№ 80
гр. Радомир, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20231730100068 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с § 62, ал. 3 от ПЗР към
ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на Е. Т. С., с която моли съда да постанови решение, с което
да прогласи нищожността на решение от . г. на кмета на община Р., с което на Ц. Г. Т. е
признато правото да закупи недвижим имот, с площ от 550 кв. м, находящ се в гр. Р.,
местността „Г.А.“, при граници: Й.Е.Г., път и от южната страна - орница, пасбище,
застроено със сезонна сграда от 29 кв. м.
В жалбата се излагат твърдения, че решението е нищожно, тъй като не е подписано
от лицето, посочено като издател и невръчването му на заинтересованите страни.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощен процесуален представител
поддържа жалбата. Пледира същата да се уважи и да се прогласи атакуваното решение за
нищожно. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата - кметът на община Р., чрез упълномощен процесуален
представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна Ц. Т., редовно призована, в съдебно заседание чрез адв. К. Б.
от АК - Перник моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Районният съд, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на
оспорвания административен акт, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложените писмени доказателства по делото е видно, че заинтересованата
страна Ц. Т. е подала молба с вх. № . от 02.06.1992 г. по реда на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в
редакцията му обн., ДВ, бр. 34/1992 г., до кмета на община Р. за закупуване на предоставен
1
ú за ползване при условията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ недвижим имот. Приложени са
изискуемите се документи, в това число и удостоверение № 1313 от 18.04.1990 г. на
председателя на ИК на ОбНС, гр. Р.. Въз основа на молбата и на основание § 5, ал. 3 е
определена оценка в размер на 8250,00 лева. Представени са документи за заплащане. С
решение от . г. на кмета на община Р. на Ц. Г. Т. е признато правото да закупи недвижим
имот, с площ от 550 кв. м, находящ се в гр. Р., местността „Г.А.“, при граници: Й.Е.Г., път и
от южната страна - орница, пасбище, застроено със сезонна сграда от 29 кв. м. За
придобитото право на собственост е съставен нотариален акт № ., том V, дело № . г. на
Радомирски районен съдия. Тъй като към момента на издаването му земеделската земя не е
била върната на нейни бивши собственици - видно от решение № . г. на ПК – Р.,
изкупуването е извършено по реда на § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ с имот, който е общинска
собственост.
По делото е представено и решение № . г. на ПК – Р., по силата на което е
възстановено правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари
реални граници в землището на гр. Р.. От приложената по делото комбинирана скица е
видно, че имотът на заинтересованата страна Ц. Г. Т., описан в посочения нотариален акт,
попада в границите на имота, посочен в решението на поземлената комисия.
От заключението по изслушаната по делото съдебно – почеркова експертиза се
установява, че подписът в процесното решение от . г., с което се предоставя на Ц. Г. Т.
правото да закупи недвижим имот, с площ от 550 кв. м, находящ се в гр. Р., местността
„Г.А.“, не е изпълнен от кмета Г.Д.Д..
Съдът кредитира заключението по приетата съдебно - почеркова експертиза, като
компетентно изготвено от вещо лице, в чиято безпристрастност няма основания да се
съмнява.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 149, ал. 5 АПК оспорването на административни актове с искане за
обявяване на нищожност не е ограничено във времето, поради което съдът приема, че
жалбоподателят не е обвързани със срок и има право да иска прогласяването на
нищожността на оспорения акт към датата на подаване на жалбата. Жалбата е подадена
срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от лице с надлежна процесуална
легитимация, чийто интереси са засегнати от оспорения акт, поради което следва да се
приеме, че е процесуално допустима.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е нищожна поради противоречие с
процесуалноправните норми - липса на подпис от страна на лицето, от името на което актът
изхожда.
От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че
административното производство е започнало по молба с вх. № . от 02.06.1992 г. на Ц. Г. Т.
по реда на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в редакцията му обн., ДВ, бр. 34/1992 г., до кмета на
община Р. за закупуване на предоставен ú за ползване при условията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на
2
ЗСПЗЗ недвижим имот, както и че с решение от . г. на кмета на община Р. на Ц. Г. Т. е
признато правото да закупи недвижим имот, с площ от 550 кв. м, находящ се в гр. Р.,
местността „Г.А.“, при граници: Й.Е.Г., път и от южната страна - орница, пасбище,
застроено със сезонна сграда от 29 кв. м. Наред с това, въз основа на решение № . г. на ПК –
Р. жалбоподателят Е. Т. С. се легитимира като възстановен собственик на ливада, с площ от
2429 кв. м, находяща се в землището на гр. Р., местност „Л.“, имот № . по картата на
землището, при съседи: имот № . – ливада на наследниците на Н.И.Б., имот № . – ливада на
наследниците на Т.С.Д., имот № . – пасище с храсти на неидентифициран собственик и имот
№ . – полски път на общинска собственост.
Съгласно § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ заповедта на кмета, с която се отказва или
се признава правото да се придобие собственост от ползвателите, се съобщава по реда на
ГПК на собствениците на земите и на ползвателите, които са легитимирани да я обжалват. В
случая Е. Т. С. притежава качеството на наследник на бившия собственик С.Й.Д., поради
което има правен интерес от оспорване на заповед от . г. на кмета на община Р..
На следващо място, по силата на § 62, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗ комисия,
назначена от кмета на общината, дава становище относно спазването на изискванията на
актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и дали са налице
другите условия съгласно § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които дават основание на
ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи.
В случая това законово изискване е спазено, доколкото в преписката е наличен протокол от .
г. на комисия при Община Р.. Становището на комисията е, че Ц. Т. притежава документ за
право на ползване, който отговаря на изискванията по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Въз основа
на молбата и на основание § 5, ал. 3 е определена оценка в размер на 8250,00 лева.
Представени са документи за заплащане.
При тези данни от писмените доказателства административният орган
законосъобразно е приел в оспорения индивидуален административен акт, издаден въз
основа на становище на помощната комисия по § 62, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ по
протокол от . г., че са изпълнени изискванията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ –
ползвателката Ц. Т. притежава документ за право на ползване – удостоверение № . г. и в
имота има построена сграда от преди 01.03.1991 г.
Настоящият състав приема, че обжалваното решение представлява действителен
административен акт, a възраженията за нищожността му са неоснователни. Издадено е от
компетентен орган – зам. – кмета И.Ф., предвид представената заповед № . г. на кмета на
община Р., Неоснователно е възражението на оспорващия за липса на компетентност на
издателя на акта. От представените по делото доказателства става ясна, че същият е издаден
от зам. - кмета на община Р. при условията на заместване, поради отсъствието на титуляра
на длъжността във връзка с ползване на годишен отпуск. Съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА
кметът на общината определя със заповед заместник-кмет, който го замества при
отсъствието му от общината. В случая това е сторено със заповед № . г. на кмета на община
Р., с която издателят на процесното решение е определен за заместник. В този смисъл
3
искането за прогласяване нищожност на решението поради липса на компетентност на
издателя е неоснователно. В случая заповедта е за заместване на титуляра поради негово
отсъствие, в която хипотеза заместващият титуляра упражнява правомощията на
замествания в пълен обем, т. е. изпълнява функциите на кмет за периода на заместването,
докато при делегиране на функции, за каквото в случая не се касае, правата се упражняват
без разлика от наличието или отсъствието на титуляра. При делегиране на права винаги
следва да е налице нормативно определена възможност за прехвърляне на определени, не в
пълен обем правомощия. Делегирането е възможно при изричен текст на закон, който да
допуска същото. В хипотезата на заместване, напротив, не е необходим изричен текст,
допускащ заместването, но в случая е налице и такъв - посочената разпоредба на чл. 39, ал.
2 ЗМСМА. За да е недопустимо заместването, следва да е налице изричен текст, който да го
забранява. При делегиране на права се касае за прехвърляне на част от правомощията,
принадлежащи на титуляра, а в случая се касае за прехвърляне на компетентност чрез
института на заместване.
В обобщение на горното при служебната проверка по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
съдът констатира, че оспореното решение е издадено от компетентен административен
орган в кръга на предоставените му по закон правомощия и в предвидената форма, съдържа
всички минимално изискуеми за редовността му от формална страна реквизити по смисъла
на чл. 59 АПК, в производството по издаването му не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, нито неправилно приложение на
материалния закон, а обстоятелството, че е издадено в условията на обвързана
компетентност изключва и противоречие с целта на закона. Поради това съдът намира, че не
са налице основанията по чл. 146 АПК за ревизия на оспорения акт, поради което жалбата
против него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
основание чл. 143, ал. 3 АПК на Община Р. направените по делото разноски в размер на
100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 143, ал. 4 АПК заинтересованата страна Ц. Т. също има право на
разноски. От страна на последната се претендира възнаграждение за адвокат, поискано по
реда на чл. 38, ал. 2, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. От
представения договор за правна защита и съдействие е видно, че в него е уговорено
предоставянето на безплатна помощ в условията на чл. 38 от ЗА. Удостоверените в него
изявления за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38 ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Поискано е възнаграждение в минимален размер, съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА.
При този изход на делото налице е положителната предпоставка по чл. 38, ал. 2 от
ЗА за осъждане на жалбоподателя по делото да заплати на адв. К. Б. от АК - Перник
4
адвокатско възнаграждение, определено на основание с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията,
действала към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие), във връзка с
чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, в размер на 500,00 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Т. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „Г.” № . за
прогласяване нищожността на решение от . г. на кмета на община Р., с което на Ц. Г. Т., с
ЕГН: **********, е признато правото да закупи недвижим имот, с площ от 550 кв. м,
находящ се в гр. Р., местността „Г.А.“, при граници: Й.Е.Г., път и от южната страна -
орница, пасбище, застроено със сезонна сграда от 29 кв. м.
ОСЪЖДА Е. Т. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „Г.” № . да заплати на
Община Р., с адрес: гр. Р., пл. „С.“ № ., представлявана от кмета П.С.А., сумата в размер на
100,00 лева (сто лева), представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Е. Т. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „Г.” № . да заплати на адв.
К. Б. от АК – Перник на основание чл. 38, ал. 2 ЗА разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500,00 лева (петстотин лева).
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните
пред Административен съд - Перник.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5