Определение по дело №758/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по жалба срещу Заповед № 2603 от 16.08.2023г. на заместник-кмет „СИРР“ на Община Бургас.

На 12.11.2024г. / с вх.№ 12159/ по делото е постъпила молба, с характер на искане да се изплати „възнаграждение за двете изготвени заключения“.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, за да се произнесе по искането за изплащане възнаграждение на освободеното вещо лице, съобрази следното:

„Молба-становище“ от 12.11.2024г. изхожда от лице, което е било назначено за вещо лице до освобождаването му с протоколно определение от 06.11.2024г., респективно е участвало в съответното качество и има правен интерес, поради което искането за изплащане на възнаграждение в това качество е процесуално ДОПУСТИМО.

При обсъждане на въпросите по съществото на искането, съдът констатира следното:

Факти:

С разпореждане [номер] от 05.06.2024г. е допусната съдебно-техническа експертиза и е назначено вещо лице- инж.Иван Георгиев Щ..

След внасяне на определения депозит за извършване на СТЕ, назначеното вещо лице е уведомено по телефон- на 13.08.2024г., с оглед удостовереното по делото.

В открито заседание на 17.09.2024г. е констатирано, че към този момент не е изготвена допуснатата СТЕ и след изслушване на допуснатия свидетел, делото е отложено за 08.10.2024г., с оглед изслушване на вещото лице.

На 30.09.2024г. постъпва заключение, в което се дава отговор на поставените задачи, без да са изложени никакви съображения защо „процесният обект не разполага с белезите на строеж, по смисъла на §5, т.38 от ПЗР на ЗУТ“.

Описани са както следва: „сградите- масивна конструкция с площ 12.90 кв.м., навес- паянтова конструкция- с площ 6.35 кв.м., навес с паянтова конструкция с мивка- с площ 2.46 кв.м“.

В заключението, постъпило на 30.09.2024г. описаните обекти не съответства на вида и броя на обектите, обхванати от заповедта- предмет на делото. Това е така, защото в заповедта са описани масивна едноетажна сграда и два навеса, от югоизточната фасада- масивен дървен навес и втори масивен дървен навес- от югозападната фасада, под който е изграден кухненски кът с външна мивка. Описано е, че от север на сградата до нея е долепена външна полумасивна тоалетна.

В заключението от 30.09.24г. последният обект- външна полумасивна тоалетна въобще не е посочен. Освен това, липсата на мотиви защо „процесният обект“ не разполага с белезите на строеж, респективно липсата на констатации относно самите обекти, които да обосноват извода защо не съставляват строеж и дали всички или само някои от тях не отговарят на изискванията за строеж възпрепятства изслушване на вещото лице, при положение, че вещото лице въобще не посочва какви са тези „белези на строеж“.

Съгласно изискванията на закона, заключението е писмено и следва да съдържа констатациите на вещото лице относно всички процесни обекти, за да е обективно възможно изслушването на експерта в открито заседание.

При направените констатации, че постъпилото на 30.09.2024г. писмено заключение не отговаря на изискванията, на вещото лице бе предоставена нова /общо трета по ред/ възможност, да представи по делото заключение, в което да изложи своите констатации и съображения, за да отговори на задачите.

В открито заседание на 08.10.2024г. изрично бе указано на вещото лице, че заключението следва да постъпи най-късно до 29.10.2024г.

Изрично бе предупредено вещото лице, че ако не изпълни тези указания в посочения срок ще бъде освободен от участие по делото и няма да му бъде изплатено възнаграждение.

Вещото лице Щ. присъства в открито заседание на 08.10.2024г. и указанията са му съобщени лично в съдебната зала.

До изтичане на срока по чл.199 от ГПК, т.е. до 29.10.2024г. по делото не е постъпило писмено заключение. Тази дата е присъствен ден- вторник.

Заключение е представено в регистратурата на съда, на 01.11.2024г., т.е. три дни след изтичане на срока.

В открито заседание на 06.11.2024г., за което вещото лице е редовно уведомен от заседанието на 08.10.2024г., инж. Иван Щ. не се явява.

Не са заявени уважителни причини за неявяване на вещото лице в това заседание, нито са представени доказателства за наличие на такива. Такива липсват и към настоящият момент.

С протоколно определение от 06.11.2024г. вещото лице Иван Щ. е освободен от участие по делото, на основание чл.198 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, тъй като не е изпълнило задължението си да представи писмено заключение в указания срок по чл.199 от ГПК, респективно не се явява в открито заседание на 06.11.2024г., без уважителни причини.

С Определение № 8879 от 08.11.2024г. е назначено ново вещо лице, със съответните указания за депозиране на писмено заключение в срока по чл.199 от ГПК.

При така установените факти и обстоятелства, съдът обоснова следните правни изводи:

Редът и условията за определяне на експертното възнаграждение и изплащане на направените от вещото лице разходи са регламентирани в Наредба № Н-1 от 14.02.2023г. на Министъра на правосъдието и по-конкретно в Глава Четвърта на този подзаконов нормативен акт.

В нормата на чл.23 от наредбата са посочени критериите при определяне на възнагражденията, които органът, възложил експертизата следва да съобрази и прецени. Съгласно ал.(2) тези обстоятелства се установяват от органа, назначил експертизата, въз основа на справка-декларация от вещото лице, съгласно приложение № 2. При съобразяване и преценка на обстоятелствата по ал.1 справката-декларация не обвързва органа, назначил експертизата.

Съгласно чл.27, ал.1 от наредбата, „Възнаграждението и разходите на вещото лице по чл.18 се изплащат въз основа на писмено разпореждане на органа, който го е назначил. Сумите се изплащат по банков път в срок до 60 дни от приемането на експертизата. Следователно, правното основание за изплащане на възнаграждение на вещото лице е приемането на експертизата, каквото в настоящото дело не е осъществявано. Депозираното на 30.09.2024г. писмено заключение, макар да е съобразено със срока по чл.199 от ГПК не съдържа никакви констатации на вещото лице относно изграждането на описаните от него обекти и няма никакви съображения защо същите не съставляват строежи, а съдържа само НЕОБОСНОВАН отговор на този въпрос. Нещо повече, самото описание на обектите противоречи на направения извод, защото се описва сграда, една от които е „масивна конструкция“ с посочена площ, а същевременно се заявява, че не отговаря на белезите на строеж, нито са посочени какви са тези белези. Въобще не е описано какво трябва да се разбира под „масивна конструкция“ или „паянтова конструкция“. Освен това, един от вписаните в заповедта обекти- „външна полумасивна тоалетна“ въобще не е посочен сред тези обекти, нито е заявено от вещото лице дали такава съществува или не.

В молбата си от 12.11.2024г. за изплащане на възнаграждение за „двете изготвени заключения“, освободеното вещо лице заявява, че „Поисках да дам подробно становище и да се запише в протокола на съдебното заседание. Такава възможност не ми се даде“.

Следва да се отбележи, че липсва правно основание на вещото лице да се дава възможност със становище в съдебно заседание да мотивира заключението си и да санира непълноти в него, по отношение описание на процесните обекти.

Разпитът на вещото лице се извършва въз основа на представеното и депозирано в срока по чл.199 от ГПК експертно заключение, а липсва законово основание заключението да се изготвя в устна форма в съдебно заседание, както предлага молителят. В случаят, не става въпрос за поставена от страните допълнителна задача, на която вещото лице теоретично да може да отговори устно в съдебно заседание и да се изписва отговорът му в съответния протокол. В случаят, по начина на изготвянето му писменото заключение не отговаря на изискванията за обоснованост и обективно не може да се пристъпи към разпита на експерта още повече при непълнота и на броя и вида на самите обекти, описани в заповедта. По тази причина, изслушването му в съдебно заседание на 08.10.2024г. бе обективно невъзможно. В противен случай, ако се приеме предложението на инж.Щ. следва да се ингорира законовото изискване за депозиране на писмено заключение в срока по чл.199 от ГПК, а именно най-малко една седмица преди съдебното заседание, с което страните да могат да се запознаят и да им се осигури възможност да упражнят процесуалните си права, нещо което обективно не може да се случи с излагане на мотиви и констатации за първи път в съдебното заседание при изслушване на вещото лице. В съдебното заседание се задават само уточняващи въпроси, въз основа на депозираното заключение, а не за да бъдат отстранени непълноти в него и да се мотивират писмените отговори на вещото лице за първи път, както и да се допълват негови констатации по отношение на обекти, които въобще не са описани, както вече бе упоменато по-горе.

Въпреки, че съдът не е задължен да осигурява възможност на вещото лице да санира заключението си и да го представя втори път, такава бе предоставена на инж.Щ..

Изрично му бе указана и датата, до която най-късно следва да депозира заключението- до 29.10.2024г., с произтичащите от неизпълнение на указанията последици, а именно освобождаването му от участие по делото.

Както вече бе коментирано неколкократно, до изтичане на срока по чл.199 от ГПК заключение по делото не е постъпило, а е входирано в нарушение на законовите изисквания и при неизпълнение на дадените указания- на 01.11.2024г.

Нещо повече, в открито заседание на 06.11.2024г. вещото лице не се яви, без никакви заявени към тази дата уважителни причини, нито в последствие са заявени такива и удостоверени с нужните доказателства.

Фактът, че при входиране на заключението вещото лице е нарушило срока по чл.199 от ГПК не означава, че не следва да се явява в откритото заседание, за което е редовно уведомен.

По така изложените причини, делото се отлага трети път заради вещото лице, като само в първият случай, на в открито заседание на 17.09.2024г. е имало уважителни причини, описани в неговата молба от 17.09.2024г. /л.115 от делото/.

По делото не е прието заключение на вещото лице инж.Щ., поради което липсва правна възможност за присъждане на възнаграждение но този експерт, по аргумент от чл.27, ал.1 на наредбата.

В заседанието на 08.10.2024г. делото е отложено заради описаните пороци в заключението, депозирано на 30.09.2024г., т.е. не е налице и основание за изплащане възнаграждение на вещото лице за явяване в това открито заседание, на основание чл.20, ал.1 от наредбата, в размер не по-малко от 20 лева. За изплащане на сума за явяване в посоченото заседание, отлагането за друга дата следва да е по независещи от вещото лице причини, а в случаят отлагането се дължи именно на констатациите по представеното заключение, т.е. поради неговото съдържание и в такъв случай липсва възможност за присъждане възнаграждение за явяване.

В други открити заседания / на 17.09.2024г. и на 06.11.2024г./ вещото лице – инж.Щ. не е присъствал, за да му се изплаща възнаграждение за явяване.

Доколкото към първоначално представеното заключение е приложена справка-декларация /л.119 от делото/, в която е заявено, че са направени разходи за извършване на огледа в размер на 30.20 лева и в размер на 07.80 лева за консумативи, единствено би могло да се присъдят тези суми, на основание чл.18 от наредбата. Съгласно тази разпоредба, правото на възнаграждение за извършена експертиза е посочено отделно от възстановяване на направените разходи и използвани консумативи. В този смисъл, въпреки, че по делото липсва прието заключение, изготвено от първоначално определения експерт, сумите за разходи и консумативи са възстановими на отделно основание. Това е възможно, въпреки че към заключението не са представени доказателства за тези разходи, доколкото нормативната уредба предоставя възможност на органа назначил експертизата да направи това и без представянето на доказателства за осъществени разходи. В случаят, по преценка на съда тези суми могат да се изплатят на молителя инж.Щ., на основание чл.23, ал.5 от наредбата, т.е. да се изплати сумата от 38 лева /разходи и консумативи/.

Към заключението постъпило с вх.№ 11675 от 01.11.2024г. друга справка-декларация не е приложена.

Обобщено, липсва правно основание за определяне на възнаграждение на инж.Щерев, освободен като вещо лице по делото, предвид липсата на прието заключение, изготвено от него.

Заключението се приема от органа назначил експертизата и без наличието на такъв акт на съда не би могло да се определя възнаграждение, независимо дали формално е входирано по делото заключение един, два или повече пъти. В случаят, въпреки предоставена втора възможност на вещото лице да изготви и приложи обосновано писмено заключение, такава му бе предоставена и изрично му е указана датата, до която следва да го стори- 29.10.2024г. Предупреден е и за последиците от неизпълнение на ангажимента си по делото, а именно, че ще бъде освободен от участие по делото и свързаните с това последици, че няма да му се изплати възнаграждение. Въпреки това, без наличие на уважителни причини указанията не са изпълнени и закономерно вещото лице е заменено.

Налице са и основания за налагане на глоба на вещото лице, съгласно чл.86 и чл.91 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, на две основания- неявяване в съдебно заседание на 06.11.2024г. без уважителни причини и неспазване на срока за депозиране на заключение, а практически делото вече два пъти се отлага заради първоначално назначеното вещо лице, без наличието на уважителни причини, поради което освобождаването му от участие в производството, на основание чл.198 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК е само една от възможните правни последици, при положение, че на молителя не е налагана глоба по делото.

Налице е правно основание и възможност, по преценка на съда да се изплати само сумата за описаните разходи в единствената представена по делото справка-декларация, възлизащи общо на 38 /тридесет и осем/ лева, на основание чл.23, ал.5, вр. с чл.18 от наредбата. Сумата от 38 лева следва да се изплати от внесения депозит за извършване на СТЕ по настоящото дело, постъпил по сметка на съда.

По изложените съображения, молбата на инж.Щерев от 12.11.2024г. следва да бъде уважена частично, с оглед на контекста на изложеното, а в частта, в която се иска определяне на възнаграждение е неоснователна и се отхвърля. Мотивиран от изложеното, съдът

О П Р Е Д. Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ молбата на инж.Иван Георгиев Щерев /вх.№ 12159 от 12.11.2024г./, постъпила по административно дело № 758 по описа за 2024г. на АС-Бургас за определяне на възнаграждение на молителя „за двете изготвени заключения“, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на инж.Иван Георгиев Щерев сумата от 38 /тридесет и осем/ лева, консумативи и разходи при изготвяне на заключение /вх.№ 9984 от 30.09.2024г./, съобразно представената към него справка-декларация, на основание чл.23, ал.5, вр. с чл.18 от Наредба № Н-1 от 14.02.2023г. на МП от внесения депозит по сметка на съда.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от акта да се връчи на молителя Щерев, както и на страните за сведение.