№ 12433
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110120596 по описа за 2025 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 2022511/09.08.2018г. на СРС,
подадена от М. Н. Т. и И. С. Т. срещу Я. Б. И.. По същата е образувано гр.д. № 52644/2018г.
на СРС, 155 състав. Постановено е Решение №20042443/15.06.2022г., с което предявеният
иск по чл. 56, ал. 1 ЗН е отхвърлен. С Решение №20060812/06.10.2022г. съдът е отказал да
допълни посоченото решение. С Решение № 1862/28.03.2024г. по в.гр.д. № 11942/2022г. на
СГС, ГО, ІV-Г възз.с-в, двете първоинстанционни решения са обезсилени изцяло, тъй като,
според въззивната инстанция, е била нарушена специфичната процесуална предпоставка за
разглеждането на евентуално съединените искове за недействителност на отказ от
наследство, като е обърнато внимание, че при искове за недействителност на сделки начинът
на съединяване на искове не зависи от волята на ищците, а от тежестта на порока. Затова
съдът е следвало и следва да се произнесе първо по допустимостта/основателността на иска
с правно основание по чл. 26, ал. 2 пр. 1 вр. чл. 44 ЗЗД за нищожност на извършения от
ответницата отказ от наследство и едва след това, ако приеме, че отказът от наследство е
валиден, да разгледа иска с правно основание по чл. 56 ЗН за унищожаване на отказа от
наследство. Указано е делото да се върне на районния съд за ново разглеждане от друг
състав от фазата на проверката на редовността и допустимостта на исковата молба.
Решението не е допуснато до касационен контрол с Определение № 1155/11.03.2025г. по
к.гр.д. № 2245/2024г. на ВКС, І г.о. При връщането си на първоинстанционния съд делото е
образувано като гр.д. № 20596/2025г. и разпределено за разглеждане на 173 състав от І ГО.
Ищците М. Н. Т. и И. С. Т. чрез адв. Н. А. – АК-София, са предявили срещу
ответницата Я. Б. И. иск с правно основание по чл. 56, ал. 1 ЗН за унищожаване на
отказа от наследството на починалия на 03.08.2012г. неин съпруг И. Г. И.ов, направен
по гр.д. № 41739/2017г. на СРС, 117 състав, и вписан в особената книга на съда с №
813/29.06.2017г. При условията на евентуалност /ако първоначално предявеният иск не
бъде уважен/, се предявява иск с правно основание по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 44
ЗЗД за прогласяване недействителността /нищожността/ на извършения от ответницата
отказ от наследството на починалия на 03.08.2012г. неин съпруг И. Г. И.ов, направен по
гр.д. № 41739/2017г. на СРС, 117 състав, и вписан в особената книга на съда с №
1
813/29.06.2017г. поради приемането на наследството на друго основание преди формалното
извършване на отказа.
Ищците твърдят, че с Присъда № 104/13.04.2016г. по нохд № 3530/2015г. на СГС,
потвърдена от въззивната и касационната инстанция и влязла в сила на 26.06.2017г.,
ответницата била призната за виновна в това, че на 29.07.2013г. в качеството си на
управител на „***********“ ЕООД поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност и неспазване на нормативните изисквания за безопасност на труда е
причинила смъртта на Н. И.ов Т. – син на ищците. С присъдата ответницата е била осъдена
да плати на ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 50000,00 лева на
всеки, ведно със законна лихва от 29.07.2013г. до окончателното изплащане, както и по
1250,00 лева за разноски за адвокат. За събиране на дължимите им суми ищците образували
изп.д. № 197/2017г. на ЧСИ № *** – С.Т.. В рамките на същото било установено, че
длъжницата не притежава друго лично имущество, освен недвижими имоти, описани в
исковата молба, останали в наследство от покойния ú съпруг, като работела по трудово
правоотношение, във връзка с което получавала заплата в несеквестируем размер. Върху
имотите била наложена възбрана. След направена справка се установило обаче, че
ответницата е заявила отказ от наследство по гр.д. № 41739/2017г. на СРС, 117 състав,
вписан в особената книга на съда с № 813/29.06.2017г., като това обстоятелство било
съобщено на ищците-взискатели по изпълнителното дело на 03.08.2018г. Обосновава се, че
този отказ увреждал интересите на ищците, тъй като в резултат на действията на
ответницата те били поставени в невъзможност да удовлетворят вземанията си към нея. От
друга страна тя преди отказа – на 18.11.2013г., сключила договор за отдаване под аренда на
земеделски земи, останали в наследство от съпруга ú, поради което била приела вече
наследството. Това от своя страна обуславяло недействителност на последващия формален
отказ от него. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищците не се явяват,
като се представляват от адв. Н. А. – АК-София, която поддържа предявените искове,
включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Я. Б. И. е депозирала Отговор, вх. №
25174635/26.11.2020г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Признава, че е наследница на съпруга си. Оспорва обаче да е извършвала действия, които да
доведат до увреждане на правата на ищците. Нито знаела за посочените в исковата молба
имоти, нито ги била декларирала, нито е заплащала някакви разходи по тях. Нямала и
достъп до същите. Съпругът ú приживе имал задължения към дружества и лица, които също
имали право да се удовлетворят. В насроченото по делото публично съдебно заседание
ответницата не се явява, като се представлява от адв. П., който оспорва предявените искове,
включително в хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове, съображенията и възраженията на ответницата и
указанията на въззивния съд при предходното разглеждане на делото, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е редовна и подадена от процесуално легитимирани за това лица при
наличието на правен интерес, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество. Това според настоящия съдебен състав се отнася и до предявения
иск с правно основание по чл. 26, ал. 2 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД. Действително в ППВС
7/28.11.1973г., т. 3д, е прието, че иск за установяване, че е прието наследство, и за
нищожност на заявен отказ от наследство не може да се предяви в отделно производство,
освен ако наследникът не разполага с друг иск, към който да присъедини този иск. В този
смисъл е и р.108/14.05.2016г.-гр.д.5913/2015г.-Іг.о. Тези случаи обаче според настоящия
съдебен състав касаят материята на съдебната делба, съответно позоваване на
2
приелия/отказалия се от наследство или неговите наследници на последиците от приемане
на наследството, съответно недействителността на отказа от същото, които биха могли да
бъдат съобразени в съответното производство. Същевременно в съдебната практика е
налице виждане, което настоящият съдебен състав споделя, че, когато почине длъжник по
едно правоотношение, неговите кредитори могат да насочат претенциите си към
наследниците му, ако те са приели наследството. Когато наследството не е прието,
кредиторите разполагат с възможността да принудят наследниците в определен от съда срок
да заявят дали приемат наследството или се отказват от него – чл. 51 ЗН. Когато
наследниците вече са направили своя избор и са се отказали от наследството, то кредиторът
следва да използва процедурата по чл. 51 ЗН по отношение на призованите наследниците от
следващия ред и така до изчерпване на законните наследници и преминаване на
наследственото имущество към държавата. Този път за защита обаче е на разположение на
кредитора само тогава, когато отказът от наследство е валиден. Ако отказът от наследство е
недействителен, включително в хипотезата, в която преди извършването му наследството
вече е било прието, кредиторът не разполага с възможността по чл. 51 ЗН. За защита на
правата си в този случай той може единствено да предяви установителен иск, с който да
претендира прогласяване на отказа от наследство за нищожен. Този иск е допустим. За
предявяването му е налице правен интерес и кредиторът не може да бъде принуден да води
други искове срещу наследниците, ако за защита на неговите интереси ще е достатъчно да се
установи действителното правно положение – а именно, че направеният отказ от наследство
не е произвел действие и че наследството е прието – така р.577/30.09.2010г.-гр.д.732/2010г.-
ВКС,ІVг.о. и цитираните в него р.2488/13.11.1963г.-гр.д.1779/1963г.-ВС,Іг.о.,
р.1793/05.11.1962г.-гр.д.1325/1962г.-ВС,ІVг.о., р.875/14.04.1969г.-гр.д.381/1969г.-ВС,Іг.о.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска
или с неприсъствено решение.
Съобразно указанията по Решение № 1862/28.03.2024г. по в.гр.д. № 11942/2022г. на
СГС, ГО, ІV-Г възз.с-в, съдът ще се произнесе първо по иска с правно основание по чл. 26,
ал. 2, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД за недействителност /нищожност/ на отказа от наследство, а
след това и ако счете същия за неоснователен, по иска по чл. 56, ал. 1 ЗН за унищожаване на
същия.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание по чл. 56, ал. 1 ЗН е за ищците. Същите следва да установят, че ответницата е
заявила изричен отказ от наследството на И. Г. И.ов, че същият е вписан в специалната за
това книга на съда по чл. 49, ал. 1 ЗН, както и че имуществото ú не позволява на
кредиторите-ищци да удовлетворят вземанията си. Доказателствената тежест по иска с
правно основание по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД също е за ищците, които следва да
установят, че ответницата е заявила изричен отказ от наследството на И. Г. И.ов, че същият е
вписан в специалната за това книга на съда по чл. 49, ал. 1 ЗН, както и че преди да стори
това, И. изрично или с конклудентни действия е приела същото наследство. Извън това в
тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
В съдебното заседание, проведено на 17.06.2025г., страните изрично са заявили липса
на възражения при решаване на делото да бъдат ползвани вече събраните по него
доказателства при предходното му разглеждане.
