Решение по дело №302/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от „Си Транс“ ЕООД , ЕИК ********* против решение № 135 / 05.04.2024г. по АНД № 1324/2023г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърден електронен фиш № ********** на АПИ, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Иска се да бъде отменено решението. Претендират се разноски.

Ответникът оспорва жалба и иска решението на ВРС да остане в сила, излага подробни доводи в писмено становище по делото. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставено в сила решението.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си същата е неоснователна.

РС Видин е провел съдебно заседание и въз основа на събраните писмени доказателства е направена правилна преценка по делото. Фактическата обстановка която съда е приел за установена са базира на тях и не е спорна. Административния съд я споделя и не намира за необходимо да я преповтаря в настоящото изложение.

Въз основа на фактическата обстановка и правилно тълкуване на закона, РС Видин е стигнал до верните юридически изводи, а именно, че в обжалваното НП, правилно е ангажирана отговорността на дружеството за горепосоченото нарушение и е наложено наказание. Твърденията на жалбоподателя, наведени в съдебното заседание пред настоящата инстанция са направени и пред РС. Първоинстанционният съд в решението си подробно е обсъдил и обосновал защо не приема за основателни направените оплаквания. Настоящият състав споделя изводите в оспореното решение и счита направените доводи за неоснователни и недоказани и препраща към мотивите на първата инстанция на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Категорично е установено нарушението и това се доказва от всички писмени и гласни доказателства. Доказателства за заплащане на дължимата пътна такса не са представени.

С разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП се предвижда наказание за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, съгласно който се заплаща такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 на същия член императивно е установено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2500 лева, каквато именно е била наложена на жалбоподателя.

Нарушението е описано достатъчно ясно в санкционния акт и по начин, по който наказаното лице може да разбере за какво е ангажирана административно-наказателната отговорност, поради което не е нарушено правото му на защита. Налице е осъществен състава на административното нарушение и същото е безспорно доказано. Правният анализ на законовия текст на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП по недвусмислен и еднозначен начин разпорежда на административния орган при установяване на нарушение от вида посочен в диспозицията на правната норма, да бъде наложена императивно определената санкция.

В чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП е указано, че електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.

Според чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.

С оглед горните съображения неоснователни са оплакванията в жалбата. Електронния фиш е законосъобразен. Решението на ВРС е правилно и като такова следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, съдът намира, че такова следва да бъде присъдено. Следователно касаторът следва да бъде осъден да заплати на АПИ сума в размер на 80.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 135 / 05.04.2024г. по АНД № 1324/2023г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърден електронен фиш № ********** на АПИ, с което на „Си Транс“ ЕООД , ЕИК ********* е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА „Си Транс“ ЕООД , ЕИК ********* да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80. 00 /осемдесет лева/ лв.

Решението е окончателно.