№ 786
гр. София , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000500277 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 261361/24.11.2020 г. по гр.д. № 8758/2019 г. на СГС, І-21 състав е
отхвърлен иска на К. И. Б. срещу „ЗК Лев Инс“ АД гр. София осъдителен иск с правно
основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер
на 150 000 лева за неимуществени вреди от ПТП на 31.08.2018 г. с участието на К. И.
Б. при управление на мотопед „Гарели“ с рег. № С7572Р.
Делото е разгледано с участие на В. К. Д. като трето лице помагач на страната
на ответника „ЗК „Лев Инс“ АД.
Ищецът К. И. Б. е депозирал въззивна жалба, с която обжалва
първоинстанционното решение изцяло. Жалбоподателят поддържа, че решението на
СГС е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е
необосновано, поради което моли да бъде отменено същото и искът да бъде уважен
изцяло, ведно със законната лихва от 31.08.2018 г. до окончателното изплащане. Съдът
не се съобразил със събраните доказателства и погрешно приел, че изключителна вина
за ПТП има ищецът, вместо да съобрази, че според доказателствата вина за ПТП има
водачът на лек автомобил „Киа К5“. Спирането на последния в средната лента за
движение било внезапно и непредвидимо за ищеца, който не можел да предвиди, че
таксито ще спре по средата на бул. „Цариградско шосе“, за да качи пътник. Ищецът
управлявал мотопеда си с разрешена скорост и при конкретната ситуация не е могъл да
предотврати ПТП. Нямало също значение, че между таксито и мотопеда е нямало
съприкосновение. Неоснователно било прието от съда и че липсвали знаци на мястото
на ПТП, които да забраняват спирането. Това спиране за ищеца било внезапно и
неочаквано. Дори ищецът да имал принос за ПТП, той бил незначителен в сравнение
1
приноса на водача на таксито. Обстоятелството, че ищецът шофирал след употреба на
алкохол, не било в причинна връзка с ПТП, тъй като то не повлияло на реакциите му.
Съдът неправилно кредитирал само онези доказателства, които били в полза на
възраженията на ответника.
Ответникът ЗД „Лев Инс“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който
излага доводи за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът К. И. Б. е твърдял в исковата молба, че на 31.08.2018 г. около 22:53 ч.
управлявал мотопед „Гарели“ с рег. № *** по бул. „Цариградско шосе“ в посока Орлов
мост в дясната пътна лента на платното. В района на ул. „Николай Ракитин“
движещият се пред него в лявата пътна лента лек автомобил „Киа К5“ с рег. № ***,
управляван от Л. Н. И. се отклонил вдясно, спрял в дясната пътна лента и препречил
пътя на ищеца. В резултат на действията на водача на автомобила, ищецът предприел
действия по заобикаляне на лек автомобил „Киа К5“ и навлязъл в бус лентата на бул.
„Цариградско шосе“, където непосредствено до спрелия лек автомобил се намирала
пешеходката В. К. Д.. Последвал удар между пешеходката и мотопеда, управляван от
ищеца, в резултат на който удар ищецът паднал на пътното платно. Ищецът твърди, че
настъпилото ПТП било по вина на водача на л.а. „Киа К5“ Л. И., който при
преминаването в дясната пътна лента за движение навлязъл в траекторията на
движението на мотопеда и спрял, което било причина водачът на мотопеда да навлезе в
лентата за движение на автобусите. Ищецът твърди, че в резултат на ПТП получил
изключително тежки травматични увреждания – тежка степен на мозъчна контузия,
фрактура на черепната основа, фрактура на париетална кост, фрактура на темпорална
кост вляво и челна кост вляво, фрактура на фронтална кост вляво, с въздушни
мехурчета в областта на фрактурите, фрактури на носните кости, въздушни мехурчета
в областта на сфеноидалната кост, контузионни промени на мозъчния паренхим
вдясно фронто-темпоробазално, субдурална колекция 4 мм вдясно, стеснени
субарахноидни пространства, компресия на десен вентрикул с дискретна дислокация
на интехемисфериалната линия на ляво, хиперплазия на мукозатана параназалните
кухини, пневмоцефалия, травматична САХ, субдурален хематом вляво фронто-
париетално, мозъчен оток, фрактури на ІV и VІ ребра вляво, контузиа на гръден кош и
контузионни промени на паренхима на ляв бял дроб, екскориацио по крайниците и
торса. Ищецът бил приет б УМБАЛ „СВ. Анна“ в изключителмно тежко състояние. И
до момента не бил напълно възстановен, търпял изключително силни болки.
