РЕШЕНИЕ
№ 2025
гр. Пловдив, 06.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330105420 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК
********* против Г. М. Т., ЕГН **********, с която са предявени обективно
съединени осъдителни искове при условията на евентуалност с правна квалификация
по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 9, чл.11, т.7, т.11, т.17 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 99 ЗЗД и
чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 11.07.2016 г. и впоследствие на 14.07.2016 г. между
ответника и трето лице – кредитор „4финанс” ЕООД /с търговска марка на пазара
„Вивус”/ били сключени - договор за кредит № ..... Първоначално била предоставена
сумата от 300 лева, а впоследствие още 50 лева, която следвало да бъде върната в срок
от 30 дни.
Въпреки настъпване на падежа и опитите за доброволно уреждане на
отношенията, ответникът не погасил.
На 23.11.2018 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/, с който вземанията били прехвърлени на ищеца, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил уведомен.
Предвид липсата на плащане, въпреки изпратените покани, се моли за
присъждане на сумата от общо 350 лева – главница, ведно със законната лихва от
постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване и разноските по делото.
В условията на евентуалност, ако не се установи валидно облигационно
правоотношение, претендира за присъждане на същата сума като получена без правно
основание, ведно със законната лихва.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на ИМ.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приетия договор за кредит № ..от 11.07.2016 г., впоследствие изменен на
14.07.2016 г. между ответника и „4финанс” ЕООД, се установява наличието на
съглашение за предоставяне на парична сума в размер на общо 350 лева. Представени
са Общи условия, разписки за изплатените суми в сочения размер. Документите и
самото правоотношение, както и получаването на паричните суми, не са оспорени по
никакъв начин, вкл. в срока по чл. 131 ГПК. Уговорено е погасяване на една вноска с
конкретен падеж, посочени са размери на лихвата, ГПР и общо дължимата сума.
При извършена служебна проверка във връзка с изискванията на ЗПК, съдът
приема, че договорът е действителен. Сключен е в писмена форма, изменението му
също, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, ГПР,
фиксираният лихвен процент, общият размер на всички плащания, условията за
издължаване, елементите от общата стойност на кредита, датата на плащане и размерът
на погасителната вноска. Погасителен план не се изисква, т.к. е уговорено плащане
само на една вноска в 30 дневен срок.
Дори да се приеме различно становище, то, съгласно чл. 23 ЗПК, на връщане
подлежи чистата стойност на получения кредит, която се претендира в процеса.
Следователно, доказва се наличието на валидно облигационно правоотношение
между ответника и първоначалния кредитор „4финанс” ЕООД. Последният е изправна
страна, предвид предоставяне на уговорената парична сума.
От ответната страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на
пълно и главно доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в
пълен размер, такова не беше проведено. Вземането за главница е изискуемо на краен
падеж – 24.07.2016 г., до когато е следвало да бъде погасена.
От представените доказателства - договор за прехвърляне на вземания от
23.11.2018 г. и приложение №1 към него /л.18, в което фигурират вземанията към
ответника под № .../ се установява, че между „4финанс” ЕООД и „Кредитреформ
България” ЕООД е сключен договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил
вземанията срещу ответника, произтичащи от договора за кредит. Такава възможност е
предвидена изрично в чл. 13.2 б. „б“ от Общите условия, за което е налице изрично
съгласие на насрещната страна, дадено с подписване на контракта. Ищецът е кредитор
на ответника относно непогасените задължения по договора за кредит.
По делото е прието уведомително писмо от цедента „4финанс” ЕООД, съгл. чл.
99, ал. 3 ЗЗД, чрез нарочно упълномощения за това цесионер /л.20/ за извършената
2
цесия /л. 22/, адресирано до длъжника. Ответникът следва да се счита редовно
уведомен за сключването й, тъй като е узнал за цесията в хода на процеса, т.к.:
Изходящото от упълномощения-цесионер уведомление, приложено към
исковата молба и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да
упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и
Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от
значение за спорното право, извършеното и по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна
практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение
№ 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014
г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. С оглед горното, ищецът е титуляр на
вземанията и надлежен кредитор.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че ищецът доказа в кумулативност -
наличието на сключен договор за кредит, по който на ответника е предоставена
паричната сума; валиден договор за цесия между стария и новия кредитор, по силата на
който цесионерът-ищец е придобил изискуемото процесно вземане за главница, както
и, че длъжникът е уведомен за цесията.
Претендира се пълната предоставена сума, като погашения не се твърдят, нито
установяват. Поради това и искът е основателен и следва да бъде уважен, като се
присъди сумата от 350 лева, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда до
окончателното погасяване, като последица.
Предвид уважаване на главния иск, не се сбъдват процесуалните предпоставки
за разглеждане на евентуалната претенция.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл.
80 ГПК и доказателства за плащане на – 50 лева – ДТ.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, с оглед
конкретната фактическа и правна сложност, извършените процесуални действия с
оглед защита интересите на ищеца и неявяването в о.с.з., съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на минимума от 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА Г. М. Т., ЕГН **********, с адрес: ...да плати на „Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Шандор Петьофи“ № 10, следните суми: 350 лева /триста и петдесет лева/ - главница,
дължима по договор за кредит № ... от 11.07.2016 г., изменен на 14.07.2016 г., сключен
с „4финанс” ЕООД, ЕИК *********, вземанията по който са прехвърлени на
„Кредитреформ България” ЕООД с договор за цесия от 23.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от постъпване на исковата молба в съда –
29.03.2021 г. до окончателното погасяване, както и общо 150 лева /сто и петдесет
лева/ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, съгл. чл. 236, ал.1, т.7
ГПК /л.4/:
...............................
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4