С Присъда от 13.04.2016г. по нохд № 3530/2015г. на СГС, НО, 1 състав, ответницата
Я. Б. И. е призната за виновна в това, че на 29.07.2013г. в село Долни Лозен и в качеството
си на управител на „***********“ ЕООД и работодател поради немарливо изпълнение на
правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, е
причинила смъртта на Н. И.ов Т. и по този начин е извършила престъпление по чл. 123, ал.
1, пр. 2 НК, за което ú е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години,
3
чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от четири години. Със
същата присъда и на основание чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД са уважени предявените от И. С. Т. и М.
Н. Т. граждански искове срещу подсъдимата И. до размер от по 50000,00 лева за всеки,
ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане. Я. И. е
осъдена да заплати на И. С. Т. и М. Н. Т. разноски по делото 2500,00 лева. При осъществения
инстанционен контрол с Решение № 74//15.02.2017г. по внохд № 1176/2016г. на Апелативния
съд в град София присъдата е изменена в частта ú относно наложеното наказание, като в
останалата си част е потвърдена. Решението на Апелативния съд в град София е оставено в
сила с Решение № 167/26.06.2017г. по кнохд № 475/2017г. на ВКС, ІІ н.о. За присъдените
суми са издадени изпълнителни листове.
Видно от представеното заверено копие, с Решение № 100/24.03.1999г. на
Поземлената комисия в град Димово /област Видин/ на наследниците на И. Г. И.ов е
възстановено правото на собственост върху недвижими имоти, както следва:
Нива с площ от 27,5 дка в землището на село К., м. „Над линията“, имот №
*******;
Нива с площ от 18,6 дка в землището на село К., м. „*********“, имот №
******;
Нива с площ от 45,701 дка в землището на село К., м. „********“, имот №
******;
Видно от Удостоверение за наследници, изх. № АО-1100-2-1/15.02.2018г. на Община
Димово /област Видин/, И. Г. И.ов /ЕГН **********/ е един от наследниците /внук/ на И. Г.
И.ов.
Видно от Удостоверение за наследници, изх. № РЛЦ18-ДИ11-8/23.01.2018г. на
Столичната община – Район „Лозенец“, И. Г. И.ов е починал на 03.08.2012г., като е оставил
за свои наследници по закон Я. Б. И. /съпруга/, Ж. И. /дъщеря/ и С. И. /дъщеря/.
Видно от представеното по делото заверено копие, с Договор за аренда на земеделска
земя от 18.11.2013г., Я. Б. И. чрез пълномощника си Г.Е.Г., заедно с други лица, са
предоставили за временно ползване под аренда на „**********“ ЕООД земеделски земи в
землището на село К. /община Димово, област Видин/, а именно: нива с площ от 27,5 дка в
м. „Над линията“, имот *******; нива с площ от 18,6 дка в землището на село К., м.
„*********“, имот № ******; нива с площ от 45,701 дка в землището на село К., м.
„********“, имот № ******. Уговорено е арендно плащане от 25 лева на декар за първата
година, а за следващите години то следва да нараства с официално обявения процент на
инфлацията. Арендното плащане се извършва след прибиране на реколтата до 20 декември
на текущата календарна година. В договора е посочено, че Г.Е.Г. се легитимира като
пълномощник на Я. Б. И. с пълномощно с рег. № 6264/19.07.2013г. на Нотариус № ***.
Договорът е с нотариална заверка на подписите, удостоверени на 18.11.2013г. от Нотариус №
*** – Цв.Д..
По делото е изискано за послужване ч.гр.д. № 41739/2017г. на СРС. Видно от
материалите по същото, то е образувано въз основа на Заявление, вх. № 2013617/27.06.2017г.
на СРС, с което Я. Б. И. е представила декларация за отказ от наследството на покойния ú
съпруг И. Г. И.ов, като е поискала този отказ да се впише в особената книга на съда.
Издадено е съдебно удостоверение от 29.06.2017г., от което е видно, че отказът е вписан в
специалната книга на съда под № 813/29.06.2017г.
Наследството съобразно чл. 48 ЗН се придобива чрез приемането му. Приемането е
едностранен акт, с който лицето, което може да наследява, проявява намерение да придобие
наследството. То може да бъде изрично - по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН, или мълчаливо - чл. 49,
ал. 2 ЗН. За да се счете, че има мълчаливо приемане на наследството, са необходими такива
4
действия на наследника, чрез които несъмнено да се изразява намерението му да приеме
наследството. Такива например могат да са актове на разпореждане, продажба, дарение,
отстъпване на наследствени права и т.н. Във всеки конкретен случай следва да се преценява
доколко извършените действия са израз на несъмнена воля за приемане на наследството.
Отказът от наследство от своя страна е едностранно изявление, за което ЗН предвижда
специални и императивни правила за форма, съдържание, действие и последици.
Приемането и отказът от наследство произвеждат действие от открИ.е на наследството
съобразно чл. 48 и чл. 52 ЗН, като са безусловни и неоттегляеми /арг. чл. 54 ЗН/. Затова и
отказът от наследство е недействителен, ако преди това наследникът е приел наследството
било изрично, било чрез конклудентни действия, показващи недвусмислено волята му за
това. В този смисъл – р.108/14.05.2016г.-гр.д.5913/2015г.-ВКС,Іг.о., р.54/03.05.1961г.-
гр.д.36/1961г.-ОСГК, ППВС № 4/30.10.1964г., т. 6 и т. 14.
В настоящия случай ответницата чрез пълномощник е сключила възмезден договор за
даване под аренда на земеделски земи, част от наследството на починалия ú съпруг. Това
действие явно манифестира волята на ответницата за своене като наследница на
имуществото на И. Г. И.ов, включително чрез извличане на ползи от същото: договорът за
аренда е възмезден, като по него ответницата ще получава част от арендното плащане
съобразно дела си от земеделските имоти. Действията на ответницата са целенасочени и
явно демонстриран поведение за приемане на наследството. Затова и съдът приема, че със
сключването на договора за аренда от 18.11.2013г. ответницата Я. Б. И. конклудентно е
приела наследството на починалия си съпруг И. Г. И.ов, което обстоятелство обуславя и
нищожността на последвалия изричен отказ от наследството на същия, заявен по ч.гр.д. №
41739/2017г. на СРС.
Несъстоятелни са възраженията на ответницата, че не са ú били известни съответните
имоти, при положение, че тя нарочно е упълномощила трето лице да сключи договора за
аренда от нейно име. С оглед качеството ú на страна по договора за аренда е без значение
дали има или не фактически достъп до конкретните ниви. Без значение е и обстоятелството,
че трети за делото лица биха могли да имат претенции към имуществото, останало в
наследство от И. Г. И.ов: тези свои претенции те биха могли да реализират по предвидения в
българското законодателство ред, като те не са предмет на и нямат връзка с настоящото
производство.
Предявеният иск за прогласяване нищожността на отказа от наследство е
основателен и следва да бъде уважен. В тази връзка отпада необходимостта от
произнасяне по иска с правно основание по чл. 56, ал. 1 ЗН /така: указанията по Решение №
1862/28.03.2024г. по в.гр.д. № 11942/2022г. на СГС, ГО, ІV-Г възз.с-в/.
Останалите доводи, заявени от страните, не променят този извод, поради което няма
логическа и процесуална необходимост да бъдат подробно обсъждани.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски имат само
ищците, които своевременно са заявили претенция в тази насока.
Съобразно изхода от спора в полза на ищците следва да се присъдят сторените в
производството разноски в общ размер от 2554,24 лева, от които 1202,69 лева по гр.д. №
52644/2018г. на СРС, 1101,55 лева по в.гр.д. № 11942/2022г. на СГС, както и 250,00 лева по
гр.д. 20596/2025г. на СРС. По отношение на разноските в размер на 600,00 лева, сторени по
к.гр.д. № 2245/2024г. на ВКС, І г.о., е налице произнасяне в Определение № 1155/11.03.2025г.
по същото дело.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за недействителен /нищожен/ по предявен от М. Н. Т., ЕГН
**********, от село Горна Малина /Софийска област/, и И. С. Т., ЕГН **********, от село
Горна Малина /Софийска област/, иск с правно основание по чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД,
заявения от Я. Б. И., ЕГН **********, от град София, по ч.гр.д.41739/2017г. на
Софийския районен съд, ІІІ ГО, 117 състав, и с декларация с нотариална заверка на
подписа от 27.06.2017г. от Нотариус № *** – Цв.Д., отказ от наследството на починалия
на 03.08.2012г. неин съпруг И. Г. И.ОВ, ЕГН **********, вписан в специалната книга на
Софийския районен съд под № 813/29.06.2017г.
ОСЪЖДА Я. Б. И., ЕГН **********, от град София, да заплати, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, на М. Н. Т., ЕГН **********, от село Горна Малина /Софийска област/, и И.
С. Т., ЕГН **********, от село Горна Малина /Софийска област/, сумата от общо 2554,24
лева, представляваща съдебни разноски по гр.д. №52644/2018г. на СРС, в.гр.д. №
11942/2022г. на СГС, и гр.д. № 20596/2025г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6