Решение по дело №161/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 226 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, вр. чл. 203 и следващите от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

С Решение № 504/17.01.2023 г. на Върховния административен съд на Република България /ВАС/, постановено по адм. дело № 9572/2022 г., е отменено Решение № 1050/28.07.2022 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 341/2021 г., и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Варна.

В решението си за връщане на делото ВАС е дал указания при новото разглеждане да се дадат конкретни и подробни указания по доказателствената тежест, да се обсъдят всички представени доказателства, като при необходимост да се използват експертни знания и въз основа на това да се извърши преценка относно вещноправния и регулационния статут на процесните имоти, след което съобразно приложимия материален закон, да се изясни спорът от фактическа страна, включително относно наличието на незаконосъобразни действия и бездействия при и по повод административна дейност и тяхното конкретно изражение и настъпването на реална имуществена загуба за ответниците в касационното производство, както и съдът да се произнесе по сторените разноски.

Делото е образувано по искова молба от И. В. Д., [ЕГН], К. В. Д., [ЕГН], М. И. Г., [ЕГН], Б. И. Н., [ЕГН], съгласно която и предвид уточненията, направени с допълнителни молби, са предявени обективно и субективно съединени искове срещу Община Варна с цена в общ размер на 151 980,41 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на незаконни фактически действия на служители на Община Варна, осъществени на 01.03.2019 г., изразяващи се в усвояване на 80 кв.м. от собствения им недвижим имот – ПИ с идентификатор 10135.1026.37 по КККР, с адрес: гр. Варна, [улица], при изграждане на кръгово кръстовище и новопостроен бул. „Васил Левски“ в гр. Варна, заличаване на граници на имота, разрушаване на масивна жилищна сграда, собственост на К. В. Д. и И. В. Д., и частично разрушаване на масивна жилищна сграда, собственост на Б. И. Н. и М. И. Г., при липса на отчуждителна процедура, като през дворното място минава „черен“ път, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 01.03.2019 г., до датата на подаване на исковата молба – 16.02.2021 г., както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Общата цена на иска е формирана от следните суми: 80 000,00 лева – обезщетение, представляващо намалената пазарна стойност на съсобствения им поземлен имот вследствие отнемане на 80 кв.м. от площта му и невъзможността остатъкът от имота да се ползва по предназначение; 38 304,93 лева – обезщетение за разрушена жилищна сграда, собственост на И. В. Д. и К. В. Д.; 33 675,48 лева – обезщетение за полуразрушена жилищна сграда, собственост на М. И. Г. и Б. И. Н.. Размерът на претендираното обезщетение конкретно за всеки ищец е следното:

за И. В. Д. сумата от 39 152,47 лева, ведно със законна лихва с правно основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, считано от датата на увреждането 01.03.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 16.02.2021 г., в размер на 7 819,62 лева;

за К. В. Д. сумата от 39 152,47 лева, ведно със законна лихва с правно основание чл. 86 от ЗЗД, считано от датата на увреждането – 01.03.2019 г., до датата на подаване на исковата молба – 16.02.2021 г., в размер на 7 819,62 лева.;

за М. И. Г. сумата от 36 837,74 лева, ведно със законна лихва с правно основание чл. 86 от ЗЗД, считано от датата на увреждането – 01.03.2019 г., до датата на подаване на исковата молба – 16.02.2021 г., в размер на 7 357,32 лева;

за Б. И. Н. сумата от 36 837,74 лева, ведно със законна лихва с правно основание чл. 86 от ЗЗД, считано от датата на увреждането – 01.03.2019 г., до датата на подаване на исковата молба – 16.02.2021 г., в размер на 7 357,32 лева.

С допълнителни молби, в условията на евентуалност, се въвежда ново основание на исковата претенция, като се твърди, че част от вредите са причинени от незаконосъобразни бездействия на служители на Община Варна, които се изразяват в неуведомяването им за предстоящи и подлежащи на изпълнение дейности от общински характер, които биха засегнали имота им, за предстоящи процедури по отчуждаване и обезщетяване на правоимащите собственици, за предстоящи действия по извършване на строителни работи и разрушения в имота им, нереализирана отчуждителна процедура и липсата на обезщетение, невключването на имота им в одобрените от Главния архитект на Община Варна инвестиционни проекти, не са информирани за кадастрални или регулационни изменения, притежаваният от ищците имот не е бил предмет на отчуждителна процедура във връзка с изграждането на обект от обществена значимост: бул. „Васил Левски“.

В исковата молба се сочи, че ищците са собственици на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 10135.1026.37 по КККР на гр. Варна, както и на построените в него два броя жилищни сгради, склад, навес и тоалет, гараж и дъсчена барака. Твърди се, че след приключване на строителните дейности и официалното откриване на кръговото кръстовище в гр. Варна, между бул. „Васил Левски“ и бул. „Цар Освободител“ през месец март 2019 г., ищците установили, че оградите на имота по границите на север и на изток вече не съществуват, част от имота им е завзет от Община Варна като същият е напълно разграден, а построените в него сгради – разрушени. Изтъква се, че ищците не са уведомени за предстоящите действия, нито за извършените в имота им строителни работи и разрушения. Аргументира се, че при строителството на кръговото кръстовище на бул. „Васил Левски“ и бул. „Цар Освободител“ в гр. Варна, извършено от Община Варна, в качеството  на възложител, са нанесени вреди на собствения на ищците ПИ с идентификатор 10135.1026.37, с административен адрес: гр. Варна, [улица], и построените в имота сгради, вследствие на което: голяма част от площта на имота /80 кв.м./ липсва, тъй като е усвоена при изграждането на кръговото кръстовище, а останалата част е невъзможно да се използва по предназначение; оградите на имота на север и на изток вече не съществуват, поради което границите му на място са заличени напълно, а имотът е напълно разграден; разрушени са изцяло масивната жилищна сграда, собственост на К. В. Д. и И. В. Д., и е полуразрушена масивната жилищна сграда, собственост на Б. И. Н. и М. И. Г.; през дворното място минава „черен“ път. Посочва се, че недвижимият имот не е бил обект на отчуждителна процедура и ищците не са получили обезщетение, Имотът попада в строителните работи по инфраструктурен обект в гр. Варна, за който са налице одобрени от Главния архитект на Община Варна инвестиционни проекти и е издадено Разрешение за строеж № 135/ГИ от 10.08.2018 г., в сила от 05.09.2018 г., в което не присъства ПИ с идентификатор 10135.1026.37 и сградите в него. Счита се, че вследствие на незаконосъобразните фактически действия и бездействия на Община Варна, в качеството на възложител на строителния обект – кръговото кръстовище на бул. „Васил Левски“ и бул. „Цар Освободител“ в гр. Варна, на ищците са причинени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането на ответника.

