Решение по дело №1694/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1336
Дата: 25 октомври 2022 г.
Съдия: Таня Райкова Димитрова Стоянова
Дело: 20227050701694
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 юли 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

………………..

………………., гр. Варна

В      И М Е Т О       Н А       Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, XXV състав, в публичното съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Александрина Янева, като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова адм. дело № 1694/2022 г. на АдмС - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „Спътник“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, представлявано от управителя К.Г.З., срещу Заповед № 119-ФК от 18.07.2022 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект – автомат на самообслужване, находящ се в гр. Варна, ***, стопанисван от оспорващото дружество, и забрана за достъп до обекта за срок от 5 дни.

С жалбата се настоява, че оспорваната заповед е нищожна, в условията на евентуалност се твърди, че същата е незаконосъобразна, издадена при нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е несъответна с целта на чл. 22 от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Твърдяната нищожност се обосновава с липсата на компетентност на издалия оспорваната заповед орган. Сочи се, че изложената фактическа обстановка не съответства на установената такава въз основа на събраните доказателства. Според оспорващия не са представени доказателства, че посоченият търговски обект представлява автомат на самообслужване с електрическо захранване, по отношение на който са приложими цитираните в заповедта законови текстове и върху същия има ли монтирано ФУВАС с номер и регистрация в НАП.  На следващо място се поддържа, че в оспорената заповед липсват мотиви за налагане на ПАМ, а изложените такива относно срока на мярката са бланкетни, като се сочат подробни доводи за необоснованост и незаконосъобразност на извода на органа по отношение определения срок на мярката. Твърди се, че срокът за налагане на мярката не отговаря на тежестта на нарушението, с което е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 АПК. Излагат се съображения, че не става ясно как е формирана волята на органа да определи срок на мярката в посочения размер, кои конкретни обстоятелства  са от значение и каква е тяхната тежест. Навеждат се доводи, че няма конкретизация какъв е оборотът  на кафе-автомата на самообслужване и че не е извършен сравнителен анализ на оборота от машината за процесната дата с други отчетни периоди. Твърди се, че принудителната мярка ограничава в значителна степен правата на жалбоподателя, доколкото е възпрепятстван да упражнява търговска дейност за определен срок. Сочи се, че на дружеството не е било връчено наказателно постановление, поради което дружеството е лишено от възможността по чл. 187, ал. 4 ЗДДС. Искането е да се отмени обжалваната заповед. Претендира се присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание се поддържат изложените в жалбата доводи и направените искания.

Ответникът - Началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител – гл. юриск. ***, с писмени бележки изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Излагат се доводи, че нарушение на държавен интерес съществува винаги, когато са нарушени закони и в частност данъчното законодателство. Посочва се, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност и при наличие на констатирано нарушение, каквото в случая безспорно е установено, той е длъжен да наложи ПАМ. Твърди се, че при определяне продължителността на срока на наложената мярка са били съобразени – местоположението на търговския обект, извършени други нарушения от дружеството на данъчното законодателство и неплатени задължения. Отправя се искане съдът да отхвърли жалбата. Претендира се присъждане в полза на ответника на юрисконсултско възнаграждение.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Фактическите основания, мотивирали органа да постанови заповедта се състоят в това, че на 08.07.2022 г. при проверка от инспектори по приходите на търговски обект – автомат на самообслужване, тип кафе машина, находящ се в гр. Варна, ***, стопанисван от „Спътник“, захранването на който се осъществява от работилница за торти „Гала“, собственост на „Гала 72“ ЕООД, е била извършена контролна покупка в 11:10 ч., на 1 брой капучино на стойност 0,80 лв., заплатено в брой с монета от *** и върнато ресто 0,20 лв., като е установено, че машината не визуализира на дисплей информация относно вида на напитката, информация за лицето, което стопанисва обекта и неговия идентификационен номер, както и информация за номер на ФУ и номер на ФКБ. Органът посочва, че информацията, която се визуализира е само по отношение на готовността на напитката – „приготвяне“.

Позовавайки се на установените факти и обстоятелства, за които са съставени Протоколи за извършени проверки № 0060029/08.07.202022 г., №0060391/08.07.2022 г. и № 0060393/14.07.2022 г., ответникът стига до извод, че „Спътник“ ЕООД не е спазил установения ред да осигури издаване на фискални бонове, регистриращи продажбите от автомат на самообслужване, тип кафе машина, находящ се ***чрез визиуализация на дисплея на автомата на самообслужване, в нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, във вр. чл. 3, ал. 8, т. 1 и чл. 25, ал. 6 Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

На основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, е приложена ПАМ - запечатване на търговския обект – автомат на самообслужване, находящ се в гр. Варна, ***, стопанисван от „Спътник“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 5 дни.

По отношение на продължителността на срока в заповедта е посочено следното:

Определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение;

Взети са предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, местоположението на търговския обект, със значителен поток от хора, обстоятелството, че дружеството има други извършени нарушения на данъчното законодателство, за които е издадено НП №488916-F531813/09.01.2020 г., а и това, че се налага да се осигури защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения;

Нарушението засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Нарушението представлява неизпълнение на нормативно установено задължение - неиздаване на касова бележка, правилното отчитане на ФУ, наличието на регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект, издавани от или във връзка с ФУ, както и предаването на данни по чл. 118 от ЗДДС, като деянието показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство;

Целта на процесната ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигуряват бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти;

Ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни или трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози;

Съобразен е принципът за съразмерност, като срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилното отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният – недопускане вреда за фиска.

За констатираното на 08.07.2022 г. административно нарушение е съставен акт за установяването на административно нарушение № F667751/14.07.2022 г. и е издадено  Наказателно постановление №654554- F667751/11.08.2022 г. Оспорващият представя доказателства за заплащане на наложената имуществена санкция, но заявява, че не е получил отговор на искането си за прекратяване действието на приложената ПАМ с оспорената заповед.

Жалбата е допустима – подадена е в законоустановения 14-дневен срок, от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Оспорваната заповед е съобщена на дружеството на 25.07.2022 г., предвид разписката за получаването й – л. 18 от адм. пр., а жалбата е депозирана на 25.07.2022 г. в съда, видно от поставения входящ номер на същата.

По отношение компетентността на издателя на акта:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Същата е издадена в рамките на неговата функционална и материална компетентност и не страда от пороци в този аспект, които да обосновават нищожност на оспорвания административен акт. Със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, т. 1 (л. 1 от адм. пр.), началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ - запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС.

 

Съдът намира за незаконосъобразна оспорваната заповед като издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, предвид следните съображения:

Оспорената заповед е издадена при несъобразяване на изискването на нормата на чл. 35 АПК, т.к. преди издаване на заповедта не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Наложената ПАМ, според разпоредителната част на оспорваната заповед, е по отношение на обект, находящ се в гр. Варна, ***.

Същевременно от Протокол № 0060029/08.07.202022 г. (л.14-15 от адм.пр.) за извършена на 08.07.2022 г. в 11:10 ч. проверка се установява, че инспекторите по приходите са установили въпросния кафе автомат при извършване на проверка на обект: работилница за торти „Гала“, находяща се в ***, стопанисвана от „Гала 72“ ЕООД, от която работилница се захранва кафе автомата. Именно при тази проверка е извършена и контролната покупка, доколкото часът на покупката е 11:10 ч.

Според съставения втори Протокол №0060391/08.07.2022 г. (л.12-13 от адм.пр.) за извършена проверка в 16:00 ч. на 08.07.2022 г., проверката е извършена на обект: кафе автомат, находящ се ***а констатациите на извършилите проверката инспектори по приходите за контролната покупка в 11:10 ч. и установеното нарушение са за обект: вендинг автомат, находящ се в ***.

В третия Протокол № № 0060393/14.07.2022 г., съставен в 9:00 ч., инспекторите по приходите са посочили, че проверката е по документи и е по отношение на установеното при извършената на 08.07.2022 г. проверка на обект: автомат на самообслужване, находящ се в гр. Варна, *** (вероятно позовавайки се на представените от управителя на „Спътник“ ЕООД документи – Разрешение за поставяне № 396/16.06.2022 г. за кафе автомат върху общинска собственост – гр. Варна, ***, Договор от 17.12.2019 г. между „Спътник“ ЕООД и „Гала 72“ ЕООД, Свидетелство за регистрация на ФУ от 18.12.2019 г. за търговски обект автомат на самообслужване, гр. Варна, ***, Договор от 20.12.2021 г. за абонаментно сервизно обслужване на ФУ в обект: автомат на самообслужване, гр. Варна, ***.)

Предвид посочването на три различни адреса, на които се намира въпросният кафе автомат, преди да се наложи ПАМ с оспорената заповед е следвало да се изясни от административния орган точното местонахождение на кафе автомата.

Съдът установява, че според служебния бон (л. 13, гръб от адм. пр.), издаден от обекта: работилница за торти, стопанисвана от „Гала 72“ ЕООД, същата се намира на адрес: гр. Варна, ***. Доколкото е установено, че автоматът на самообслужване се захранва от работилницата за торти, то вероятно автоматът е разположен пред работилницата, респ. кафе автоматът е на адрес гр. Варна, ***. Същевременно е наложена ПАМ – запечатване на обект – автомат на самообслужване, находящ се в гр. Варна, ***, т.е. на обект, находящ се на адрес, различен от адреса, на който се намира кафе автоматът, на който е извършена контролната покупка, при която е установено процесното нарушение, послужило като основание за налагане на ПАМ с оспорваната заповед.

При извършената от съда проверка в Гугъл мапс се установява, че работилницата за торти „Гала“ се намира на адрес: гр. Варна, ***, а при визуализация на обекта в Гугъл мапс съдът установява и разполагането на вендинг автомат точно пред работилницата. Освен това, при справката в интернет се установява и че ***е от другата страна на улицата, където е работилницата за торти „Гала“.

Неизясняването на релевантния факт – местонахождението на обекта, в който е установено нарушение в случая, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което води и до материална незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1, изр. 2 ЗДДС мярката се налага спрямо обекта/тите, където е установено нарушението. В настоящия случай нарушението е установено спрямо обект – кафе – автомат за топли напитки на адрес гр. Варна, ***, а със заповедта е наложена ПАМ – запечатване на обект, находящ се в гр. Варна, ***. Тоест наложената ПАМ е спрямо обект, различен от обекта, където е установено нарушението.

Предвид изложеното следва да се отмени оспорваната заповед.

 

Извън горното, съдът намира, че по отношение на наложената ПАМ е спазена изискуемата форма на акта. Изложени са фактическите и правни основания за налагането на процесната ПАМ, като заповедта се явява мотивирана и по отношение на определения в случая срок на ПАМ – 5 дни.

По аргумент от разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС фактическото основание за налагане на процесната ПАМ, което е и посочено от органа в заповедта, е неспазването на реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Съгласно чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., лице което извършва продажби на стоки чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ. Съгласно ал. 3 на чл. 25 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. при продажби по чл. 3, ал. 8 фискалната касова бележка се визуализира на контролния дисплей на ФУВАС.

Разпоредбата на чл. 118, ал. 3 ЗДДС, предвижда, че в случаите на продажби на стоки, които се предоставят от автомати на самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и отчитат чрез фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4, а именно Наредба № Н-18/2006 г. Съгласно легалната дефиниция дадена в § 1, т. 12 ДР на Наредба № Н-18/2006 г. „автомат на самообслужване“ е устройство, позволяващо на потребител да получи от автомата срещу заплащане, на принципа на самообслужване, стоки и/или услуги, включително и услуги с развлекателен характер. В раздел VI a от Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1, чл. 26, ал. 1 Наредба № Н-18/2006 г. се сочат от законодателя специфичните функционални изисквания към ФУВАС, като едно от тях е при регистрация на фискален бон ФУВАС да визуализира на контролен дисплей следната информация: 1. наименование и ЕИК по БУЛСТАТ на задълженото лице; 2. обща сума на продажбата; 3. номер, дата и час на фискалния бон, под който е регистрирана продажбата; 4. индивидуален номер на ФУВАС; 5. код за верификация на ФУВАС и бона.

Регламентираният от законодателя ред за регистриране и отчитане на продажба чрез ФУВАС, а именно чрез визуализация на дисплея на фискалния бон, която представлява издаването му, без такъв да се издава на хартиен носител, в случая безспорно е нарушен и това е надлежно посочено като фактическо и правно основание за постановяване на оспорваната заповед.

Обоснован и правилен е и определеният от ответника срок на наложената ПАМ. Продължителността на срока на мярката е обусловена от това, че дружеството има и други извършени нарушения на данъчното законодателство. Нещо повече за установено на 14.12.2019 г. идентично нарушение на същия вендинг автомат, находящ се ***стопанисван от оспорващия, с Наказателно постановление от 09.01.2020 г. е наложена имуществена санкция на дружеството. Така посоченото представлява достатъчно основание за определянето на марката в случая със срок 5 дни. Предвид определеният от законодателя максимален срок на ПАМ – до 30 дни, съдът намира, че определеният от органа по целесъобразност срок на мярката - в случая 5 дни, постига целите на мярката, съобразно тежестта на нарушението и обективираните мотиви във връзка със срока на мярката.

Независимо от неоснователността на жалбата по отношение мотивирането на ПОМ, предвид установената от съда незаконосъобразност на заповедта, състояща се в наличието на съществено нарушение на процесуалните правила и несъответствието на заповедта с материалноправните норми, следва както се посочи, да се отмени оспорвания акт.

Претенцията на оспорващия за присъждане на разноски, с оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, се явява основателна. В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски в размер на 50 лева, представляващи заплатена държавна такса.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯ Заповед № 119-ФК/18.07.2022 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наредено запечатване на търговски обект – автомат на самообслужване, находящ се в гр. Варна, ***, стопанисван от „Спътник“ ЕООД, ЕИК ***, и забрана за достъп до него за срок от 5 дни.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Спътник“ ЕООД, ЕИК ***, сумата в размер на 50 (петдесет) лева, представляваща съдебни разноски за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

СЪДИЯ: