№ 37
гр. Елхово, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мартина Ив. Кирова
при участието на секретаря Н.Д.З.
като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Административно
наказателно дело № 20212310200652 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е въз основа на депозирана жалба от В. П. П. от
гр.Стамболийски, обл.Пловдив, действащ чрез пълномощника си – адв.А.С.
С. от АК-Благоевград, против Наказателно постановление № 657/2016г. от
16.09.2016г., издадено от В.Е.С. - Началник Митница - Бургас, с което на
основание чл.233 ал.3 вр.с ал.1 от Закона за митниците му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 2 200.00 лева,
представляваща 200 % от продажната цена на тютюневите изделия-предмет
на нарушението, за извършено административно нарушение по чл.233 ал.1
вр.с ал.3 от Закона за митниците, за това, че на 16.03.2016г. е превозил през
държавната граница, през МП „Лесово”, без знанието и разрешението на
митническите органи акцизни стоки, а именно – тютюневи изделия - цигари
марка „Victory slims“ без акцизен бандерол, твърд пакет 100 мм – 4400 къса.
Със същото НП на основание чл.233 ал.6 от ЗМ е постановено и отнемане в
полза на Държавата на стоката - предмет на нарушението, с обща продажна
цена от 1 100.00 лева.
В жалбата си жалбоподателят навява доводи, че дори да бъде прието,
че атакуваното НП не е порочно, то наложеното с него адм.наказание не би
следвало да се изпълни, тъй като всички законово предвидени давностни
срокове са изтекли. Изтъква се, че доколкото в специалния ЗАНН изрично не
е предвидена погасителна давност за извършените административни
нарушения, както и че институтът на погасителната давност е уреден в
общата част на НК – глава IX, то по смисъла на чл.11 от ЗАНН субсидиарно
1
приложение намират разпоредбите на чл.80 ал.1 т.5 и чл.81 ал.3 от НК,
съгласно които за деяния, за които се предвижда наказание „глоба“
наказателното преследване се изключва с изтичането на абсолютна давност от
четири години и половина. Предвид на това и изхождайки от това, че видно
от НП инкриминираното адм.деяние е извършено на 16.03.2016г. по
правилата на чл.11 от ЗАНН вр.с чл. 80 ал.1 т.5 и чл.81 ал.3 от НК,
жалбоподателят счита, че абсолютната давност за административно-
наказателно преследване в настоящия случай, е изтекла на 16.09.2020г.
Предвид на тези си съображения, жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло атакуваното НП като незаконосъобразно.
Претендира се и присъждане на направените по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. За
него се явява процесуалният му представител – адв.А.С. от АК-Благоевград,
който заявява, че подържа жалбата на същите основания и с направеното
искане. В хода на устните прения адв.С. пледира за постановяване на
позитивно за жалбоподателя решение, с което обжалваното НП бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно, поради изтичане на абсолютната
предвидена в чл.80 ал.1 т.5 и чл.81 ал.3 от НК вр.с чл.11 от ЗАНН давност за
административно-наказателно преследване, както и за присъждане на
адвокатско възнаграждение, което да бъде определено в размера, предвиден в
Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения, предвид
обстоятелството, че от представения Договор за правна защита и съдействие е
видно, че на жалбоподателя е оказана безплатна правна помощ.
За административно-наказващият орган, издал НП - Митница
Бургас, в съдебно заседание се явява процесуален представител –
юрисконсулт П.К., който оспорва жалбата като неоснователна и прави искане
същата да бъде оставена без уважение. Представя писмени доказателства за
материалната компетентност на издалия атакуваното НП. В хода на устните
прения процесуалният представител на АНО моли съда да постанови
решение, с което да потвърди атакуваното от жалбоподателя НП като
правилно и законосъобразно. Изтъква се, че от събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установи, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
адм.нарушение по чл.233, ал.1 вр.с ал.3 от ЗМ, като се навяват доводи, че
правилно е определена правната квалификация на деянието. Що се отнася до
възведеното от страна на пълномощника на жалбоподателя в хода на устните
прения възражение, че на П. не му е била предоставена възможност да
декларира намерените в управлявания от него тов.автомобил цигари,
юриск.К. акцентира на обстоятелството, че митническите инспектори нямат
задължение да отправят искане към преминаващите през МП лица, за
деклариране на превозваните/пренасяните подлежащи на деклариране стоки,
поради това отправения от митническите служители въпрос е само напомнящ
и не е правно ангажиращ. В случай, че бъде прието от съда, че погасителната
2
давност за ангажиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя е изтекла и с оглед на това обжалваното НП бъде отменено в
частта за наложената глоба, то процесуалният представител на АНО прави
искане за отделно произнасяне по отношение на предмета на нарушение -
цигарите, като бъде потвърдено НП в тази му част по отнемане в полза на
държавата на цигарите, предвид това, че законодателството както към датата
на деянието, така и към момента, предвижда забрана /чл.99, ал.2, т.2 от
ЗАДС/ за държане на акцизни стоки без бандерол. В случай, че бъде
потвърдено НП, то юриск.К. прави искане за присъждане в полза на АНО на
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, а по
отношение на направеното от насрещната страна искане за присъждане на
разноски, са възведени доводи, че същото не следва да бъде уважавано, тъй
като не е обезпечено с доказателства за сторени такива.
РП-Ямбол-ТО-Елхово, редовно призована не изпраща представител
в съдебно заседание и не взима становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа
страна следното:
Въз основа на доказателстваната съвкупност по делото - приетите
писмени доказателства, както и гласните такива - свидетелските показания на
Г. Д. ХР. /към момента на деянието на длъжност - "младши инспектор" в МП-
Лесово при Агенция Митници и актосъставител, а към настоящия момент на
длъжност „старши инспектор“ на същия МП/ и СТ. Г. М. /на длъжност към
момента на деянието - "митнически инспектор" в МП-Лесово, а към
настоящия момент на длъжност „старши инспектор“ на МП-Малко Търново/,
се установява, че на 16.03.2016г. около 23.20 часа на МП "Лесово", на трасе за
обработка на входящи товарни автомобили от Р. Турция за Р. България е
пристигнал товарен автомобил марка „ИВЕКО” с рег.№ РВ 5920 КА/РВ 4473
ЕН, управляван от жалбоподателя В. П. П., български гражданин.
Според създадената инфраструктура и организация на МП”Лесово”, на
трасетата за влизане и излизане, има поставени указателни табели, на които
на шест различни езици, в т.ч. и на български език, са указани задълженията
на лицата, преминаващи границата, да декларират носените от тях стоки или
валута над определени размери. Същите се намират в зоната преди
пристъпване на митническия контрол.
След извършен на първия пункт - „Граничен контрол“, от служители
на РД“ГП“гр.Елхово, паспортен контрол на водача на тов.автомобил, ППС-то
се е придвижило до втория пункт - „Митнически контрол“. На този пункт
отново е била извършена проверка на документите на водача, който пътувал
сам, както и тези на тов.автомобил, като след въвеждането на необходимите
данни в системата за преминаващото ППС и след като водачът е подал за
обработка 1 бр.транзитна декларация Т1 с МРН 16BG00101110909549, преди
пристъпване към митническа проверка, митническият служител - св.Г.Х. в
3
присъствието на колегата си - свидетеля С.М., попитал водача на
тов.автомобил на български език, дали има стоки, валута или валутни
ценности, подлежащи на деклариране пред митническите органи освен
декларираните с транзитната декларация T1, на което жалбоподателя
отговорил отрицателно. По метода „анализ на риска“ двамата свидетели-
митнически служители, са селектирали за митническа проверка товарния
автомобил, управляван от жалбоподателя П. и на основание чл.16 ал.1 т.1 от
ЗМ пристъпили към извършване на физически контрол на кабината на
автомобила и долапите. Извършването на този вид проверка, е било
обективирано в съставения Протокол за извършена митническа проверка №
М 895/код на МУ BG001011 от 16.03.2016г., като отразените в него
констатации, са били удостоверени както с подписите на съставилите го
двама служители на МП, посочени по-горе, така и с подписа на самия
жалбоподател П., присъствал на проверката. В хода на проверката – при
извършения оглед на тов.автомобил, в кабината, в естествена кухина зад
хладилника, са били открити укрити недекларирани 22 картона цигари без
акцизен бандерол марка „VICTORY slims“ 100 mm твърд пакет, или общо
4 400 къса. В съставената от митническия служител – Росица Петкова Янкова
към Протокола за извършена митническа проверка, разписка №0009816 от
16.03.2016г., е отразено, че са задържани общо 4 400 къса цигари без акцизен
бандерол марка „VICTORY slims“ 100 mm. Така откритите тютюневи
изделия, жалбоподателят В.П. е обявил за свои, подписвайки се в разписката
като лицето, от което са задържани цигарите. На основание чл.16 ал.1 т.5 от
ЗМ проверяващите митнически служители, са поискали писмени обяснения
от водача на тов.автомобил, които са приложени на л.8 от АНП, в които той е
изложил, че е закупил цигарите за лично ползване, за семейството.