В хода на съдебното производство поради смъртта на ищеца Б. И. Н., като ищци по делото са конституирани неговите наследници: Н. Д. Н., [ЕГН] /съпруга/, И. Б. Н., [ЕГН] /син/, и Д. Б. Т., [ЕГН] /дъщеря/.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуален представител, поддържат исковете и молят за тяхното уважаване и за присъждане на направените разноски съгласно представени по делото списъци, в т.ч. за адвокатско възнаграждение – за ищците И. Д. и К. Д. съгласно представените по делото доказателства, а за останалите ищци възнаграждението да бъде определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Обстойни доводи за основателност и доказаност на исковите претенции се излагат в депозирана писмена защита.

Ответникът по исковите претенции – Община Варна, чрез процесуален представител в съдебно заседание, оспорва същите като недоказани по основание и по размер. Счита, че не е установено твърдените в исковата молба вреди да са последица от незаконосъобразно действие или бездействие на служители на Община Варна. Моли се за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Варна.

Участващият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на исковите претенции поради недоказаност на същите предвид липсата на първата от необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, а именно: незаконосъобразно действие или бездействие на служители на Община Варна, поради което счита, че същите следва да бъдат отхвърлени.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищците И. В. Д. и К. В. Д. се легитимират като собственици на ПИ с идентификатор 10135.1026.37 и на построена в него жилищна сграда с Протокол за съдебна спогодба от 17.07.1984 г. по гр. дело № 3275/1984 г. на Районен съд – Варна (л. 34 от адм. дело № 341/2021 г. по описа на Административен съд – Варна) и Нотариален акт (НА) за дарение на недвижим имот № 61 от 13.02.1987 г., том II, дело 470/1987 година (л. 39 от адм. дело № 341/2021 г. по описа на Административен съд – Варна).

Правото на собственост на ищците М. И. Г., Н. Д. Н., И. Б. Н. и Д. Б. Т. (последните трима като наследници на Б. И. Н.) се установява от НА № 70 от 02.06.1972 г., том VI, дело 2239/72 г. (л. 36 от адм. дело № 341/2021 г. по описа на Административен съд – Варна); НА № 129/07.02.1978 г., том I, дело 10-350/1978 г. (л. 37 от адм. дело № 341/2021 г. по описа на Административен съд – Варна), НА № 128 от 07.02.1978 г., том I, дело 349/78 г. (л. 38 от адм. дело № 341/2021 г. по описа на Административен съд – Варна), Протокол за съдебна спогодба от 17.07.1984 г. по гр. дело № 3275/1984 г. на Районен съд – Варна (л. 34 от адм. дело № 341/2021 г. по описа на Административен съд – Варна), препис-извлечение от акт за смърт на Б. И. Н. (л. 383 от делото) и Удостоверение за наследници изх. № 94-01-40866/13.12.2023 година (л. 384 от делото).

Със Заповед № 1392/21.04.1987 г. по чл. 98 от ЗТСУ на Председателя на ИК на ОНС Варна /л. 288 от делото/ недвижим имот, находящ се в гр. Варна, кв. 593, ул. „Доктор Петър Берон“, подр. XIV, пл.сн. № 11, собственост на Б. И. Н., М. И. Г., К. В. Д. /Д./ и И. В. Д., е отчужден в полза на държавата поради предвиденото по застроителния и регулационен план мероприятие: жил. блокове в кв. XIV, подр. между ул. „В. Коларов“ – „Струга“ – „В. Априлов“ – „П. Славейков“ – „Отец Паисий“.

Със Заповед № Г-372/25.10.1994 г. на Кмета на Община Варна (л. 69 от адм. дело № 341/2021 г. по описа на Административен съд – Варна), на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗТСУ и чл. 75 от ППЗТСУ, е ободрено частично изменение на ЗРП на кв. 582 в 14-ти микрорайон и съставения съгласно чл. 61 от ППЗТСУ квартално застроителен и силуетен план за парцели VII-7, 18, 8, общ. XVI-9, 10, 11, 13, 8, 14, 7, така, както е показано с черен, червен и син цвят на ситуацията и силуетите към заповедта.

Със Заповед № 1129/08.07.1998 г. /л. 286 от делото/, поради отпадане на мероприятието от плана за строителство, е отменена Заповед № 1392/21.04.1987 г. по чл. 98 от ЗТСУ за отчуждаване на недвижим имот пл.сн. № 11, в кв. 593, подрайон 14, находящ се на ул. „Доктор Петър Берон“, собственост на Б. И. Н., М. И. Г., К. В. Д. и И. В. Д..

