ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1264
гр. София, 10.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110114129 по описа за 2024 година
съобрази следното:
Делото е образувано по искова молба на Й. Г. С. с ЕГН ********** срещу „***“ АД с
ЕИК ***.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като
съобрази направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК във вр. с
чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от „****“ АД срещу Й. Г. С. насрещен
иск.
УКАЗВА на насрещния ищец в едноседмичен срок да уточни твърденията си, като
съобрази възраженията и твърденията в отговора на насрещната искова молба, и да посочи
изрично какви суми и кога твърди, че е предоставил на ищеца по договора и анексите, респ.
признава ли да е получавал плащания от ищеца, в какви размери и по кои правоотношения.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника по насрещния иск за допускане на
ССчЕ след постъпване становището на насрещния ищец.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.03.2025 г. от
10,00 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба, отговора на исковата молба и насрещната
искова молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок да внесе сумата от 5,21 лв. – такса за преписи
на осн. чл. 102 з ГПК.
СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Делото е образувано по искова молба на Й. Г. С. с ЕГН ********** срещу „****“ АД с
ЕИК ****, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на сключения между страните договор за
потребителски кредит № 281599 от 23.05.2019 г., ведно с Анекс №**** г. и Анекс №*** г.,
поради противоречието му със закона, обективно кумулативно съединен с осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
1
сумата в общ размер от 471 лв., ведно със законната лихва от 12.03.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението, подлежаща на връщане от ответника като получена без
основание сума.
Ищецът твърди, че на 23.05.2019 г. сключил с ответното дружество „****“ АД договор
за потребителски кредит № 281599, по силата на който ответникът като кредитодател е
предоставил на ищеца като кредитополучател сумата от 1200 лв., която последният се
задължил да върне заедно с годишна фиксирана лихва в размер на 41,00 %, съответно сумата
от 282,84 лв. Съгласно чл. 1.7 от договора между страните било уговорено, че
кредитополучателят ще предостави обезпечение за кредита, като съгласно чл. 3.2 от същия
за неизпълнението на това задължение било уговорено заплащането на неустойка в размер
на 1193,16 лева. Твърди, че на 20.09.2022 г. между страните е сключен Анекс № 503834 към
договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към същите, съгласно който страните
уговорили, че сумата на предоставения кредит е в размер на 4000 лв., а срокът за погасяване
на същия е 20.09.2024 г., като в чл. 12 в анекса било посочено, че общият размер на всички
суми, дължими от кредитополучателя при неизпълнение е в размер на 12336 лв. Посочва, че
на 25.09.2023 г. между страните бил сключен Анекс № 598822 към процесния договор за
кредит, ведно с погасителен план към същия, по силата на който страните уговорили
допълнителен срок за погасяване на задълженията по кредита, който срок започнал да тече
от датата на подписване на анекса и бил до 20.09.2024 г. Сочи, че съгласно погасителен план
към процесния договор за кредит страните уговорили, че при липса на обезпечение общият
размер на погасителната вноска по кредита е в общ размер от 12 336 лв. Посочва, че съгласно чл.
4 от Приложение № 5 към процесния договор за кредит размерът на дължимата неустойка,
при непредоставяне на обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде
прекратено, е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е в размер на 8.80 лв.
средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1% от главницата по
кредита. Извежда извод, че при договорените параметри по договора и анексите към него, в
срок до 25.09.2025 г. ищецът следвало да върне на ответника сума по кредита в общ размер
от 12336,03 лв., от която 4000 лв. за главница, 1802,75 лв. за лихва, 6433,44 лв. за неустойка
в случай на непредоставяне на обезпечение. Твърди, че е погасил задължения по процесния
договор за кредит в общ размер от 4471 лв. Счита, че договорът за кредит е недействителен
на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК поради противоречието му със закона,
тъй като в нито един от посочените документи не е изяснено какво точно се включва в ГПР,
като наред с това в същия не била включена и посочената неустойка за непредоставяне на
обезпечение в посочения срок, вид и размер от кредитодателя, както и начислената съгласно
чл. 2 от Приложение № 4 към договора допълнителна такса в размер на 99,84 лв. Счита, че
клаузата за неустойка в действителност представлява скрито възнаграждение за
кредитодателя, като същата възлиза на 160,84 % от главницата по кредита, т. е. в значително
по-голям размер от същата. Счита, че като не са включени всички компоненти в дължимия
ГПР, се стига до заобикаляне на закона и на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща
максималния размер на ГПР. Ето защо, последният бил неправилно изчислен и в заблуда на
потребителя по смисъла на 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Излага подробни съображения
относно начина на формиране на ГПР и липсата на ясното му посочване в договора.
Навежда твърдения и за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради
противоречието й с добрите нрави, тъй като уговорения между страните годишен размер от
41,00 % на същата трикратно надвишавал законоустановения такъв. Поради изложеното и на
основание чл. 23 ЗПК счита, че дължи връщане единствено на чистата получена сума по
кредита, съответно не дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид, че вече е платил
по-голяма сума от получената поддържа, че горницата в размер на 471 лева подлежи на
връщане. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че договорът за потребителски
2
кредит отговаря на изискванията на ЗПК, като не са налице сочените от ищеца пороци.
Оспорва да е налице заобикаляне на закона или да е прилагана заблуждаваща търговска
практика, както и твърдението на ищеца за нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че не е
налице законова разпоредба, която да определя, че възнаградителната лихва не трябва да
надхвърля трикратния размер на законната лихва. В тази връзка и поради други подробно
изложени аргументи оспорва клаузата, уреждаща възнаградителната лихва да противоречи
на закона или на добрите нрави. Сочи, че уговорената неустойка отговаря на присъщите й
функции и не излиза от техните предели, поради което не накърнявала добрите нрави. Сочи,
че начислената неустойка представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя. Сочи, че клаузата за неустойка е ясно и точно
формирана, както и че е индивидуално уговорена между страните. Поради тези и останалите
подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещен осъдителен иск
с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за осъждане на
ищеца по първоначалния иск да му заплати сумата от 4000 лв., представляваща падежирала
и непогасена главница по сключения между страните Анекс № 598822 към Договор за
потребителски кредит № 281599 и приложените към същия Погасителен план, Приложение
и Общи условия, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
насрещната искова молба – 05.08.2024 г., до окончателното плащане.
В насрещната искова молба се поддържа, че на 23.05.2019 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“
АД и Й. Г. С. бил сключен договор за потребителски кредит № 281599, в резултат на който
по банкова сметка на ответника била преведена сумата по кредита. Страните сключили
Анекс № 503834 от 20.09.2022 г. и Анекс № 598822 от 25.09.2023 г., с които предоговорили
отношенията си по отношение на частично рефинансиране на задълженията по процесния
договор. Твърди, че кредитополучателят се съгласил да погаси кредита си на двадесет и
четири 30-дневни вноски, като общият срок за погасяване на същия бил от 26.09.2023 г. до
25.09.2025 г., и при условията договорени между страните, като падежът на всяка вноска бил
посочен в погасителния план към договора. Излага твърдения, че към настоящия момент
ответникът не е извършил никакви плащания по процесния договор за кредит и е в
неизпълнение на задълженията си по същия за вноски от 1-ва до 10-та вкл. С оглед
предходното и на основание чл. 12, б. „а“ от Общите условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД
прави изявление, с което обявява договора за предсрочно изискуем. Моли за уважаване на
иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по насрещния иск е подал отговор на същия,
с който оспорва насрещната претенция като неоснователна. Твърди, че вземаното на
кредитодателя по процесния кредит и анексите към него е в общ размер на 4000 лв. –
главница. В тази връзка оспорва ищецът по насрещния иск да му е предоставил
допълнителна сума в размер на 4000 лв., съгласно Анекс № 598822. В останалата част от
отговора поддържа направените в исковата молба доводи и аргументи за недействителност
на процесния договор за кредит и анекси към същия.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между
него и ответника е възникнало облигационно отношение по Договор за потребителски
кредит № 281599 от 23.05.2019 г., ведно с Анекс № 503834 от 20.09.2022 г. и Анекс №
598822 от 25.09.2023 г., който противоречи на императивни законови разпоредби.
В тежест на ответника е да докаже, че договорът за кредит, вкл. оспорените клаузи са
действителни, включително са договорени индивидуално, както и че договорът съдържа
всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните
правни норми.
3
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД е да докаже, че е заплатил на ответника посочената в исковата молба сума, с която са
изплатени задълженията в полза на ответника по Договор за потребителски кредит №*** г.,
Анекс № *** от 20.09.2022 г. и Анекс № **** г. към него, с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил.
В тежест на ответника е да докаже наличие на валидно основание за получаване на
сочената парична сума.
В тежест на ищеца по насрещния иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между
него и ответника по насрещния иск е възникнало облигационно отношение по договор за
кредит, по силата на който е предоставил в заем претендираната сума, която
кредитополучателя се е задължил да върне, както и че са налице условията за настъпване и
обявяването на предсрочната изискуемост на договора на длъжника.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, както
и възраженията си.
Съдът ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е сключил с
ответника Договор за потребителски кредит № *** г., Анекс № *** г. и Анекс №****г. към
него, съгласно които му е била предоставена сума в общ размер на 4000 лв.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за насроченото съдебно заседание като им се връчи и
препис на настоящото определение, а на ищеца по насрещния иск и препис от отговора на
насрещната искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4