Присъда по дело №2448/2021 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И
по НОХД №2448/2021 год., ПРС ХІV н. с.

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против
подсъдимия В. Б. Д., в това че на 30.08.2020г. в гр.Пловдив е отнел чужда
движима вещ - златен синджир модел „Пандора“ с тегло 10гр. и чистота 14
карата, на стойност 900лв. от владението на С. И. М. от ***, с намерение
противозаконно да го присвои, като е употребил за това сила - престъпление
по чл.198, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия Д.
обвинение. Предлага на същия да бъде наложено наказание “лишаване от
свобода” ориентирано към минимума предвиден в закона, но не самия такъв.
Същото да се търпи при Общ режим. Разноските да бъдат възложени в тежест
на подсъдимия, а ВД да остане по делото – диск със запис.
По делото не е предявен граждански иск. Не участва и частен
обвинител.
Подс. В.Д. не се явява в съдено заседание и не взема становище по
делото. Спрямо него производството е по реда на чл.269, ал.3 НПК. Неговият
защитник намира обвинението за доказано, но пледира за минимално
наказание, което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК. За останалото се
солидаризира с държавното обвинение.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият В. Б. Д. е роден на ****год. в ***, с постоянен адрес
в ***. Той е ***, български гражданин, неженен, неосъждан, безработен, със
средно образование, ЕГН **********.
На 30.08.2020г. свид.С.М. както всяка неделя се разхождала със
свид.А.Т. и двете им деца по ул.“Ал.Батенберг“ в гр.Пловдив Първата носела
на врата си 14 каратов златен синджир, модел „Пандора“ с тегло 10 грама.
Около 21.30ч били стигнали в близост до магазин „Н§М“ като се движели в
посока ул.“Райко Даскалов“. По същото време в близост се намирали подс.Д.
и неговия братовчед – свид.С.Г.. Първият забелязал златния синджир на
свид.М. и решил да го отнеме. Когато се приближили в близост до тях
внезапно подс.Д. дръпнал силно с ръка синджира на пострадала, който се
откъснал от врата й, а после деецът побягнал в посока юг по
ул.“Ал.Батенберг“ отнасяйки златния синджир със себе си. Свид.А.Т.
първоначално побягнала след подсъдимия но при ул.Отец Паисий го изгубила
от поглед. Свид.С.Г. останал на място, но при връщане на свид.Т. и той
побягнал в обратна посока. Още същия ден около 22.00ч подс.Д. отишъл в
заложна къща находяща се на бул.Руски №119 в гр.Пловдив, където заложил
златния синджир отнет от пострадалата М., за което му бил издаден заложен
1

билет № 12649 от тази дата. Това било сторено от свид.М.Ф., който работел
във фирма „Дарг Груп“ООД, която стопанисвала обекта. Срещу златното
изделия деецът Д. получил сумата от 500лв.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за категорично
установена от показанията на разпитаните като свидетели в хода на съдебното
следствие С. И. М., А.И. М. и М.С.Ф., както и от прочетените и приобщени
със съгласието на страните техни показания в съдебна фаза досежно датата на
деянието на основание чл.281, ал.7, вр ал.5, вр ал.1, т.2 НПК. Пак по реда на
чл.281, ал.7, вр ал.5, вр ал.1, т.5 НПК бяха приобщени и показанията от
досъдебно производство на неявилия се свидетел С.Н.Г., които също
директно уличават подсъдимия Д.. Горното се установява и от събраните по
делото писмени доказателства: справка за съдимост, заложен билет,
Протоколи за разпознаване и албуми и характеристична справка, както и от
ВД - запис на СД диск от заложната къща.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като обективни,
логични, непротиворечиви и съответстващи по между си и на останалия
събран по делото доказателствен материал. Двете свидетелки категорично
сочат извършителя на нападението осъществено над свид.М.. Двете
възприели подс.Д. малко преди деянието и непосредствено след него и го
разпознали в досъдебната фаза на процеса. Свид.Ф. и записите от камери в
заложната къща също недвусмислено свързват залагането на предмета на
престъплението именно от подс.Д.. Свид.Г. от своя страна сочи, че бил
изненадан от действията на братовчед си - подс. Д., който внезапно откъснал
синджира на пострадалата и побягнал. На следващия ден при разговор с него
разбрал, че заложил синджира на бул.Руски срещу сумата от 500лв. За
съжаление предмета на престъплението не бил открит, тъй като вече бил
претопен. Ето защо в своята съвкупност показанията им не оставят никакво
съмнение относно личността на извършителя.
От заключението на изготвената стоково-оценъчна експертиза /л.36 от
д.пр./ се установява, че към момента на престъплението стойността на
отнетата вещ- златен синджир с тегло 10гр. от 14 карата, е 900лева.
Съдът възприема заключението на вещото лице като компетентно
изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната
област, неоспорено от страните и съответстващо на събраните по делото
доказателства.
При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира
от правна страна, че с деянието си подсъдимият В.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.198, ал.1 от
НК, за това че на 30.08.2020г. в гр.Пловдив е отнел чужда движима вещ -
златен синджир модел „Пандора“ с тегло 10гр. и чистота 14 карата, на
стойност 900лв. от владението на С. И. М. от ***, с намерение
противозаконно да го присвои, като е употребил за това сила.
От обективна страна с действията си изразили се в дърпане на синджира
2

на пострадалата, подсъдимият е реализирал обективните признаци на
престъплението грабеж, тъй като с присвоително намерение е отнел
горепосочената чужда движима вещ, като е прекъснал владението на свид.М.
върху нея и е установил свое. Отнемането в случая е било извършено чрез
употреба на принуда, под формата на “сила”, която е била достатъчна да се
скъса един масивен синджир.
От субективна страна деянието е било извършено с пряк умисъл, с
целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици, което е видно от
последователността в неговите действия и последващото разпоредително
действие с цел набавяне на средства – сумата от 500лв.
С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за
извършеното от подсъдимия Д. престъпление, като взе предвид обществената
опасност на деянието и дееца и с оглед разпоредбата на чл.36 от НК Съдът
намира, че наказанието на същия следва да се определи при условията на
чл.54 от НК. От една страна като смекчаващо вината обстоятелство
настоящата инстанция отчита чистото съдебно минало и младата възраст на
дееца. На следващо място действително налице са данни за няколко деяние
извършени в рамките на броени дни в същия период от подсъдимия, но
очевидно спрямо него към онзи момент не е било налагано наказание по
системата на НК. Не на последно място самото деяние не се отличава с
брутална сила и физическо въздействие върху пострадалата, а опосредено
чрез дърпането на предмета на престъплението. Ето защо според настоящата
инстанция наказание лишаване от свобода на минимума на правната норма от
три години се явява съответно на извършеното и на обществената опасност на
дееца. Не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства или поне едно
изключително такова с оглед прилагане разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК
при определяне на наказанието.
Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в
страната правов ред и правото на собственост, стремеж за лично
облагодетелстване по престъпен начин.
Подбуди - користни.
В настоящия случай са налице условията визирани в разпоредбата на
чл.25, ал.1, вр с чл.23, ал.1 от НК, тъй като в периода от 25.0.20г. до 01.09.20г.
е извършил три отделни деяния, за които е осъден по НОХД № 7757/20г. на
ПРС, по НОХД № 927/21г. на ПРС и по настоящото дело. По първото дело
деянието е извършено на 25.08.20г., а съдебния акт е влязъл в сила на
05.01.21г. Наложеното наказание е две години лишаване от свобода,
отложено по реда на чл.66 НК с изпитателен срок от пет години. По второто
дело деянието е на 01.09.20г., а съдебния акт е влязъл в сила на 17.03.21г.
Наложеното наказание е една година и шест месеца лишаване от свобода,
отложено по реда на чл.66 НК с изпитателен срок от четири години.
3

Видно е че, по трите дела включвайки настоящото може и следва да се
определи едно общо най-тежко наказание, тъй като преди извършване на
деянията по тях, не е имало влязла в сила присъда за кое да е от тях. Това
следва да бъде наказанието три години лишаване от свобода. И в трите случая
се касае за идентични деяния по дърпането на златни синджири като общо
щетите по тях са в рамките на 1200лева. Следва да се има предвид и че по
другите две дела имуществените вреди са били възстановени, тъй като са
приключили със споразумение за решаване на делото. В този смисъл
настоящата инстанция намира с оглед правомощията си по чл.25, ал.4 НК, че
и настоящото наказание следва да бъде отложено за изпълнение с
изпитателен срок от пет години на основание чл.66, ал.1 НК. Наложеното
общо най-тежко наказание е в рамките на три години лишаване от свобода,
деецът не е осъждан преди това, а с оглед младата му възраст,
възстановяването на по-голямата част от вредите по цялостната му престъпна
дейност, то поправителен ефект върху него би се постигнал и с приложение
нормата на чл.66, ал.1 НК. Съответно не е необходимо да се завишава общото
наказание по реда на чл.24 НК, тъй като наказанието от три години лишаване
от свобода е напълно съответно на общия престъпен резултат по цялата
деятелност на Д. по посочените три дела влизащи в съвкупността, както и на
неговата обществена опасност. В този смисъл то е най-справедливо и е в
състояние да постигне поправителен ефект както върху дееца, така и върху
останалите членове на обществото.
На основание чл.25, ал.2 НК следва да се приспадне времето през което
е бил задържан по кое да е от влизащите в съвкупността дела подс.Д., а
именно от 02.09.20г. до 04.09.20г. и на 25.09.20г.
Вещественото доказателство по делото – СД диск със запис от камери,
находящ се по делото, следва да остане по същата до изтичането срокове на
съхранение на делото.
На следващо място по делото са извършени разноски в размер на 73
лева за извършената стоково – оценъчна експертиза, които подсъдимият Д.
следва на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати по сметка на ОДМВР
Пловдив, както и сумата от 50лева по сметка на РС-Пловдив.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	124
Дата:	1 декември 2021 г. (в сила от 17 декември 2021 г.)
Съдия:	Боян Димитров Кюртов

Дело:	20215330202448
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	6 април 2021 г.

Присъда по дело №2448/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите