№ 110
гр. Търговище, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря Ц.А С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Търговско дело №
20233500900067 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава тридесет и втора от ГПК. Иск с правно
основание в разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от А. Н. Н. в
качеството й на синдик на „П. транспорт” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК
*********, Търговище ул. „Г.Б.“ № 1, вх. А, оф. 5 против 1. „ЕНТЕР ГРУП”
ООД, ЕИК ***********, О., ул. „М.“ № 24, представлявано от С.О.С.; 2. О.
Т. П. с ЕГН **********, О., ул. „М.“ № 24 и 3. Т. Х. П., с ЕГН **********, О.
ул. „М.“ № 24 с посочено правно основание чл. 658 т. 8 ТЗ и 135 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че „П. транспорт” ЕООД/ в несъстоятелност/ е
дружество регистрирано в ТР на 21.07.2017 г. с адрес на управление: гр.О.
ул.М. № 24. Собственик на капитала е физическото лице О. Т. П.. С Решение
№ 75 от 10.12.2022 г. по т.д. 48/2022 г. дружеството е обявено в
несъстоятелност, прекратена е дейността му и е започнало осребряването на
имуществото. При извършена проверка в Търговски регистър се установява,
че управителят О. Т. П. е бил съдружник в „Ентер груп” ООД до 13.04.2022 г.
С договор с нотариална заверка на подписите №1854 и на съдържанието
№1855 том 1 на нотариус С.Й. с район на действие PC О. и вписано по
партидата на дружеството в ТР под № 20220421152542 О. Т. П. е продал
1
дяловете си в дружеството в размер на 50 дяла по 10 лв. на Т. Х. П.. Твърди
се, че Т. Х. П. е баща на О. Т. П.. Към момента на извършване на
прехвърлянето дружеството на ищеца „П. транспорт” ЕООД вече е било
неплатежоспособно. Началната дата на неплатежоспособност е опредЕ. от
съда на 01.01.2022 г. Общият размер на задълженията по списък на приети
вземания е 182 555,01 лв. От заключението на вещото лице по делото за
несъстоятелност № 48/22 г. и от извлечението от счетоводните книги на „П.
транспрот” ЕООД се виждало, че НАП при извършена проверка са
констатирали наличности на каса в размер на 470 000 лв. за 2019 и 2020 г.
Такава сума липсва в касата на фирмата и поради това е прието от НАП, че
става въпрос за усвоени суми от управителя и е начислен данък дивидент.
Решение за разпределение на дивидент обаче няма. Няма и счетоводен
резултат за такава печалба, за да бъде разпределен дивидент. С оглед на това
следва да се приеме, че има неправомерно присвояване на сумата от 470 000
лв. от управителя. При преглед на левовата сметка в „Банка ДСК” АД се
установило, че освен констатираните от НАП суми, управителят е изтеглил
без основание и прехвърлил по свои сметки за периода 2021 и 2022 г., още
453 835 лв. - чрез АТМ , чрез превод по собствена сметка и теглени на каса.
За тези суми също следва да бъде ангажирана отговорността на управителя и
търсена сумата. Тегленето на обща сума от 923 835 лв.от фирмата и
използването им за други цели е довело до фалита на дружеството и следва да
бъде ангажирана отговорността на управителя за това.
Синдикът твърди, че към датата на продажба на дяловете 13.04.2022 г.
задължението на О. Т. П. към „П. транспорт” ЕООД е било в размер на 923
835лв. Ответникът О. П. е бил наясно със задължението си към дружеството и
съзнателно е извършил прехвърляне на дяловете си в „Ентер Груп”ООД с цел
затрудняване на кредиторите на „П. транспорт” ЕООД да съберат вземанията
си. Сделката е извършена със свързано лице - бащата на О. П. - Т. П.. Поради
това по отношение на него е налице презумпцията на 135 ал. 2 ЗЗД.
С оглед на това и с цел събиране на вземанията, които има „ П. транспорт”
ЕООД към управителя си О. Т. П., синдикът завежда настоящия иск като
моли съдът да признае за недействителен договора за прехвърляне на
дружествени дялове от 13.04.2022 година, по силата на който съдружникът О.
Т. П. е прехвърлил притежаваните от него дружествени дялове в „ЕНТЕР
ГРУП” ООД, ЕИК ***********, О., ул. „М.“ № 24, представлявано от С.О.С.
2
и Т. Х. П., на Т. Х. П. срещу сумата от 500 лева, на основание чл. 135 от ЗЗД.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания. В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника О. Т. П. чрез адвокат И., който оспорва изцяло иска. В
срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Т. Х.
П., в който същият признава, че е баща на О. Т. П., но оспорва исковата
претенция по същество. Писмен отговор на исковата молба не е депозирал
ответника „ЕНТЕР ГРУП” ООД, ЕИК ***********, О., ул. „М.“ № 24,
представлявано от С.О.С.. В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът не е
депозирал допълнителна искова молба.
Със свое определение по насрочване на делото съдът е прекратил
производството по отношение на предявения от А. Н. Н. в качеството й на
синдик на „П. транспорт” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********,
Търговище ул. „Г.Б.“ № 1, вх. А, оф. 5 против „ЕНТЕР ГРУП” ООД, ЕИК
***********, О., ул. „М.“ № 24, представлявано от С.О.С., иск за признаване
за недействителен договора за прехвърляне на дружествени дялове от
13.04.2022 година, по силата на който съдружникът О. Т. П. е прехвърлил
притежаваните от него дружествени дялове в „ЕНТЕР ГРУП” ООД, ЕИК
***********, О., ул. „М.“ № 24, представлявано от С.О.С. и Т. Х. П., на Т. Х.
П. срещу сумата от 500 лева с правно основание по чл. 135 от ЗЗД, като
недопустимо поради липса на пасивна процесуална легитимация.
В съдебно заседание синдикът поддържа предявения иск и моли съда да го
уважи. Счита, че в хода на производството е доказано, че управителят на
дружеството е негов длъжник, тъй като е получил парични средства от
сметката на дружеството, които не е отчел. Извършил е разпореждане със
свои дялове в полза на баща си, което следва да бъде обявено за относително
недействително.
В съдебно заседание ответниците оспорват иска и молят съда да го
отхвърли. Твърдят, че искът е преждевременно предявен, тъй като не е
налице влязло в сила решение, по силата на което е прието, че управителят на
дружеството дължи на същото определени суми и се явява негов длъжник.
По така направеното основно възражение на ответниците в процеса
синдикът заявява, че именно в хода на настоящото производство е
установено, че дружеството е кредитор спрямо неговия управител, тъй като
3
последният се е разпоредил с парични средства на дружеството без наличие
на разходно-оправдателни документи.
По допустимостта на предявения иск съдът съобрази следното: За
допустимостта на иска се изхожда от твърденията, съдържащи се в исковата
молба. В случая синдикът твърди, че О. Т. П. се явява длъжник на „П.
транспорт” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, като чрез
прехвърлителната сделка, която се атакува, този длъжник е намалил
имущественото си състояние и възможността то да се ползва за
удовлетворяването на „П. транспорт” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК
*********, в качеството му на кредитор.
Правната квалификация на претендираните от ищеца права – чл. 135 от
ЗЗД, а именно: иск за признаване за недействителен договора за прехвърляне
на дружествени дялове от 13.04.2022 година, по силата на който съдружникът
О. Т. П. е прехвърлил притежаваните от него дружествени дялове в „ЕНТЕР
ГРУП” ООД, ЕИК ***********, О., ул. „М.“ № 24, представлявано от С.О.С.
и Т. Х. П., на Т. Х. П. срещу сумата от 500 лева, на основание чл. 135 от ЗЗД
във вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ.
Настоящият съдебен състав, на базата на събраните и обсъдени от него
доказателства и изхождайки от същността на предявените искови претенции,
приема следното от фактическа страна:
Не е спорно, видно от приложеното удостоверение за актуално състояние,
както и извършената служебна справка по партидата на дружеството в
търговския регистър, че със съдебно решение № 75 от 10.12.2022 г.,
постановено по т. дело № 48/2022 година по описа на Окръжен съд –
Търговище, е обявена неплатежоспособността на „П. ТРАНСПОРТ“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. О. 7900, обл.
Търговище, ул. „М.“ № 24, представлявано от управителя и едноличен
собственик О. Т. П., с начална дата - 01.01.2022 година; открито е
производство по несъстоятелност на длъжника, като едновременно с това е
обявено в несъстоятелност дружеството на осн. чл. 630, ал. 2 от ТЗ;
прекратена е дейността му на осн. чл. 630, ал. 2 във вр. с чл. 711, ал. 1 , т. 1 от
ТЗ; постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника на
осн. чл. 711, ал. 1, т. 2 от ТЗ; прекратени са правомощията на органите на
длъжника на осн. чл. 711, ал. 1 т. 3 от ТЗ; длъжникът е лишен от правото да
4
управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на
несъстоятелността на осн. чл. 711, ал. 1, 4 от ТЗ. Синдик на дружеството е А.
Н. Н., която в това си качество предявява настоящия иск.
Основният въпрос по настоящия спор е дали дружеството се явява
кредитор на неговия управител О. Т. П. с оглед изложените в исковата молба
твърдения. В тази връзка съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, която
установява следното:
При проверка в счетоводството на „П. транспорт“ ЕООД, въз основа на
оборотни ведомости за 2020 г., 2021 г. и 2022 г., както и подробна счетоводна
справка на сметка 501-каса за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., се
установява, че за 2020 г. началното салдо в касата е било 634.07 лв., а
крайното салдо - 493.14 лв.; за 2021 г. началното салдо в касата е била 493.14
лв., а крайното салдо - 988.15 лв.; за 2022 г. началното салдо в касата е било
988.15 лв., а крайното салдо - 75.12 лв. На 31.07.2022 г. счетоводно са
отразени, че в касата на дружеството са постъпили от сметка на собственика
493/1 суми в общ размер на 476 621.52 лв, представляващи скрито разпредЕ.
печалба, и отново на 31.07.2022 г. от сметка на касата 501 е счетоводно
отразено, че тази сума от 476 621.52 лв. е прехвърлена по сметка 609 - други
разходи.
Представените писмени доказателства относно произхода и движението на
сумата 476 621.52 лв., счетоводно отразени през месец юли 2022 г.в сметка
501-каса в левове, ССЕ установява за всяка отделна година какви суми са
били теглени/прехвърляни от дружеството по счетоводна сметка на
собственика 493 през каса и банка, счетоводни операции дебит сметка 493 на
кредит сметка 503/501, а именно: За 2018 г. по каса 30 000 лв.и по банка 620
лв.или общо за 2018 г.- 30 620 лв.; за 2019 г. по каса 85 000 лв., по банка 0.00
лв. или общо за 2019 г.- 85 000 лв.; за 2020 г. по каса 52 500лв. и по банка 59
538.59 лв.или общо за 2020 г.- 112 038.59 лв.; за 2021 г. по каса 0.00лв. и по
банка 176 523.04 лв.или общо за 2021 г.- 176 523.04 лв.; от 01.01.2022 г.до
31.07.2022 г.по каса 49 700 лв.и по банка 106 349.82 лв.или общо до
31.07.2022 г.- 156 049.82 лв.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че за въпросната сума от 476
621.52 лв. няма разходо-оправдателни документи.
Не е спорно, че синдикът все още не е предявил иск срещу управителя на
5
дружество по чл. 145 от ТЗ за претендиране на посочените по-горе суми като
вреди, нанесени на дружеството. Не е спорно още, че О. Т. П. с ЕГН
**********, О., ул. „М.“ № 24 е син на Т. Х. П., с ЕГН **********, О. ул.
„М.“ № 24 и че на 13.04.2022 година с договор с нотариална заверка на
подписите №1854 и на съдържанието №1855 том 1 на нотариус С.Й. с район
на действие PC О. и вписано по партидата на дружеството в ТР под №
20220421152542 О. Т. П. е продал дяловете си в „ЕНТЕР ГРУП” ООД, ЕИК
***********, О., ул. „М.“ № 24, представлявано от С.О.С., в размер на 50
дяла по 10 лв. на Т. Х. П..
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Искът по чл. 135 ЗЗД представлява предоставено от закона потестативно
право в полза на кредитора да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. Основателността на
конститутивния отменителен иск е в зависимост от наличието на елементите
на фактическия състав, предвидени в разпоредбата на чл. 135 ЗЗД: ищецът да
е кредитор на длъжника; длъжникът да е извършил конкретно действие, което
уврежда кредитора; да е налице знание на длъжника за увреждането на
кредитора; да е налице знание на третото лице, с което длъжникът е
договарял, за увреждането на кредитора, когато действието е въззмездно.
Кредиторът трябва да разполага с действително парично или непарично
вземане срещу длъжника, което не е удовлетворено и е възможно все още да
не е изискуемо. Вземането може да е възникнало преди извършване на
увреждащото действие и в този случай правото на кредитора се упражнява
съгласно чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Ако вземането на кредитора е възникнало след
извършване на увреждащото действие, правото на кредитора се упражнява
съгласно чл. 135, ал. 3 ЗЗД. Втората предпоставка изисква длъжникът да е
извършил конкретно действие, което уврежда кредитора. Действията, които
могат да бъдат предмет на иска по чл. 135 ЗЗД са разнообразни – договори,
сключени между длъжника и трето лице /възмездни и безвъзмездни/,
едностранни правни сделки, други правни действия, например плащане.
Упражняването на правото по чл.135 ЗЗД е вид обезпечение за кредитора,
което той може да получи, както и след като разполага с изпълнителен титул,
така и преди да се е снабдил с него. Възражението, че длъжникът разполага и
с друго имущество, извън разпореденото, или че получената насрещна
6
престация е равностойна на цената на недвижимия имот не е основание да се
приеме, че не е налице увреждане. Обявената относителна недействителност
възстановява в отношенията между кредитора и длъжника имущественото
състояние на длъжника по времето на възникване на задължението, когато
имуществото, предмет на разпореждането, е притежавано от длъжника и по
правилото на чл.133 ЗЗД е служело за общо удовлетворение на кредитора.
Третата предпоставка за възникване на правото да се иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо кредитора - ищец действията, с които длъжникът го
уврежда, се отнася до наличието на субективно условие и се различава в
зависимост от това дали действието е възмездно или безвъзмездно, но само по
отношение на знанието на третото лице. Относно знанието на длъжника по
смисъла на чл. 135, ал. 1 ГПК е без значение дали увреждащото действие е
възмездно или безвъзмездно – когато длъжникът знае че има кредитор, но
въпреки това извършва разпоредителна сделка, длъжникът винаги съзнава, че
го уврежда. Наличие на знание на третото лице - съдоговорител за
увреждането на кредитора е необходимо само когато увреждащото действие е
възмездно.
В конкретния случай предпоставките за уважаване на иска са налице. В
настоящото производство се установява, че О. Т. П. е едноличен собственик и
управител на обявеното в несъстоятелност дружество „П. транспорт” ЕООД
/в несъстоятелност/, ЕИК *********. Следва да се приеме, че дружеството се
явява кредитор спрямо управителя О. Т. П., тъй като след като то вече е било
неплатежоспособно към 01.01.2022 година, управителят е изтеглил по банков
път и получил чрез каса парични средства в общ размер на 156 049.82 лв.
След обсъждане на заключението на ССЕ и писмените доказателства съдът
приема за доказана тезата на ищеца за извършени от ответника О. Т. П.
действия по теглене на парични средства от сметка на дружеството, за които
не са били представени разходно-оправдателни документи. На следващо
място, сделката, която се атакува, е сключена на 13.04.2022 година – т.е.
отново след като дружеството вече е било обявено за неплатежоспособно
като неговият едноличен собственик и управител е намалил имущественото
си състояние като е продал срещу 500 лева дяловете си в „ЕНТЕР ГРУП”
ООД, ЕИК ***********, на баща си – Т. Х. П.. Налице е действие, което
уврежда кредитора, представляващо продажба на дялове на свързано с
прехвърлителя лице- неговият баща. Управителят е съзнавал, че се явява
7
кредитор на дружеството, теглейки суми от Б.та сметка на дружеството,
които не отчита като разходвани в полза на дружеството или по друг начин.
Прехвърлил е на баща си притежаваните от него дялове в друго търговско
дружество като знанието на втория ответник за увреждането се предполага и
презумпцията за това не е оборена в настоящото производство.
Предявеният иск е основателен и следва да се уважи. Следва да се присъдят
разноски в полза на бюджета на съдебната власт за дължимата по делото
държавна такса. Съгласно чл. 68 ГПК, цената на иска е паричната оценка на
предмета на делото. Съгласно чл. 69, ал. 1, т.4 ГПК, размерът на цената на
иска за съществуването, за прогласяване на недействителност, както и за
прекратяването на договор е стойността на договора, т.е. паричната оценка на
насрещните престации. Същата се определя като 4% от 500 лева и възлиза на
50 лева - минималната държавна такса съгласно ГПК. Ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер
на 350 лева за експертиза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на „П.
транспорт” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, действащо чрез А. Н.
Н. в качеството й на синдик на „П. транспорт” ЕООД /в несъстоятелност/,
ЕИК *********, гр. Търговище ул. „Г.Б.“ № 1, вх. А, оф. 5, договор за
прехвърляне на дружествени дялове от 13.04.2022 година с нотариална
заверка на подписите №1854 и на съдържанието №1855 том 1 на нотариус
С.Й. с район на действие PC - О., по силата на който О. Т. П. е продал
дяловете си в „ЕНТЕР ГРУП” ООД, ЕИК ***********, гр. О., ул. „М.“ № 24,
представлявано от С.О.С., на Т. Х. П. за сумата от 500 лева, вписан по
партидата на дружеството в ТР под № 20220421152542, на основание чл. 135,
ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА О. Т. П. с ЕГН **********, гр. О., ул. „М.“ № 24 и Т. Х. П., с
ЕГН **********, гр. О. ул. „М.“ № 24, да заплатят на „П. транспорт” ЕООД
/в несъстоятелност/, ЕИК *********, действащо чрез А. Н. Н. в качеството й
на синдик на „П. транспорт” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, гр.
Търговище ул. „Г.Б.“ № 1, вх. А, оф. 5, направените по делото разноски в
8
размер на 350 лева.
ОСЪЖДА О. Т. П. с ЕГН **********, гр. О., ул. „М.“ № 24 и Т. Х. П., с
ЕГН **********, гр. О. ул. „М.“ № 24, да заплатят в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Търговище държавна такса в
размер на 50 /петдесет/ лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд-Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
9