При първото разглеждане на исковата молба от Административен съд – Варна, в хода на производството по адм. дело № 341/2021 г., са назначени и изслушани две съдебно технически експертизи /СТЕ/ и една комплексна съдебно оценителна експертиза /КСОЕ/.

Видно от заключението на първата СТЕ (л. 103-106 от адм. дело № 341/2021 г. по описа на Административен съд – Варна) вещото лице инж. Л. И. е изготвила комбинирани скици /приложения към заключението/, на които е отразила границите на ПИ с идентификатор 10135.1026.37 /имот пл. № 11/, частта от него, попадаща в инфраструктурния обект съгласно Разрешение за строеж № 135/ГИ от 10.08.2018 г. и ЧКЗСП, одобрено със Заповед № 372/25.10.1994 г. на Кмета на Община Варна, както и сградите в имота. При извършен оглед на място е установено, че имотът се ограничава единствено от запад /има метална порта/, от южната страна е ограден от съседните имоти и частично от север, където са част от не разрушените сгради, а в останалата част е разграден. Констатирано е, че сгради с идентификатори 10135.1026.37.2 и 10135.1026.37.5 са напълно разрушени, а сграда с идентификатор 10135.1026.37.1 /еднофамилна жилищна сграда/ не е разрушена, но е без прозорци. Сграда с идентификатор 10135.1026.37.4 /селскостопанска по кадастралната карта/ съществува на място без видими следи от нарушения на целостта . Експертът констатира, че действащият подробен устройствен план за имота е ЧИ на ЗРП на 14 м.р. и ЧКЗСП за кв. 582, УПИ XVI-9,10,11,13, чийто предвиждания са за урегулиране на имоти с пл. № 9, 10, 11, 13 в един УПИ, като се застроява общо. Посочено е, че частта, попадаща в трасето на инфраструктурния обект – защрихована в кафяв цвят на комбинирана скица, представляваща приложение № 2 към заключението (л. 108 от адм. дело № 341/2021 г. по описа на Административен съд – Варна), е частта, която би следвало да бъде отнета за улична регулация. Тази част е точно 7 кв.м. и е част от ПИ с идентификатор 10135.1026.37 и част от сграда с идентификатор 10135.1026.37.2.

В открито съдебно заседание по приемане на заключението вещото лице И. пояснява, че по КК в имота са нанесени пет броя сгради, а на място са установени две и по-малко от  сгради. Експертът уточнява, че по отношение на ПИ с идентификатор 10135.1026.37 не е проведена отчуждителна процедура, както и че не е открито разрешение за строеж за тези 7 кв.м. от имота, които са в рамките на пешеходен тротоар.

Обстоятелството, че за въпросните 7 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.1026.37 няма отчуждителна процедура не се оспорва от ответника и е потвърдено от процесуалния му представител в проведеното на 21.09.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 341/2021 г. по описа на Административен съд – Варна.

Съгласно заключението по КСОЕ (л. 180-182 от адм. дело № 341/2021 г. по описа на Административен съд – Варна) вещото лице М. С. е определила пазарна цена на шестте, построени в ПИ с идентификатор 10135.1026.37, сгради – жилищна сграда с идентификатор 10135.1026.37.3, склад с идентификатор 10135.1026.37.2, лятна кухня с идентификатор 10135.1026.37.5, жилищна сграда с идентификатор 10135.1026.37.1, гараж и дъсчена барака, в два варианта (Вариант 1 – по поставените задачи, и Вариант 2 – по КККР) предвид установена разлика между площите на сградите, посочени в задачата на експертизата, и площите, отразени в КККР. При определяне на пазарните цени е използван методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци (методът на пазарните аналози), допустим съгласно Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, като конкретните стойности на всяка една от оценяваните постройки, в двата варианта, са посочени на стр. 5-6 от заключението (л. 182 от адм. дело № 341/2021 г. по описа на Административен съд – Варна).

При изслушване на заключението по КСОЕ в открито съдебно заседание вещото лице С. пояснява, че съгласно поставената задача е изследвала пазарната цена на сградите към 2018 г. и към 2022 г., поради което използваните сравнителни аналози са съответно от 2017 г. и от 2021 година.

Като доказателства по делото са приети и приложени нотариалните актове, сделките по които са използвани като пазарни аналози от вещото лице, изготвило заключението по КСОЕ (л. 220-231 от адм. дело № 341/2021 г. по описа на Административен съд – Варна).

От заключението по втората СТЕ, допусната при първото разглеждане на делото от Административен съд – Варна (л. 188-192 от адм. дело № 341/2021 г. по описа на Административен съд – Варна), се установява, че сградите в ПИ с идентификатор 10135.1026.37, предмет на КСОЕ, са законно изградени или представляват търпими строежи по смисъла на § 16, ал. 1 от Преходните разпоредби /ПР/ на Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

При първото разглеждане на делото от Административен съд – Варна са събрани гласни доказателства и са разпитани свидетелите С. М. Д. и В. Д. Б..

Свидетелят Д., който живее в съседство на имота на ищците, описва изградените в него жилищни сгради, като заявява, че по време на строителството на бул. „Васил Левски“ едната е съборена изцяло, а другата – частично. Посочва, че е виждал в имота на ищците да навлизат камиони, които са на строителя на пътя.

Съгласно показанията на свид. Б., която познава К. В. Д. и И. В. Д., в имота на ищците на ул. „Доктор Петър Берон“ е имало две къщи, като тази на К. и И. е съборена, но няма информация относно това кой и как я е съборил. Сочи, че в двора е имало пътека от гуми на голям камион.

В хода на настоящото съдебно производство към доказателствения материал по делото е приобщена цялата административна преписка по отчуждаването на ПИ с идентификатор 10135.1026.37 /имот пл. № 11/ със Заповед № 1392/21.04.1987 г. по чл. 98 от ЗТСУ на Председателя на ИК на ОНС Варна, впоследствие отменена със Заповед № 1129/08.07.1998 г. на Кмета на Община Варна /л. 114-284 от делото/.

При новото разглеждане на делото е допуснато изготвянето на СТЕ и допълнителна СТЕ, изготвени от вещо лице със специалност „строителен инженер – геодезист“, и втора СТЕ, изготвена от вещо лице със специалност „инженер по транспортно строителство“.

Съгласно заключението по СТЕ /л. 357-360 от делото/, изготвено от вещо лице инж. Р. П. – „строителен инженер – геодезист“, имотът на ищците е отчужден със Заповед № 1392/21.04.1987 г. по чл. 98 от ЗТСУ на Председателя на ИК на ОНС Варна във връзка с предвидено по застроителния и регулационен план мероприятие: изграждане на жилищни блокове, като със Заповед № 1129/08.07.1998 г. на Кмета на Община Варна заповедта за отчуждаване е отменена. Посочено е, че не са налице данни за обжалване на Заповед № 1129/08.07.1998 г. на Кмета на Община Варна. От експерта са изготвени три броя комбинирани скици /л. 361-363 от делото/ от действащите във времето устройствени планове за процесния ПИ с идентификатор 10135.1026.37 от действащата кадастрална карта. Действащият за имота ПУП е ЧИ на ЗРП на кв. 582 на 14-ти микрорайон и съставеният квартално застроителен и силуетен план за парцели VII-7,18,8 общ., XIV-9,10,11,13 и XVII-8,4,7, одобрен със Заповед № Г-372/25.10.1994 г. на Кмета на Община Варна, съгласно който за имот пл. № 11 (процесния ПИ с идентификатор 10135.1026.37) се отрежда парцел XIV-9,10,11,13 от кв. 582 с предвидени седем осеметажни жилищни блока. Границите на УПИ XIV-9,10,11,13 от кв. 582 не са нанесени в действащата кадастрална карта. Мероприятието, предвидено с този устройствен план, не е проведено. На скица № 4 /л. 364 от делото/ вещото лице П. е нанесла с червен фон площта от 7 кв.м. от процесния ПИ с идентификатор 10135.1026.37 от действащата КККР, попадаща в трасето на бул. „Васил Левски“ – ПИ с идентификатор 10135.1036.42. Експертът посочва, че на изток и запад имотът е бил частично ограден, както и при южната граница, като строителни книжа за оградите на имота не се откриват. Констатирано е, че в имота са изградени следните постройки: гараж с размери 5.00/3.00 м на уличната регулация пред жилищната сграда съгласно позволителен билет № 99/23.04.1973 г. (л. 151 от адм. дело № 341/2021 г. по описа на Административен съд – Варна); лятна кухня с размери 2.50/4.00 м съгласно позволителен билет № 1272/04.09.1958 г. (л. 145 от адм. дело № 341/2021 г. по описа на Административен съд – Варна); навес на северната граница на имота съгласно позволителен билет № 168/22.02.1960 г. (л. 148 от адм. дело № 341/2021 г. по описа на Административен съд – Варна) за преустройство на част от навес в лятна кухня с размери на 3.00/2.50 м; надстрояване с 1 м на съществуващи постройки съгласно позволителен билет № 123/08.03.1972 г. (л. 150 от адм. дело № 341/2021 г. по описа на Административен съд – Варна); съгласно Разрешение за строеж № 126/10.07.1998 г. на Главния архитект на Район Одесос при Община Варна е разрешено промяна на предназначението и преустройство на лятна кухня в стая за живеене. Посочено е, че сграда с идентификатор 10135.1026.37.1 е отразена с приблизително същата конфигурация в кадастралния план, изготвен през 1950 г., като за същата не се откриват строителни книжа и документи. От вещото лице е установено, че към настоящия момент всички постройки в имота са съборени, като сграда с идентификатор 10135.1026.37.1 е частично, североизточната  част. Посочено е, че нарочна заповед за събарянето на сградите не е открита. Изследвайки одобрените за имота устройствени планове, експертът дава заключение, че според ИРИЗП, одобрен със Заповед № 32/06.05.1971 г., кадастрален план на 14-ти микрорайон на гр. Варна, изготвен през 1965 г., и регулационен план, одобрен със Заповед № 124/26.11.1984 г., целият процесен имот попада в трасе улица, а съгласно ЧИЗРП на кв. 582 на 14-ти микрорайон и КЗСП за парцели VII-7,18,8 общ., XIV-9,10,11,13 и XVII-8,4,7, одобрен със Заповед № Г-372/25.10.1994 г. на Кмета на Община Варна, за процесния имот се отрежда УПИ и не е предвиден път, който да преминава през имота. Според вещото лице 7 кв.м. от процесния ПИ с идентификатор 10135.1026.37 попадат в трасето на бул. „Васил Левски“.

При изслушване на заключението по СТЕ в открито съдебно заседание вещото лице инж. Р. П. уточнява, че имотът на ищците попада в предвидено блоково строителство, но след като не е реализирано се изгражда булевардът и имотът не се засяга от това изграждане, но явно по време на строителството е ползвано за помощна площадка, без да е предвиден булевард върху него, без да е изграден булевард. Посочва, че в момента на огледа имотът представлява тротоар, леко задигнат, като само много малка част от него попада в тротоара. Останалата част представлява нещо като насип, самият двор е заравнен и стои една съборена къща, като е останала една малка част от сградата, а всички останали сгради на място ги няма. Пояснява, че на комбинирана скица № 3 /л. 363 от делото/ са отразени всичките сгради, които са били в имота, а сега е останала единствено част от стената от сграда с идентификатор 10135.1026.37.1. Заявява, че само ъгълчето на имота попада в тротоара на бул. „Васил Левски“, а всички останали сгради са съборени и имотът е заравнен. Според експерта най-вероятно постройките са премахнати по време на строителството на бул. „Васил Левски“, защото заповед за събаряне на сградите няма, още повече, че от огледа на място се установява, че имотът е с денивелация, поради което може да се направи извод, че този насип не е само по тази линия, а е още навътре към имота.

От заключението по допълнителната СТЕ /л. 421-424 от делото/, изготвено от вещото лице инж. Р. П., се установява, че съгласно предвидения технически проект за изграждане на обект „Кръг Цар Освободител“, част от имот с идентификатор 10135.1026.37 попада в трасето на булеварда /в предвидения тротоар/, като засяга сграда с идентификатор 10135.1026.37.2. Площта на засегнатата част е 7 кв.м. Според експерта при спазване на одобрения проект не е възможно изграждането на пътната варианта, без да се засегне сградата, попадаща в тротоара, още повече, че тази част от пътното платно на булеварда е в насип. Вещото лице дава заключение, че при така предвидения технически проект за изграждане на обект „Кръг Цар Освободител“ линията на тротоара преминава косо /по диагонал/ на сграда с идентификатор 10135.1026.37.2 като се нарушава основно конструкцията на същата, поради което сградата не може да бъде запазена. Констатирано е от експертизата, че с техническия проект за изграждане на бул. „Васил Левски“, в участъка от ул. „Подвис“ до ул. „Девня“, от км 0+000 до км 2+924, се предвижда единствено събаряне на сграда с идентификатор 10135.1026.37.2 за изграждане на тротоар с широчина съгласно проекта 4.50 м, както и насип при вертикалната планировка. При извършена проверка в Община Варна, отдел „Контрол на строителството“, е установено, че откриването на строителната площадка от км 0+150 до км 2+194 е станало на 25.09.2018 година. Вещото лице П. е обследвала ситуацията при имота на ищците посредством снимки в програма „Google Earth Pro“ за периода от месец юли 2018 г. до месец юли 2019 г., като след анализ на снимковия материал са посочени разпознатите в имота сгради съответно към м. юли 2018 г., м. август 2018 г., м. октомври 2018 г., м. март 2019 г. и м. юли 2019 г., като изрично е записано в заключението, че констатациите са от ненадлежен технически източник. Посочено е, че снимките отразяват приблизителното състояние на имота, като подробности относно състоянието на сгради, както и следи от преминаване на камион в непосредствена близост до сградите не могат да бъдат видени. Експертът дава заключение, че технологията за изпълнение на земните работи в конкретния случай – изграждане на насипа в тази част от пътната варианта, изисква навлизане на тежка техника в по-голяма част от имота, отколкото е предвидено по проект, поради което са били разрушени и други сгради – сгради с идентификатори 10135.1026.37.3, 10135.1026.37.5 и 10135.1026.37.2.

В открито съдебно заседание по приемане на заключението вещото лице П. пояснява, че предвид факта, че по време на изграждането на техническия вариант движението на съществуващата част от пътя не е спирано, т.е. по нея непрекъснато се движат автомобили, единственият подход на строителната техника /фадроми, тежки камиони и т.н./ към самия строителен обект е откъм дворните места, а не по шосето. Заявява, че не може да се каже към кой момент е изграден въпросният насип, нито може със сигурност да се твърди кога точно са били съборени сградите в имота на ищците. Експертът уточнява, че категорично сграда с идентификатор 10135.1026.37.2 по проект трябва да бъде съборена, тъй като се засяга от тротоара, предвидена е с проекта, но когато е издадено разрешението за строеж, процесният имот и тази сграда не са описани за обезщетение.

Заключението по допълнителната СТЕ е оспорено от процесуалния представител на ответника в частта по т. 5, абзаци предпоследен и последен, с аргументи, че в тази част същото е основано единствено на предположения.

С писмо рег. № Т24000844ВН_001ВН/01.02.2024 г. от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна /л. 429 от делото/ е предоставена информация по отношение на титулярите на партидите на имот с идентификатор 10135.1026.37, според която на 16.01.2021 г. след подадена декларация е формирана партида, в която като собственик е посочено „Инвестиции и строителство инженеринг“ АД, която е закрита към 31.12.2020 година. На 02.11.2021 г. във връзка с подадена декларация е формирана партида с вписан собственик „ВИП Инвестмънт“ ЕООД, закрита към 31.12.2021 година. На 28.08.2023 г. за недвижимия имот служебно е формирана партида по данни от Агенцията по вписванията, по която като собственици са вписани: Т. Г. С., П. Д. С., Б. И. Н., М. И. Г., К. В. Д. и И. В. Д..

Като доказателство по делото е приета документация, свързана с проекта за временна организация и безопасност на движението, в т.ч.: част Пътна от проекта за изграждане на бул. „Васил Левски“, попадаща в обхвата на процесния участък; част План за организация на движението от проекта за изграждане на бул. „Васил Левски“, попадаща в обхвата на процесния участък; доказателства за възлагане и изграждане на бул. „Васил Левски“ /зелен класьор, съдържащ 490 броя листове/.

Според заключението на СТЕ /л. 590-593 от делото/, изготвена от вещо лице инж. К. Ч. – „инженер по транспортно строителство“, има одобрени транспортна схема, организация на движението и план за безопасност и здраве, които засягат процесния имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Доктор Петър Берон“, представляващ ПИ с идентификатор 10135.1026.37, в рамките на действащата улична регулация. Експертът посочва, че отделните, засегнати с основния проект, поземлени имоти не са предмет на разглеждане в транспортната схема, респ. в плановете за организация на движението и плана за безопасност и здраве, а се определят с частичните изменения на застроителните и регулационните планове, които се изготвят от специалисти по части „Геодезия“ и „Архитектура“. Установено е, че част от ПИ с идентификатор 10135.1026.37 с площ от 7 кв.м. се засяга от одобрената транспортна схема за реализирането на тротоарна настилка с ширина 4.00 м, съответстваща на класа на бул. „Цар Освободител“, в обхвата на действащата и приложена с проекта улична регулация. Констатирано е, че тротоарът с ширина 4.00 м е изпълнен от асфалтобетонова настилка и комбинира еднопосочно велосипедно движение и пешеходно движение. Вещото лице дава заключение, че съгласно приложените копия на чертежи № 1.2 и № 1.3 на одобрения от Община Варна и съгласуван от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Варна проект по част ВОБД няма данни процесният имот с идентификатор 10135.1026.37 да се засяга от въведената временна организация на движението по време на извършването на строително-монтажните дейности. Схеми за въвеждане на ВОБД, засягащи процесния имот, не са открити от експерта и при извършена справка на място в Община Варна.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Обективно и субективно съединените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди са предявени в рамките на общия 5-годишен срок от твърдяната дата на увреждането – 01.03.2019 г., от лица с правен интерес и са насочени срещу процесуално легитимиран ответник, притежаващ качеството на юридическо лице съгласно правилото на чл. 205 от АПК, приложимо на основание чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Независимо от липсата на данни по делото за приключила процедура по възстановяване съгласно реституционните закони, ищците надлежно се легитимират като собственици на недвижимия имот, във връзка с който се твърди, че се претърпени вредите, чрез наличните по делото нотариални актове и протокол за съдебна спогодба, както и документите, съдържащи се в приобщената в хода на настоящото съдебно производство административна преписка по отчуждаването на ПИ с идентификатор 10135.1026.37 /имот пл. № 11/ със Заповед № 1392/21.04.1987 г. по чл. 98 от ЗТСУ на Председателя на ИК на ОНС Варна, което впоследствие, поради нереализиране на предвиденото по застроителния и регулационен план мероприятие: изграждане на жилищни блокове в кв. XIV, подр. между ул. „В. Коларов“ – „Струга“ – „В. Априлов“ – „П. Славейков“ – „Отец Паисий“, е отменено със Заповед № 1129/08.07.1998 г. на Кмета на Община Варна. Че извършеното през 1987 г. отчуждаване в полза на държавата на имота на ищците е отменено със Заповед № 1129/08.07.1998 г. на Кмета на Община Варна, се установява и от заключението по СТЕ, изготвено от вещото лице инж. Р. П. – „строителен инженер – геодезист“, като експертът дава заключение за липса на данни за обжалване на Заповед № 1129/08.07.1998 г. на Кмета на Община Варна. Оттук следва, че отмяната на отчуждаването е извършена преди 30 октомври 1998 г., поради което е реализиран фактическият състав на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ и собственици на ПИ с идентификатор 10135.1026.37 към датата на извършване на твърдените незаконосъобразни действия – 01.03.2019 г., са ищците. Налага се извод за процесуална допустимост на предявените обективно и субективно съединени искове.

Разгледани по същество, исковите претенции са неоснователни.

Отговорността на държавата и общините по предвидения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред се реализира при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2/ вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; 3/ причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно трайната практика на ВАС и на регионалните административни съдилища този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите доказателства. Това доказване е главно доказване, което означава пълно доказване – създаващо сигурно убеждение у съда за съществуването на заявените фактически твърдения, а не само съмнение относно тяхното съществуване. Липсата на който и да е от посочените три елемента на фактическия състав води до неоснователност на исковата претенция. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Незаконосъобразни действия, според правната теория и съдебната практика, са фактически действия по смисъла на чл. 250, ал. 1 от АПК – всякакви фактически действия, които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове или на закона. Същевременно, макар да не са административни актове, за да са незаконосъобразни, тези действия трябва да засягат, т.е. да нарушават ефективно или да застрашават, права, свободи или законни интереси, без значение дали имуществени, или неимуществени, на частноправни субекти и да не се основават на административен акт или на закона. Ако не е налице последната предпоставка, макар и действията да накърняват правната сфера на субекта, те не биха били незаконосъобразни.

В случая ищците твърдят, че са претърпели имуществени вреди в резултат на усвояване на част от притежавания от тях ПИ с идентификатор 10135.1026.37 по КККР, с адрес: гр. Варна, [улица], при изграждане на кръгово кръстовище във връзка новопостроения бул. „Васил Левски“ в гр. Варна, заличаване на граници на имота, и разрушаване на два броя масивни жилищни сгради /едната изцяло, а другата частично/, находящи се в имота, при липса на отчуждителна процедура и без да е определено и изплатено парично обезщетение.

Отчуждаването на имоти за нуждите на общината и определянето на размера на следващото се обезщетение се извършва по реда на АПК, съгласно глава ХVІІ от ЗУТ. Според чл. 205 от ЗУТ въз основа на влезли в сила подробни устройствени планове недвижими имоти – собственост на юридически и физически лица, могат да бъдат отчуждавани по реда на Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост за обекти – публична собственост на държавата и общините, изчерпателно изброени в т. 1-6. Нормата на чл. 206 от ЗУТ сочи, че за изграждане на обектите по чл. 205 се отчуждават недвижими имоти или части от тях, които се засягат непосредствено от предвиденото строителство или стават негодни за застрояване или ползване съобразно устройствените, санитарно-хигиенните и противопожарните правила и нормативи, както и съобразно изискванията за сигурност и безопасност. Съгласно чл. 21 от Закона за общинската собственост ЗОС/ имоти – собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти – публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение – публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение.

Посочените норми разписват специална процедура за изграждане на обекти – публична собственост на държавата и общините, за която цел се допуска принудително отчуждаване на имоти – собственост на физически или на юридически лица, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. Последното се определя по реда на чл. 210 от ЗУТ.

Между страните по делото не се спори, че в случая съгласно влязло в сила Разрешение за строеж № 135/ГИ от 10.08.2018 г. и ЧКЗСП, одобрено със Заповед № 372/25.10.1994 г. на Кмета на Община Варна, е предвидено изграждане на инфраструктурен обект от първостепенно значение – публична общинска собственост – бул. „Васил Левски“ в гр. Варна. Това се установява както от приложените по делото писмени доказателства, така и от заключението на първата СТЕ по адм. дело № 341/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, изготвена от вещо лице инж. Л. И.. От това експертно заключение, както и от заключенията по назначените в хода на настоящото съдебно производство СТЕ и допълнителна СТЕ, изготвени от вещо лице инж. Р. П. – „строителен инженер – геодезист“, и от заключението по СТЕ, изготвено от вещо лице инж. К. Ч. – „инженер по транспортно строителство“, по категоричен начин се установява, че частта от процесния ПИ с идентификатор 10135.1026.37, попадаща в трасето на изградения инфраструктурен обект, която е отнета за улична регулация, е точно 7 кв.м. и е част от построената в имота сграда с идентификатор 10135.1026.37.2. Тоест опровергава се твърдението в исковата молба, че усвоената от процесния имот част е с площ от 80 кв.м. След като според предвидения технически проект за изграждане на инфраструктурния обект част от имот с идентификатор 10135.1026.37 /7 кв.м./ попада в трасето на булевард „Васил Левски“, като засяга сграда с идентификатор 10135.1026.37.2, са налице предпоставките за реализиране на процедура по отчуждаване на съответната част от имота. При това положение защитата следва да се осъществи срещу издадени административни актове в производство по отчуждаване и обезщетяване, а не срещу фактически действия или бездействия. Липсата на заповед за отчуждаване /факт, установен от заключението по първата СТЕ по адм. дело № 341/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, изготвена от вещо лице инж. Л. И., и потвърден от ответника/, както и на такава за определяне на обезщетение за засегнатата част от имота, представлява неиздаване на правен акт, което сочи административно правоотношение извън хипотезата на чл. 256 от АПК – фактически действия или бездействия, каквито неоснователно се претендират в исковата молба. Предвиденото изграждане на инфраструктурен обект чрез приемане/изменение на регулационен план по ЗУТ и процедурата по обезщетяване по ЗОС представляват административни производства, осъществявани чрез издаване на административни актове, които подлежат на оспорване. В производство по чл. 210 от ЗУТ следва да се установи имат ли ищците право на обезщетение и какъв е неговият размер. Наличието на специален законов ред за обезщетение /по чл. 21 и следващите от ЗОС/ изключва общия ред по ЗОДОВ. Това следва пряко от разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, съгласно която когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.

Твърдяното усвояване на част от имота не променя горните изводи. С изграждането на булевард „Васил Левски“ се извършват действия, които лишават собствениците от упражняване на правомощието да ползват част от имота си, като елемент от състава на вещното право на собственост. С исковата молба се претендира обезщетение по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, представляващо пазарната стойност на засегнатата част от имота. Редът за защита по ЗОДОВ не е в състояние да замести производството по принудително отчуждаване на имоти – частна собственост, за общински нужди по реда на Глава трета от ЗОС. В същия смисъл е практиката на ВАС, изразена в Решение № 1503/08.02.2024 г. по адм. дело № 4231/2023 г.; Решение № 6899 от 02.06.2017 г. по адм. дело № 8094/2016 г.; Решение № 2008 от 12.02.2014 г. по адм. дело № 13253/2013 г.; Решение № 15926 от 13.12.2012 г. по адм. дело № 3395/2012 година.

По делото не се установи също така, че твърдените имуществени вреди /усвояване на част от ПИ с идентификатор 10135.1026.37 по КККР, заличаване на неговите граници и разрушаване на два броя масивни жилищни сгради, находящи се в имота/ са вследствие на незаконосъобразна административна дейност /действия и бездействия/ на длъжностни лица от Община Варна. Между страните по делото не се спори и от събраните по делото доказателства /експертни заключения и свидетелски показания/ се установява, че част от притежавания от ищците имот /7 кв.м./ попада в тротоара на реализирания инфраструктурен обект – бул. „Васил Левски“, че по-голямата част от построените в имота сгради са разрушени, както и че имотът е заравнен и е използван за маневриране на строителната техника /фадроми, камиони и т.н./ при строителството на булеварда. Това се установява както от заключенията по всички СТЕ, така и от показанията на свидетелите Д. и Б., които са категорични, че жилищните сгради са съборени /едната изцяло, а другата частично/ при строителството на бул. „Васил Левски“, като първият свидетел заявява, че е виждал в имота да навлизат камиони, а вторият – че в двора е имало следи от гуми на голям камион. Не се установи обаче, че усвояването на част от имота и разрушаването на сградите е извършено от длъжностни лица от Община Варна, каквито са твърденията на ищците. От последните, които носят доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство, което изрично им е указано както с Определение № 301/31.01.2023 г. за насрочване на делото /л. 4 от делото/, така и с протоколно определение от проведеното на 17.05.2023 г. открито съдебно заседание /л. 95 от делото/, не са ангажирани доказателства в тази насока. Събраните по делото гласни доказателства не допринасят за изясняване на този релевантен факт от предмета на доказване. Свидетелят Б. няма преки впечатления от разрушаването на сградите в имота, като заявява, че няма информация относно това кой и как ги е съборил. Свидетелят Д., който е пряк очевидец на изграждането на бул. „Васил Левски“ и заявява, че именно тогава са съборени сградите в ПИ с идентификатор 10135.1026.37, дава показания, че е виждал навлизането на камиони в имота, които са собственост на строителя на пътя. От посоченото гласно доказателство категорично се установява, че действията по събаряне на сградите не са извършени от длъжностни лица на Община Варна, която е възложител на проекта по изграждането на инфраструктурния обект, а от изпълнителя, който съгласно Договор рег. № Д17001425ВН/06.10.2017 г. за изпълнение на: Обособена позиция 1: „Изграждане на бул. „Васил Левски“ в участъка от ул. „Подвис“ до ул. „Девня“, район Приморски, район Одесос, район Младост, гр. Варна“; Подобект: „от км 0+150 до км 2+924“ /л. 1-16 от приложения по делото зелен класьор с доказателства/, е „Хидрострой“ АД, гр. София. След като навлизането в имота на ищците и събарянето на постройките е извършено от служители/работници на различно от общината юридическо лице – изпълнителя на проекта „Хидрострой“ АД, гр. София, което не е нито държавен, нито общински орган, редът за обезщетяване на твърдените в исковата молба имуществени вреди не е специалният такъв, предвиден в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а общият ред за репариране на вреди от непозволено увреждане, регламентиран в чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗД, който се реализира пред общите граждански съдилища.

