№ 1605
гр. Варна, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501794 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 286280/07.05.2021г., подадена от „ПИ
МАРКЕТ“ ЕООД, ЕИК *********, чрез процесуален представител адв. Д. Ян., срещу
решение №261475/27.04.2021г., постановено по гр.д. № 7457/2020г. на РС - Варна, 35
съдебен състав, в частта, с която е прието за установено в отношенията между ищеца
„Интейк" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Г. Ж.“
№22 и ответника „Пи Маркет" ЕООД, ЕИК ********* с адрес на управление гр.София, ж.к.
„Люлин“, ул. „Търново“ срещу бл.817, че в полза на ищцовото дружество съществува
вземане в размер на 1 872.31 лева, произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия
между „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София и „Интейк" ЕООД, ЕИК *********,
гр. Варна, която сума представлява платена без основание на „Енерго-Про Продажби“ АД
стойност на начислена с фактура №**********/10.03.2010г. електроенергия след извършена
корекция на сметка, което е съдебно установено с влязло в сила съдебно решение,
постановено в производството по гр.д. №9932/2014г. по описа на ВРС и е издаден
изпълнителен лист.
В жалбата се излагат доводи за недопустимост на обжалваното решение, а в
1
условията на евентуалност за неговата неправилност. Счита се, че претендираното вземане е
съдебно установено и признато на кредитор с влязло в сила решение по гр.д. №993/2014г. на
ВРС, по което вече е издаден изпълнителен лист в полза на „КНМ Груп“ ЕООД. Посочва се,
че решението е постановено при липса на пасивна материална и процесуална легитимация.
Излагат се твърдения, че предявеният иск не е уреден в процесуалния закон, като
„титулярство“ на вземане не е от фактите изрично предвидени в закона. Твърди се, че
липсва правен интерес от завеждане на иска, тъй като той произтича от самото качество на
ищеца на страна по договор, а в настоящия случай липсва правоотношение между тях.
Поддържа се и възражение за недопустимост на иска поради едностранното извънсъдебно
разваляне на процесния договор, като се излага, че действието на правопораждащия
юридически факт, от който ищецът черпи правата си, е прекратено. Посочва, че
установяването на обстоятелството дали ответникът по иска незаконосъобразно е прекратил
или развалил договора, не може да бъде предмет на установителен иск и е недопустимо да
се иска установяване съществуването на право по прекратен договор, тъй като по този
начин съдът го санира, назависимо от това дали прекратяването е правилно или не. По
отношение твърденията за неправилност на обжалваното решение излага, че в мотивите му
погрешно е прието, че меродавна за титулярството на вземането, е датата на уведомлението
за извършената цесия. Посочва, че уведомлението за цесия съставлява частен документ и
като такъв не обвързва с достоверна дата „Пи Маркет" ЕООД, а също така и че то не е
елемент от фактическия състав на цесията и е предвидено само с цел защита интересите на
задълженото лице, като цедираното вземане се прехвърля в момента на сключване на
договора. Моли за обезсилване на решението като постановено по недопустим иск, а в
условията на евентуалност последният да бъде отхвърлен като неоснователен. В открито
съдебно заседание въззивната жалба се поддържа.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Интейк"
ЕООД, с който се излагат съображения за допустимост на обжалваното решение.
