№ 35
гр. С., 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Евелина Д. Пейчинова
като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Административно
наказателно дело № 20211870200357 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
С. 19. 05. 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ският районен съд, Іви състав в публично съдебно заседание на петнадесети декември
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ПАВЛОВ
при секретаря Евелина Пейчинова, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
административно наказателно дело № 357 по описа за 2021 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Д. ЛЮБ. В.
срещу наказателно постановление № 281 от 15. 06. 2021 година на Директора на РДГ – С., с
което на основание чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ във вр. с чл. 204 от Закона за горите на
жалбоподателя е наложена глоба от 300 лева.
В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на
наказателното постановление, като издадено в противоречие с процесуалните правила,
поради което се иска да бъде отменено изцяло.
1
В съдебно заседание жалбоподателят Д. ЛЮБ. В. лично и чрез защитника си адвокат
Карабонева вземат становище съдът да уважи жалбата и отмени наказателното
постановление.
Възиваемата страна директора на ДГС – С. редовно призована, писмено становище счита
жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени изложеното в жалбата, кога е подадена и събраните по делото
доказателства прие следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок за въззивно обжалване, от
легитимирано лице, а именно наказания с глобата и е срещу наказателно постановление
подлежащо на обжалване.
По същество съдът прие следното:
С обжалваното наказателно постановление № 281 от 16. 06. 2021 година на
Директора на РДГ – С. на жалбоподателя Д. ЛЮБ. В. ЕГН **********, на основание чл.
257, ал.1, т.1 от ЗГ е наложена глоба от 300 лева за нарушение на чл. 257 ал. 1, т. 1, вр. с чл.
190 ал. 2, т. 1, вр. чл. 188 ал. 1, т. 1 от Закона за горите, за това че при извършена проверка в
периода от 09. 03. 2021 година до 10.03.2021 г. от служители на РДГ С. и ,,ЮЗДП” ДП Б. в
отдел 659, подотдел "з 1", землище с. Б.И., общ. С. - държавна горска територия, е
установено, че в подотдела има извършена сеч на 10 броя дървета от смърч, равняващи се на
24,0 м.куб. стояща маса и 16 броя дървета от ела, равняващи се на 32.0 м.куб. стояща
маса, немаркирани с контролна горска марка.
В обжалваното НП при описание на нарушението на самия жалбоподател е посочено,
че в периода от 09.03.2021 г. до 10.03.2021 г., лицето Д. ЛЮБ. В. - в качеството си лице по
чл. 188, ал. 1, т. 1 от Закона за горите - горски стражар при ТП ДГС С., съгласно
Допълнително споразумение № ПО-01-181 от 11.12.2018 г. към трудов договор № ПО-01-86
от 12.05.2016 г. и Заповед № РД-07-265 от 19.08.2016 г. на Директора на ТП ДГС С., не е
изпълнил служебните си задължения съгласно чл. 190, ал. 2, т. 1 от Закона за горите, а
именно да опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания, в
следствие на което в отдел 659, подотдел "з 1", землище с. Б.И., общ. С. - държавна горска
територия е извършена сеч на 10 броя дървета от смърч, равняващи се на 24,0 м.куб. стояща
маса и 16 броя дървета от ела, равняващи се на 32,0 м.куб. стояща маса, немаркирани с
контролна горска марка, което е в нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1, връзка с чл. 190, ал. 2, т.
1, връзка с чл. 188, ал. 1, т. 1 от Закона за горите.
Процесното наказателно постановление, предмет на жалбата е издадено въз основа на
АУАН № 281 по регистъра с бл. № 0000046, съставен в 10 часа и 30 мин. на 12. 03. 2016
година от Г.Г. Т. на длъжност главен специалист горски инпектор в РДГ С. в който АУАН
при описание на нарушението е посочено че на датите 09. 03. 2021 година и 10. 03. 2021
година Д. ЛЮБ. В. в качеството си лице по чл. 188, ал. 1, т. 1 от Закона за горите - горски
стражар при ТП ДГС С., съгласно Допълнително споразумение № ПО-01-181 от 11.12.2018
2
г. към трудов договор № ПО-01-86 от 12.05.2016 г. и Заповед № РД-07-265 от 19.08.2016 г.
на Директора на ТП ДГС С., не е изпълнил служебните си задължения съгласно чл. 190, ал.
