№ 11503
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110161769 по описа за 2024 година
Предмет на делото е предявеният от М. А. Т. срещу „М.Л. установителен
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата от Договор за кредит № *****, предвиждаща
заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, поради
противоречие със закона, под евентуалност заобикаляне на закона и под
евентуалност накърняване на добрите нрави.
В исковата молба се твърди че между страните е сключен Договор за
кредит № ***** за сумата от 2300 лв. при фиксиран лихвен процент 39,72 % и
годишен процент на разходите - 43,18%. Сочи, че съгласно чл. 12, ал.1 от
договора, договорът за заем следва да бъде обезпечен с поне едно от следните
обезпечения: физическо лице, което отговаря кумулативно на следните
условия: дееспособно физическо лице, навършена възраст: 25 години;
минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца,
предхождащ сключването на договора в размер на 1600,00 лева на месец;
валидно трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца преди
сключването на договора; стабилна кредитна история; предложеният
поръчител да не е активен потребител на заемни продукти на дружеството и
/или не е поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от
заемодателя. При неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, излага, че съгласно чл. 12, ал. 4 от Договора е дължима
неустойка в размер на 1418,80 лева, платима наред с погасителните вноски по
кредита. Ищецът аргументира, че изискванията за предоставяне на
обезпечение са на практика неизпълними. Счита, че с уговорената неустойка
се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че размерът на
уговорената неустойка противоречи на добрите нрави, както и че излиза извън
присъщите й функции. Излага, че кумулирането й към погасителните вноски
1
води до скрито оскъпяване на кредита и създава предпоставки за
неоснователно обогатяване на заемодателя. При тези твърдения, моли съда да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.131. ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът признава иска и аргументира, че не е дал повод за завеждане на
делото, поради което счита, че разноските не следва да се възлагат в негова
тежест.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
По делото е предявен главен установителен иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за
кредит № *****, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне
на обезпечение, поради противоречие със закона, под евентуалност иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на
клаузата от Договор за кредит № *****, предвиждаща заплащане на неустойка
при непредоставяне на обезпечение, поради заобикаляне на закона и под
евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата от Договор за кредит № *****, предвиждаща
заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, поради
накърняване на добрите нрави.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото,
че между страните е сключен Договор за кредит № *****, част от
съдържанието на който е оспорваната клауза, в който случай ответникът
следва да докаже, че не са налице визираните пороци, респ. че клаузата е
индивидуално уговорена.
Съдът с доклада по чл. 140 ГПК, приет без възражения от страните, е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства по делото: че между страните е сключен Договор за кредит №
*****, част от съдържанието на който е оспорваната клауза, предвиждаща
заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на
1418,80 лева, платима наред с погасителните вноски по кредита.
В настоящия случай искането към съда е да се прогласи нищожността на
клауза от договора за кредит, който предвижда, че при непредоставяне на
2
обезпечение в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в
договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1418,80 лева.
Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и
да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на
заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва. Процесната клауза за неустойка от договора въвежда
възникването на неустоечно задължение за заемателя не при неизпълнение на
главното задължение (задължението за връщане на получения заем), а при
неизпълнение на съпътстващо такова – непредоставяне на точно описано
обезпечение. С оглед на това следва да се посочи, че неустойката излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като
при неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, което
не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо такова,
дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно,
задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя.
Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от това неизпълнение. Това създава предпоставки
за неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката,
съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което води до
нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът
поема с необезпечаване на вземанията му, кредиторът е достатъчно
овъзмезден с възнаградителната лихва. Предвидената в договора сума за
неустойка обаче би го обогатила неоснователно и е недължима на осн. чл. 26
ал.1 пр.1 от ЗЗД. Така както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение
за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в
договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до
степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
3
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката
по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза
е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и закона е налице още при
сключването на договора, то следва извод, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и е налице нищожност на клаузата за
неустойка за непредоставяне на обезщетение. Поради изложеното главният
иск за обявяване на клаузата за нищожна поради противоречие със закона е
основателен и следва да бъде уважен.
Доколкото не са се сбъднали условията за разглеждане на предявените под
евентуалност искове, съдът не следва да ги разглежда.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът, който не е сторил такива. Ответникът следва да
плати на адв. И. сумата в размер на 480 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и сумата в размер
на 160 лв. на СРС, представляваща дължимата държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТ по иска с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, предявен от М. А. Т., ЕГН ********** срещу „М.Л., ЕИК *******
на чл. 12 от Договор за кредит № *****, предвиждаща заплащане на
неустойка при непредоставяне на обезпечение, поради противоречие със
закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 38а, ал. 1 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 ГПК „М.Л.,
ЕИК ******* да заплати на адв. Е. И. сумата в размер на 480 лв.,
4
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „М.Л., ЕИК ******* да
заплати на Софийски районен съд сумата в размер на 160 лв., представляваща
държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5