О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 400 Година 2018,03.05. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На трети май Година две хиляди и осемнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове: ………………………………………...
Съдебни заседатели: …………………………………….......
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело
номер 398 по описа за 2017 година
и за да
се произнесе,взе предвид следното:
Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ №19, чрез пълномощника –
юрисконсулт Ж.Р., със съдебен адрес: *** е предявил иск за установяване съществуването на вземания на банката против ответника С.М.М., с посочен адрес: *** за сума в общ размер от 126 019,94 евро, от които 67482,97 евро
– главница по договор с дата
15.11.2004 за кредит за покупка
на недвижим имот, ведно със законната лихва върху горепосочената главница от 14.12.2016г. до изплащането й ;
54 382,50 евро – договорна лихва за периода 24.09.2010г. до 13.12.2016г.;
3 575,28 евро – обезщетение за забава, формирано като сбор от обезщетение
, представляващо 3% лихвена надбавка върху част от вноската, представляваща
главница в размер на 2 169,03 евро за периода от 20.06.2010 г. до
28.09.2016 г. по т.20.1 от общите
условия към договора и обезщетение ,представляващо 10% лихвена надбавка върху частта от
непогасената главница в размер на 1 406,25 евро за периода от 29.09.2016
г. до 13.12.2016 г. по т.20.2 от общите
условия към договора,за които са издадени заповед № 4446
от 15.12.2016 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 5969 от 15.12.2016 год. по
ч.гр.д.№ 7977 по описа за 2016 год. на Районен съд гр.Бургас.Представя и
ангажира доказателства.
Бургаски окръжен съд преди да
пристъпи към разглеждане на делото в открито съдебно заседание следва да
извърши предвидената в чл. 374 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито
заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.
При проверка на редовността на
разменените книжа съгласно предл.1 на изр.1, ал.1 на чл. 374 от ГПК, съдът
констатира следното: За разглеждането на настоящите искове с оглед предмета
им-установяване съществуване на вземания,
възникнали по договор за кредит,
представляващ абсолютна търговска сделка, предмет на заповед за изпълнение ,издадена по реда на т. 2 на чл. 417 от ГПК,
е въведено нарочно особено исково производство
в глава 32 на, Част
ІІІ на ГПК и следователно те следва да се разглеждат по правилата на този
особен исков процес на ГПК. Исковата молба, подчинена на общите изисквания на
ГПК към нея за предявяването й, е редовна съобразно чл. 127 и чл.
128 от ГПК. Осъществена е двойна размяна на книжа по чл.367 и сл. от ГПК,като в
срок са депозирани писмен отговор,допълнителна искова молба и допълнителен
отговор. При това положение книжата по настоящото дело до настоящия момент са
съставени и разменени редовно съобразно разпоредбите на особеното исково
производство по търговски спорове.
При проверка на допустимостта на
предявените искове съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 374 от ГПК съдът
констатира следното: Обективно съединените искове, предмет на настоящото дело,
са подсъдни на съдилищата, като е налице
правен интерес от предявяването им
пред съда, тъй като се твърди наличие на издадена заповед за изпълнение
на основание чл. 417, т. 2 ГПК. За предявяването на специалния установителен
иск по чл. 422 ГПК необходима и задължителна предпоставка е по издадена заповед
за изпълнение да е подадено възражение от длъжника по чл. 415 ГПК, което е
сторено в срок. Исковата молба е подадена в едномесечния преклузивен срок, както
и съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104, т.4 и чл. 108
от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като
първа инстанция с оглед цената на главния иск-главница по договора за
кредит. Исковата молба е подадена от активно легитимирано лице, което твърди,
че е кредитор, предприел действия за принудително събиране на вземанията си по облекчения ред на заповедното
производство, в което обаче ответникът е подал своевременно възражение.
Исковете са насочени срещу длъжника С.М.М.
по заповедното производство, за който се твърди, че нарушава материални
субективни права на ищеца, като неоснователно отказва изпълнение на
задължения,за събиране на които е успешно реализирано заповедно производство..
С
отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника С.М.М. адв. Ж.Х. е
направил възражение за недопустимост на иска на основание чл. 299, ал. 1 от ГПК. Изложил е твърдения,че е налице влязло в сила решение, с което е отхвърлен
предявеният установителен иск на банка „ДСК“ ЕАД за съществуване вземане на
банката против ответника С.М. по същия договор за кредит, по който е и
настоящото искане. Заявява, че с влязлото в сила решение е установено, че по
процесния договор за кредит не съществуват вземания на банката срещу ответника.В
допълнителния отговор се твърди недопустимост
на иска и поради непосочване на
конкретните месечни вноски с настъпил и ненастъпил падеж и техния размер, както
и пороци в процедурата по обявяване на предсрочната изискуемост на кредита –
разлика в посочените в нотариалната покана дата на договора за кредит и отчетната сметка по кредита и тези отразени в
договора за кредит и допълнителното споразумение към него.
Съдът
счита направеното възражение за недопустимост на иска на основание чл. 299, ал.
1 от ГПК за неоснователно, поради липса на пълен идентитет с предходно воденото
производство. За да има
идентичност на съдебния спор, следва да е налице идентичност между страните,
правопораждащия факт и съдържанието на правоотношението. В настоящият случай, идентични са
страните и правопораждащия факт - договор за кредит от дата 15.11.2004 год. , но описаното съдържание на
правоотношенията между страните по повод процесния договор е различно. Видно от изложеното в исковата молба,предмет на производството по
настоящото дело е установяване
съществуването на вземания на банката по
договор за кредит от 15.11.2004 год.,чиято изискуемост е настъпила предсрочно
–на 29.09.2016 год. , като резултат от упражнено от ищеца право с това съдържание,за
което ответникът е бил уведомен с връчена от нотариус Феодора Иванова нотариална покана на 08.07.2016
год. , и за които вземания банката се е
снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 7977 по описа за 2016 год. на Районен
съд гр.Бургас. В предходното
съдебно производство, видно от мотивите на представеното Решение № 297/30.09.2014 г. по д. №
85/2013 г.на БОС, претенцията на
ищеца се е основавала на настъпила в негова полза автоматична предсрочна
изискуемост на вземанията по същия договор за кредит,но
на дата 28.09.2010 год.,за които банката
се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 9822 пи описа за 2011 год. на
Районен съд гр.Бургас ,като е било безспорно,че преди
иницииране на заповедното производство,не е отправяла уведомление до
ответника за упражняване на правото си за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. . Именно с оглед на
липсата на такава и необходимостта от уведомяване на длъжника за същата съдът е
постановил решение, с което е отхвърлил иска. Независимо,че заявеното с настоящата
исковата молба право е възникнало в резултат на същия правопораждащ факт-договор за кредит от
15.11.2004 год. , защитата му се търси по настоящото дело с позоваване на нововъзникнал факт, настъпил след приключване на
предходния процес с
влязло в сила решение , воден
между същите страни, т.е.налице е позоваване на нов
факт,който
променя установените с влязлото в сила решение № 297 от 30.09.2014 год. по т.д.№ 85
по описа за 2013 год. на Окръжен съд
Бургас правоотношения по договора за кредит и
същевременно не е преклудиран от силата на пресъдено нещо на това
предходно решение.Така заявеното
нововъзникнало обстоятелство
обуславя и допустимостта на претенциите. При
това положение и с оглед наличието на нов непреклудиран факт в отношенията между страните -
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на длъжника през м.юли 2016 год. , съдът приема, че предметът на настоящото
дело се явява различен от този по гр.д. № 85/2013 г. по описа на БОС. По изложените съображени, не е налице хипотезата на чл. 299, ал.1 ГПК и не се цели пререшаване на вече разрешен
спор между страните,а на нов спор по
същия договор за кредит при нововъзникнал факт.