2, т. 1 от Закона за горите, а именно да опазва поверените му горски територии от незаконни
ползвания и увреждания, в следствие на което в отдел 659, подотдел "з 1", землище с. Б.И.,
общ. С. - държавна горска територия е извършена сеч на 10 броя дървета от смърч,
равняващи се на 24,0 м.куб. стояща маса и 16 броя дървета от ела, равняващи се на 32,0
м.куб. стояща маса, немаркирани с контролна горска марка.
В АУАН като дата на извършване на нарушението са посочени две дати – 10. 03. 2021
година; 09. 03. 2021 година. За разлика от АУАН, в наказателното постановление НП като
време на извършване на нарушението тези две дати не са посочени отделно, а като период
на извършване на нарушението, а именно от 09. 03. 2021 година до 10. 03. 2021 година.
В АУАН като законови разпоредби, които са били нарушение от извършителя са
посочени 257 ал. 1 от ЗГ, във връзка с чл. 190 ал. 2, т. 1 от ЗГ, във връзка с чл. 188 ал. 1, т. 1
от Закона за горите.
Както в НП, така и в АУАН не е посочено кога е извършена сечта за която в
административното обвинение се твърди, че жалбоподателят Д.В. в качеството си лице по
чл. 188, ал. 1, т. 1 от Закона за горите - горски стражар при ТП ДГС С., съгласно
Допълнително споразумение № ПО-01-181 от 11.12.2018 г. към трудов договор № ПО-01-86
от 12.05.2016 г. и Заповед № РД-07-265 от 19.08.2016 г. на Директора на ТП ДГС С., не е
изпълнил служебните си задължения съгласно чл. 190, ал. 2, т. 1 от Закона за горите, а
именно да опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания, в
следствие на което в отдел 659, подотдел "з 1", землище с. Б.И., общ. С. - държавна горска
територия е извършена сеч на 10 броя дървета от смърч, равняващи се на 24,0 м.куб. стояща
маса и 16 броя дървета от ела, равняващи се на 32,0 м.куб. стояща маса, немаркирани с
контролна горска марка.
В хода на съдебното производство бяха разпитани като свидетели актосъставителя Г.Г. Т.,
Д. Д. Х., се установява че при извършена проверка на 10.03.2021 г. от служители на РДГ С.
и ,,ЮЗДП” ДП Б. в отдел 659, подотдел "з 1", землище с. Б.И., общ. С. - държавна горска
територия, е установено, че в подотдела има извършена сеч на 10 броя дървета от смърч,
равняващи се на 24,0 м.куб. стояща маса и 16 броя дървета от ела, равняващи се на
32.0м.куб. стояща маса, немаркирани с контролна горска марка.
От показанията на посочените свидетели се установява че когато на 10 март 2021
година при посочената проверка била констатирана сечта на посочената дървесина, същата
не била прясно отсечена. Следователно показанията на тези свидетели се налага извод, че
сечта за която жалбоподателят е наказан че не е пазил гората не е извършена на датите 09.
03. 2021 година и на 10. 03. 2021 година когато в НП се твърди, че е извършено
нарушението. Това което самостоятелно внася съмнение в това сечта да е извършена на тези
дата е че на същите дати е извършена проверката, при която видно от показанията на
свидетелите никой не е констатирал да се извършва в момента сеч, още по-малко процесната
сеч, визирана в НП, за която жалбоподателят е наказан. Тук отново са от значение
3
показанията на свидетелите Т. и Х., видно от които дърветата предмет на сечта, от която на
място останали само пъновете не били прясно отсечени, имало сняг, а нямало никакви следи
от извозване или извличане на дърветата, които вече липсвали. Според свидетеля Т.
актосъставител дърветата не били прясно отсечени, а от преди един или два месеца.
Свидетелката Д. ХР. главен горски инспектор в РДГ също потвърждава в показанията си че
на 10. 03. 2021 година когато като служител на РДГ участвувала в проверката не били
прясно отсечени дърветата за които жалбоподателят е наказан и по снега който бил натрупал
на мястото не са установени следи от извозване или извличане на отсечените дървета. Така,
от показанията на свидетелите и събраните по делото писмени доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност се налага извод че сечта, за която жалбоподателят е
наказан не е извършена нито на 09. 03. 2021 година, нито на 10. 03. 2021 година. В тази
връзка съдът съобрази показанията на свидетеля Т., според които на 09. 03. 2021 година
същата сеч вече като свършен факт е констатирана от служители на ЮЗДП Б. и този извод
се потвърждава от съдържанието на административното обвинение за периода и органите
извършили проверката.
Правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директор на РДГ С.,
надлежно оправомощен, видно от приложената към АНП Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г.
на Министъра на Земеделието и храните.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал.3
от ЗАНН.
При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира
нарушение на процесуалните правила по установяване на приписваното на жалбоподателя
административно нарушение и налагане на административното наказание.
В АУАН като време на извършване на нарушението са посочени датите 10. 03. 2021 год. ;
09. 03. 2021 година. При това описание на нарушението на жалбоподателя и времето на
извършването му е накърнена защитата на жалбоподателя по въпроса за коя от тези две дати
не е опазил поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания, в
следствие на което в отдел 659, подотдел "з 1", землище с. Б.И., общ. С. - държавна горска
територия е извършена сеч на 10 броя дървета от смърч, равняващи се на 24,0 м.куб. стояща
маса и 16 броя дървета от ела, равняващи се на 32,0 м.куб. стояща маса, немаркирани с
контролна горска марка.
Така при съставяне на АУАН, от гледна точка на времето в което се твърди че
жалбоподателят е извършил нарушението визирано в същия АУАН е допуснато съществено
по смисъла на чл. 249 ал. 4 НПК процесуално нарушение на чл. 42 ал. 1, т. 3 от ЗАНН
накърнило правото на защита на жалбоподателя по въпроса на коя от двете дати или на
всяка от тези две се твърди, че е извършил нарушението визирано като негово в НП. По
силата на чл. 84 от ЗАНН, съгласно който при липсата на особени правила в ЗАНН за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления е
4
приложим НПК и в частност 249 ал. 4 от НПК. При тази нередовност на АУАН не е
приложима разпоредбата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН, тъй като на никоя от тези две дати не е
извършено нарушението приписвано на жалбоподателя. Видно от събраните по делото
доказателства на датите 09. 03. 2021 година и на 10. 03. 2021 година незаконната сеч вече е
била факт, констатиран на 10. 03. 2021 година от служители на РДГ, а на 09. 03. 2021 година
констатиран от служители на ЮЗДП, които сигнализирали РДГ. На тези дати 10. 03. 2021
година; 09. 03. 2021 година посочени като дати на извършване на нарушението както
проверяващите не са могли да направят нищо срещу тази сеч освен да я възприемат като
свършен факт наред с липсата на отсечените дървета, така и жалбоподателят нищо не е
могъл да направи и не може да се касае за извършено от него нарушение на всяка от тези
дати, така както е описано в АУАН. Видно от показанията на свидетелите Т. и Х.,
отсечените дървета са липсвали на терена констатирани са само останалите пънове, както и
че сечта не е прясна, а така също и липсата на следи по терена затрупан от сняг.
Константна е съдебната практика, изразена в ТР № 2 от 07. 10. 2002 година по тълк.
наказателно дело № 2 от 2002 година докладчик Р.Н., че непосочването на съставомерни
факти, относими към обективни признаци на състава на нарушението, включително и кога
същото е извършено и води до ограничаване на правото на защита на посоченото за
нарушител лице.
АУАН е основен процесуален акт във фазата по установяване на административното
нарушение. Законосъобразното му оформяне е равнозначно на законосъобразно образуване
на самото производство. Ето защо, с неговото оформяне се свързват точно определени
изисквания на закона, а именно да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в
чл. 42 от ЗАНН реквизити, включително и ясно посочване кога, на коя дата е извършено
нарушението. Тези формални изисквания са възведени от закона, не само защото чрез
съставянето на акт се установява административно нарушение, но и защото освен това актът
има и тази функция - официално обвинение в извършване на правонарушение. Нарушителят
е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта, както и чрез възражение по
чл. 44 ал. 1 от ЗАНН – в тридневен срок от подписването на АУАН. Накърнено е правото на
предварителната защита на нарушителя, предхождаща налагането на наказанието. Тази
норма на чл. 42 т. 4 от ЗАНН за описание на нарушението, кога е извършено и
обстоятелствата при които е извършено безусловно е императивна, тъй като осигурява
правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието
съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се
твърди, че е извършено и кога, за да може да организира защитата си в пълен обем, поради
което незаконосъобразно съставения АУАН, включително и относно времето на
нарушението води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него НП.