Собственият на лекия автомобил „Киа К5“ имал задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ с ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД със
застрахователна полица № BG/22/318001366903, валидна от 08.05.2018 г. до 07.05.2019
2
г.
Предвид изложеното ищецът е искал съдът да осъди ответника ЗК „Лев Инс“ АД
да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 150 000 лева за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, заедно със законната лихва върху присъдената сума от
31.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска с възражения за причиняване на ПТП изцяло поради виновни нарушения
на правилата за движение от ищеца като водач на мотопед „Гарели“ и за липса на
виновно и противоправно поведение на застрахования водач на таксиметров автомобил
„Киа К5“.
Третото лице помагач В. К. Д. е оспорвала иска със становище за
причиняването на неимуществените вреди изцяло поради противоправно и виновно
поведение на ищеца.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл .45, ал.1 от
ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в
търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция. Застрахователят отговаря в обема и до размера,
в който отговаря застрахования водач.
По делото са спорни всички елементи от фактическия състав с изключение на
обстоятелството по настъпване на ПТП на 31.08.2018 г. с участието на ищеца, както и
наличието на валидна застраховка „Гражданска застраховка“ по отношение лек
автомобил „Киа“ с ответното дружество.
Във връзка със спорните въпроси по делото са събрани писмени доказателства,
изслушани са заключения на САТЕ, КСМЕ и са изслушани свидетелски показания.
За изясняване механизма на ПТП по делото са разпитани двама свидетели.
Свидетелят И. Д. Б. е заявил, че станал свидетел на ПТП между мотопед, такси
%Киа“ и пешеходец в края на август 2018 г., към 22.30 – 23.00 часа. ПТП станало при
Полиграфическия комбинат на бул. „Цариградско шосе“. Видял група младежи, които
вървели по ул. „Огоста“ по посока на „Цариградско шосе“, единият се затичал,
прескочил ограждението, излязъл на булеварда и спрял такси. Таксито спряло в дясна
лента, даже навлязло в бус лентата. Мотопедът се опитал да избегне отдясно таксито и
се подхлъзнал или нео станало и паднал. Свидетелят не може да каже точно какво е
станало. Булевардът бил осветен, но свидетелят бил по-назад по пряката улица и не
могъл да види от такова разстояние. Младежите били две момчета и едно момиче, но
свидетелят не може да каже дали и кой от тях е ударен. Таксито спряло в дясна лента,
не в бус лентата. Ударът между момичето и мотопеда настъпил в бус лентата.
Мотопедът не се е удрял в таксито.
Свидетелят Д. А. Я. е посочил, че станал свидетел на ПТп преди полунощ през
август. Станало близо до ресторант. Той бил на тротоара и тръгнал да пресича.
3
Преминал оградата. Погледнал нагоре и видял, че В. идва към него или пада. Хванал я,
погледнал надясно и видял мотор, който се върти, видял, че човек паднал на земята.