Въззиваемият обосновава правния си интерес от подаване на установителния иск с
установяване на титулярството на спорно между трима цесионери вземане и излага, че в
настоящия случай се цели установяване на право, а не на факт. Посочва, че постановеното
решение по спора между цедента и длъжника се ползва със сила на пресъдено нещо за дълга
спрямо ответника, но въпросът за титулярството между субституента и правоприемниците
не е разрешен предвид това, че никой от тях не е предприел заместване на праводателя си,
като поради това и приключилият с участието на субституента спор не е процесуална
пречка за разглеждане на иск за титулярство. Фактическото положение на взискателя „Пи
Маркет" ЕООД по образуваното изпълнително дело индикира оспорване на вземането и
обуславя интерес от установяването му със сила на пресъдено нещо. По възражението за
разваляне на договора на въззивника сочи, че същото не подлежи на разглеждане, тъй като
последният не е страна по договора за цесия. Освен това посочва, че изявлението за
разваляне не е породило целените правни последици, тъй като липсва индивидуализация
както на самата цесия, така и на твърдяното задължение, а също така и не е описано на кое
2
от законовите основания се твърди разваляне на договора. Навежда доводи, че не дължи
престация на „КНМ Груп“ ЕООД поради изпълнение на поетите от негова страна
задължения, поради което и отправената покана не може да произведе действие по разваляне
на договора. Посочва, че „КНМ Груп“ ЕООД не може да разваля договора, тъй като е
неизправна страна по него поради неизпълнение на поетите по сключената Спогодба анекс
от 23.12.2014г. задължения. По отношение правилността на решението излага, че
съобщаването на извършената цесия от цедента на длъжника е меродавният момент за
пораждане на правните последици на цесията по отношение на длъжниците и третите лица,
а така също и за установяване на титулярството на вземането. Моли за потвърждаване на
обжалваното решение и отхвърляне на жалбата. Претендират се съдебни разноски. В
открито съдебно заседание отговорът на въззивната жалба се поддържа.
Необжалвалият другар на въззивника „Глас голд груп ЕУ“ ЕООД не е упражнил
право да се присъедини към жалбата и не изразява становище.
Подпомагащите страни „Енерго – Про Продажби“ АД и „КНМ Груп“ ЕООД не
изразяват становище по жалбата при размяна на книжа.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на „Енерго – Про
Продажби“ АД заявява, че за това дружество е без значение кой ще получи плащане по
делото, а „Енерго – Про Продажби“ АД е изпълнило задължението си по изпълнителното
дело.
В открито съдебно заседание управителят на „КНМ Груп“ ЕООД изразява становище
за основателност на въззивната жалба.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционно решение в
обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по
отношение на пороците, водещи до неправилност на решението. Ответникът в
първоинстанционното производство „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД не е обжалвал решението и
не се е присъединил към подадената от „Пи Маркет“ ЕООД въззивна жалба, поради което
съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният контрол по допустимостта и правилността
на първоинстанционния акт е изключен в тази му част.
По допустимостта на решението в обжалваната част, след съобразяване на
наведените в тази връзка възражения от ответника, въззивник в настоящото производство,
3
съставът на въззивния съд намира, че в разглеждания случай изложените фактически
твърдения от ищеца обосновават процесуална допустимост на установителния иск,
доколкото за ищеца е налице правен интерес от разрешаване на спора относно
принадлежността на вземането, възникнал между двама претенденти, които черпят правата
си от един и същ праводател. Интересът от този иск произтича от твърдението, че ищецът е
лишен от възможността да встъпи като взискател в изпълнителното производство,
независимо, че се легитимира като приобретател на вземането в хода на процеса. Фактът, че
съобразно поредността на цесиите от външна страна формално легитимиран като титуляр на
вземането е ответникът „Пи Маркет“ ЕООД, обуславя интереса на ищеца от търсената
защита. Неоснователни са доводите относно наличието на абсолютна процесуална пречка за
допустимостта на иска, а именно сила на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила
решение по гр.д. №9932/2014г. по описа на ВРС. Субективните предели на СПН на
съдебния акт се разпростират единствено върху страните по делото, които от обективна
страна са обвързани относно решаващия извод на съда за съществуването на спорното право
в патримониума на кредитора. В същото време обаче, претенцията на „Пи Маркет“ ЕООД за
титулярство на вземането спрямо „Интейк“ ЕООД не е предмет на този спор и не е
преклудирана от силата на пресъдено нещо.
Възражението на въззивника за недопустимост на иска поради разваляне на договора
за цесия с „Интейк“ ЕООД също е неоснователно. Въпросът дали облигационната връзка в
действителност съществува, или договорът между страните по него е развален с обратно
действие, касае съществото на спора при преценка дали ищецът надлежно е доказал по
делото правоотношение с цедента, от което за него са се породили и съществуват към
момента на приключване на съдебното дирене права. Цитираният във въззивната жалба
тълкувателен акт е неотносим към процесното правоотношение.