За така констатираното, на място, на В. П. П., в негово присъствие, в
присъствието и на свидетелите – С.М. /свидетел по съставянето на акта и по
констатиране на нарушението/ и М.С. /свидетел по съставянето на акта/,
свидетеля Г.Х. /актосъставител/ е съставил на основание чл.230 от ЗМ Акт за
установяване на административно нарушение № 482 от 16.03.2016 година, за
това, че на 16.03.2016г. около 23.20 часа на МП“Лесово“, на трасе за
обработка на входящи товарни автомобили от Р Турция за Р България е
пристигнал товарен автомобил марка „ИВЕКО” с рег.№ РВ 5920 КА/РВ 4473
ЕН, управляван от българския гражданин В. П. П., с който водачът е превозил
през държавната граница, без знанието и разрешението на митническите
органи, тютюневи изделия, за които се дължи акциз – цигари без акцизен
бандерол марка „VICTORY slims“ 100 mm твърд пакет, общо 4 400 къса.
Нарушението е квалифицирано от актосъставителя като такова по чл.233,
ал.1, вр. ал.3 от ЗМ.
АУАН е бил надлежно предявен и връчен на жалбоподателя,
подписан от актосъставителя, свидетелите по акта и В.П., като препис от
същия на същата дата – 16.03.2016г. е връчен на нарушителя, който не е
отразил каквито и да е възражения, респ.обяснения, което е удостоверено с
4
подписа му.
В хода на АНП е било установено, че продажната цена на стоките,
предмет на нарушението - цигари марка „VICTORY slims“ 100 mm твърд
пакет, без акцизен бандерол, по 20 къса в кутия или общо 4 400 къса, е в общ
размер на 1 100 лева /5.00 лв.за кутия/, определена на основание чл.29 ал.3 т.1
от ЗАДС от Комисия по Заповед №ЗМ-1000-100/05.02.2016г. на Началника на
Митница Бургас, което се установява от становището на комисията,
приложено на л.12 от преписката.
В тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в
разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят В.П. не е депозирал
писмени възражения пред административно-наказващият орган.
Въз основа на АУАН и приложените към него писмени материали –
Протокол за митническа проверка № М 895/код на МУ BG001011 от
16.03.2016г., обяснение от нарушителя, разписка за митническо задържане
№0009816 от 16.03.2016г., становище на комисия при Митница Бургас,
транзитна декларация Т1 с МРН 16BG00101110909549 и др.писмени
документи, приложени по АНП, е издадено Наказателно постановление №
657/2016г. от 16.09.2016 год. на В.Е.С. - Началник на Митница Бургас, като
констатираното нарушение, описано по същия начин, е квалифицирано по
чл.233 ал.1 във вр.с ал.3 от Закона за митниците и на жалбоподателя В.П. на
основание чл.233 ал.3 вр.с чл.233 ал.1 от ЗМ, е наложено административно
наказание - глоба в размер на 2 200.00 лева, представляваща 200% от
продажната цена на тютюневите изделия, както и на основание чл.233 ал.6 от
ЗМ са отнети в полза на Държавата вещите – предмет на нарушението, а
именно: - цигари марка „VICTORY slims“ 100 mm твърд пакет, без акцизен
бандерол - общо 4 400 къса, с обща продажна цена от 1 100.00 лв.
За да наложи наказанието, АНО е приел, че недекларираната стока
значително надвишава нормите за безмитен внос съгласно Регламент /ЕО/
№1186/2009г. на Съвета от 16.11.2009г. за установяване на система на
общността за митнически освобождения, във вр.с чл.51а ал.4 т.1 от ППЗДДС,
като същата не попада в обхвата на дефиницията „стоки с нетърговски
характер“, посочена в чл.1, §6 от Регламент №2454/93г. на Комисията,
въвеждащ разпоредбите за прилагане на Регламент №2913/92г., установяващ
Митническия кодекс на Общността, и подлежи на деклариране в съответствие
с чл.68 от ЗМ и чл.62 от Регламент №2913/92г. във вр.с дял VII от Регламент
№2454/93г. във вр.с Наредба №Н-17 от 13.12.2006г.за прилагане на
разпоредбите на Приложение №37 и Приложение №38 от Регламент
№2454/93г. на Комисията относно писмено деклариране чрез ЕАД, които
разпоредби са отменени към момента, но са били действащи към момента на
адм.деяние.
АНО е приел, че В.П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл.233, ал.1 от ЗМ, като на 16.03.2016г. е превозил през
държавната граница, през МП“Лесово“, без знанието и разрешението на
5
митническите органи процесните, описани в обстоятелствената и
диспозитивната част НП акцизни стоки – тютюневи изделия.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя по реда на
чл.84 от ЗАНН вр.с чл.180 ал.2 от НПК чрез баща му Петър П. на
02.12.2021г., видно от приложената към преписката разписка - известие за
доставяне. Жалбата е депозирана пред административно-наказващият орган
по пощата с пощ.клеймо от 08.12.2021г.
От представеното в съдебно заседание надлежно заверено за вярност с
оригинала копие от Заповед № ЗАМ – 225/32-61660 от 08.03.2016г. на
Директора на Агенция “Митници”, се установява материалната
компетентност на Началника на Митница Бургас да издава НП за нарушения
по ЗМ.
Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от съда,
кореспондира с възприетата от АНО и изложена в акта, респ. в НП. Същата,
съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал,
събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и гласните
доказателства са относими към релевантните по делото факти и се кредитират
изцяло за достоверни. Показанията на разпитаните по делото свидетели – Г.Х.
/актосъставител/, С.М. /свидетел по съставянето на акта и по установяване на
нарушението/ и М.С. /свидетел по съставянето на акта/, са безпротиворечиви
по отношение на относимите основни факти и обстоятелства във връзка с
възприетите от всеки един от тях действия и поведение на жалбоподателя,
като съдът съпоставяйки ги едни с други, както и анализирайки ги на
плоскостта на приобщените писмени доказателства, ги приема за достоверни,
обективни, логични и последователни, открояващи се с необходимата
еднопосочност, безпротиворечивост и подчертана убедителност,
кореспондиращи както помежду им, така и с останалия събран по делото
доказателствен материал. Същите, възпроизвеждат непосредствените си
впечатления за обстоятелствата при констатиране на нарушението,
митническата проверка и осъществената комуникация между тях и
нарушителя, поведението му, както и относно изпълнената административна
процедура, включително и предявяването на съставения АУАН. В подкрепа
на тези гласни доказателства са и приобщените към доказателствената
съвкупност по делото писмени доказателства, приложени към АНП, посочени
и анализирани по-горе. Съдът не констатира каквото и да е противоречие
между показанията на тримата свидетели, а напротив – по недвусмислен
начин същите кореспондират едни с други досежно изложената фактология,
предшестваща и последваща откриването на процесните тютюневи изделия в
естествена кухина зад хладилника в кабината на тов.автомобил, управляван
на инкриминираната дата и време от жалбоподателя В.П..
От така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в преклузивния
6
7-дневен срок по смисъла на действащата към момента на депозирането й
редакция на чл.59 ал.2 от ЗАНН (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.), като НП е връчено на жалбоподателя по реда на чл.84 от ЗАНН
вр.с чл.180 ал.2 от НПК чрез баща му Петър П. на 02.12.2021г., а жалбата е
депозирана пред АНО по пощата с пощ.клеймо от 08.12.2021г. Жалбата също
така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалването му и пред компетентния
съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
От установената фактическа обстановка се установява, че с
обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН № 482 от 16.03.2016г.,
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.233, ал.3 вр.с ал.1 от ЗМ с
глоба в размер на 2200.00 лева за нарушение по чл.233 ал.1 вр.с ал.3 от Закона
за митниците, извършено на 16.03.2016 година.
Съдът счита, че административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя за нарушението, за което е санкциониран с атакуваното НП, е
погасена по давност.
Институтът на давността, включително и на абсолютната давност е
приложим в административно-наказателното производство. Давността
представлява изтичане на определен от закона срок, който при допълнителни
законоустановени предпоставки изключва наказателното преследване или
изпълнението на наложеното наказание. Съгласно нормата на чл.11 от ЗАНН
по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не
се предвижда друго. Видно от посочената норма, НК би намерил приложение
само в случаите, когато в ЗАНН не е предвидено друго.
Безспорно в ЗАНН липсва уредба на абсолютната давност за
изключване на отговорността. Съгласно чл. 31, ал. 7 от Конституцията на
Република България и чл. 79, ал.2 от НК не се погасяват по давност
наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления
против мира и човечеството. По аргумент за противното във всички останали
случаи, включително за административни нарушения,
наказателното/респективно административно-наказателното преследване и
изпълнението на наказанието се изключват при настъпване на давност.
Гарантирането на такъв принцип е в унисон с изискването за разумен срок за
провеждане на административно-наказателното производство като гаранция
за спазване на правата на човека, за което Република България е поела
ангажимент, присъединявайки се и ратифицирайки ЕКЗПЧОС. Допълнителен
аргумент в подкрепа на тази теза е обстоятелството, че в противен случай
лицата, извършили престъпление, ще се поставят в по-благоприятно
7
положение от извършилите административно нарушение. Препращането на
чл.11 от ЗАНН към чл.81 от НК /т.е. към давността като правен институт/, е
възприето като допустимо още с Тълкувателно решение № 112/ 16.12.2982г
по н.д.№ 96/ 1982г, ОСНК на ВС.
По делото е безспорно, че срещу В.П. е бил съставен АУАН №482 от
16.03.2016 г., връчен му е на същата дата, за извършено и установено на тази
дата административно нарушение по ЗМ. С това са спазени сроковете – три
месеца от откриване на нарушителя и една година от извършване на
нарушението, предвидени в чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН за образуване на
административно-наказателно производство.
Въз основа на този АУАН от 16.03.2016 г. е издадено НП №657/2016г.
на 16.09.2016 г., при спазване на предвидения в чл.34, ал.3 от ЗАНН 6-
месечен срок от съставянето на акта за издаване на наказателното
постановление. Тоест всички срокове, предвидени за административно-
наказателното производство в специалния ЗАНН, са спазени.
Съгласно точка 2 от задължителното за съдилищата Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело №1/2014 г. на ОСС
на НК на ВКС и ОСС от II Колегия на ВАС, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН
препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по
давност в Наказателния кодекс.
В случая, съгласно посочената от АНО дата на извършване на
административното нарушение – 16.03.2016г., приложение намира уредбата
на чл.80, ал.1, т.5 от НК /ред. ДВ, бр.26/2010 г./, според която наказателното
преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в срок от три
години. Съгласно чл.80, ал.3 от НК, давността за преследване започва от
довършването на престъплението, респ. в процесния случай –
административното нарушение. Изрично с Тълкувателно решение
№112/16.12.1982 г. по н.д. №96/82 г. на ОСНК на ВС е възприето, че за
давността по чл.34 от ЗАНН се прилагат институтите за спиране и прекъсване
на давността за наказателно преследване – чл.81 от НК. Според чл.81, ал.2 от
НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност, но съгласно чл.81, ал.3 от НК,
независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в чл. 80 от НК.
В процесният случай давността за административно-наказателното
преследване се прекъсва с издаването на НП №657/2016г. на 16.09.2016 г.,
след което започва да тече нова 3-годишна давност. От доказателствата по
делото се установява, че след издаване на НП, АНО е предприел действия за
връчването му на административно-наказателноотговорното лице – видно от
приложените към АНП на л.13-17 писмени документи, НП е изпратено за
8
връчване на 17.09.2016г. чрез препоръчана пратка от „Български пощи“ЕАД,
но същата не е била потърсена от получателя, поради което впоследствие на
14.10.2016г. АНО е поискал съдействие от РУ на МВР-гр.Стамболийски за
връчване на НП, но последното е достигнало до адресата – жалбоподателя П.