Дошли хора и линейка. Когато В. падала, тя била на най-вътрешната страна на бус
лентата, към острова. Не чул удар от две превозни средства
Въз основа на събрани по делото писмени доказателства – Констативен
протокол, протокол за оглед, фотоалбум, както и при съобразяване записите от камери
в района на местопроизшествието е изготвено заключение на САТЕ от вещото лице
инж. П.П., неоспорено от страните. Вещото лице е посочило, че ПТП е настъпило на
„Цариградско шосе“, като посоката на огледа е бил в посоката на движение на
мотопеда. Платното за движение е било широко 10.5 м., разделено на три ленти, като
между лява и средна има прекъсната линия, а между средна и дясна лента –
непрекъсната. Вдясно има разделителен остров с широчина 3 м., пешеходен парапет и
вдясно спомагателно платно. На мястото са налични пътни знаци В26 (забранено
движението със скорост по-висока от 80 км./ч.), В18, В9 1 Г11 и Д1. Времето е било
ясно и сухо, видимостта е била на електрическо осветление, а пътят без дупки и
неравности,с наклон спускане по посока на огледа.
В експертизата са вложени кадри от запис на камери в района на ПТП. От тях се
вижда, че на разделителният остров стои пешеходец, а към него приближава такси,
което се движи в средна пътна лента. Таксито намалява скоростта си, като ад него се
движи тъмен автомобил, който го заобикаля отляво. В този момент пешеходката все
още е на разделителния остров. Таксито спира, тя още е на разделителния остров, а в
бус лентата, по средата вече се вижда мотопеда. В същото време в средната лента зад
таксито има друг тъмен автомобил, движещ се редом с мотопеда. Пешеходката навлиза
към таксито, а стопът на мотопеда светва. Пешеходката продължава към таксито, а
мотопедът, движейки се в лентата на буса, се удря в нея, в лявата й част, като водачът
пада на пътното платно. В този момент тъмният автомобил заобикаля таксито отляво.
Вещото лице е посочил, че ударът настъпва на около 2-2.5 м. вляво от десния
край на пътното платно. Скоростта на мотопеда в района на произшествието е не по-
малка от 59 км./ч. с опасна зона за спиране 41 м. ( а при повлиян от алкохол 1.94
промила водач е 57-58 м.), а в момента на удара – 48 км./ч. Мотопедът е отстоял от
мястото на удара на 25-26 м. в момента, когато пешеходката навлиза на пътното
платно и при скорост от 59 м. не е могъл да предотврати удара. Видимостта е била
добра и е не по-малка от 100 м., поради което пешеходката е била видима за водача на
мотопеда в момента на стъпването й на пътното платно, като тя също го е виждала от
посоченото разстояние. При удара няма контакт между таксито и мотопеда.
Пред въззивната инстанция е изслушана допълнителна САТЕ, за изясняване
механизма на ПТП, в която вещото лице инж. П. е пояснил, че от момента, в който са
светнали стоповете на таксито ( т.е., то е предприело спиране), мотопедът е бил на
отстояние назад 114 м. Посочил е още, че технически съществува вероятност
мотопедът първоначално да се е движел средната лента и при възприемане светналите
стопове на таксито да е започнал заобикалянето му отдясно чрез преминаване в бус
лентата, като след престрояването е бил на отстояние не по-малко от 94 м. Посочено е
още, че от момента на спиране на таксито при движение на мотопеда с 59 км./ч.,
последният е можел да спре аварийно, тъй като опасната му зона за спиране е 41 м.
Имал е техническа възможност също да заобиколи таксито отляво. Вещото лице е
пояснил, че мотопедистът е можел да възприеме пешеходката още преди момента на
стъпването й на пътното платно, от разстояние не по-малко от 100 м. В съдебно
заседание е допълнил, че ако бе шофирал със скорост 41-42 км./ч., при отстояние от
4
местоудара на 26 м., когато пешеходката е стъпила на платното за движение, той е
можел да предотврати удара.
По делото е прието Споразумение между прокурора и К. И. Б., одобрено от съда
по нохд № 2485/2019 г. на СРС, с което К.Б. се е признал за виновен в това, че на
31.08.2018 г., около 22.53 ч., в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“ е управлявал
МПС – мотопед, марка Гарели с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта над
1.2 на хиляда, а именно 1.94 промила – престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
По делото е изслушано заключение на КСМАТЕ, изготвено от вещите лица д-р
П. П. – неврохирург и д-р А. М. – специалист съдебна медицина. Те са изяснили какви
са травматичните увреждания на ищеца от ПТП, какво лечение е било проведено и
какви остатъчни явления има при него
Разпитана е свидетелката Р. И. Б., сестра на ищеца. Тя е посочила, че след като й
се обадили, че брат й е катастрофирал и е в болница „Света Анна“, тя отишла там. Там
й казали, че брат й е в критично състояние, на две места със счупен череп, много тежко
е състоянието на белия му дроб и бил в интензивното отделение. Там й казали, че брат
й е в кома. Бил в кома 12 дни, тя ходела всеки ден. След като излязъл от кома не можел
да я познае, бил неадекватен, не знаел, че баща му е починал. После го преместили в
отделението, той буйствал и му изписали лекарства със зелена рецепта. Изписали го
след повече от 20 дни със счупени ребра, счупена ключица и счупен череп на две
места. И до ден днешен имал последствия – не чувал с едното ухо, не можел да се
концентрира, не бил същия човек. Свидетелката била до него повече от шест месеца,
защото той бил неадекватен, не знаел как се казват децата му, все искал да излиза, а те
се страхували да не се изгуби. И до ден днешен понякога му се вие свят. Пие лекарства
за концентрация, за оросяване. Синусите му били счупени и сега нямал никакъв нюх.
Казали му, че ще се възстановява години.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
По делото несъмнено като безспорно следва да бъде прието за установено, че
отговорността на водача на лек автомобил КИА – таксиметров автомобил, е била
валидно застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК „Лев Инс“ АД
към 31.08.2018 г.
Установява се още от събраните доказателства, че водачът на КИА е нарушил
правилата за движение по пътищата и по-точно чл. 94, ал. 3 ЗДвП, според който за
престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират
възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно
на оста на пътя, като е предприел спиране за престой в средна пътна лента на бул.
„Цариградско шосе“. Липсват данни, че спирането за престой на конкретното място е
бил въобще забранен, но в случая водачът е спрял за престой в нарушение на закона.
Предвид горното основателно е оплакването на жалбоподателя, че първата инстанция в
разрез с доказателствата е приела липса на противоправно поведение на водача на
таксито.
Не се установява обаче това негово противоправно поведение да е в пряка
причинна връзка с настъпилото ПТП между мотопеда и пешеходката. За да има пряка
причинна връзка връзка между деянието и вредата, деянието трябва да е това условие,
което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната
последица в сферата на увреденото лице. То трябва да бъде condition sine qua non за
5
вредата, т.е. условие, без което вредата не би настъпила. Това обаче не е достатъчно, за
да се реши въпроса дали има причинна връзка между деянието и вредата. Вредата
следва обективно, необходимо, закономерно да произтича от деянието, както и да не
бъде негово случайно следствие. За да има причинна връзка вредата трябва да бъде
адекватна последица на непозволеното увреждане. Адекватността е налице, когато
деянието по своята природа е годно да доведе до настъпилия отрицателен резултат
(така Решение № 9/02.02.2018 г. по гр.д. № 1144/2017 г. на ВКС, III г.о.)
В случая на първо място, от двете изслушани заключения се установява, че е по-
вероятно мотопедът изначално да се е движел в бус лентата, находящ се вдясно от
лентата на таксито, при която хипотеза спирането на таксито в средната лента изобщо
не е предопределяло неговото поведение. В този случай пряка причина за ПТП е само
противоправното поведение на пешеходката, която е нарушила най-малко чл. 113, ал.
2 вр. чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като е предприела пресичане на платното за движение
без да се съобрази с отстоянието на идващия отляво мотопед и неговата скорост (той е
бил само на 26 м. от нея в момента, в който тя е предприела пресичане при скорост 59
км./ч. и опасна зона на спиране 41 м.) Вярно е, че ако таксито не беше спряло в
средната лента, пешеходката нямаше да предприеме пресичане. Поведението на
таксиметровия шофьор обаче, макар да е необходимо условие, самостоятелно не е
годно да предизвика ПТП, последното не би настъпило закономерно и типично във
връзка с него. Такова закономерно и типично условие е неправомерното поведение на
пешеходката. В пряка причинна връзка е и противоправното поведение на водача на
мотопеда, който на първо място е нарушил чл. 15, ал. 6 ЗДвП, като се е движел в лента,
която е предназначена само за превозни средства от обществения транспорт, но
всъщност значимо за настъпване на ПТП е нарушението на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което е
допуснал. Той е могъл да възприеме пешеходката от поне 100 м., а поне от 114 м. е
могъл да възприеме светващия стоп на спиращото такси. Спирането на таксито от една
страна на нивото на пешеходката и нейното местонахождение на разделителния остров
от друга той е следвало да възприеме като опасност и да намали скоростта си до
толкова, че да може да спре, ако пешеходката предприеме пресичане. В
допълнителната САТЕ е изяснено, че предотвратяване на ПТП е било възможно при
скорост от 41-42 км./ч. от момента на стъпване на пешеходката на платното, което
потвърждава казаното. Дори при установената степен на алкохолно опиянение на
ищеца (1.94 промила алкохол в кръвта) той пак е могъл своевремено да намали при
опасна зона за спиране 57-58 м. и впоследствие да спре.
Дори да приемем, че първоначално мотопедът се е движел в средната лента зад
таксито, то очевидно това е било в момент, когато мотопедът е бил на значително
разстояние зад таксито. Това се установява от посоченото от инж. П., че престрояване в
бус лентата евентуално мотопедът е извършил, когато е бил на най-малко 94 м. зад
таксито. Тук също липсва причинна връзка между спирането на таксито и ПТП, а
отново противоправното поведение на пешеходката е в такава връзка. В същото време
ищецът е имал техническа възможност, както да заобиколи таксито отляво, така и да
спре преди сблъсък с него, тъй като опасната му зона за спиране е повече от два пъти
по-малка от разстоянието до таксито в момента на неговото спиране, което е било
видимо от около 114 м. Вместо това ищецът е предприел забранено действие –
навлязъл е в бус лентата в нарушение на чл. 15, ал. 6 ЗДвП. Последното би било в
причинна връзка със спирането на таксито само ако беше единствената възможност на
ищеца да избегне удар в таксито, но както бе посочено, това не е така.
След като не е налице противоправно поведение на водача на таксито, което да е
в причинна връзка с ПТП, то липсва и застрахователно събитие, което да е
6
застраховано, съответно отговорността на застрахователя му по застраховка
„Гражданска отговорност“ няма основание да бъде ангажирана.
При установена липса на възможност за ангажиране отговорността на
застрахователя безпредметно е изследването на претърпените от ищеца
неимуществени вреди във връзка с ПТП.
Искът е предвид посоченото неоснователен и подлежи на отхвърляне. Предвид
достигане от въззивната инстанция на извод, идентичен с крайният извод на първата
инстанция обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора пред въззивната инстанция, право на
разноски има застрахователя. Той не е направил такива, но е бил представляван от
юрисконсулт и е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът
му определя такова при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 150 лева, дължими
от жалбоподателя.
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261361/24.11.2020 г. по гр.д. № 8758/2019 г. на
СГС, І-21 състав.
ОСЪЖДА К. И. Б., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № 82, ет. 5, ап. 17 да
заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Черни Връх” № 51 сумата 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение пред САС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ЗК „Лев Инс“ АД – В. К. Д., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7