Несъстоятелно е възражението на
ответника за недопустимост на иска, поради непосочване в нотариалната покана,с
която е обявена предсрочната изискуемост,в заявлението по чл.417 от ГПК,въз
основа на което е образувано ч.гр.д.№ 4446 по описа за 2016 год. на Районен съд
гр.Бургас, и в исковата молба, на частите от вземането на банката за
вноски и лихви с настъпил и с ненастъпил падеж,към датата на твърдяната
предсрочна изискуемост,както и
конкретните падежирали месечни вноски и техните размери.Действително, в
заявлението и исковата молба такова изрично разграничение не е направено,но конкретизация в посочената насока е налице в
извлечението от счетоводни книги,въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение и което тя
възпроизвежда в обобщен вид с оглед
изискванията на закона.Следователно,не е налице неотстранима от книжата по делото неяснота на исковите
претенции,водеща до недопустимостта им.Отнасянето на това възражение и към нотариалната покана
също не води до порок на упражненото
право на иск,тъй като този документ
представлява ,съобразно твърдението на ищеца,доказателство за релевантен
за спора факт-обявяването на предсрочната изискуемост ,а не е част от
формулираното искане за защита.Ищецът е посочил конкретно какви са
претендираните от него суми по вид и размер, като в хода на производството ще
се установява основателността на претенциите по основание и размер,включително
и чрез изследване на верността на данните по
извлечението от сметка,приложено в заповедното производство,т.е.
въпросът е по съществото на спора,а
по правото на иск.
Неоснователни и са възраженията
за недопустимост на иска поради пороци в процедурата по обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита. Посочените от ответника в тази връзка несъответствия
отново касаят основателността на иска, а
не неговата допустимост.
Не са констатирани служебно от
съда отрицателни процесуални предпоставки или липса на положителни процесуални
предпоставки, водещи до извод за недопустимост на предявените искове.При това
положение, съдът намира предявените искове за допустими: видно е
от документите в папката-копие на ч.гр.д. № 7977/2016 год. на Районен съд - Бургас, че възражението на
длъжника е било подадено в двуседмичния срок от узнаването на заповедта за
изпълнение. Установителният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК е депозиран в
едномесечния срок по чл. 415, ал.1 от ГПК.
С оглед на горните констатации по
отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира,
че ще следва да пристъпи към насрочване на
делото в открито съдебно заседание – на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се
произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ №19 чрез пълномощника –
юрисконсулт Ж.Р.Р., със съдебен адрес:*** е предявил иск
за установяване съществуването на
вземания на банката против ответника С.М.М., с посочен адрес: *** за сума в общ размер от 126 019,94 евро, от които 67482,97 евро
– главница по договор с дата
15.11.2004 за кредит за покупка
на недвижим имот, ведно със законната лихва върху горепосочената главница от 14.12.2016г. до изплащането й ;
54 382,50 евро – договорна лихва за периода 24.09.2010г. до 13.12.2016г.;
3 575,28 евро – обезщетение за забава, формирано като сбор от обезщетение
, представляващо 3% лихвена надбавка върху част от вноската, представляваща
главница в размер на 2 169,03 евро за периода от 20.06.2010 г. до
28.09.2016 г. по т.20.1 от общите
условия към договора и обезщетение ,представляващо 10% лихвена надбавка върху частта от
непогасената главница в размер на 1 406,25 евро за периода от 29.09.2016
г. до 13.12.2016 г. по т.20.2 от общите
условия към договора,за които са издадени заповед № 4446
от 15.12.2016 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 5969 от 15.12.2016 год. по
ч.гр.д.№ 7977 по описа за 2016 год. на Районен съд гр.Бургас.Твърди,че с
ответника е сключен договор за ипотечен кредит за закупуване на недвижим имот,
като предоставения от банката кредит е в размер на 80 000 евро. Посочено
е, че кредитът е усвоен еднократно, маркирани са и някои от основните клаузи по