Обстоятелството, че действията по усвояването на част от ПИ с идентификатор 10135.1026.37 и събарянето на находящите се в него сгради не са осъществени от служители на Община Варна, се установява и от приложеното на л. 26 от адм. дело № 341/2021 г. по описа на Административен съд – Варна писмо рег. № РД19007987ВН_001ВН/09.05.2019 г. от Директора на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопанска дейност“ при Община Варна от 06.06.2014 г. и от 09.04.2015 г., с което ищците са уведомени, че не е възлагано премахването на сгради от техния имот, находящ се в гр. Варна, [улица], представляващ ПИ с идентификатор 10135.1026.37, тъй като той не е бил предмет на отчуждителна процедура във връзка с изграждане на обект от обществена значимост: бул. „Васил Левски“. Освен това видно от отговора на въпрос № 4, даден от вещото лице инж. К. Ч. в заключението по втората СТЕ, допусната по настоящото дело /л. 593 от делото/, имотът на ищците не е засегнат от въведената временна организация на движението по време на извършването на строително-монтажните дейности по изграждането на бул. „Васил Левски“, в процесния участък, което е допълнителен аргумент в подкрепа на извода за липса на незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица на ответника.

Не се констатират и релевираните в допълнителните молби незаконосъобразни бездействия на служители на Община Варна. След като от събраните по делото доказателства се установи и не се спори между страните, че имотът на ищците не е бил предмет на отчуждителна процедура и от Община Варна не са възлагани дейности по премахване на наличните в него сгради, неоснователни са възраженията за липса на уведомяване за предстоящи и подлежащи на изпълнение дейности от общински характер, които биха засегнали имота им, и за такива, свързани с отчуждаване и обезщетяване. Липсата на законово задължение за действие обуславя липса на незаконосъобразно бездействие на служители на ответника.

Предвид гореизложеното не е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностни лица от Община Варна.

Недоказано е и претърпяването на вреди от ищците, както и техният размер. Обезщетяването на собствениците при отчуждаване на част от недвижим имот е еквивалентно на тяхната собственост. В това административно производство се определя и заплаща равностойно парично обезщетение за отчуждената част от съответния имот съобразно актуалните пазарни цени – чл. 22, ал. 5 от ЗОС. До заплащането на предвиденото обезщетение общината не придобива право на собственост върху имота – аргумент от чл. 29 от ЗОС. В случая предвид липсата на проведена процедура по ЗОС ищците не са загубили правото на собственост върху процесната част на притежавания от тях недвижим имот, поради което претенцията за обезщетение в размер на неговата стойност е необоснована. Твърдяното увреждане не е равнозначно на цената, платима при прехвърлянето на правото на собственост. Ето защо размерът на твърдените неимуществени вреди не може да се определи съобразно изготвената при първото разглеждане на делото от Административен съд – Варна СОЕ, която е изчислила пазарната стойност на имота и на построените в него сгради.

Не е налице и причинна връзка между незаконосъобразни фактически действия и бездействия на служители на общинската администрация и претендираните в исковата молба неимуществени вреди.

Недоказването на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране на отговорността на Община Варна по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обосновава извод за неоснователност на исковите претенции, поради което е дължимо тяхното отхвърляне.

При този изход на спора и предвид своевременно заявеното искане, на основание чл. 10, ал. 4, предложение второ от ЗОДОВ, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции /настоящата и касационната/ в размер на 200 лева /по 100 лева за всяка инстанция/, определени съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и с оглед материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 203, ал. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от И. В. Д., [ЕГН], К. В. Д., [ЕГН], М. И. Г., [ЕГН], Н. Д. Н., [ЕГН], И. Б. Н., [ЕГН], и Д. Б. Т., [ЕГН], обективно и субективно съединени искове срещу Община Варна с цена в общ размер на 151 980,41 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 01.03.2019 г., до датата на подаване на исковата молба – 16.02.2021 г., както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА И. В. Д., [ЕГН], К. В. Д., [ЕГН], М. И. Г., [ЕГН], Н. Д. Н., [ЕГН], И. Б. Н., [ЕГН], и Д. Б. Т., [ЕГН], да заплатят солидарно на Община Варна сумата в размер на 200 /двеста/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд на Република България.