Решение по дело №345/2019 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е  №  209

 

гр. Силистра, 24.06.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА,  наказателен състав, в публично заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА

 

при участието на секретаря Г. Й., като разгледа докладваното от съдията С. Йовчева АНД № 345 по описа за 2019 г. на Районен съд – Силистра, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63 и следващи от ЗАНН.

Постъпила е жалба чрез защитника на В.И.Д. с ЕГН-********** *** срещу Наказателно постановление № 39-0000045, издадено на 15.04.2019 г. от Е. В. А., в качеството му на началник на Областен отдел “Автомобилна администрация” – гр. С., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) глоба в размер на 2000,00 (две хиляди) лева за извършено нарушение по чл. 6, ал. 1, изречение първо, предложение трето от ЗАП.

Жалбоподателят твърди, че процесното НП е незаконосъобразно. Посочва, че още във възражение срещу съставения срещу него АУАН е посочил, че е имал уговорка с приятелката си да закара на 09.04.2019 г. нея и М. Д. Д. в болница в гр. В.. Трябвало да ги придружи и още една жена. Пристигането им в гр. С. било с цел да вземе приятелката си. Сутринта жалбоподателят отишъл в центъра на с. С. и натоварил в автомобила си три жени и един мъж. Единият от пътниците той трябвало да остави в гр. С.. Твърди, че не е имал с никой от пътниците уговорки за заплащане за превоза. На КПП “М.” бил спрян за проверка от служител на КАТ. Последният започнал да му проверява документите, а през това време служители на “АА”  тръгнали към пътниците. След това разбрал от тях, че служителите на “АА” им диктували сведенията. Твърди, че не е извършвал обществен превоз срещу заплащане, не е имал уговорка за заплащане и не е получавал пари. Моли за отмяна на процесното НП

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол.

При редовно призоваване в с.з. жалбоподателят се явява със защитника си. Поддържат жалбата. В хода по същество защитникът му посочва, че събраните факти опровергават описаното в НП. Посочва, че прави впечатление факта, че приложените сведения са с абсолютно идентичен текст. Навежда доводи, че са написани под диктовката на инспекторите. Моли за отмяна на процесното НП и за заплащане на разноските.

За въззиваемата страна - ОО “Автомобилна администрация” не се явява представител.

Районна прокуратура – С. при редовно призоваване не изпращат представител и не заявяват становище.

СЪДЪТ с оглед събраните и приети доказателства в съдебно заседание, прие за установено следното от фактическа страна:

Свид. Здравка Иванова е във фактическо съжителство с жалбоподателя. Същата имала здравословни проблеми. Споделила това със свид. К. С., която предложила да посетят лекар в гр. В.. Свид. С. познавала болницата, защото често посещавала лекари там. Освен това свид. И. разговаряла с леля си М.. Последната ходила с две патерици и отдавна искала да посети лекар в гр. В.. Свид. И. решила да съчетаят нещата. Уговорката била да пътуват към гр. В. на 09.04.2019 г. В уречения ден жалбоподателят отишъл до с. С., за да вземе свид. К. С. и лелята на приятелката си. Същият ден от дома си в с. С. излязла и свид. И. Г.. Тя отишла на спирката да чака автобус за гр. С.. През това време видяла свид. С. и лелята на свид. И.. Попитала ги къде отиват и те обяснили, че ще ходят в гр. В., но първо ще отидат до гр. С. заради свид. И.. Свид. Г. разговаряла с жалбоподателя. Попитала го дали ще я вземе до гр. С. и той се съгласил. Преди да влезе в автомобила му двамата не разговаряли за пари. В л.а. имало и някакъв мъж, когото свид. Г. не познавала.

На 09.04.2019 г. на свид. Г.Г., назначен на длъжност мл. автоконтрольор в “Пътна полиция” при ОДМВР – С., било разпоредено да окаже съдействие на инспектори от ОО “АА” в гр. С.. Задачата му била да спре за проверка водача на л.а. “ФОРД ФИЕСТА” с регистрационен № СС4259АМ, за който имало сигнал, че извършва обществен превоз срещу заплащане. Свидетелят тръгнал към КПП М. на ул. “Т.” в гр. С., където го очаквали актосъставителя Р. и свид. Й., и двамата инспектори в ИА “АА” – С.. Двадесет минути по-късно - в 08:14 ч. свид. Г. спрял за проверка жалбоподателя, който управлявал л.а. “ФОРД ФИЕСТА” с регистрационен № СС4259АМ. В автомобила имало четирима пътници. От разговорите с тях свид. Г. разбрал, че пътуват за гр. В.. Попитал ги дали са заплатили и те отговорили с “да”. Свидетелят съобщил това на инспекторите от “АА”, които снели саморъчни сведения от трима от пътниците - свидетелите Г. и С., както и М. Д. Д.. Свид. Г. посочила, че пътува на цената на автобусен билет от 10 лева. Свид. С. посочила, че пътува до гр. В. на цената на автобусен билет до В. - 10 лева. М. Д. Д. посочила, че пътува до гр. В. и заплаща билета до В.. В с.з. свид. Г. посочва, че в суматохата не е разбрала какво е написала. Свид. С. твърди, че е писала под диктовка посоченото в сведението. Свид. Д.Й. твърди, че е раздал химикали и листи на пътниците. Помогнал им да опишат единствено техническите данни на л.а. Отрича да им е диктувал написаното в сведенията. Четвъртият пътник казал, че си е забравил очилата.

С оглед обясненията на пътниците актосъставителят извършил проверка в Регистъра за удостоверенията на водачите, които извършват таксиметров превоз на пътници. Установил, че жалбоподателя не е регистриран да извършва такъв превоз. С оглед установеното, актосътавителят предявил на жалбоподателя АУАН за нарушение по чл. 6, ал. 1, предложение трето от ЗАП. Във фактите посочил, че в 08:14 ч. в гр. С. по ул. “Т.” пред КПП – М. по посока гр. С. жалбоподателят извършва обществен превоз на на четири пътници, видно от писмените показания на пътниците: К. Г. С., И. Х. Г. и М. Д. Д. и по маршрут от с. С. за гр. В. с лек автомобил “ФОРД ФИЕСТА” с регистрационен № СС4259АМ, собственост на жалбоподателя. Пояснил, че в момента на проверката след направена справка е установено, че л.а. не е включен в Списъка към удостоверения за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

В тридневния срок за възражения срещу съставения акт в ОО „АА“ било депозирано възражение, идентично с посоченото в жалбата.

Въз основа на съставения АУАН наказващият орган издал на 15.04.2019 г. и оспорваното Наказателно постановление № 39-0000045, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на жалбоподателя, налагайки му административно наказание на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) глоба в размер на 2000,00 (две хиляди) лева за извършено нарушение по чл. 6, ал. 1, изречение първо, предложение трето.

По делото е прието копие от заповед, подписана от министъра на транспорта, която доказва компетентността на наказващия орган да издава НП при нарушения, установени по Закона за автомобилните превози и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него.

Горната фактическа обстановка се установява чрез показанията на разпитаните свидетели, както и приложените писмени доказателства. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите Г., С. и И.. Последната е във фактическо съжителство с жалбоподателя и не е била в л.а., спрян за проверка. В този смисъл не може да свидетелства за главния факт, посочен във фактите - дали пътниците са заплатили за превоза. Свидетелите Г. и С. са категорични при снетите им сведения, че са заплатили за превоз. Не е вярно, че са отразили единствено цената на автобусния билет до гр. В.. Ясно е посочено, че са заплатили за превоза, извършван от жалбоподателя. В тази посока отразените факти в сведенията се подкрепят и от показанията на актосъставителя и свидетелите Й. и Г.. Последният е категоричен, че е бил изпратен да окаже съдействие след сигнал за извършван обществен превоз на пътници от жалбоподателя. Посочва още, че е задал въпрос на пътниците дали са заплатили за превоза. Отговорът им бил положителен. Следователно фактите не са опровергават от показанията на допуснатите до разпит свидетели. Не е възможно да е налице объркване, както твърди свид. Г., тъй като снетото сведение от нея представлява едно изречение, написано саморъчно. Свид. С. също ясно посочва саморъчно, че пътува от с. С. за гр. В. с жалбоподателя “на цената на автобусния билет - 10 лева”. Категорично в обясненията на неразпитаната в с.з. М. Д. Д. е посочено, че пътува от с. С. до гр. В. с жалбоподателя и “плащаме 10 лева до В.”. Прави впечатление, че отразеното в сведенията не е идентично, което опровергава твърдението за писане до диктовка.

СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:

По същество жалбата е НЕСНОВАТЕЛНА.

По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите ЗАНН. Налице са задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Налице е и  изчерпателно фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е било извършено. В издаденото наказателно постановление въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име, и длъжността на лицето, което го е издало, датата и мястото на извършване на нарушението, кой е нарушителя, данните  относно актосъставителя,  както  и данните, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Налице е фактическа обосновка. Посочена е законовата разпоредба, която жалбоподателя виновно е нарушил, както и вида и размера на наложеното административно наказание.

Съдът намира, че образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от инспектор в съответната администрация и следователно същият е лице, разполагащо с правомощие да съставя АУАН за нарушения по ЗАП. Актът е съставен в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. В същия е извършено описание на нарушението и обстоятелствата, при които са осъществени.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност (видно от приложената заповед), в предвидената от закона форма, при спазване на процесуални разпоредби.

С оглед материално-правната законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН и оспорваното НП:

Съгласно чл. 93, ал. 1, т. 1  от ЗАП водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със глоба 2000 лв. – при първо нарушение. Според чл. 6, ал. 1 от закона обществен превоз на пътници се извършва от превозвач, който притежава удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. В §1, т. 26 от ДР на ЗАП е налице легална дефиниция на понятието “таксиметрови превози”. Това са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до пет места, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗАП, “обществен превоз” е превоза, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане. Очевидно в случая е била налице уговорка между жалбоподателя и пътниците за превозването им срещу заплащане на цената на автобусния билет. Освен това жалбоподателя няма издадено удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, както и документи, които се изискват от закона. След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено по безспорен начин, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състав на административно нарушение, тъй като е нарушил забраната, установена по чл. 6, ал. 1 от ЗАП да не извършва обществен превоз на пътници в случай, че не притежава удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Следователно наказващият орган правилно е ангажирал административнонаказателна отговорност на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП, доколкото жалбоподателя като водач на МПС е извършил обществен превоз за собствена сметка на пътници без да притежава документ за регистрация и други документи, които се изискват от закона.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.

Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващият орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения. По делото не се установи наличието на обстоятелства, поради които извършеното с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Съдът приема, че преценката на АНО е правилна, доколкото деянието не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази посока не са събрани доказателства, които да обосновават извод, че случая се различава от останалите от съответния вид.

С оглед справедливостта на определеното административно наказание: Доколкото законодателят е определил точния размер на глобата в чл. 93, ал. 1, т. 1 от закона, наказващият орган и съдът са лишени от възможността за преценка.

Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд - Силистра,

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 39-0000045, издадено на 15.04.2019 г. от Е. В. А., в качеството му на началник на Областен отдел “Автомобилна администрация” – гр. С., с което на В.И.Д. с ЕГН-********** ***, е наложено административно наказание на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози глоба в размер на 2000,00 (две хиляди) лева за извършено нарушение по чл. 6, ал. 1, изречение първо, предложение трето от Закона за автомобилните превози. 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Силистра в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ:................................................

  Силвина Йовчева