Решение по КНАХД №504/2025 на Административен съд - Шумен

Производство по чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.208 и сл. от Административно – процесуален кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба от Началник сектор ПП при ОД на МВР [населено място], чрез пълномощник гл. юрисконсулт В. Д., срещу Решение №237/25.09.2025 г. по АНД №947/2025 г. по описа на Районен съд град Шумен.

В жалбата се сочи, че постановеното решение от въззивния съд е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Доводите на касатора са, че при установено по безспорен начин нарушение, осъществено както от обективна, така и от субективна страна, решаващият съд неправилно е счел, че са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като причините за неспазване на срока за регистрация са изцяло субективни и те са ирелевантни за установеното нарушение. Въз основа на тези основания касаторът моли да бъде отменено атакуваното Решение на РС [населено място] и съответно да бъде потвърдено НП №25-0869-000006/14.01.2025 г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР [населено място], както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответната страна М. А. М., редовно призован, за него се явява адвокат Г. Г. при ШАК, редовно упълномощен, който изразява подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба, поради което отправя искане към съда Решението на РС [населено място], като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Не претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи от фактическа страна следното: С атакуваното решение Районен съд град Шумен е отменил НП №25-0869-000006/14.01.2025 г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР [населено място], с което на ответната страна е наложено на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП и е предупредил нарушителя по реда на чл.28 ал.1 /неправилно посочено в решението чл.28 б.а от ЗАНН/ от ЗАНН във вр. с чл.63 ал.4 от ЗАНН, както и е присъдил на санкционираното лице направените разноски по делото.

На първо место следва да се посочи, че спор по фактите няма между страните, а и фактическата обстановка е правилно установена от решаващия съд.

Безспорно установено е, че на 25.09.2024 г., около 11.30 ч., в [населено място], на ул.Университетска санкционираното лице е управлявало нерегистриран по надлежният ред за Р България л.а. „Тойота РАВ – 4“ с рег.№[рег. номер], тъй като същият бил със служебно прекратена на 26.08.2024 г. регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП.

Решаващият съд е приел, че нарушението е извършено, както от обективна, така и от субективна страна, доколкото за административните нарушения не се изисква умисъл, като достатъчно е да са извършени по непредпазливост. Съдът е приел, че санкционираното лице като собственик на процесното МПС е бил наясно, че следва да регистрира лекия си автомобил в сектор ПП при ОД на МВР по постоянен адрес и е съзнавал, че управлява лек автомобил със свидетелство за регистрация, в което е вписан стария собственик на автомобила, без да го е регистрирал по съответния ред в срока, регламентиран в чл.145 ал.2 от ЗДвП, като в конкретния случай крайният срок за пререгистрация на автомобила е бил 24.07.2024 г. и не е бил спазен, поради което и регистрацията му е била служебно прекратена.

Въпреки извода за съставомерност на извършеното от обективна и субективна страна, съдът е приел, с оглед установената фактическа обстановка по отношение на обстоятелствата довели до неспазване на срока и начинът на извършване на нарушението, че са налице основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН. В мотивите съдът се е позовал на разпоредбата на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН, съгласно която "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушаване или на неизпълнение на задължение от съответния вид. С оглед така очертаната законова рамка, както и с оглед обстоятелствата, че: санкционираното лице е предприело в законоустановения срок действия за регистрация на МПС - на 04.07.2024 г.

е подало в сектор ПП при ОДМВР – Шумен Заявление №240869012231 за промяна на регистрацията, с приложени към него СРМПС и договор за покупко – продажба; че поради несъответствие на номера на двигателя посочен в СРМПС на санкционираното лице било указано да представи документ за номера на двигателя; че след снабдяване на съответния документ на 24.09.2024 г., санкционираното лице веднага на 25.09.2024 г. е подало отново заявление за промяна на регистрацията, като е предприел управление на автомобила след изричното указание на органа по регистрация да представи МПС за идентификация; и че на същия ден 25.09.2024 г. в 13.37 часа автомобила е бил регистриран, съдът е приел, че степента на обществена опасност на процесното деянието е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, тъй като санкционираното лице – ответник в касационното производство все пак в регламентирания срок е предприел действия за регистрация на МПС, но по обективни причини – неправилно отразяване на номера на двигателя в СРМПС при първоначалната регистрация в сектор „ПП“ при ОДМВР – Сливен, процедурата не е била довършена, както и че се касае за инцидетно управление на МПС във връзка с регистрацията му. В този смисъл съдът се е позовал и на факта, че за периода 24.06.2024 г. – 25.09.2024 г. са регистрирани 11 излизания и влизания в страната от санкционираното лице, като нито при едно от тях то не е ползвало процесния лек автомобил.

Въз основа на това решаващият съд е формирал правния извод, че в конкретния случай обществената опасност на извършеното нарушение е незначителна и предвидените наказания дори и в минимален размер се явяват прекомерно тежки, предвид конкретната ситуация, поради което е приложил разпоредбата на чл.63 ал.4 във вр. с чл.28 ал.1 от ЗАНН.

Настоящата касационна инстанция приема, че при правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил и правилно материалния закон и в частност разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на решаващия съд, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК препраща към тях, за да обоснове решението си.

Административен съд Шумен е последователен своята съдебна практика по отношение приложението на чл.28 от ЗАНН, като обстоятелствата, обосноваващи маловажен случай по смисъла на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН, винаги се преценяват с оглед конкретния случай, включително и по отношение обстоятелствата, при които е извършено нарушението. При липса на изключенията, визирани в разпоредбата на чл.29 от ЗАНН, следва да бъде извършена преценка както от наказващия орган, така и от съда, за приложимостта на чл.28 от ЗАНН. В настоящият случай решаващият съд е изложил много подробни аргументи, които се споделят от касационната инстанция. Посочените от решаващият съд обстоятелства, а именно: че поради несъответствие на номера на двигателя посочен в СРМПС на санкционираното лице било указано да представи документ за номера на двигателя; че след снабдяване на съответния документ на 24.09.2024 г., санкционираното лице веднага на 25.09.2024 г. е подало отново заявление за промяна на регистрацията, като е предприел управление на автомобила след изричното указание на органа по регистрация да представи МПС за идентификация; и че на същия ден 25.09.2024 г. в 13.37 часа автомобилът е бил регистриран, безспорно водят до извода, че степента на обществена опасност на процесното деянието е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В тази връзка неоснователно в касационната жалба се посочва, че причините за неспазване на срока за регистрация са изцяло субективни и те са ирелевантни за установеното нарушение. Напротив, причините за неспазване на срока са обективни и са напълно релевантни по отношение преценката за маловажен случай на процесното нарушение.

Като е достигнал до същия правен извод и е спазил нормата на чл.63 ал.4 от ЗАНН, решаващият съд е постановил решение в съответствие на процесуалния и материалния закон. С оглед на това касационната жалба се явява неоснователна, а Решението на РС [населено място] следва да бъде изцяло оставено в сила.

В настоящото производство няма искане за присъждане на разноски от страна на ответника, поради което такива не следва да бъдат присъдени.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И:

Оставя изцяло в сила Решение №237/25.09.2025 г. по АНД №947/2025 г. по описа на Районен съд град Шумен.

Разноски не се присъждат.

Решението е окончателно.