РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. София , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20201110144122 по описа за 2020 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.150 и
сл.ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за ползвана топлоенергия/ТЕ/ и дялово разпределение/ДР/
и лихви за забава.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищец
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Красно село, ул.Ястребец № 23Б, срещу ответник Е. М. Г., ЕГН
**********, с адрес гр.София, жк. „Надежда-2“ бл.№ 226, вх.В, ет.3, ап.31, със съдебен
адрес: гр.София, ул. „Пиротска“ № 5, ет.3, офис № 13-14, телефон 0888 319 287, e-mail:
**********, чрез адвокат В.П. Г.-АК-Враца, с молба съдът да постанови решение и да осъди
ответника да заплати на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - общ размер на 1651,42 лева/лв./, от
които 1480,04 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от 1.5.2016г. до 30.4.2019г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда /14.9.2020г./ до окончателното изплащане на
вземането, както и 133,39 лв. - мораторна лихва за забава от 15.9.2017г. до 12.12.2019г.,
както и сумата за дялово разпределение/ДР/ в размер на 32,24 лв. - главница за периода от
1.11.2016г. до 30.4.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда /14.9.2020г./ до окончателното изплащане на вземането, както и 5,74 лв. - лихва
за забава от 31.12.2016г. до 12.12.2019г. изчислена върху главницата за ДР, като сумите
касаят 1/2ид.част от топлоснабден имот с административен адрес гр.София, общ. Люлин, жк.
„Люлин-3“ бл.№ 325, вх.5, ап.132.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
твърди, че ответника е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
1
чл.153, ал.1 ЗЕ за периода описан в ИМ, за топлоснабдения имот, защото е собственик на ½
ид.част от него, който е с адрес - гр.София, общ. Люлин, жк. „Люлин-3“ бл.№ 325, вх.5,
ап.132, с аб.№ 155994. Посочва, че съгласно действащите през този период общи условия
срокът за заплащане от потребителите на топлинна енергия на месечните дължими суми е 30
дни, след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че ответника не е изпълнил
насрещното си задължение, като не е заплатил стойността на доставената топлинна енергия
за посочения период и цената на услугата дялово разпределение.
Моли съдът да уважи претенцията, с присъждане на сторените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ е подал отговор, като оспорва исковата молба по основание и
размер, както и по допустимост. Твърди, че имот апартамент № 11, находящ се в гр.София,
жк. „Люлин“ бл.№427, вх.А, ет.4 е продаден на 19.10.2019г., а от началото на 2009г. се
ползвал само от бившата му съпруга Илияна Иванчова Иванова. Посочва, че поради това
исковете са недопустими, защото имало други две предходни дела – ГД№ 48259/2005г. на
СРС и ГД№ 15106/2017г. на СРС, с които подобни искове са били отхвърлени. Посочва, че
ако съдът приеме исковете за допустими то те са неоснователни пак на горните
обстоятелства.
Поради изложеното се иска отхвърлянето на исковата молба като неоснователна и
недоказана.
В открито съдебно заседание ищецът и третото лице помагач „М ” ООД, редовно
призовани не се представляват.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител по
пълномощно, поддържа отговора и твърди, че не е абонат и не е ползвател от 2009г., за да
дължи суми на ищеца, а от 2019г. апартамента е продаден на лице, което не участва в
производството.
Съдът като взе предвид чл.12 и чл.235 ГПК, и след съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото са приети копия на следните писмени документи като доказателства –
Заявление от отв.Е. М. Г. от 21.11.2019г. до ищеца и приложен НА№ 113/23.10.2019г. на
софийски нотариус, от който е видно, че апартамент №11 с адрес гр.София, общ.Люлин, жк.
„Люлин-4“ бл.№ 427, вх.А, ет.4, с аб.№ 155994, вече не е собственост на ответника/л.9-11/.
От молба на отв.Е. М. Г. от 4.2.2010г. входирана при ищеца е видно, че ответника е поискал
да се закрие партидата му с № 155994 поради развод и напускане на жилището с адрес
гр.София, жк. „Люлин-4“ бл.№ 427, вх.А, ет.4, ап.11 /л.12/. От решение по ГД№ 2511/2008г.
на СРС е видно, че ответника е прекратил брака си, като семейното жилище с адрес
гр.София, жк. „Люлин-4“ бл.№ 427, вх.А, ет.4, ап.11, е останало в обикновена съсобственост
и в ползване на ответника/л.13-16/. От решение от 18.11.2009г. постановено по ГД№
2
2511/2008г. на СРС за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение
по делото се установява, че ответника е напуснал семейното жилище с адрес гр.София, жк.
„Люлин-4“ бл.№ 427, вх.А, ет.4, ап.11, а последното е останало в ползване на съпругата му
Илияна Иванчова Г.а /л.17-18/. Ищеца е поканил Илияна Иванчова Г.а да прехвърли
партидата с № 155994 на свое име с писмо от 8.2.2010г./л.21/, но писмото не е било
получено /л.19-20/. По делото са приети писмени доказателства за сключен договор с МХ
ЕЛВЕКО ООД /л.22-23/, протокол за решения на ОС на ЕС от 22.8.2002г./л.24-26/,
съобщения към фактури от 31.7.2017г., 31.7.2018г. и 31.7.2019г./л.27-29/, както и справка за
дължими суми за аб.№155994/л.30/, договори сключени от ищеца с МХ ЕЛВЕКО ООД от
2005г. и 2007г./л.32-35/, Общи условия на ищеца публикувани във вестник Монитор на
11.7.2016г./л.36-37/.
