Р Е Ш Е Н И Е
№…………/12.05.2021 г.
гр.
София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10
състав, на двадесети април две хиляди двадесета и първа година, в публичното
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
секретар
Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Желязкова т. д. 1649 по описа за
2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по положителен
установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ от Държавата, чрез НАП за
установяване, че вземането на Държавата, чрез НАП е обезпечено със запори,
наложени по реда на ДОПК и чрез вписване в ЦРОЗ, поради което се ползва с право
на предпочтително удовлетворяване по реда на чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ.
В исковата молба ищецът Държавата, чрез НАП излага, че с
решение от 04.01.2019г. на СГС, VI ТО, 19 състав по т. дело №858/2018г., е
обявена неплатежоспособността на „Д.Е.Е.С.” ООД, определена е началната й дата
- 31.12.2016г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството,
длъжникът е обявен в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието
на „Д.Е.Е.С.” ООД, а производството по делото е спряно. С решение от
17.01.2020г. на Софийски градски съд, VI Търговско отделение, 19 състав, постановено
по т. дело №858/2018 г. производството по делото е възобновено, насрочено е
първо събрание на кредиторите и е назначен временен синдик на „Д.Е.Е.С.” ООД -
в несъстоятелност.
Твърди се, че с молба, вх.№ 33967/ 18.03.2020 г. по т. дело №858/2018г.
на СГС, НАП е предявила публични вземания - вземания за данъци, на основание
Ревизионен акт №Р-22220417003210-091-001/ 29.12.2017г., изд. от ТД на НАП
София-главница, в размер от 125 046.15 лева; законна лихва за забава върху
главницата за периода до датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност (04.01.2019г.), в размер от 37 541.30 лева; законна лихва за
забава върху главницата по т. 1 за периода от датата на решението за откриване
на производството по несъстоятелност (04.01.2019г.) до 17.02.2020г., в размер
от 14 207.77 лева; законна лихва за забава върху главницата по т.1 за периода
от 18.02.2020г. до окончателно изплащане на сумата в определяем съгласно
ЗЛДТДПДВ размер. В молбата за предявяване на вземане е посочено, че тези
вземания са обезпечени със запори, наложени с Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки с изх.№С 170022-023-0002567/ 10.07.2017г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП-гр. София, вписан в ЦРОЗ под №2020020302060,
и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с
изх.№С180022-022-0040728/15.06.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.
София, вписан в ЦРОЗ под №2020020302125.
Вземането на кредитора е включено от синдика в списъка с
приети от синдика вземания на кредиторите „Д.Е.Е.С.” ООД- в несъстоятелност,
предявени в срока по чл.685 ТЗ, като необезпечени с поредност на удовлетворение
по т.6 и т.9 от чл.722, ал. 1 ТЗ.
С възражение с вх.№33967 от 18.03.2020г. НАП е оспорил
списъка относно предвидената поредност на приетите вземания, като твърди, че
същите следва да получат поредност на удовлетворение по т.1 от чл.722, ал. 1 ТЗ, тъй като са обезпечени със запори. С определение от 11.08.2020г. по т. дело
№858/2018г. СГС е оставил без уважение
възраженията на Националната агенция за приходите и е одобрил Списъка с приети
от синдика вземания на кредиторите „Д.Е.Е.С.” ООД- в несъстоятелност, предявени
в срока по чл.685 ТЗ, без да внася изменения в предвидената поредност на
удовлетворение на вземанията на оспорващия кредитор.
Поради това и се предявява установителен иск за признаване за
установено, че така приетото вземане от на кредитора Държавата, чрез НАП се
ползва с привилегията по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ, като обезпечено с наложени
запори по реда на ДОПК и вписани в ЦРОЗ на 02.03.2020 година.
Ответникът „Д.Е.Е.С.” ООД
(н) не взема становище по иска.
Становище за неоснователност на иска е депозирал синдикът на
длъжника в несъстоятелност адв. Р.Т..
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
Исковете са предявени в срока по чл. 694, ал. 4 от ТЗ, след
като от ищеца – кредитор е било направено възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ
относно списъка на приетите предявени вземания в частта на привилегиите (обезпеченията), но съдът по
несъстоятелността е оставил възражението без уважение.
По делото не се спори относно фактите.
Установява се от вписванията в ТР по партидата на ответното
дружество, че с решение от 04.01.2019г.
на СГС, VI ТО, 19 състав по т. дело №858/2018г., е обявена
неплатежоспособността на „Д.Е.Е.С.” ООД, определена е началната й дата -
31.12.2016г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството,
длъжникът е обявен в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието
на „Д.Е.Е.С.” ООД, а производството по делото е спряно. С решение от 17.01.2020
г. на СГС градски съд, VI - 19 състав, по т. дело №858/2018 г. производството
по делото е възобновено, насрочено е първо събрание на кредиторите и е назначен
временен синдик на „Д.Е.Е.С.” ООД - в несъстоятелност.
С молба, вх.№ 33967/ 18.03.2020 г. по т. дело №858/2018г. на
СГС, НАП е предявила публични вземания - вземания за данъци, на основание
Ревизионен акт №Р-22220417003210-091-001/ 29.12.2017г., изд. от ТД на НАП
София-главница, в размер от 125 046.15 лева; законна лихва за забава върху
главницата за периода до датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност (04.01.2019г.), в размер от 37 541.30 лева; законна лихва за
забава върху главницата по т. 1 за периода от датата на решението за откриване
на производството по несъстоятелност (04.01.2019г.) до 17.02.2020г., в размер
от 14 207.77 лева; законна лихва за забава върху главницата по т.1 за периода
от 18.02.2020г. до окончателно изплащане на сумата в определяем съгласно
ЗЛДТДПДВ размер.
Видно от Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки с изх.№С 170022-023-0002567/ 10.07.2017г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП-гр. София, за обезпечаване на вземанията на кредитора
са наложени предварителни обезпечителни мерки по повод заповед за възлагане на ревизия Р -
22220417003210-020-001/29.05.2017 г.- запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието
на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление в две банки и
след това с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с
изх.№С180022-022-0040728/15.06.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.
София са наложени обезпечителни мерки - запор върху налични и постъпващи суми и
запор върху притежавани ценни книги- всички безналични ценни книжа, притежавани
от длъжника, вписани в регистъра на притежателите на финансови инструменти на
Централния депозитар.
От
удостоверение № 1329197 от 04.02.2020 година
в ЦРОЗ се установява, че с вписване № 2020020302060 е извършено служебно
вписване на запор на имущество по чл.4 ЗОЗ на „Д.Е.Е.С.“ ООД на 03.02.2020
година и с вписване № 2020020302125 е извършено служебно вписване на запор на
имущество по чл.4 ЗОЗ на „Д.Е.Е.С.“ ООД - на 03.02.2020 година.
Запорирано
е имуществото, върху което е наложен запор по реда на ДОПК, описано в
постановленията от 10.07.2017 година и 15.06.2018 година.
По същество спорът се свежда до въпроса обстоятелството към
кой момент следва да се считат наложени запорите от публичния изпълнител, за които
се установява, че са издадени две постановления за налагане на обезпечителни
мерки, тъй като и двата запора са вписани в Централния регистър на особените
залози след датата на откриване на производството по несъстоятелност
(04.01.2019 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 638 от ТЗ „Не се допуска
налагане на обезпечителни мерки по реда на Гражданския процесуален кодекс или
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху имуществото на длъжника след
откриване на производство по несъстоятелност.“
В конкретния случай, производството за налагане на посочените
обезпечителни мерки, е започнало с издаването на постановлението на публичния
изпълнител за налагане на обезпечителни мерки от 2017 г. и съответно 2018 г.,
т.е преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност
на дружеството – длъжник „Д.Е.Е.С.” ООД - в несъстоятелност 04.01.2019 година.
Реалното налагане на запора, чрез вписване на особения залог по партидата на
длъжника в ЦРОЗ е извършено на 03.02.2020 г., т.е след посочената дата – 04.01.2019
година.
Съгласно чл. 722, т.1 от ТЗ с право на предпочтително
удовлетворение се ползват вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор
или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози - от получената
сума при реализацията на обезпечението.
Цитираната разпоредба на чл. 638 от ТЗ следва да се тълкува,
че след датата на откриване на производството по несъстоятелност не следва да се предприемат никакви
последващи действия, които биха променили съществуващото към този момент
състояние на задълженията на длъжника, включително и възможностите за
предпочтително удовлетворение.
Доколкото в конкретния случай, към 04.01.2019 г. г.
посочените обезпечителни мерки не са наложени по смисъла на ЗОЗ (арг. чл. 12, ал.1 от ЗОЗ, както и относно
значението на вписването на наложения особен залог като елемент от фактическия
състав на особения залог съгласно новата редакция на текста след 30.12.2016 г.
– арг. от т.1 от ТР 1/10.07.2018 г. по тълк. дело 1/2015 г. на ОСГТК), то и
вземането на кредитора НАП за посочените публични вземания не се ползва от
привилегията по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ.
В допълнение следва да се отбележи, както е посочено и в определение
252/19.04.2021 г. по т. дело 552/2020 г. на ВКС, I ТО, че има и съдебната практика, в насока, че със
запора и възбраната, вписани по реда на ЗОЗ, разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т.
1 ТЗ не се поражда в полза на обезпечения кредитор привилегия за предпочтително
удовлетворяване преди останалите кредитори, а се урежда въпроса за предимството
при конкуренция между различните способи за принудително изпълнение върху едно
и също имущество, като вписването на насочването на изпълнение по реда на ГПК и
ДОПК има за последица да осуети пристъпването към изпълнение от страна на
заложния кредитор (чл. 32а ЗОЗ).
При изложеното предявените по делото искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Относно разноските:
По аргумент от чл. 84, т. 1 от ГПК, въпреки отхвърляне на
исковете държавна такса от ищеца по чл. 694, ал. 7 от ТЗ не е дължима.
Водим от горното, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Национална агенция за приходите, с адрес гр. София, ул.“****,
срещу „Д.Е.Е.С.“ ООД / в несъстоятелност/, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление ***, искове по чл. 694, ал.
2, т. 1 от ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1,
т. 1 от ТЗ на предявени и приети в производството по несъстоятелност срещу „Д.Е.Е.С.“
ООД / в несъстоятелност/, ЕИК ***** публични държавни вземания по Ревизионен
акт №Р-22220417003210-091-001/ 29.12.2017г., изд. от ТД на НАП София-главница,
в размер от 125 046.15 лева; законна лихва за забава върху главницата за
периода до датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност (04.01.2019г.), в размер от 37 541.30 лева; законна лихва за
забава върху главницата по т. 1 за периода от датата на решението за откриване
на производството по несъстоятелност (04.01.2019г.) до 17.02.2020г., в размер
от 14 207.77 лева; законна лихва за забава върху главницата по т.1 за периода
от 18.02.2020г. до окончателно изплащане на сумата в определяем съгласно
ЗЛДТДПДВ размер.
Решението е постановено с участието на
синдика на „Д.Е.Е.С.“ ООД / в несъстоятелност/, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление *** – адв. Р.Т..
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: