РЕШЕНИЕ
№ 740
гр. Варна, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110113675 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба заведена във ВРС
на дата 20.09.2021 г. от ищцовото дружество „В. и к.“ В.-ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление *, представлявано от управителя В. В., чрез юрисконсулт П. В. против
ответника В. В. С., ЕГН **********, с адрес: *.Предявените по делото в условията на
обективно, кумулативно съединяване специални положителени установителени искове
са с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
заведени в рамките на преклузивния срок по повод указанията на заповедния съд по реда на
чл. 415 ГПК дадени до ищцовото дружество по частно стно гр. дело № 8224/2021год. по
описа на ВРС XLII-ри състав.
Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните твърдени факти и
обстоятелства:„В. и к.-В.“ ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл. 2, ал. 1 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ, бр.18 от
2005г., с посл. изм.), предоставяло В и К услуги на отв. В. В. С., ЕГН **********, с адре: *,
която в качеството си на потребител ги получавала и ползвала на същия адрес. Ползваните
В и К услуги на този адрес се отчитали по партида абонатен номер *, чийто титуляр бил
отв.С.. Съгласно чл. 5, т. 6 от Общите условия, потребителите на ВиК услуги, сочи
ищцовото дружество били длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което
длъжникът (сега ответник) не бил направил.Съгласно чл. 33, ал.2 от Общите условия,
ответникът бил длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-
1
дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпадал в забава.
На 10.06.2021г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу В.С., въз основа на което било
образувано ч.гр.д. № 8224/2021г. по описа на ВРС, ГК-42 състав. На 15.06.2021г. съдът
издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която разпоредил на
В.С. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 320,32лв., представляваща стойност на
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 24.11.2019 г. до 08.06.20221 г., законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.06.2021 г.
до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25,00 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв. На 09.08.2021 г. заявителят (сега ищец) бил уведомен,
че на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, може да предяви иск за установяване на вземането си.
Конкретните твърдения на ищцовото дружество са, че претендираните суми от
ответника за главници и лихви са вписаните в таблица 1 от исковата молба - задължения по
партида с абонатен номер * (с графи: фактура, дата, главница, отчетен период, лихва,
период на забава) с номер на първата фактура ********** и дата на издаване 25.10.2019 г. и
на последната ********** от дата 27.05.2021 г., с общ сбор на всички главници 320,32 лева
и общ сбор на лихвите за забава от 22,72 лв.
Твърди се в исковата молба ,че претнедираната сума за главница представлява цена
на реално доставени В и К услуги за имота , находящ се в *, чието количество било
служебно определено, тъй като в имота липсвал водомер.
Приложена била Методиката, регламентирана в чл. 39, ал. 5, т. 1 във връзка с ал. 6 от
Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ, а именно - по 5 м3 месечно за един обитател, при един
обитател в обекта. Към момента ,твърди още ВИК оператора, че ответницата не била
оспорила чрез писмено възражение горепосочените вземания в нормативно
регламентирания срок по чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК за „В.
и к.-В.“ ООД се пораждал правен интерес от предявяване на настоящите искове и затова е
отправено и следното искане до съда по см. на чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК: Да бъде постановено
Решение по силата на което да бъде прието за установено, че отв. В. В. С., ЕГН **********,
с адрес: *, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с
абонатен номер * дължи на „В. и к.-В.“ ООД сума в общ размер на 320,32 лв.(триста и
двадесет лева и тридесет и две стотинки) представляваща сбор от главници за ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 30.09.2019 г. до 26.05.2021 г. на адрес *; сума в общ
размер на 22,72 лв. (двадесет и два лева и седемдесет и две стотинки), представляваща сбор
от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 24.11.2019 г. до 08.06.2021 г.,
както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в
съда -10.06.2021г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена Заповед № 2486
от 15.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 8224/2021 г. по описа на
ВРС, на осн. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.Обективирано е
2
искането съда да се произнесе с решението си и относно съдебно-деловодните разноски,
сторени от ищеца в заповедното производство в размер заплатената държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер. Всички суми-предмет на настоящото
производство,съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК сочи ищцовата страна, че могат да бъдат платени
по сметка на „В. и к.-В.“ ООД в „Ц. к. б.“ АД, IB AN *; BIC *.В подкрепа на твърденията и
исканията си ищцовата страна е направила доказателствени искания. Обективирано е
искане по делото да бъдат присъдени в полза на ищцовата страна сторените и в исковото
производство съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. С. не е депозирал отговор. Единственото
наведено възражение от отв. С. е във възражението по чл. 414 ГПК, че от 25 години не
живее на адреса.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 18.02.2022 г. ищцовата
страна, представлявана от юрисконсулт Василева моли съда да уважи предявените
искове, считайки, че същите са доказани по основание и размер. От представените писмени
доказателства според процесуалния представител на „ВиК -В. „ООД, безспорно се
установявало, че ответницата е собственик на процесното жилище, партидата се водела на
нейно име, в имота липсвал индивидуален водомер и на адреса били адресно регистрирани
по постоянен и по настоящ адрес 12 лица, като дружеството при приложение на методиката,
регламентирана в чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ начислявало служебно
определено количество вода за един обитател, което било изцяло в полза на ответника.