Ответника е представил и по делото са приети следните доказателства – НА№
170/7.12.2009г. на софийски нотариус за закупуване от ответника на апартамент с адрес
гр.София, жк.Люлин бл.№ 815, вх.Д, ет.4, ап.99/л.51-52/, решение от 8.6.2017г. постановено
по ГД№ 48259/2015г. на СРС /л.53-54/, решение № 29896 от 4.2.2019г. постановено по ГД№
15106/2017г. на СРС /л.56-57/, като двете решения касаят аб.№ 155994, но с различни
периоди на претенцията, като по последното дело период на претенцията на ищеца е бил
1.5.2014г.-30.4.2016г./т.е. периода предхождащ претенциите по настоящото дело/.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен иск
ищецът да докаже възникването на спорното право, основанието на претенцията си, нейния
размер, а също така и изискуемостта, а ответникът следва да докаже фактите и
възраженията, които изключват, унищожават или погасяват това право.
Съобразно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава
или с обезщетение за неизпълнение.
В конкретния случай между страните спора е за това дали ответника в процесния
период е бил абонат и следователно дължи заплащане на ползваната услуга предоставена от
ищеца. Видно е, че ищеца може би е допуснал фактическа грешка в исковата молба/ИМ/,
защото е посочил, че претндира плащане от ответника на ползвани услуги за аб.№ 155994 с
адрес на топлоснабден имот - гр.София, общ. Люлин, жк. „Люлин-3“ бл.№ 325, вх.5, ап.132,
а в същото време от доказателствата приложени към ИМ и към отговора на ответника се
установява по безспорен начин, че аб.№ 155994 е разкрит за имот с адрес гр.София, жк.
„Люлин-4“ бл.№ 427, вх.А, ет.4, ап.11. Отделно от това се установява, че ответника е бил
отстранен от ползването на жилището с адрес гр.София, жк. „Люлин-4“ бл.№ 427, вх.А, ет.4,
ап.11 по силата на съдебно решение постановено по ГД№ 2511/2008г. на СРС. Съгласно ОУ
на ищеца от 2016г. – чл.62, ал.1 – абонат, който напуска имот по силата на официален
документ е длъжен да уведоми ищеца за промяна на партидата. Това е направено от
ответника още на 4.2.2010г., но въпреки това партидата не е била прехвърлена на бившата
3
му съпруга, която по силата на съдебното решение е продължила да ползва семейното
жилище след развода, до момента в който е било продадено през 2019г.
Ищеца сам е представил доказателства към ИМ, които оборват твърденията му, че с
ответника се намират в облигационни отношения, напротив след като ответника надлежно е
уведомил ищеца за напускане на семейното жилище, то ищеца е трябвало да закрие
партидата на името на ответника. Дали е спазен срока по чл.12, т.11 от ОУ на ищеца в
конкретния случай е без значение, защото ответника е уведомил ищеца за закриване на
партидата още на 4.2.2010г., много преди ищеца да подаде настоящата ИМ.
В тежест на ищеца е било при главно и пълно доказване да докаже, че за спорния
период в настоящото дело е бил в облигационни отношения с ответника за процесния
период и с процесната партида по аб.№ 155994, което не е сторено. Затова съдът достига до
извод, че всички предявени от ищеца претенции за заплащане на суми следва да се
отхвърлят – както за главници за ТЕ и ДР, така и за лихви за забава към тях.
Отделно от това по делото безспорно се установи, че ответника никога не е бил
собственик или ползвател на описания в ИМ имот с административен адрес гр.София, общ.
Люлин, жк. „Люлин-3“ бл.№ 325, вх.5, ап.132, т.е. и на това основание исковете подлежат на
отхвърляне. Липсват и доказателства, че за този имот е била открита партида с аб.№ 155994
при ищеца.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника по
реда на чл.78, ал.3 ГПК като съдът присъжда сумата от 345,60 лева от обща сума 500 лева за
платен адв.хонорар от ответника. Съдът намалява разноските, защото се съобразява с
липсата на фактическа и правна сложност на спора и взема предвид възражението на ищеца
направено по реда на чл.78, ал.5 ГПК с ИМ и с молба от 25.2.2021г./л.69 от делото/.
И двете страни са представили списък по реда на чл.80 ГПК по делото, които
списъци са приети от съда /л.70 и л.72/.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ищец Т С ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление г срещу ответник Е. М. Г., ЕГН **********, с адрес да бъде ОСЪДЕН
ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - общ размер на 1651,42 лева/лв./,
от които 1480,04 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от 1.5.2016г. до 30.4.2019г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда /14.9.2020г./ до окончателното изплащане на
вземането, както и 133,39 лв. - мораторна лихва за забава от 15.9.2017г. до 12.12.2019г.,
както и сумата за дялово разпределение/ДР/ в размер на 32,24 лв. - главница за периода от
1.11.2016г. до 30.4.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
4
молба в съда /14.9.2020г./ до окончателното изплащане на вземането, както и 5,74 лв. - лихва
за забава от 31.12.2016г. до 12.12.2019г. изчислена върху главницата за ДР, като сумите
касаят 1/2ид.част от топлоснабден имот с административен адрес гр.София, общ. Люлин, жк.
„Люлин-3“ бл.№ 325, вх.5, ап.132, на основание чл.150 и сл.ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „М ” ООД, ЕИК , като трето лице-
помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД.
ОСЪЖДА Т С ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление ДА ЗАПЛАТИ
на Е. М. Г., ЕГН **********, с адрес сумата от 345,60 лева представляваща сторени от
ответника разноски пред СРС в настоящия спор за платен адв.хонорар, на основание чл.78,
ал.3 и ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СГС в 2 - седмичен
срок от уведомяването на страните за обявяването му.
ПРЕПИС да се изпрати на страните и на третото лице помагач!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5