Р Е Ш Е Н И Е
18.10.2018г.
номер .................. град
ПЛЕВЕН
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на осемнадесети септември |
Четиринадесети наказателен състав година 2018 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА |
Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 1726 по описа за 2018 година и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 15-022 от 04.06.2018г. на Началник
отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“ към ГД „РК“ при ИАРА със седалище
гр. Бургас на С. *** с ЕГН ********** на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА е
наложено административно наказание – глоба в размер на 1500,00 (хиляда и
петстотин) лева за извършено на 24.05.2018г. административно нарушение по чл.
32, ал. 5 от ЗРА и Заповед № РД 48-36/11.05.2018г., т.1 и тире 1 на МЗХГ.
Недоволен от така наложеното административно
наказание е останал жалбоподателят С.И., който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез
наказващия орган е подал жалба до Районен съд
Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН
наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника си – адв. ***от
ПлАК, който поддържа подадената жалба и излага следните основни доводи в
подкрепа на същата: 1.) в хода на адмниситративно-наказателното производство
пред наказващия орган е допуснато съществено нарушение на процесуални правила,
тъй като на И. е предоставено нечетливо копие от съставения му АУАН и 2.) жалбоподателят не е автор на нарушението, за
което е ангажирана административно-наказателната му отговорност с обжалваното
НП. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 15-022
от 04.06.2018г. на Началник отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“ към ГД
„РК“ при ИАРА със седалище гр. Бургас.
Ответната страна се представвява в съдебно заседание от юрк. П., който
взема становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена. Моли
съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло като правилно и
законосъобразно Наказателно постановление № 15-022
от 04.06.2018г. на Началник отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“ към ГД
„РК“ при ИАРА със седалище гр. Бургас.
Съдът, като прецени събраните в хода
на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана по същество.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Със Заповед № РД – 48-36 от 11.05.2018г., т.1, тире 1-во Министърът на
земеделието, храните и горите на основание чл. 32, ал. 5 от Закона за
рибарството и аквакултурите, чл. 3, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 от Устройствения
правилник на МЗХГ установил срокове на забрана за улов на бяла риба „Sunder
Iuciooerca“, установени в Приложение №1 на ЗРА в
рибостопански обекти, намиращи се до 500м. надморска височина, като крайния
срок бил променен до31.05.2018г. включително. В т.2 от цитираната заповед е
наредено в случаите на прилов по време на забраната по чл. 32, ал.1,
уловенетите екземпляри да бъдат връщани незабавно във водата независимо от
тяхното състояние.
На 24.05.2018 година в 10:20 часа на яз. „Горни Дъбник“, намиращ се на
надморска височина до 500 метра, срещу базата, до басейн2 и малката дига, по повод
постъпил сигнал в ИАРА, актосъставителят С.Г.С. и свидетелят П.И.Б. (и двамата
служители на ИАРА) извършили проверка, при която констатирали, че жалбподателят
С.И.И. извършвал любителски риболов чрез използване на 5 (пет) броя риболовни
уреди (въдици), монтирани на пластмасова лодка „Varan“, въведени в действие и в работно положение във водата по метода „тролинг“
(влачене) с монтирани на тях „воблери“. В момента на проверката жалбоподателят
бил уловил и задържал 4 (четири) броя риба от вида бяла риба (сулка). За така
констатираното нарушение актосъставителят С.Г. С.пред свидетелите П.И.Б. и Д.Г.Д.
и в присъствие на жалбоподателя С.И.И. съставил против последния АУАН №
В0010149 от 24.05.2018 година, в който била изложена описаната по-горе
фактическа обстановка и като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 32,
ал.5 от ЗРА и Заповед № РД 48-36/11.05.2018г., т.1 и тире1 на МЗХГ. След като
се запознал със съдържанието на акта, жалбоподателят вписал като възражение:
„Пръчките са 2 броя“ и подписал акта. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
жалбоподателят депозирал писмени обяснения против АУАН, в които потвърдил, че
при извършената проверка е извършвал любителски риболов, но на щука, какъвто
вид риба не попадала под забрана през съответния период.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление, в обстоятелствената част на което административно-наказващият
орган е възпроизвел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка,
както и изводите на последния от правна страна за нарушението, въз основа на
което и на основание чл. 91, ал. 4 от ЗРА
е наложил на жалбоподателя наказание глоба по чл. 70, ал. 1 от ЗРА в
размер на 1500,00 лева за извършено нарушение на чл. 32, ал. 1 от ЗРА.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след анализ на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът
прие с доверие показанията на актосъставителя С.Г.С. и свидетелите П.И.Б. и Д.Г.Д.,
чиито показания съдът приема с доверие като логични, последователни и взаимно
допълващи се. И тримата възпроизвеждат свои преки и непосредствени впечатления
относно релевантните за делото факти. От показанията на актосъставителя С. и
свидетеля Б. се установява, че двамата в качеството си на служители на ИАРА и
по повод постъпил в агенцията сигнал за извършване на риболов в период на
забрана, на 24.05.2018 година извършили проверка на яз. „Горни Дъбник“, намиращ
се на надморска височина до 500 метра, срещу базата, до басейн2 и малката дига.
