б.“ ЕАД (с предишна фирма „Т.Б.“ ЕАД), чрез
пълномощника адв. З. Ц., оспорва жалбата и прави искане за потвърждаване на
обжалваното решение.
2
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Й.Б.“ ЕАД (с
предишна фирма „Т.Б.“ ЕАД срещу А. Р. И. положителни установителни искове с
правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.342 от ТЗ за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. №21866/2019г. на СРС, 172 състав.
Въззивната инстанция констатира, че в диспозитива на
първоинстанционното решение е допусната очевидна фактическа грешка относно
отразената правна квалификация на предявените искове, като в мотивите на
решението е посочена правилната правна квалификация на исковете за главници,
а именно – чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.342 от ТЗ, а в
диспозитива на решението е посочена правна квалификация – чл.422 от ГПК във
вр. с чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС, поради което след връщане на делото
първоинстанционният съд следва да извърши преценка относно наличието на
предпоставките за извършване на процедура по чл.247 от ГПК. Също така липсва
произнасяне и по подадена от ищеца молба по реда на чл.248 от ГПК за изменение
на решението в частта за разноските.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства – договор за
мобилни услуги №********* от 21.12.2015г., изменен с допълнително
споразумение от 25.10.2016г., договор за мобилни услуги №********* от
03.06.2016г., договор за мобилни услуги №********* от 29.12.2016г., договор за
лизинг №*********/03.06.2016г., договори за лизинг от 25.10.2016г., договор за
3
лизинг №*********/29.12.2016г., ведно с приложения - ценова листа, и общите
условия на оператора, подписани от страните (чиито подписи не се оспорват по
делото), че между тях са възникнали и съществували през посочения в исковата
молба период облигационни правоотношения по договори за мобилни услуги и
договори за лизинг, сключени при общи условия, като договорът за мобилни
услуги №********* от 21.12.2015г. е сключен за предпочетен номер
++359********* със срок на валидност 24 месеца и абонаментен план с посочен
месечен абонамент 39,99 лева, изменен с допълнително споразумение от
25.10.2016г., като е уговорен стандартен месечен абонамент 20,99 лева; договор за
мобилни услуги №********* от 03.06.2016г. е сключен за предпочетен номер
+3598898794833 със срок на валидност 24 месеца и абонаментен план с посочен
месечен абонамент 29,99 лева; договор за мобилни услуги №********* от
29.12.2016г. е сключен за предпочетен номер +**** със срок на валидност 24
месеца и абонаментен план с посочен стандартен месечен абонамент 24,99 лева.
Съгласно договорите за лизинг, сключени между страните, ищецът -
лизингодател, е поел задължение да предостави за временно и възмездно ползване
на ответника – лизингополучател мобилни устройства, както следва: по договор
за лизинг от 03.06.2016г. устройство марка Алкател с уговорена обща лизингова
цена от 184,67 лева с ДДС, платима на 23 месечни равни вноски от по 6,29 лева с
ДДС, съгласно обективиран в договора погасителен план; по договор за лизинг от
25.10.2016г. устройство марка Леново с уговорена обща лизингова цена от 243,57
лева с ДДС, платима на 23 месечни равни вноски от по 10,59 лева с ДДС, съгласно
обективиран в договора погасителен план; по договор за лизинг от 25.10.2016г.
устройство марка Самсунг с уговорена обща лизингова цена от 542,57 лева с ДДС,
платима на 23 месечни равни вноски от по 23,59 лева с ДДС, съгласно
обективиран в договора погасителен план; по договор за лизинг от 29.12.2016г.
устройство марка Теленор с уговорена обща лизингова цена от 97,67 лева с ДДС,
платима на 23 месечни равни вноски от по 2,29 лева с ДДС, съгласно обективиран
в договора погасителен план;
Съгласно чл. 4 от договорите за лизинг с тяхното подписване
лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му е предал
устройствата във вид, годен за употреба.
С оглед поддържаните от страните становища в хода на производството
спорно между тях е предоставил ли е ищецът мобилни услуги на претендираната
стойност и дължат ли се начислените абонаментни такси, както и лизингови
вноски.
4
Съгласно общите условия, регламентиращи правоотношенията между
страните (чл.23, б. „б“), месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за
които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на
мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно в размери, съобразно
избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. В случая с оглед
установеното по делото обстоятелство, че между страните е било налице през
процесния период договорно правоотношение за доставка на мобилни услуги,
както и, че са договорени месечни абонаментни такси по договорите, които
съгласно договорите между страните и общите условия към тях се предплащат и
се дължат независимо от потреблението на услуги през съответния период, съдът
приема, че за процесния период ответникът дължи на ищцовото дружество
абонаментни такси по договорите.
Ето защо, исковете с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземания за
абонаментни такси по договорите за мобилни услуги се явяват основателни.
По иска с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.342 и сл. от ЗЗД за заплащане на лизингови
вноски в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е налице твърдяното
правоотношение по договори за лизинг на мобилни устройства, в изпълнение на
които е предоставил процесните мобилни устройства на ответника срещу
задължение на последния да заплаща договорените лизингови вноски.
Особеният представител на ответника оспорва предаването на мобилните
устройства на лизингополучателя, като във връзка с това възражение следва да се
отбележи, че в чл.4 от договорите за лизинг е налице изявление от страна на
лизингополучателя, съгласно което същият е удостоверил получаването на
мобилните устройства, предмет на договора. Поради това неоснователно е
възражението на особения представител на ответника за липсата на доказателства
за получаването на мобилните устройства, предмет на договорите, от страна на
лизингополучателя. Ето защо, предвид установеното по делото наличие на
договорни правоотношения между страните по договори за лизинг, и предаване на
лизинговите вещи, ответникът дължи на ищцовото дружество заплащане на
уговорените с договорите лизингови вноски.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
5
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени направените разноски за въззивното производство в размер на 300
лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20061130/10.10.2022г., постановено по гр.д.
№74886/2019г. на СРС, 172 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА А. Р. И. да заплати на „Й.Б.“ ЕАД (с предишна фирма „Т.Б.“
ЕАД) разноски за въззивното производство в размер на 300 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6