В същото съдебно заседание ответницата С. явила се лично, оспорва иска, като
заявява, че не е съгласна тя да плаща „тези пари „, защото не е живяла там, откакто излязла
от там нито вода имало, нито ток имало, нищо. Отв.С. твърди, че не е ползвала тази вода, за
да я плаща тя.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че по предявения специален
положителен установителен иск, за доказване и на основанието и на размера на претенцията
си ищцовата страна е ангажирала писмени доказателства, приобщено е частно гражданско
дело № 8224/2021г. по описа на Районен съд – Варна, по описа на ХLII – ри състав,
инициирало настоящия исков процес, проведена е и необходима съдебно - счетоводна
експертиза, като в последното открито съдебно заседание ищцовото дружество е ангажирало
и допълнителни писмени доказателства . В тази връзка, по делото като писмен
доказателствен материал са приобщени представените с исковата молба заверени за вярност
с оригинала копия на : Решение № Ц -46/30.12.2020 г. на КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във
вестник; Решение № Ц -37/23.12.2019 г. на КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във вестник;
Решение № Ц -20/28.12.2018 г. на КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във вестник; Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В. и к. – В.“
3
ООД; справка за недобора на частен абонат за периода от 30.09.2019 г. до 08.06.2021
г..Допълнително по делото са приобщени ангажираните още в първото открито съдебно
заседание от ищцовата страна писмени доказателства а именно : заверени копия на справка
№ 203158/18.02.2022 г. по лице от Служба по вписвания - В.; справка за облога и
плащанията по партида с клиентски № *; Констативен протокол № 1000 376897/18.02.2022
г.; удостоверение рег.№ РД22003600Вл-001Вл/18.02.2022 г. (оригинал).
В откритото съдебно заседание е приобщено и заключението от вещото лице М. П.
ИВ. от дата 10.02.2022 г., по допуснатата ССчЕ , неоспорено от страните.
При така събрания писмен доказателствен материал, анализиран в съвкупност и
поотделно настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното :
С писмено заявление от дата 10.06.2021 г.ищцовото дружество „ В и К - В. „ ООД е сезирало
РС Варна с искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК против длъжника В. В. С. от гр.В. . Размерите и основанията на вземането са били
визирани в т. 9 от заявлението като изрично е посочено, че паричните вземания се
претендират като дължими за ползвани и неплатени В и К услуги. В същата т. 9 заявителят е
посочил главниците които претендира и лихвите, периодите за които се претендират, при
яснота че се претендират главни и акцесорни вземания от длъжника за потребявани ВиК
услуги по абонатния номер, по партида водена на името на ответницата.
Констатира се от материалите по частното дело че въз основа на Разпореждане №
7190/15.06.2021 г. г.по ч. гр.д. № 8224/2021г. Председателят на ХLII –ри състав при ВРС е
приел, че заявлението отговоря на изискванията за редовност /л.10 от заповедното дело/,
поради което е била издадена и Заповед за изпълнение на парично задължение. От
оригинала на Заповед № 2486/ 15.06.2021 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, издадена от ВРС по частно гражданско дело № 20213110108224/2021 г., по описа
на съда за 2021 г., 42 състав, е видно, че заповедният съд е разпоредил: длъжникът В. В. С.,
ЕГН **********, с адрес: *, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „В. и к. – В.“ ООД, ЕИК *, със
седалище и управление: *, представлявано от В. Д. В. - Управител, чрез пълномощника
юрисконсулт П. В., сумата от 320,32 лв. (триста и двадесет лева и тридесет и две
стотинки), представляваща главница за ползвани и неплатени В и К - услуги по партида с
абонатен номер *, за периода от 30.09.2019 г. до 26.05.2021 г., за обект - имот, находящ се в
*;сумата от 22,72 лв. (двадесет и два лева и седемдесет и две стотинки), представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 24.11.2019 г. до 08.06.2021 г ., с изключение
на периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г.,ведно със законната лихва върху главницата ,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.06.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК,както и направените съдебно-
деловодни разноски в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева), за заплатена държавна
такса и 50,00 лв. (петдесет лева), за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП, вр. чл. 26 от НЗПрП.
Изрично в заповедта е било посочено, че вземането произтича от следните
обстоятелства: Дължима сума за фактурирани ВиК -услуги по партида с абонатен номер *,
за които има издадени фактури за периода от 25.10.2019 г. до 27.05.2021 г., за обект - имот,
находящ се в *.
От останалите писмени доказателства по частното гражданско дело се установява
факта, че заповедта по чл.410 ГПК е връчена на длъжника по надлежния ред, чрез
работодател / л.19/, че в срока по чл.415 ГПК длъжникът е възразил против заповедта
4
депозирайки възражение по чл.414 ГПК / л.20 / и че въз основа на дадените от заповедния
съд указания, заявителят- сега ищец е предявил специалния си положителен установителен
иск за установяване със СПН на съществуването на оспорените парични вземания, за които е
издадена заповедта по чл.410 ГПК .
С оглед гореизложеното се налага и единствения извод от правна страна за
допустимост на предявения специален положителен установителен иск.
За доказване на размерите на предявения иск ищцовата страна е отправила искане и
по делото е допусната необходимата съдебно – счетоводна експертиза, заключението по
която е приобщено по делото без да е оспорено от страните .
От заключението на в.л. М.И. по ССчЕ / л.60 -л. 64 / се установява
какъв е размерът на всяко едно от месечните задължения по главницата за ползвани В и К
услуги по партида с абонатен номер * по посочените фактури в Справка за недобора на
частен абонат до 08.06.2021г., както и техния общ сбор ; какъв е размерът на лихвата за
забава върху всяко едно от установените в т. 1 месечни задължения за ползвани В и К
услуги, считано от съответния им падеж до 08.06.2021г., както и техния общ сбор?
Отделно от горното към вещото лице е поставен и въпрос номер три - Вещото лице да
изчисли количеството вода по месеци, считано от м.12.2010 година до м. май 2021 г., при
приложение на Методиката по чл. 39, ал. 5 , т. 1 във вр. с ал. 6 от Наредба № 4 от 2004 г. на
МРРБ - по 5м3 /месечно за 1 обитател, при 1 обитател в обекта , като за процесния период
посочи стойността на съответното количество вода, а на последно място вещото лице е
следвало да даде и отговор на въпроса налице ли е плащане по фактурите ако да, по кои
фактури и кога?
От заключителната част на ССчЕ се установява и доказва, че общата стойност на
задълженията по главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер * по
посочените фактури в Таблица 1 от исковата молба е в размер на 320,32 лв. ; общата
стойност на лихвата за забава начислена върху неплатените задължения за главница считано
от съответния им падеж до 08.06.2021г. възлиза на 23,64 лв. , а количеството вода в кубични
метри ,начиная от м.12.2010 г. до м.5.2021г., при прилагане на методиката посочена в
чл.39,ал.5 , т.1 във вр. с чл. 6 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ при един обитател в имота
е посоченото в Таблица 2 – за периода от 30.09.2019 – 26.05.2021 г. при прилагане на
съответната цена на ВиК услугите -е 2 766,69 лв.
На последно място от заключението на в.л.И. по ССчЕ/л.64/ се изяснява още, че
плащане от страна на ответника на така установените задължения към“ ВиК В. „ ООД няма
.
За пълното изясняване на фактическата страна на спора ищцовата страна е
представила допълнителни писмени доказателства, приобщени на листи от 66 до 72 вкл.
От справката на АВ СВ В. се изяснява и установява,че през 2017, 2019 и 2021 г. върху
имота представляващ обект на потребление на ВиК услуги на адрес * има наложени общо
три възбрани по искания на кредиторите „Е. П. П. „АД, „Ф. И. „ЕАД и „А. за с. на в. „ЕАД с
длъжник В. В. С. .
От неоспорения и приложен по делото на л.71 -ви в заверено за вярност с оригинала
5
копие на Констативен протокол № 1000 376897 ,изготвен от служители на ВиК В. са
констатира, че на 18.02.2022 г. е била извършена проверка на имота представляващ обект на
потребление на ВиК услуги като е било установено,че имота представлява поземлен имот с
жилищна сграда, с липсваща водомерна шахта и водомер.
На последно място от приложеното на л. 72 в оригинал удостоверение от Община В.,
р-н „Вл.В. „ се установява, че на адреса на който ВиК В. ООД е доставяло ВиК услуги има
регистрирани общо 12 лица към момента на настоящ и постоянен адрес .
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предявеният по делото специален положителен установителен иск е заявен от
ищцовото дружество „ В и К – В. „ ООД против ответника В. С. и с него ищцовата страна
цели да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на паричните вземания за
които в полза на заявителя е била издадена Заповед по чл.410 ГПК, респективно влизане в
сила на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Предявеният иск е процесуално допустим, т.к. е заведен от заявителя в заповедното
производство против длъжника и в рамките на преклузивния срок, поради което съдът
дължи произнасяне по същество на спора.
Видно и от предварителния доклад по делото, обявен за окончателен , съдът е
разпределил доказателствената тежест в исковия процес между страните като е указал на
ищцовата и ответната страна, че всяка една от тях е длъжна да установи и докаже фактите на
които основава своите твърдения или възражения, респективно от които черпи положителни
за себе си права (съгласно общата разпоредба на чл.154 ГПК )В тежест на ищеца по делото
съдът е възложил да установи и докаже, че между В И К -В. ООД и ответника В. С. е имало
валиден договор за ползване на В и К услуги за посочения в заповедното и исково
производства имот, изпълнението по което е извършено пълно и точно от В и К - В. ООД за
релевантния за спора исков период, както и че във връзка с това облигационно
правоотношение е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на кредитора -
ищец, че заповедта е връчена на длъжника и че е спазен срока за предявяване на иска с
правно осн. чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, след възразяване от страна на длъжника по
чл. 414 ГПК. В тежест на ищцовата страна е било и да установи и докаже, че в качеството си
на доставчик на В и К услуги е изпълнила точно задълженията си като е доставила на
адреса на потребление на ответника незаплатените от последния количества потребена
вода, респективно услуги; че е заведено и водено заповедно производство въз основа на
Заявление по чл.410 ГПК; че е налице ликвидно и изискуемо вземане в посочените в
петитума на исковата молба размери и основание,периоди; че е доставила точно
количествата вода описани и в справката за недобора и петитума на иска и че
ОТВЕТНИКА е абонат на ищцовото дружество за исковия период, респ. че е имал за
исковия период качеството потребител на ВиК услуги. В тежест на ищеца е било да
установи и докаже, че ответника е изпаднал в забава и че е налице фактическия състав на
чл.79, ал. 1 ЗЗД, поради което е и инициирано производството по чл.410 ГПК.В тежест на
6
същата страна съдът е възложил да установи и докаже приложимостта на разпоредбите
цитирани в исковата молба въз основа на които и съобразно утвърдената методология
правилно и точно е начислила служебно количеството потребена вода и В и К услуги от
потребителя при липса на индивидуален водомер в обекта на потребление.
В тежест на ответната страна - в случай, че ищецът докаже горните факти и
обстоятелства, съдът е възложил да установи и докаже (и то едва ако ищецът установи и
докаже основанието на иска си) че са заплатени претендираните суми при настъпване на
падежите; да установи и докаже, че не е налице облигационна връзка между него и В И К -
В. ООД за исковия период и за посочения абонатен номер и адрес на потребление, като за
целта се позове само на положителни факти и обстоятелства - т.е. без да доказва
отрицателни факти.
Видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание от дата 18.02.2022
г. ответницата С. е оспорила иска, като е навела твърденето, че имота има двама
собственика - - К. и М., че в имота има двуетажни къщи, разделени на две различни,
всички си имали нотариален акт. Тези къщи били залагани и ги взели, а ответницата и
„ една стотинка не видяла“.
Както бе посочено и по-горе,още в заповедното производство ответницата е
възразила против заповедта по чл.410 ГПК сочейки че от 25 години не живее на адреса
.
При така разпределената тежест на доказване, на база съвкупния и поотделен анализ
на събраните по делото доказателства , исковият съд достига до извода от правна страна, че
предявените ОСИ с правно осн. чл.422 , ал.1 , вр. чл.415,ал.1 ГПК и вр. чл.86,ал.1 ЗЗД са
изцяло и напълно доказани и основателни .
За да мотивира този правен извод по същество на спора, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
Общите условия на договорите за предоставяне на В и К услуги на потребителите на
„В. и к. - В. ” ЕООД, са одобрени с Решение № Ц – 20/28.12.2018 г. на КЕВР, Решение № Ц
– 37/23.12.2019 г. на КЕВР, Решение № Ц – 46/3-.12.2018 г. на КЕВР, надлежно публикувани
.Същите са приобщени по делото, поради което и на основание чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ съдът
приема, че Общите условия са влезли в сила спрямо страните по спора.
Наличието на договорна връзка между страните се доказва от всички ангажирани от
ВиК В. ООД писмени доказателства от справките за недобора на частен абонат
представени още с исковата молба до последния представен в оригинал констативен
протокол съставен в писмена форма от служители на ВиК В. ООД, неоспорен от
ответницата в заседанието, в което е представен.
На това основание съдът прави извод, че между страните по делото е налице валидно
възникнало правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови
нужди до потребителя В.С., собственик на обекта находящ се в * ,представляващ къща с
липсващ индивидуален водомер .При липса на официални записи в АВ СВ В. затова
7
ответницата да е загубила качеството си на собственик на недвижимия имот, независимо от
обстоятелството ,че в НБДН има настоящ и постоянен адрес на * / се налага извода, че като
носител на вещното право на собственост върху недвижимия имот ответницата има
качеството потребител на ВиК услуги.
Възраженията на ответницата за това, че имота не е водоснабден са останали
недоказани , т.к. ищцовата страна е ангажирали писмени доказателства от които се
установява, че за имота има открита партида при ВиК оператора, както и че в имота липсва
и индивидуален водомер и водопроводна шахта.Отделно от горното се установява от
справката на АВ СВ В., че още през 2017 година върху същия този имот е била наложна
възбрана по искане на кредитора Е. П. П. АД за непогасени задължения за потребена ел.
енергия, който факт сам по себе си обосновава логичния извод, че в имота е бил
електроснабден и обитаем .
Съдът приема за доказано твърдението на ищцовата страна, че ответника по иска има
качеството потребител по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. ”б” от ЗРВКУ /в сила от
20.01.2005г./, респективно в това си качество дължи заплащане на предоставените В и К
услуги по цени, утвърдени от ДКЕВР и въз основа на измереното количество изразходвана
вода, отчетено и разпределено по реда на чл. 23 /чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ и чл. 29 и чл. 31 от
Общите условия
Факт е, че с отговора на искова молба ответницата по иска оспорва качеството си на
потребители на В и К услуги , но както бе изложено и по-горе това възражение е останало
напълно недоказно ,т.к. ищцовото дружество е провело пълно и главно доказване по делото
и на основанието и на размерите на иска. От писмените доказателства ангажирани от
ищцовата страна се налага извод, че в периода 2017 - 2021 г. ответницата е била носител на
вещното право на собственост върху процесния обект на потребление на ВиК услуги и за
исковия период от време е имала открита партида при ищовото дружество по която са се
отчитали потребените количества вода.Доказано е и неизпълнението на задължението на
ответницата за поставяне на индивидуален водомер, който факт се доказва и от справките за
недобора на частен абонат и от КП съставен от служители на ВиК В. . Отделно от горното и
от справката от район Вл.В. се изяснява, че на адреса има общо 12 адресно регистрирани
лица. Данни затова ответницата да е оспорила ОУ на ВиК оператора или да е поискала
прекратяване на доставката на ВиК услуги – по делото няма, а фактът че от 2001 г.
ответницата има адресна регистрация на съседен номер на същата улица не променя извода
на съда, че ответницата е собственик на процесния имот .
Съдът намира, че съгласно действащите между страните общи условия приложими в
конкретния случай са изрично визираните правила в глава Четвърта общите условия „Цени
и заплащане на ВиК услуги „/ л. 18 от делото /.Съгл. чл.33 от ОУ потребителите на ВиК
услуги имат задължението да заплащат потребеното количество вода или служебно
начисленото в 30 дневен срок от датата на фактурирането .
Безспорно по делото е доказано , че в имота няма индивидуален водомер, поради
което и приложима в случая е утвърдената Методика нпо чл. 39, ал. 5 , т. 1 във вр. с ал. 6 от
8
Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ, при която ВиК оператора може да начислява по 5м3
/месечно за 1 обитател, при 1 обитател в обекта.
В обобщение на база писмените доказателства по делото , неоспореното и
кредитираното като обективно и компетентно дадено заключение на ССчЕ , исковият съд
достигна до извода от правна страна , че е установено и доказано по категоричен начин
твърдението на ищцовата страна, че вземанията на ищцовото дружество заявени още в
заповедното производство ,надлежно индивидуализирани и по основания и периоди не са
платени .В този смисъл от заключението на в.л. М.И. се установява, че задълженията на
ответника В.С. по фактури издадени от ВиК В. към нея за исковия период за незаплатени
ВиК услуги не са погасени, а размерите йм съвпадат напълно със заявените в заповедното
производство както досежно главниците, така и досежно законните лихви за забава.
С оглед изложеното по-горе съдът приема, че предявените главни и акцесорни искове
се явяват доказани и по основание и по размер и ги уважава в пълнота ведно с акцесорното
искане за присъждане на лихва за забава върху главниците, начиная от датата на която е
подадено заявлението по чл.410 ГПК и до окончателното плащане . И на последно място,
при безспорните доказателства , че в имота има не 1 а 12 адресно регистрирани лица,
исковият съд счита, че ВиК оператора действително е начислил служебни количества вода,
чийто размер е поне 12 пъти по-нискът от този ,който би следвало да приложи , а
неизпълнението на задълженията на потребителя по Раздел Втори и Раздел Трети от ОУ
/л.19/ не освобождава потребителя и ответник от задължението за плащане на доставени
ВиК услуги .
При този изход на спора ищецът има право на разноски съобразно разпоредбата на
чл. 78 ал.1 ГПК.
Видно от материалите по делото ищцовата страна на л.73– ти е ангажирала списък по
чл. 80 ГПК, неоспорен от ответника В.С..
В списъка по чл. 80 ГПК процесуалният представител на ВиК В. ООД е посочил и по
основание и по размери реално сторените и дължими се разноски както следва 1.По
заповедното производство ищцовата страна претендира разноски от 25 лв. за платена такса и
50 лева за юрисконсултско възнаграждение - общо 75 лева. 2.В исковото производство
ищцовата страна претендира сумата от 75 лева за платена такса;; 120 лева а депозит за ССчЕ
, 300 лева юрисконсултско възнаграждение съгл. чл. 78, ал. 8 ГПК – общо 495,00
лева.Разноските вписани в Списъка по чл. 80 ГПК са установени и по основание и по
размери, поради което исковият съд ги присъжда в пълен размер.Единствено за пълнота на
мотивите, ВРС при определяне на размера на дължимото се юрисконсултско
възнаграждение по чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК намира за необходимо да посочи, че този размер
е напълно адекватен на осъщественото по делото процесуално представителство от
юрисконсулт Пл.Василева,поради което и исковия съд определя възнаграждение за
процесуално представителство на ищцовото дружество в посочения размер от 300 лв. или –
разноските в заповедното производство които исковия съд присъжда в полза на ВиК В. ООД
възлизат на общо 75 лв., а по исковото производство на общо 495 лв.
9
Мотивиран от така изложените съображения, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените
специални положителни установителни искове от ищцовото дружество „В. и к. - В.” ООД,
ЕИК *, със седалище и управление: *” № *, представлявано от В. Д. В. - Управител, чрез
пълномощника юрисконсулт П. В. и ответника В. В. С., ЕГН **********, с адрес: *, в
качеството на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер * ,
че В. В. С., ЕГН **********ДЪЛЖИ на „В. и к.-В.“ ООД СУМА в общ размер на 320,32
лв.(триста и двадесет лева и тридесет и две стотинки) представляваща сбор от главници за
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 30.09.2019 г. до 26.05.2021 г. на адрес *;
СУМА в общ размер на 22,72 лв. (двадесет и два лева и седемдесет и две стотинки),
представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 24.11.2019
г. до 08.06.2021 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението в съда -10.06.2021г. до окончателното им плащане, за които суми е
издадена Заповед № 2486 от 15.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 8224/2021 г. по описа на ВРС, на осн. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН **********, с адрес: * ДА ЗАПЛАТИ на „В. и к. - В.”
ООД, ЕИК *, със седалище и управление: *” № *, представлявано от В. Д. В. - Управител,
чрез пълномощника юрисконсулт П. В., СУМАТА от общо 495,00 лв. (четиристотин
деветдесет и пет лева ) - представляваща сторените от ищцовото дружество съдебно-
деловодни разноски в исковото производство, пред настоящата инстанция, както и
СУМАТА от общо 75,00 лв. (седемдесет и пет лева ) - сторените от ищцовата страна в
качеството й на заявител в заповедното производство по частно гр. дело № 8224/2021 г.по
описа на ВРС ХLII-ри състав, съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78 , ал.1 и ал.
8 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
10
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11