И двамата лично възприели факта, че жалбоподателят С.И.И. извършвал любителски
риболов чрез използване на 5 (пет) броя риболовни уреди (въдици), монтирани на
пластмасова лодка „Varan“, въведени в действие и в
работно положение във водата по метода „тролинг“ (влачене) с монтирани на тях
„воблери“. Актосъставителят И. и свидетелят Б. категорично и единодушно
заявяват, че в момента на проверката жалбоподателят извършвал любителски
риболов и бил уловил и задържал 4 (четири) броя риба от вида бяла риба (сулка).
Съдът намира, че показанията на тези свидетели не следва да бъдат обсъждани в
частта, в която пресъздават впечатленията си относно непристойното поведение на
жалбоподателя И. при извършване на проверката, тъй като същото не елемент от
фактическия състав на нарушението, предмет на настоящото
административно-наказателно производство. Съдът приема с доверие и показанията
на свидетеля Д.Г.Д., от които се установява, че АУАН е съставен в присъствие на
жалбоподателя и последният е направил възражение единствено досежно броя на
риболовните уреди. Категорично посочва, чеактът е бил предявен на
жалбоподателя, който се е запознал със съдържанието му и е вписал споменатото
възражение и е получил препис от АУАН.
Показанията на актосъставитея и свидетелите изцяло кореспондират с
приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: наказателно постановление №
15-022/04.06.2018 година, заверено копие от известие за доставяне от 22.06.2018
година, заверено копие от акт № В 0010149/24.05.2018 година, заверено копие от
възражение вх. № 9400-9797/25.05.2018 година, заверено копие от заявление вх. №
9400-9780/25.05.2018 година, заверено копие от заповед № РД 09-25/21.01.2014
година на Министъра на земеделието и храните, заверено копие от заповед № ЧР
214/19.05.2015 година, заверено копие от пълномощно вх. № Z-15334/08.11.2016
година, 3 бр. снимки, заверено копие от наказателно постановление №
15-023/04.06.2018 година, заверено копие от акт № В 0010150/24.05.2018 година,
заверено копие от заповед № РД 09-347/11.04.2018 година на Министъра на
земеделието, храните и горите, заверено копие от заповед № РД 48-36/11.05.2018
година на Министъра на земеделието, храните и горите, заверено копие от
Протокол за отговорно пазене от 24.05.2018 година, заверено копие от декларация
за отговорно пазене, заверено копие от наказателно постановление №
15-010/17.02.2012 година, екземпляр от АУАН, връчен на жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено
заверено копие от Заповед № РД 09-25 от 21.01.2014 год. на Министъра на МЗХ.
АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 91, ал.1
от ЗРА и посочената по-горе Заповед.
При извършената от съда проверка се констатира, че в
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на
административнонаказаното лице. Актът и наказателното постановление са
съставени при спазване изискванията на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото
въз основа на него наказателно постановление, са отразени датата, мястото и
часа на извършването на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както
в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП. В издаденото въз основа на
акта наказателно постановление е посочена конкретната законова разпоредба,
която е нарушена и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Неснователни в този
смисъл се явяват възраженията процесуалния представил на жалбоподателя, че на И.
било връчено нечетливо копие от АУАН, поради което било нарушено правото му на
защита. Това е така, защото:1.) жалбоподателят се е запознал със съдържанието
на АУАН преди да подпише същия и, 2.) обстоятелството, че са депозирани писмени възражения срещу него в срока по чл.
44 от ЗАН предполага знание у подателя им за какво нарушение е ангажирана
административно-наказателната му отговорност
и 3.) законодателят не е приравнил на съществено процесуално нарушение
връчаното на жалбоподателя на нечетливо копие от АУАН.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява нарушението,
нарушителят и неговата вина. При проведения непосредствен разпит на актосъставителя
и свидетелите съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически
положения. Показанията на свидетелите са подробни, задълбочени и вътрешно
балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви. Те намират
подкрепа еднопосочно и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства. В
тях последователно са отразени възприетите непосредствени впечатления по време
на извършената на място проверка. Свидетелите убедително разказват за обстоятелствата,
които лично са възприели, след като са посетили водоема. Категорични са в
спомените си за заварения нарушител в момент, в който е извършвал любителски
риболов и е бил уловил 4 броя бяла риба от вида „сулка“. Неподкрепено от доказателствата по делото и
поради това наивно се явява направеното възражение, че жалбоподателят е
извършвал риболов на риба от вида „щука“, който не попада под забраната за
процесния период. Евентуалното намерение за риболов на риба от вида щука не
може да се противопостави на установените към момента на проверката факти на
извършване на риболов на описаните в АУАН и в НП време и място и уловените и
задържани 4 броя бяла риба.
От събраните по делото доказателства безпротиворечиво се установява, че на
посочената в НП дата 24.05.2018 година, в 10:20 часа, С.И.И. е извършвал
любителски риболов по смисъла на легалното определение за тази дейност, дадено
в т. 26 на §1 от ДР на ЗРА, а именно „Риболов” е поставянето на разрешени уреди
и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на
улова от водата, неговото пренасяне и превозване”, и т. 27 на същия параграф -
"Риболов - любителски" е риболов по смисъла на т. 26 - дейност, при
която се извършва улов на риба и други водни организми, извършван от физически
лица за развлечение или със спортно-състезателен характер, организиран по
определени за това правила. При извършената проверка И. е извършвал любителски
риболов чрез използване на 5 (пет) броя риболовни уреди (въдици), монтирани на
пластмасова лодка „Varan“, въведени в действие и в
работно положение във водата по метода „тролинг“ (влачене) с монтирани на тях
„воблери“ и в момента на проверката жалбоподателят бил уловил и задържал 4
(четири) броя риба от вида бяла риба (сулка). Липсва
спор и относно мястото на извършване на риболова, а именно язовир „Горни
Дъбник“, намиращ се на надморска височина до 500 метра, срещу базата, до
басейн2 и малката дига. Видно от Заповед
№ РД – 48-36 от 11.05.2018г., т.1, тире 1-во Министърът на земеделието, храните
и горите, издадена на основание чл. 32, ал. 5 от Закона за рибарството и
аквакултурите, чл. 3, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 от Устройствения правилник на МЗХГ е
че риболовът на бяла риба през процесния период и на мястото на нарушението е
бил забранен. Видно е също така, че в
случаите на прилов по време на забраната по чл. 32, ал.1 уловенетите екземпляри
следва да бъдат връщани незабавно във водата независимо от тяхното състояние,
поради което не може да се презюмира, че след като рибата (5 броя бяла риба) е
била жива към момента на проверката, то жалбоподателят е имал намерение да я
освободи.
С обжалваното наказателно постановление е прието, че жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението по чл. 32, ал. 5 от ЗРА във вр. със Заповед №
РД 48-36/11.05.2018г., т.1 и тире 1 на МЗХГ. Съгласно разпоредбата на чл. 32,
ал. 5 от ЗРА: „Министърът на земеделието, храните и горите съгласувано с
министъра на околната среда и водите, по предложение на изпълнителния директор
на ИАРА, променя със заповед началната дата, крайната дата или увеличава
сроковете на забраната по ал. 1 - 3 за определени водни обекти съобразно с
надморската височина и климатичните особености на региона“, ал. 1 на същата
правна норма забранява във водните обекти по чл. 3, ал. 1,
т. 1 и 2 улова на риба и други водни организми през периода на
тяхното размножаване съгласно приложение №
1.
От анализа на събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява, че жалбоподателят е автор на нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност. Правилно жалбоподателят е
санкциониран на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА за извършеното нарушение. Наложеното
наказание съответства по вид с предвиденото в приложимата санкционна рзпоредба
и правилно е определено в минимален размер от 1500,00 лева с оглед
обстоятелството, че няма данни за други нарушения, извършени от жалбоподателя по ЗРА, с което съдът намира, че са съобразени
разпоредбите на чл. 27 и чл. 12 от ЗАНН.
Липсват основания да се приеме, че извършеното нарушение се отличава от
други подобни с по-ниска степен на обществена опасност, поради което настоящият
съдебен състав намира, че не са налице условията на чл. 28 от ЗАНН, което да обуслови
квалифицирането на случая като маловажен.
По гореизложените съображения, съдът счита, че наказателното постановление
е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено на
основание чл. 63, ал. І от ЗАНН.
По изложените съображения, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Наказателно
постановление № 15-022 от 04.06.2018г. на Началник
отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“ към ГД „РК“ при ИАРА със седалище
гр. Бургас на С. *** с ЕГН ********** на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА е
наложено административно наказание – глоба в размер на 1500,00 (хиляда и
петстотин) лева за извършено на 24.05.2018г. административно нарушение по чл.
32, ал. 5 от ЗРА и Заповед № РД 48-36/11.05.2018г., т.1 и тире 1 на МЗХГ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд –
Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: