Решение по дело №476/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1004
Дата: 27 юли 2020 г. (в сила от 13 август 2020 г.)
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20202120200476
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1004

 

гр.Бургас, 27.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен състав, в публично заседание на седми юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                    

            РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА

 

при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа НАХД № 476 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на „В.Г.” ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. *****, съдебен адрес:***, счетоводна къща „ДД а.“ ООД, против наказателно постановление № 1398-F522417/25.11.2019г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8 от 2005г. на МФ на основание чл. 355, ал. 1 КСО е наложена имуществена санкция  в размер на 500 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се посочва, че са допуснати процесуални нарушения.  Намира, че с по-късно подаване на декл. Обр. 6 не е ощетило фиска и неправилно не е приложен чл. 28 ЗАНН.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

За Административнонаказващият орган, се явява юрисконсулт С., надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 16.12.2019 г., а жалбата е депозирана на 23.12.2019 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и неоснователна по следните съображения:

На 06.11.2019г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.4 от КСО, като не е подал в срок до 30.09.2019 г. данни с декларация Образец 6 в ТД на НАП-Бургас за месец август 2019 г. Мястото на подаване на декларация  Образец 6 за всяко регистрирано в ТД на НАП-Бургас лице е в сградата на ТД на НАП- Бургас.

Декларация Образец 6 с данни за общия размер на дължимите осигурителни вноски, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ следва да се подаде в срока за подаване на декларация Образец № 1, както следва –до 25–то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, или при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок- до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.

Декларацията е била подадена на 22.10.2019 г. и е била приета с вх. № 02000193352702.

До лицето е била изпратена покана с изх. № 02000193352702/05.11.2019г. за явяване в ТД на НАП-Бургас за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В указания срок се е явил упълномощен представител на лицето и актът е бил съставен в негово присъствие, като е вписано като възражение, че вноските са платени в срок.

Административнонаказващият орган сезиран с преписката по акта е счел фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 5, ал.4, т.2 от КСО и във връзка с чл.2, ал.2 и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8/2005г. от 29.12.2005г. на МФ на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 500 лева.  

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се.  По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните.

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34 от ЗАНН.

Съдът счита, че в случая постановлението е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН и при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Не е спорно, че дружеството жалбоподател има качеството осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО осигурителите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за: декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. В ал. 6 на същата разпоредба КСО се предвижда, че съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт. Данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.

На основание ал. 6 на чл. 5 КСО е издадена НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Чл. 2, ал. 2 от Наредба Н-8/2005г. задължава работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения, осигурителните каси за своите членове – осигурители, самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване или упълномощени от тях лица да подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация образец № 6 съгласно приложение № 4, в която се вписват:

1. ЕИК за осигурители, работодатели, клонове, поделения или ЕГН, ЛНЧ, личен номер или служебен номер, издаден от Националната агенция за приходите за самоосигуряващи се лица и за лицата по чл. 4, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване;

2. общият размер на сумите за дължимите вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, включително увеличената осигурителна вноска за фонд "Пенсии" в размера на вноската за универсален и/или професионален пенсионен фонд, здравното осигуряване, фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" за всички лица, подлежащи на осигуряване;

3. общият размер на дължимия данък за внасяне за доходите от трудови правоотношения по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-8/2005г. на МФ предвижда, че декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" – едновременно с подаване на декларация образец № 1 - от работодатели, осигурители - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа, а  при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.

В случая  не е спорно, че възнаграждението за месец август 2019г. е начислено на 30.09.2019г., т.е. след 25-то число, поради което съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т.1, б. „а“, предл. 2 от Наредба Н-8/2005г. на МФ декл. обр. 6 е следвало да се подаде в срок до 30.09.2019г., но такава е подадена на 22.10.2019г.

С НАРЕДБА № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите, oбн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2020 г., в сила от 3.01.2020 г.,  е отменена НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Съгласно чл. 3, ал.1 ЗАНН - за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, а съгласно разпоредбата на ал. 2 - ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая не е налице по-благоприятен закон, тъй като новата наредба урежда по аналогичен начин обществените отношения във връзка с подаването на декларация обр. 6, както и сроковете, в които същата следва да се подаде – чл. 4, ал. 3 вр. ал. 1 и чл. 2, ал. 2 от Наредба Н-13 от 17.12.2019г.

По тези съображения, съдът приема, че нарушение е налице, тъй като не е спазен срокът за подаване на декларация образец 6 и правилно е ангажирана отговорността на осигурителя съгласно разпоредбата на чл. 355, ал. 1 КСО, която предвижда санкция за нарушаване на разпоредбата на чл. 5, ал. 4.  Изрично, който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 ако се касае за юридическо лице се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. В случая наказващия орган правилно е приложил разпоредбата на закона като е приел, че са налице обстоятелства, които обосновават най-ниския размер на предвидената санкция. Съдът приема, че преценката е правилна, тъй като се касае за еднократно нарушение, видно е, че възнагражденията са начислени/изплатени на 30.09.2019г., очевидно е налице пропуск, декларация е подадена значително своевременно, поради което и санкцията е в минималния предвиден размер от 500 лева и постановлението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Неоснователни са изложените доводи, че нарушението представлява маловажен случай, поради което е следвало отговорността му да не бъде ангажирана, съобразно предвиденото в чл. 28 от ЗАНН. Действително изводът за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. В случая обаче не са налице данни за смекчаващи обстоятелства, които в своята съвкупност да обуславят извод, че нарушението е с по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. Нарушението е формално и се състои в просто извършване, неподаване в срок, поради което липсата на вредни последици от него е без значение. Колкото до факта, че нарушението е първо, настоящият състав счита, че това е едно от обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН, които са от значение при определяне размера на административното наказание и което, в конкретния случай е съобразено от административнонаказващия орган, тъй като е наложена имуществена санкция в законоустановения минимум от 500 лева.

Ето защо наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Предвид изрично направеното искане, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на административнонаказващия орган следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер бе определен от съда съобразявайки правна сложност и разглеждането на делото в едно съдебно заседание.

Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 1398-F522417/25.11.2019г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8 от 2005г. на МФ на основание чл. 355, ал. 1 КСО на „В.Г.” ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. *****, е наложена имуществена санкция  в размер на 500 лева.

ОСЪЖДА „В.Г.” ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. **** да заплати на Национална агенция за приходите София юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

 

Вярно с оригинала!

С.П.