При съставяне на НП административно наказващият орган е „дописал“ АУАН, изменил е
обстоятелствената част на административното обвинение в смисъл че двете дати 09. 03. 2021
година и 10. 03. 2021 година ги е посочил като период в който е извършено нарушението
приписвано на жалбоподателя Д.В.. Както бе посочено това се опровергава от
5
доказателствата по делото, защото в този период сечта вече е била осъществена, липсвали са
отсечените дървета, а по натрупания сняг в мястото на сечта не е имало следи. В НП както и
в АУАН не е посочено кога, в какъв период от време е извършена сечта за която е
ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя за това че не е
опазил поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания, в следствие
на което в отдел 659, подотдел "з 1", землище с. Б.И., общ. С. - държавна горска територия е
извършена сеч (без посочване кога) на 10 броя дървета от смърч, равняващи се на 24,0
м.куб. стояща маса и 16 броя дървета от ела, равняващи се на 32,0 м.куб. стояща маса,
немаркирани с контролна горска марка.
Установено е от доказателствата по делото че сечта не е осъществена на датите 09. 03. 2021
година и на 10. 03. 2021 година. Тогава е проверката при която процесната сеч вече е била
факт и констатирана на първата от тези дати от служители на ЮЗДП ДП Б. , а на 10. 03.
2021 година от служители на РДГ С..
Следва да се отбележи че жалбоподателят с обжалваното НП е наказан за бездействие, без
при това да е посочено за сеч кога в кой период става въпрос. Без посочване на периода на
сечта, за жалбоподателя остава непосочено кога не е опазвал поверения му участък. Въпреки
че е обвинен за бездействие жалбоподателят е лишен от възможност да се защити по
въпроса за сеч кога в кой период е счетено че именно той е проявил визираното в АУАН и в
НП бездействие за да може същият да се защити както относно времето на сечта, така и по
въпроса длъжен ли е бил в този период да опазва поверения му участък за да бъде
бездействието негово нарушение. В тази връзка не са без значение периодите за които са
представени доказателства, че жалбоподателят е бил в отпуск именно зимата на 2021 година
и следователно сеч в тези периоди не могат да са негово нарушение. Но като не е посочено
кога е извършена сечта, счетена за негово административно нарушение и същевременно е
посочено че същото нарушение е извършено в периода 09. 03. - 10. 03. 2021 година когато
всъщност е проверката констатирала сечта, напълно е накърнено правото на защита на
жалбоподателя както по въпроса кога е тази сеч, така и относно обстоятелствата от които
АНО е счел че това е именно нарушение на жалбоподателя.
По своята правна същност наказателното постановление е вид правораздавателен
административен акт и в него следва да е налице пълно единство между словесното
описание на приписваното на жалбоподателя нарушение, времето в което се твърди, че е
извършено и кога е извършена сечта налагаща извод че именно жалбоподателят не е
изпълнил задълженията си по опазване на поверения му участък. В противен случай
съществено се нарушава правото на защита на наказаното лице, тъй като то има право да
знае точно какво нарушение му се вменява за кой период в който е бил на работа и
съответно е санкциониран за сеч извършена от другиго, за да може да организира и
реализира това си право в пълен обем. Неизпълнението на тези изисквания, императивно
установени в чл. 57 ал. 1 точки 4 и 5 от ЗАНН при всички случаи е съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл. 249 ал. 4 НПК приложим и в настоящото производств по
силата на чл. 84 от ЗАНН. Това е довело до незаконосъобразност на обжалваното
6
наказателно постановление и до необоснованост на твърдението, че е извършил
приписваното му нарушение в периода 09. 03. 2021 година – 10. 03. 2021 година,
опровергано от събраните по делото доказателства.
С оглед изложеното, съдът приема, че при издаване на наказателното постановление,
административно наказващия орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, довели както до накърняване защитата на жалбоподателя относно приписваното му
нарушение и кога е извършено, а също дата и довели до необоснованост на НП поради
което същото следва да бъде отменено и като незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 281 от 15. 06.
2021 година на Директора на РДГ – С., с което на основание чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ на
жалбоподателя Д. ЛЮБ. В. с ЕГН ********** е наложена глоба от 300 лева за нарушение на
чл. 257 ал. 1, т. 1, връзка с чл. 190 ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 188 ал. 1, т. 1 от Закона за
горите.
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС С. област в 14 дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
8