Видно от приобщеното на л.147 от първоинстанционното дело удостоверение,
издадено от ЧСИ Станимира Костова – Данова, сумите по съдебно решение по гр.д.
9932/2014г. на РС – Варна, които са предмет на образуваното от „Пи Маркет“ ЕООД
изпълнително производство срещу „Енерго – Про Продажби“ АД, към 28.01.2021г. са
събрани от длъжника, но не са преведени по сметка на взискателя поради получени запорни
съобщения въз основа на издадена обезпечителна заповед. Респективно, към момента на
приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, е налице правен интерес от
разрешаване на спора между страните по същество.
Всичко изложено обосновава извод за процесуална допустимост на установителния
иск, предявим от „Интейк“ ЕООД.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
4
Производството пред РС – Варна е образувано по предявени от „ИНТЕЙК” ЕООД,
ЕИК *********, гр. Варна срещу „ПИ МАРКЕТ” ЕООД, ЕИК *********, гр. София и
„ГЛАС ГОЛД ГРУП ЕУ” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна искове за установяване в
отношенията между страните, че „ИНТЕЙК” ЕООД е носител на вземане в размер на
1872.31 лв., произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия между „КНМ ГРУП”
ЕООД и „ИНТЕЙК” ЕООД, която сума представлява платена без основание стройност на
начислена с фактура № **********/ 10.03.2010 г. електроенергия след извършена корекция
на сметка, което е съдебно установено в производството по гр.д. № 9932/ 2014 г. по описа на
Районен съд – Варна и е издаден на 15.01.2019 г. изпълнителен лист.
В исковата молба се излага, че с решение по гр.д. № 9932/2014 г. по описа на Районен
съд-Варна е уважен предявен от „КНМ Груп” ЕООД срещу “Енерго-Про Продажби” АД иск
с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати на ищеца
сумата от 1872.31 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана
потребена ел. енергия по фактура № **********/ 10.03.2010 г. В хода на разглеждане на
първоинстанционното производството, „КНМ Груп” ЕООД прехвърля на ищеца вземането
си в размер на 1872.31 лв. по корекционната процедура, с договор за цесия, сключен на
23.10.2014 г. След влизане в сила на решението в полза на „КНМ Груп” ЕООД, е издаден
изпълнителен лист на 11.12.2018г., а съобразно спогодба – анекс от 23.12.2014г., сключена
между страните по договора за цесия, цедентът „КНМ Груп” ЕООД е поел задължение да
предаде на ищеца, в качеството му цесионер изпълнителния лист за посоченото вземане. До
настоящия момент изпълнителният лист не е предаден. Три месеца след прехвърляне на
вземането на „Интейк” ЕООД, „КНМ Груп“ ЕООД прехвърля същото вземане на „Пи
Маркет“ ЕООД, на когото предава и оригинала на изпълнителния лист. Сочи, че за
извършеното прехвърляне „КНМ Груп” ЕООД уведомява “Енерго-Про Продажби” АД.
Твърди се, че договорът за цесия между „КНМ Груп” ЕООД и „Пи Маркет“ ЕООД е с по-
ранна дата, но е антидатиран. Поддържа се, че съобразно чл.99, ал.4 ЗЗД, прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор, следователно „Интейк“ ЕООД надлежно е придобил
вземането, тъй като за цесията към него първо е съобщено на длъжника, а уведомяването за
другата цесия е от 20.01.2015г. С оглед на изложеното се поддържа наличието на правен
интерес от предявения иск и се моли за уважаването му.
Ответникът - “Пи Маркет” ЕООД е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 ГПК,
в който е изложил съображения за недопустимост, а в условие на евентуалност за
неоснователност на исковете. Твърди, че на 21.10.2014г. “Пи Маркет” ЕООД и “КНМ Груп”
ЕООД са постигнали съгласие по съществените елементи на договора за цесия, поради
което считано от тази дата ответникът е носител на процесното вземане. Счита, че
уведомяването за цесията има само оповестителен характер и доколкото не е елемент от
фактическия състав на сключения на 21.10.2014г. договор за цесия, то момента на
уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне, е правно ирелевантен. Заявява, че
5
доколкото претендентът е обвързан от СПН на решението по предходния приключил спор
по гр. д. № 9932/2014 г. по описа на ВРС, съгласно правилото на чл. 226, ал.3 ГПК,
претенцията му се явява изначално неоснователна, тъй като съдът е длъжен да зачете това
съдебно решение при решаване на спора. Настоява за отхвърляне на предявения иск и
присъждане на сторените разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Енерго – Про Продажби“ АД, в
първата инстанция е представило удостоверение, че е заплатило задължението по
образуваното изпълнително дело и е изразило становище идентично на поддържаното пред
въззивната инстанция.
Третото лице – помагач на страната на ответника – „КНМ Груп“ ЕООД, е изразило в
рамките на първоинстанционното производство становище за недопустимост на иска по
съображения, идентични на въведените от ответника. В допълнение, настоява, че ищецът
основава иска си на права, произтичащи от извънсъдебно прекратен договор, тъй като
„КНМ Груп“ ЕООД е развалил договора с ищеца. Оспорва иска и като неоснователен,
навеждайки възражения, че титулярството на вземането в полза на „КНМ Груп“ ЕООД е
съдебно установено; че пълномощникът на „КНМ Груп“ ЕООД и цесионера „Интейк“
ЕООД са се споразумели във вреда на представлявания и договорът е относително
недействителен.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от материалите по приобщеното гр.д. № 9932/ 2014г. по описа на ВРС, че
предмет на производството е предявен от ”КНМ Груп” ЕООД иск за заплащане от ”Енерго-
Про Продажби” АД на сумата от 1872.31лв., представляваща цедирано вземане по силата на
договор за цесия между „КНМ Груп” ООД и А.Ж.С.-М., включващо сума по корекция на
потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия по фактура № **********/
10.03.2010г. за период от 11.09.2009 г. до 09.03.2010 г. в обект - находящ се в гр. Варна, ул.
„Райко Жинзифов” №43, вх.В, ап.7, клиентски № ********** и абонатен №**********,
платена от цедента А.С. - М. без основание, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В съдебно
заседание по това дело, проведено на 11.12.2014г., е представено уведомление от ищеца, до
ответника, че процесното вземане е прехвърлено в полза на ”Интейк” ЕООД с договор за
цесия от 23.10.2014г., като същото е посочено под №106 в документа. В същото съдебно
заседание процесуалният представител на „КНМ Груп“ ЕООД е отправило искане сумата по
иска да бъде присъдена на приобретателя „Интейк“ ЕООД. В диспозитива на решението, с
което искът е уважен, е отразено, че ищецът е прехвърлил спорното право в хода на процеса
на „Интейк“ ЕООД.
С Договор от 23.10.2014г. между “КНМ Груп“ ЕООД, действащо чрез пълномощника
Красимир Тодоров, и ”Интейк” ЕООД, представлявано от управителя Диана Тодорова
6
Аджемова, процесното вземане, е прехвърлено на ”Интейк” ЕООД.
Според представения препис от поща, изходяща от ”Енерго-Про Продажби” АД,
уведомлението за сключените между ”КНМ Груп” ЕООД и ”Интейк” ЕООД договори за
прехвърляне на вземания, е получено от длъжника на 26.10.2014 г.
Със Спогодба-анекс от 23.12.2014 г. към 198 договора за цесия, сключена между
”КНМ Груп” ЕООД, ”Интейк” ЕООД и ”Глас Голд Груп ЕУ” ЕООД, е прието между
страните, че ”КНМ Груп” ЕООД е изпълнило задължението си да уведоми по реда на чл. 99
ЗЗД длъжника ”Енерго-Про Продажби” АД за прехвърлените вземания, с писмо по ел.поща
от 26.10.2014г. Прието е още, че общата стойност на прехвърлените вземания, е в размер на
299148.15лв., като с подписването на анекса ”Интейк” ЕООД, се е задължило да заплати на
кредиторите на ”КНМ Груп” ЕООД /абонатите на „Енерго – Про Продажби“ АД/ по
всичките 198 договора сумата от 282887.67лв. От ”КНМ Груп” ЕООД, е поето задължение
да предаде на ”Интейк” ЕООД изпълнителните листи, издадени в съдебните производства,
чиито предмет са вземанията по 198-те договора за цесия.
Приобщен по делото е договор за прехвърляне на вземане от 21.10.2014 г., по силата
на който ”КНМ Груп” ЕООД прехвърля на ”Пи Маркет” ЕООД вземания от ”Енерго-Про
Продажби” АД, сред които е и процесното. Съобразно прието уведомление до длъжника
„Енерго – Про Продажби“ АД за тази цесия, последната му е съобщена на 20.01.2015г.
От третото лице – помагач на страната на ответника, са ангажирани като писмени
доказателства преписи от нотариални покани, ведно с доказателства за връчването им и
изготвени протоколи по реда на чл.593 от ГПК. Първата от тях е от „КНМ Груп“ ЕООД до
адв. Красимир Тодоров за представяне на 297 договори за цесия от 23.10.2014г. С втората,
”КНМ Груп” ЕООД предоставя 14-дневен срок на ”Интейк” ЕООД, да представи
оригиналите от сключените между двете дружества договори за цесия и да извърши
плащане по тях, като в противен случай същите ще се смятат за развалени. С трета покана
от 14.12.2018г. „КНМ Груп“ ЕООД е отправило до „Интейк“ ЕООД изявление за разваляне
на договорите за цесия поради неизпълнение, която покана е връчена на адресата на
17.12.2018г.
Въз основа на описаните факти и по наведените с въззивната жалба оплаквания,
съдът достига до следните правни изводи по съществото на спора:
Въззивният състав намира, че от съвкупният анализ на ангажираните по делото
писмени доказателства, се установява, че на 23.10.2014г. „КНМ Груп“ ЕООД, в качеството
си на цедент, е сключило с „Интейк“ ЕООД, в качеството му на цесионер, договор за
прехвърляне на вземането от длъжник „Енерго – Про Продажби“ АД, произтичащо от
неоснователно обогатяване, което е било цедирано от потребителя А.Ж.С. - М. за сумата от
1872.31лв. – стойност на коригирана електроенергия. За да достигне до този извод, съдът
съобразява, че достоверността на датата на този договор, срещу която са наведени
7
оплаквания във въззивната жалба, се установява на първо място от материалите по гр.д. №
9932/2014 г. по описа на ВРС. В рамките на това производство, както беше посочено по-
горе, са представени доказателства за цесията от 23.10.2014г., които не са оспорени от
„КНМ Груп“ ЕООД. Напротив, дружеството е поискало сумата да бъде присъдена в полза на
приобретателя „Интейк“ ЕООД, респективно е признало и се е ползвало в процеса от
сключения договор от 23.10.2014г. с този цесионер. Настъпилото правоприемство в хода на
гр.д. № 9932/2014 г. между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД е намерило отражение и в
диспозитива на съдебното решение, в който е посочено, че вземането е прехвърлено в хода
на процеса с договор за цесия от 23.10.2014г. на „Интейк“ ЕООД. По този начин, е налице
сигурност за сключването и съществуването на този договор към датата на представянето
му по гр.д. № 9932/2014 г. - 11.12.2014г., както и че към същия момент и до приключване на
това дело, „КНМ Груп“ ЕООД не е твърдяло друго лице да е приобретател на вземането.
Изводът за достоверност на датата на договора за цесия с „Интейк“ ЕООД се подкрепя и от
представената и неоспорена покана от „Енерго – Про Продажби“ АД до „Интейк“ ЕООД, в
която е посочено, че на 26.10.2014г. дружеството е получило от „КНМ Груп“ ЕООД
уведомление по чл.99 ЗЗД за тази цесия. Това обстоятелство е отразено и в спогодбата от
23.12.2014г. с „КНМ Груп“ ЕООД, чиято автентичност не е оспорена. Отправеното от „КНМ
Груп“ ЕООД изявление за разваляне на договорите за цесия с посочване на конкретната им
дата – 23.10.2014г. отново съставлява признание от това дружество за сключване на
договора за цесия именно на тази дата, както и че същият е породил действие.
Същевременно, ищецът своевременно с отговора на съдопроизводственото действие,
в рамките на първоинстанционното производство, е оспорил достоверността на датата на
представения от ответника „Пи Маркет“ ЕООД договор за цесия от 21.10.2014г., като от
ответника не са ангажирани доказателства, които да обусловят извод, че в действителност
на тази дата е сключен този договор. Напротив, от останалите събрани писмени
доказателства и най-вече установените факти по гр.д. № 9932/2014 г., се налага извод, че
единственият сключен през 2014г. договор за цесия на процесното вземане, е този на „КНМ
Груп“ ЕООД с цесионера „Интейк“ ЕООД. Че този договор е сключен впоследствие, сочи и
представеното уведомление до длъжника „Енерго – Про Продажби“ АД, което е от дата
20.01.2015г.
По този начин, въззивният състав намира, че конкуренцията на права следва да се
разреши в полза на цесионера, с който по делото е по категоричен начин установено, че
първи е сключен договор за цесия с предмет процесното вземане, а именно „Интейк“ ЕООД,
като сключеният договор за цесия с „Пи Маркет“ ЕООД не може да породи правни
последици доколкото не се установи от доказателствата по делото да е сключен преди
23.10.2014г.
Като неоснователно съставът на въззивния съд преценява и възражението, въведено
от третото лице – помагач на страната на ответника, за разваляне на договора за цесия от
23.10.2014г. От приобщените по делото покана и изявление за разваляне от 2018г. е видно,
8
че „КНМ Груп“ ЕООД е основало това свое изявление на неплащане по сключените
договори за цесия от страна на „Интейк“ ЕООД конкретно към „КНМ Груп“ ЕООД. В
рамките на шестмесечният срок по т.3 от договора за цесия от 23.10.2014г. обаче, е изменен
начинът на плащане със сключена спогодбата от 23.12.2014г. между цедента и цесионера, с
която е уговорено, че цената за вземанията ще бъде заплатена от „Интейк“ ЕООД на
абонатите на „Енерго – Про Продажби“ АД. Поради това, соченото от „КНМ Груп“ ЕООД
неизпълнение не е налице и не може да произведе целената последица разваляне на
договора.
Налага се извод за неоснователност на въззивната жалба. Поради съвпадане крайните
изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и представените
доказателства, и на основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна сторените в настоящото производство разноски в размер от
400лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261475/27.04.2021г., постановено по гр.д. №
7457/2020г. на РС - Варна, 35 съдебен състав, в частта, с която е прието за установено в
отношенията между ищеца „Интейк" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул. „Г. Ж.“ №22 и ответника „Пи Маркет" ЕООД, ЕИК ********* с
адрес на управление гр.София, ж.к. „Люлин“, ул. „Търново“ срещу бл.817, че в полза на
ищцовото дружество съществува вземане в размер на 1 872.31 лева, произтичащо от
сключен на 23.10.2014г. договор за цесия между „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
София и „Интейк" ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, която сума представлява платена без
основание на „Енерго-Про Продажби“ АД стойност на начислена с фактура
№**********/10.03.2010г. електроенергия след извършена корекция на сметка, което е
съдебно установено с влязло в сила съдебно решение, постановено в производството по
гр.д. №9932/2014г. по описа на ВРС и е издаден изпълнителен лист.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Енерго – Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, конституирано на страната на ищеца „Интейк" ЕООД, ЕИК
*********, и при участието на трето – лице помагач „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК ********* на
страната на ответника „Пи Маркет" ЕООД.
В частта по предявения иск срещу ответника „Глас Голд Груп ЕУ“, ЕИК *********,
9
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Пи Маркет" ЕООД, ЕИК ********* с адрес на управление гр.София, ж.к.
„Люлин“, ул. „Търново“ срещу бл.817, да заплати на „Интейк" ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Г. Ж.“ №22, сумата от 400лв. /четиристотин
лева/, представляваща сторени във въззивната инстанция разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл.280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10