едва на 02.12.2021г., на която дата му е връчено по реда на чл.84 от ЗАНН
вр.с чл.180 ал.2 от НПК - чрез бащата на адресата. Тези действия на АНО не
прекъсват давността, тъй като същите представляват кореспонденция между
надлежни органи, но не и действия във връзка с издирването на дееца. В този
случай последното действие, с което съдът намира, че е прекъсната давността
е датата на издаване на наказателното постановление - 16.09.2016 г., като от
тази дата до датата на връчване на НП – 02.12.2021г. е изминал срок по-дълъг
от три години. Предвид на това съдът приема, че на датата 16.09.2019г. е
изтекла обикновената тригодишна давност за преследване. При изтекла
обикновена давност за преследване, срокът на абсолютната давност /в случая
четири години и половина/ е неприложим.
При тези обстоятелства, изтеклата на 16.09.2019г. тригодишна давност
за преследване по чл.81, ал.2, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН има
за последица отпадане на възможността спрямо евентуалния нарушител да
може да бъде завършено започналото административно-наказателно
преследване с реализиране на отговорността му за констатираното
административно нарушение. Административно-наказателното преследване е
било погасено по давност преди връчването на НП, поради което и
издаденото НП следва да се отмени на това основание като единствена
законосъобразна последица. По аргумент от разрешението, дадено с
Постановление № 10 от 28.09.1973г. на Пленума на ВС, съдът има
задължение служебно да следи дали не са изтекли сроковете за образуване на
административно-наказателното производство, имащи за последица
погасяване на административно-наказателната отговорност по давност,
доколкото изтичането на давностния срок за погасяване на административно-
наказателното преследване, е основание за отмяна на издаденото НП, без да
бъдат обсъждани въпросите за неговата формална и материална
законосъобразност.
Ето защо, съдът намира, че обжалваното НП в частта му, с която на
жалб.П. на основание чл.233 ал.3 вр.с ал.1 от Закона за митниците му е
наложено административно наказание – глоба в размер на 2 200.00 лева,
представляваща 200 % от продажната цена на тютюневите изделия-предмет
на нарушението, за извършено административно нарушение по чл.233 ал.1
вр.с ал.3 от Закона за митниците, следва да бъде отменено, а
административно-наказателното производство в тази му част -
прекратено поради изтичане на срока на обикновената давност за
административно-наказателно преследване в хипотезата на чл.81, ал.2, вр.
чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН.
По отношение на постановеното с НП отнемане на стоките,
предмет на нарушението, съставляващи акцизни стоки - цигари марка
9
„Victory slims“ без акцизен бандерол, твърд пакет 100 мм – 4400 къса, на
които държането е забранено, съдът счита, че същото е правилно и в
съответствие с чл.99, ал.2 т.2 от ЗАДС, като в тази му част НП е
законосъобразно и не подлежи на отмяна, поради което следва да се
потвърди. В случая, без всякакво съмнение следва да намери приложение и
разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗАНН, съгласно която се отнемат в полза на
държавата вещите, предмет на нарушението, притежаването на които е
забранено, независимо от тяхното количество и стойност, където и да се
намират. Тютюневи изделия без акцизен бандерол, когато такъв е
задължителен несъмнено представляват вещи, притежаването на които е
забранено.
Разноски:
И двете страни по делото са направили своевременно искания за
присъждане на направени по делото разноски.
От страна на жалбоподателя, чрез пълномощника му – адв.С. е
направено искане за присъждане на разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение на адв.С. за осъщественото процесуално представителство и
защита на жалбодателя по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата
/ЗАдв./ - оказване на безплатна адвокатска помощ в хипотезата на близък,
видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
08.12.2021г., приложен към АНП. Същевременно и въпреки посоченото в
договора адвокатът е определил финансовата стойност на извършената
адвокатска услуга по този договор на 384 лв., за която сума изрично е
посочено, че не е заплатена от жалбодателя по делото. От така установеното,
безспорно следва извод, че адвокатът е оказал безплатна адвокатска помощ на
лице от кръга от посочените в т.3 на чл.38 ал.1 от ЗАдв., като не се нуждае от
доказване обстоятелството, че клиентът е близък приятел на адвоката, при
което съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв. в този случай, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение,
което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. В случая в
съответствие с приложимата нормативна уредба и предвиденото в нея
правомощие, както и изхождайки от фактическата и правна сложност на
делото, както и наведените в жалбата доводи от оказалия правна помощ
пълномощник на жалбоподателя, споделени от съда при формиране на
правните изводи досежно частичната отмяна на НП, настоящият съдебен
състав намира, че възнаграждението на адв.С. следва да бъде определено в
предвидения минимален размер от 384 лв., на основание разпоредбата на
чл.18, ал.2 вр.с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът намира за основателно с оглед изхода на спора и направеното от
АНО, чрез процесуалния му представител – юрисконсулт К. искане за
10
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д ал.4 от
ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в съдебните
производства по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления,
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта имат право на
присъждане на възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. По смисъла на чл.63д ал.5 от ЗАНН това
възнаграждение се определя по реда на чл.37 от Закона за правната помощ,
който препраща към чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
която разпоредба за този вид работа предвижда възнаграждение от 80 лв. до
150 лв. В случая не е налице правна и фактическа сложност на делото,
работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване и участие в
едно съдебно заседание, в представяне на писмени доказателства и в излагане
в хода на съдебните прения на становище по съществото на спора, поради
което юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в
минималния размер от 80 лева.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде
потвърдено в частта му по пункт І /по отнемането в полза на държавата на
предмета на нарушението/ и отменено в частта му по пункт ІІ /по наложеното
адм.наказание „глоба“/, следва съразмерно на уважената част от претенциите
на страните, да се присъдят разноски - в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят на основание чл.38 ал.2 вр.с ал.1 т.3 от ЗАдв. разноски в размер на
192 лв., а в полза на АНО – разноски в размер на 40 лв. за осъществена
защита от юрисконсулт.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.5, чл.63д ал.1 и
ал.5 вр.с ал.4 от ЗАНН, Районен съд-Елхово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 657/2016г. от 16.09.2016г.,
издадено от В.Е.С. - Началник Митница - Бургас, В ЧАСТТА, с която на В.
П. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес – гр.Стамболийски, обл.Пловдив,
ул.***, действащ чрез пълномощника си – адв.А.С. С. от АК-Благоевград, с
адрес за кореспонденция - гр.Стамболийски, ул.***, за извършено
административно нарушение по чл.233 ал.1 вр.с ал.3 от Закона за митниците,
на основание чл.233, ал.3 вр.с ал.1 от Закона за митниците му е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 2 200.00 лева,
представляващи 200% от продажната цена на стоките - предмет на
нарушението и ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното
производство, образувано против В. П. П., с ЕГН **********, с посочени по-
горе данни, В ТАЗИ МУ ЧАСТ, поради изтичане на погасителна давност
за административно-наказателно преследване в хипотезата на чл.81, ал.2,
вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН.
ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
11
Наказателно постановление № 657/2016г. от 16.09.2016г., издадено от
В.Е.С. - Началник Митница - Бургас, В ЧАСТТА, с която от В. П. П., с ЕГН
**********, на основание чл.233, ал.6 от Закона за митниците са ОТНЕТИ в
полза на Държавата стоките - предмет на нарушението – цигари марка
„Victory slims“ без акцизен бандерол, твърд пакет 100 мм – 4400 къса.
ОСЪЖДА В. П. П., с ЕГН **********, с посочени по-горе данни, ДА
ЗАПЛАТИ на Агенция „Митници“ – Митница Бургас, направените по делото
разноски за осъществена защита от юрисконсулт в размер на 40.00
/четиридесет/ лева.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ – Митница Бургас ДА ЗАПЛАТИ
на В. П. П., с ЕГН **********, с посочени по-горе данни, направените по
делото разноски за осъществена адвокатска защита на основание чл.38 ал.2
вр.с ал.1 т.3 от ЗАдв. в размер на 192.00 /сто деветдесет и два/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Ямболски
административен съд чрез Елховски районен съд по реда на АПК в 14-
дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
12