договора за кредит. На 20.11.2009 г. между банката и кредитополучателя е
сключено Допълнително споразумение, с което са променени част от договорените
условия по договора. Сочи се, че кредитът е погасяван редовно от ответника до
20.05.2010 г., когато е извършено последното редовно плащане. Поради забава в
плащанията на дължимите вноски с повече от 90 дни, заявява,че кредитът е
превърнат в предсрочно изискуем на 29.09.2016 год. ,съгласно
клаузите на раздел VІІ „Отговорност и санкции“ т.20.2 от Общите условия на
допълнително споразумение от 20.11.2009
год. към договор за кредит за покупка на
недвижим имот от 15.11.2004 год., за което е изпратила нотариална покана до
длъжника,получена от него лично на 08.07.2016 год. Твърди,че в последствие е предприел действия по
събиране на вземането си като е подал заявление по чл. 417 от ГПК за снабдяване
със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, след издаването на които е
образувано и изпълнително дело. Банката
е уведомена, че длъжникът е подал възражение, поради което за нея е налице
правен интерес от образуване на настоящото дело и установяване на вземането по
изпълнителния лист. Претендира разноск
за настоящото дело.Представя и ангажира доказателсва.
Предявеният иск е с правно основание в чл.422,ал.1
от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК.,във вр. с чл.430 от ТЗ и чл.79,ал.1 от ЗЗД.
Ответникът С.М.М., с адрес: ***,
чрез пълномощника си адв. Х. оспорва предявения иск,като го счита за
недопустим, а по същество и за неоснователен. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията по процесния договор-главница,
договорна лихва и претендираните лихвени надбавки в размер на 3% и 10%.Заявява,
че с оглед твърденията от страна на ищеца за последно редовно плащане на 20.05.2010 год.
и при
залегналия в пункт 19.3 от процесния
договор срок от 90 дни просрочие в плащанията, следва да се счита,че на 20.08.2010 г., са
възникнали обективните условия за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като банката е трябвало да го обяви за такъв
тогава , за което да уведоми изпадналия в забава кредитополучател. Счита, че по
силата на чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, давността не е прекъсната с предприетите от
банката предходни действия по образуване на заповедно производство през 2011
г., тъй като същото е приключило с влязло в сила решение на Апелативен съд, с
което предявеният от банката иск е отхвърлен. Счита, че не са налице предпоставките за издаване на заповед за
изпълнение по ч. гр. д. 7977/2016 г. на БРС. Оспорва и размера на всички
претендирани от ищеца вземания, като заявява, че те не са дължими,изчислени за
произволно, а сочените от ищеца лихвени надбавки са незаконни и не са
договаряни между страните и в тази връзка оспорва представените от банката
извлечения от счетоводни книги. Представя и ангажира доказателства.
В допълнителна искова молба, депозирана в законоустановения
срок ищецът признава, че през 2011 г. е подал заявление по чл. 417 от ГПК пред
БРС против ответника. Поради отправено от последния възражение, банката е предявила иск по чл. 422 от ГПК за
установяване на вземането си, който е изцяло отхвърлен поради необявяване на
предсрочната изискуемост на задължението. Счита, че постановеното в това
производство решение няма силата на присъдено нещо по отношение на вземанията и
техния размер, тъй като иска е отхвърлен единствено поради неуведомяването
на г-н М. за настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита му. Счита, че не е налице тъждество на
делата, тъй като при образуването и произнасянето по предходното производство
не са били налице обективните факти, обуславящи предсрочната изискуемост –
предсрочна изискуемост на вноските с настъпил падеж и лихвите, а настоящото
производство се отнася до факт, който е настъпил след постановяване на решение
по предходното производство. Разликата се изразява в правното основание на иска
и размера на претендираните суми. Твърди неоснователност на възраженията на
ответника за неточно формилани дължими суми, които намира,че ще бъдат опровергани при
назначаването на съдебно – счетоводна експертиза.
В допълнителен отговор на исковата молба ответникът оспорва твърдението
на ищеца, че постановеното и влязло в сила решение по т.д. № 85/2013 г. на БОС не се ползва със
сила на присъдено нещо, относно вземането. Изтъква, че съдът е отхвърлил,
предявеният от банката установителен иск за вземанията й за главница,
договорна, наказателна и законна лихва, произтичащи от договор за кредит от
15.11.2004 г., поради което съдът се е произнесъл по съществуването на
вземането, като е установено,че по този договор за кредит не съществуват
вземания на банката срещу ответника. Счита за неправилно и твърдението за
различен предмет на предходното и настоящото дело, като твърди, че предметът е
един и същ – съществуване на вземане на банката срещу ответника за главница,
договорна и наказателна лихва, произтичащи от договор за кредит от 15.11.2004
г. и допълнително споразумение към него от 26.11.2009 г. По отношение на
вноските с настъпил и ненастъпил падеж, ответникът възразява, че ищеца не е посочил частите от
вземането си за вноски и лихви с настъпил и ненастъпил падеж. Нотариалната
покана, с която е обявена предсрочната изискуемост на вземането на банката не
го обвързва, тъй като с нея е обявен за предсрочно изискуем договор за банков
кредит от 03.12.2004 г., какъвто той не е сключвал. Налице е различие и в
отчетната сметка посочена в нотариалната покана и тази посочена в договора за
кредит и допълнителното споразумение. Допуснатите пропуски и пороци в
процедурата по обявяване на предсрочната изискуемост на вземането,счита,че водят до недопустимост и неоснователност на
претенцията. Оспорва като нередовен
документ представеното от банката извлечение от счетоводната сметка, тъй
като не е отразена капитализацията на
лихвите, твърди още, че размерите на дължимите погасителни вноски не съответстват
на размерите на уговорените такива в погасителния план. Сочи се несъответствие
между представеното от банката счетоводно извлечение и претендираното със
заявлението по чл. 417 от ГПК и исковата молба вземане. Ответника счита за
неравноправни клаузите на договора за договорна и наказателна лихва, които
правят банката превилигирована спрямо кредитополучателя. Прави искане, при
допускане от съда на експертиза, вещото лице да отговори и на поставен от него въпрос. Изказва становище за неоснователност на възражението
на банката за неопускане до разпит на свидетели.
Не са налице признания на права. Признават
се следните обстоятелства: между страните на 15.11.2004 год. е бил сключен договор за
кредит за покупка на недвижим имот и
допълнително споразумение към него от м. ноември 2009 год. ;банката е изпълнила
задълженията си по договора като е предоставила договорения кредит в размер на
80000 евро ,който е бил усвоен еднократно
по сметка на кредитополучателя на 03.12.2004 год. ; ответникът редовно е
погасявал задълженията си по договора,в
съответствие с уговореното , като последното плащане е осъществено на 20.05.2010г.;банката е
инициирала заповедно производство през 2011 год. ,като по подадено
заявление е било образувано ч.гр.д.
№ 9822 по описа за 2011 год. на Районен
съд- Бургас,издадена е била заповед за изпълнение и изпълнителен лист,след
подадено възражение срещу заповедта между
страните е водено производство по чл. 422 от ГПК за установяване на вземанията
по заповедта, по което е налице влязло в сила решение, с което са отхвърлени исковете на банката за приемане
за установено,че С.М. й дължи
сумата от 64665 евро,представляваща дължима главница по договор за
банков кредит от 15.11.2004 год. за покупка на недвижим имот,сумата от 19992,42
евро –договорна лихва за периода 20.06.2010 год.-10.11.2011 год.,ведно със
законната лихва върху главницана,считано от 11.11.2011 год. до окончателното
погасяване на вземането ; ищецът отново в заповедно производство ,за което е
образувано ч.гр.д.№ 7977 по описа за 2016 год. на Районен съд гр.Бургас се е
снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сума в общ размер на 126 019,94
евро и разноски в размер на 8 924,47 лева, които са оспорени от ответника
и за установяване дължимостта на които е образувано настоящото дело.
По делото няма обстоятелства,за
които да съществува установено от закона предположение или да са служебно или общоизвестни,поради което да не се нуждаят
от доказване.
За основателността на иск с правно основание в чл.422,ал.1 от ГПК доказателствената тежест се
определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за
съществуването или за отричането на претендираните права на страните.Ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно възникнало облигационно отношение във връзка, с което е
предоставил на ответника ипотечен кредит и размера на изискуемите си вземания за
главница,договорна лихва и обезщетения за забава по т.20.1 и по т.20.2 от Общите условия на
допълнително споразумение към 14.12.2016 год. ,когато е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК пред Районен съд гр.Бургас; настъпването на предсрочна изискуемост на кредита и началния й
момент,момента на
получаване от ответника на волеизявлението на банката за упражняване на правото й да обяви кредита
за предсрочно изискуем, както и съществуването на вземанията в заявените размери.
В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване ,че договорените между страните главница, договорна и наказателна лихва са в различни от посочените в исковата молба размери и проценти. В тази връзка на ответника следва да се дадат указания, че не сочи и не представя доказателства за твърденията си, че страните имат уговорки за главница и лихви различни от тези посочени в договора за кредит и допълнителното споразумение.
При това положение съдът
намира,че не е необходимо да дава допълнителни указания във връзка с
разпределение на доказателствената тежест,тъй като други фактически твърдения
извън посочените по-горе не са въведени от страните.
На основание чл.145 от ГПК
ищецът ще следва да отговори на следните
въпроси:1.Защо в допълнителното
споразумение на листи от 15 до 17
вкл. е посочено,че то се отнася до договор за кредит № 15/8739919 от 03.12.2004
год. 2.Защо в нотариалната покана договорът за банков кредит е с посочена дата
03.12.2004 год. и е записано,че е отчитан по сметка 0000000019274286,да са
поясни вида и характера на тази сметка,като се посочи фигурира ли тя в някоя от
подписаните между страните договорености; 3.Да представи справка с копие за ответника , от
която да е видно,как е изчислена сумата от 67482,97 евро и по-точно сбор от кои суми е тя,как е
изчислена сумата от 54382,50 евро-сбор от кои суми е тя,как е изчислена сумата
от 2169,03 евро-сбор от кои суми е тя и как
е формирана всяка от сумите ,участващи в сбора,как е изчислена
сумата от 1406,25 евро-сбор от кои суми е тя и как е
формирана всяка от
сумите,участващи в сбора;4.Да разясни защо счита,че датата на превръщане на кредита в предсрочно изискуем
е 29.09.2016 год.,а твърди и представя доказателства,че е обявил предсрочна
изискуемост с нотариална покана,връчена лично на ответника на 08.07.2016 год.
Страните заявяват,че сочат доказателства за всички твърдени от тях факти.
Съдът намира направените от страните доказателствени искания за приемане
на представени от тях при
предварителната размяна на книжа писмени доказателства,за относими към предмета на делото,тъй като те заявяват,че
посредством тях ще установяват наличието на посочените по-горе
факти,за които носят доказателствена
тежест. Доказателствените искания са допустими и необходими,тъй като законът не
поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези
обстоятелства,а без събирането им и
преценката им решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа
обстановка. Не са направени насрещни оспорвания на автентичността на представените от страните писмени доказателства. С оглед на горното ще следва да се приемат всички представени писмени доказателства при предварителната размяна на
книжа.
Следва да бъде допусната
поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза,тъй като данните от нея ще
послужат като доказателство,преценено в съвкупност с останалите ангажирани от
него доказателства,за установяване на фактическите му твърдения,за които носи
доказателствена тежест-оспорените от ответника размер на дължимите суми към
банката /главница и лихви/.Ненужно е обаче да бъдат поставяни въпросите по т.1,т.2
и т.3 ,тъй като фактите,които се цели да
бъдат изяснени с тях са безспорни между страните,което е обявено в проекта за доклад
по-горе.Необходимо е обаче да се детайлизира отговора на задачата по т.4,като
се изиска вещото лице да установи и посочи
поотделно размера на всяка една неплатена вноска по кредита в периода
след 20.05.2010 год. до следните дати:до
08.07.2016 год. ,респ. до 29.09.2016
год.,респ. до 14.12.2016 год.,да посочи
елементите-главница и лихви ,включени в сумата на всяка една вноска за
тези периоди,да посочи какъв е целия оставащ размер на неплатената и дължима главница с оглед следните три дати:след 08.07.2016
год.,след 29.09.2016 год. и след 14.12.2016 год.;да изчисли
и посочи размерите на дължимата договорна лихва,съгласно методиката
,залегнала в клаузите на договора за кредит и допълнителното споразумение , и
посочи каква част от вноските по
погасителния план представляват те за периода 24.09.2010 год. до 13.12.2016 год.
,да изчисли сумата,която се получава при
олихвяване на частта от вноската,представляваща главница по методиката
по т.20.1 от Общите условия по допълнителното споразумение за периода от
20.06.2010 год. до 28.09.2016 год. ; да изчисли сумата,която се получава при
олихвяване на остатъка от кредита по
методиката по т.20.2 от Община условия към допълнителното споразумение за периода от 29.09.2016 год. до 13.12.2016
год. ; да установи в извлечението от
счетоводни книги,находящо се на лист 9 от папката с книжа от заповедното
производство, каква част от сумата от
79993,86 евро представлява главница и
каква част договорна лихва,каква част от сумата от 67482,97 евро е сбор от
падежирали и неплатени части от главница
от вноски към 29.09.2016 год. и каква част
към същата дата 29.09.2016 год. е остатък от главница.Следва да бъде
допуснат и поставения от ответника въпрос в допълнителния отговор на допълнителната
искова молба.
Искането за разкриване на банкова тайна е неясно,поради което и съдът не е в състояние
да се произнесе по него.Същото е положението и с искането на ответника за
прилагане на гр.д. № 85/2013 г. по описа на БОС.Ето защо по тези две искания ще
се осъществи произнасяне след като страните
ги обосноват писмено в определен срок.
В допълнителният отговор на
допълнителната искова молба, ответникът е изложил съображения за
неоснователност на възражение на банката за недопускане до разпит на поискани
свидетели. Съдът констатира, че такова искане не е направено в отговора на исковата молба,
съответно няма възражение от ищеца. Не е ясно в каква връзка са направените от
ответника разяснения за искане за разпит на свидетели, след като до настоящия
момент такова искане не е отправено. В тази връзка на ответника следва да се
укаже да уточни как следва да се разбира последния абзац от допълнителния му
отговор.
По изложените съображения и на
основание чл.374 от ГПК и по доказателствата съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията на ответника С.М.М., чрез
пълномощника му адв. Ж.Х. ***, за недопустимост на исковата молба и
производството по настоящото дело.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание за 18.06.2018
год. от 09,30 часа,за която дата и час
да се призоват страните,като им се връчи препис от настоящото определение,съдържащо
и проект за доклад, а на ищеца и препис от допълнителния отговор на ответника.
УКАЗВА на ищеца в писмена молба с
препис за ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение на основание чл.145 от ГПК
да отговори на следните въпроси:1.Защо в допълнителното споразумение
е посочено,че то се отнася до договор за кредит № 15/8739919 от
03.12.2004 год. 2.Защо в нотариалната покана договорът за банков кредит е с
посочена дата 03.12.2004 год. и е записано,че е отчитан по сметка
0000000019274286,да поясни вида и
характера на тази сметка,като посочи
фигурира ли тя в някоя от подписаните между страните договорености; 3.Да представи справка с копие за ответника , от
която да е видно,как е изчислена сумата от 67482,97 евро и по-точно сбор от кои суми е тя,как е
изчислена сумата от 54382,50 евро-сбор от кои суми е тя,как е изчислена сумата
от 2169,03 евро-сбор от кои суми е тя и как
е формирана всяка от сумите ,участващи в сбора,как е изчислена
сумата от 1406,25 евро-сбор от кои суми е тя и как е
формирана всяка от
сумите,участващи в
сбора;4.Да разясни защо счита,че датата на превръщане на кредита в предсрочно
изискуем е 29.09.2016 год.,а твърди и представя доказателства,че е обявил
предсрочна изискуемост с нотариална покана,връчена лично на ответника на
08.07.2016 год.
ПРИЕМА всички представени при предварителната размяна
на книжа писмени доказателства от страните .
ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна
експертиза,която след запознаване с
посочените в т.2 на частта „Искания по доказателствата“ на лист 5 от делото материали да отговори на
поставената задача от ищеца по т.4
там,на следните формулирани от съда въпроси: да установи и посочи поотделно размера на всяка една неплатена
вноска по кредита в периода след 20.05.2010 год. до следните дати:до 08.07.2016 год. ,респ.
до 29.09.2016 год.,респ. до 14.12.2016
год.,да посочи елементите-главница и
лихви ,включени в сумата на всяка една вноска за тези периоди,да посочи какъв е
целия оставащ размер на неплатената и
дължима главница с оглед следните
три дати:след 08.07.2016 год.,след 29.09.2016 год. и след 14.12.2016 год.;да изчисли
и посочи размерите на дължимата договорна лихва,съгласно методиката
,залегнала в клаузите на договора за кредит и допълнителното споразумение , и
посочи каква част от вноските по
погасителния план представляват те за периода 24.09.2010 год. до 13.12.2016 год. ,да
изчисли сумата,която се получава при
олихвяване на частта от вноската,представляваща главница по методиката
по т.20.1 от Общите условия по допълнителното споразумение за периода от
20.06.2010 год. до 28.09.2016 год. ; да изчисли сумата,която се получава при
олихвяване на остатъка от кредита по
методиката по т.20.2 от Община условия към допълнителното споразумение за периода от 29.09.2016 год. до 13.12.2016
год. ; да установи в извлечението от
счетоводни книги,находящо се на лист 9 от папката с книжа от заповедното
производство, каква част от сумата от
79993,86 евро представлява главница и
каква част договорна лихва,каква част от сумата от 67482,97 евро е сбор от
падежирали и неплатени части от главница
от вноски към 29.09.2016 год. и каква част
към същата дата 29.09.2016 год. е остатък от главница,да отговори на формулирания въпрос от
ответника на последната страница от допълнителния отговор на допълнителна искова
молба ,абзац втори.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за
възлагане на задачите,формулирани по
т.1,т.2 и т.3 от частта „Искания по
доказателствата“ на исковата му молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за
възнаграждение на вещото лице в размер
на 400 лв., от които 320 лв. платими от ищеца по делото, а 80 лева платими от ответника, в двуседмичен
срок от получаване на препис от настоящото определение по депозитната сметка на
настоящия съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Тодор Пенчев Стефанов.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да уточни в писмена
молба с препис за ответника защо е
необходимо за производството по настоящото дело разкриване на банкова тайна по отношение на разплащателната сметка на ответника.
УКАЗВА на ответника в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да направи
в писмена молба с препис за насрещната страна, следните уточнения: да уточни в
каква връзка иска прилагане на гр.д. № 85/2013 г. по описа на БОС; да уточни
прави ли искане за допускане до разпит на свидетел и какви обстоятелства ще
установява свидетеля.
УКАЗВА на ответника,че не сочи
доказателства, че страните имат уговорки за главница и лихви различни от тези
посочени в договора за кредит и допълнителното споразумение.
Определението е окончателно.
Съдия: