Р Е
Ш Е Н
И Е № 752
гр.Сливен, 04.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на двадесет
и осми юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 850
по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на разглеждане са обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове за
установяване съществуване на вземания на взискател по
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, която била връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК - правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК.
Ищцовото търговско дружество твърди, че
при него имало открита партида за доставка на вода в недвижим имот, находящ се
в гр.Сливен, кв.”Дружба”, бл.13, вх.А, ап.53 с титуляр ответника Н.. Имотът бил
свързан към водопреносната мрежа и към него
ежемесечно се извършвали доставки на питейна вода. Доставената и консумирана
вода се отчитала по партидата от представител на ищцовото
дружество и стойността на доставката се фактурирала, след което за титуляра
възниквало задължение в 30 дневен срок от издаване на фактурата да погаси
задължението си, съобразно ОУ на ВиК оператора. Ако това не стори в срок абоната изпадал в
забава и дължал обезщетение в размер на законната лихва за съответния период.
Сочи се, че за периода
01.08.2017г. – 31.12.2017г. ответникът не заплатил дължимата сума за доставена
и консумирана вода и ВиК услуги. Поради това ищцовото дружество подало заявление по чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение и било образувано ЧГД № 5927/2017г. на СлРС. В това производство била издадена заповед за
изпълнение за исковите суми, но заповедта за изпълнение била връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК.
От съда се иска признаване на
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество присъдените със Заповед за изпълнение на
парично задължение суми, а именно сума в размер
на 116,55 лв., от която 108,52 лв. - главница, представляваща стойност
на доставена и консумирана питейна вода в имота на ответника в гр.Сливен,
кв.”Дружба”, бл.13, вх.А, ап.53 за периода от 01.08.2017г. – 31.12.2017г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението 31.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сума в размер на 8,03 лв., обезщетение за забавено изпълнение /мораторна лихва/, начислена към 01.10.2018г.
Претендират се разноски в заповедното производство в размер
на 26,00 лв., както и тези, сторени в исковия процес.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
назначен от съда особен представител на ответника.
С отговора се оспорват исковете,
като се счита, че не е доказано качеството потребител на ответника и редовен
отчет на водомера.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество депозирало на 31.10.2018г. пред Сливенски
районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против
ответника за дължими суми за доставена питейна вода за обект – недвижим имот,
находящ се в гр.Сливен, кв.”Дружба”, бл.13, вх.А, ап.53.
Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 5927/2018г. по описа на
СлРС, по което съдът издал Заповед за изпълнение на
парично задължение № 3405/01.11.2018г. против длъжника- настоящ ответник за исковите
суми. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, обусловило и завеждането на стоящото производство.
Видно от представените фактури за целия исковия период ищцовото
дружество начислявало ежемесечно разход
за вода за изправен водомер и издавало своевременно фактури за това.
Установява се, от справка на ищеца и квитанция № 557/25.03.2019г., че процесните суми за главница и мораторна
лихва са платени от ответника в хода на процеса. Останала неплатена сума в
размер 421,76 лв., разноски за делото, от която сума 300 лв. за особен
представител на ответника и 121,76 лв. остатък от адвокатското възнаграждение.
Изложената по-горе фактическа
обстановка е несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени
от страните.
Приетото за установено от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Предявените при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от
лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила на пресъдено
нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането
си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Разгледани по същество исковете
са неоснователни, поради настъпило плащане в хода на производството.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост
на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По
този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си
да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост
спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите,
които са породили неговото вземане.
В конкретния казус се установи
безспорно, че процесните искови суми, както и част от
дължимите разноски са заплатени от ответника, но в хода на процеса 25.03.2019г.
Съобразно т.9 от ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГК ВКС РБ, съдът по общото правило на чл.235, ал.3 ГПК взема
предвид всички факти от значение за спорното право и това са фактите, настъпили
след предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по
иска, предявен по реда на чл.422 ГПК.
Ето защо, искът следва да бъде
отхвърлен, поради настъпило плащане. Ответникът обаче следва да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество остатъка от дължимите
разноски за адвокатски хонорар и особен представител в общ размер на 421,76 лв.
/ 121,76 лв. – остатък от адвокатски хонорар и 300 лв. – платено възнаграждение
за особен представител/, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на
този процес.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, представлявано от управителя Севдалин
Рашев против Т.Д.Н., ЕГН: ********** *** искове с
правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 вр.чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД за
признаване на установено в отношенията между страните, че Т.Д.Н., ЕГН: ********** ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември”
№ 27, представлявано от управителя Севдалин Рашев сума в общ размер на 116,55 лв. /сто и шестнадесет лева и 0,55 ст./, от която
108,52 лв. /сто и осем лева и 0,52 ст./ - главница, представляваща стойност на
доставена и консумирана питейна вода в имота на ответника в гр.Сливен,
кв.”Дружба”, бл.13, вх.А, ап.53 за периода от 01.08.2017г. – 31.12.2017г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението 31.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сума в размер на 8,03 лв. /осем лева и 0,03 ст./, обезщетение за
забавено изпълнение /мораторна лихва/, начислена към
01.10.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ, ПОРАДИ НАСТЪПИЛО
ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА Т.Д.Н., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
- СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен,
ул. ”Шести септември” № 27, представлявано от управителя Севдалин Рашев, сума в размер
на 421,76 лв. / четиристотин двадесет
и един лева и 0,76 ст./, сторени в настоящото исково производство.
Решението подлежи
на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: