Р Е Ш Е Н И Е
№ 1281 09.10.2020г. гр.
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ,
на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година, в открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар:
В. С.
прокурор:
Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАН дело № 1717 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от „Агрон пласт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“, № 93, против решение № 689/24.06.2020г.
постановено по а.н.д. № 1455/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 02-0002864/12.03.2020г. на
директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което на касатора за
нарушение на чл.11, ал.1, т.6 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията
и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ, на основание чл. 413, ал.2 от
Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
В
касационната жалба са изложени възражения, че оспореното съдебно решение е
постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Посочва, че съдът не е взел предвид доводите им
за допуснати формални нарушения при издаване на НП. Счита, че непосочването на
дата и място на извършване на нарушението е съществено процесуално нарушение.
Иска се отмяна на решението и отмяна на НП или да бъде приложена разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, редовно уведомена, се представлява се
от юрисконсулт С.Н., която оспорва жалбата, като счита че решението е правилно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в процеса
представител на ОП - Бургас счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима
като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана
по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:
С наказателното
постановление, дружеството е санкционирано за това, че в качеството си на
работодател, подизпълнител на строителен обект
„Сграден фонд за Позитронно-емисионен томограф и Брахитерапия към „КОЦ“ –Бургас
ЕООД“ в УПИ ХVІ, кв.135-Б по плана на ЦГЧ-Бургас, на 17.12.2019г. не осигурил
провеждането на ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа и
допуснал Д.М.М.с ЕГН ********** на
длъжност „работник строителство“ на 17.12.2019г. около 08.00 часа да полага
труд при подготовка на последна плоча за изравнителна замазка. Нарушението е установено
при проверка на място и на документи.
За така установеното е
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който е
връчен на управителя. Въз основа на акта е издадено процесното НП.
За да постанови
решението си районният съд е приел, че не е констатирал съществени процесуални нарушение при
съставяне на акта и издаване на НП, водещи до порочност на
административнонаказателното производство. Спазени са сроковете по ЗАНН. Намира
за безспорно установено извършеното нарушение, поради което правилно е била
ангажирана отговорността на дружеството. Посочва, че правилно с оглед субекта
на отговорността е била наложена имуществена санкция, като е определен
минималния предвиден в закона размер от 1500 лева. При тези мотиви е потвърдил
НП и е осъдил дружеството да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ София
разноски в размер на 80 лв.
Така постановеното
решение е правилно.
От анализа на
доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да
са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
По същество на спора,
съдът намира фактът на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно
доказани.
Въззивният съд е обсъдил
подробно направените от жалбоподателя възражения, като същите се споделят и от
настоящата съдебна инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.
Разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.6 от Наредба предвижда работодателят да осигурява провеждането на
инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от
срока на договора и продължителността на работното време, вкл. и на всички
други лица, които ще посещават производствените звена на предприятието, като
тези инструктажи се провеждат и документират по ред, установен от работодателя
/ал. 6 на чл.11 от Наредбата/. Видно от книгата за ежедневните инструктажи,
такъв не е проведен по отношение на Д.М.на 17.12.2019г., а лицето съгласно
приложен трудов договор полага труд на обекта, изпълняван от санкционираното
дружество. При извършена на 17.12.2019г. проверка на място от служителите от
ДИТ, е установено лицето Д.М.да полага труд при подготовка на последна плоча.
При тези факти неоснователно се явява възражението на касатора, че не е
доказано извършеното нарушение. Посочена е датата на извършване на нарушението
и тази дата е преповторена в няколко документа, като не е налице възможност
лицето да не е разбрало за коя конкретно дата се касае.
В разпоредбата на чл.415в
от КТ са предвидени, кои случаи са „маловажни“ по смисъла на КТ и хипотезите на
тази норма, като специална по отношение на общата норма на чл.28 от ЗАНН,
следва да бъде разгледана в настоящия случай. Съгласно чл.415в от КТ за
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден
в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, работодателя се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.
Извършеното нарушение не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност. В случая не би могло да
се говори и за липсата на вредни последици от извършеното деяние, тъй като непровеждането
на инструктаж би довело до тежки инциденти. В настоящия казус не са налице
предпоставките на чл.415в, ал.1 от КТ, доколкото не са ангажирани
доказателства нарушението да е било отстранено веднага след извършването му.
Определеният от органа размер на наложената имуществена санкция е в предвидения
от законодателя минимум и същият не подлежи на редуциране.
С оглед
горното, Административен съд - Бургас счита, че Районен съд - Бургас е извел
правилни правни изводи, обосновали потвърждаване на НП и решението като
правилно, следва да бъде оставено в сила.
Процесуалния
представител на ответника е направил искане преди края на съдебното заседание
за присъждане на разноските по делото за възнаграждение на юрисконсулт.
Искането е основателно съобразно изхода на делото и на основание чл.143 от АПК във връзка
с чл.63, ал.3 от ЗАНН. Съгласно чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на
възнаграждението следва да е 80.00 лева.
Воден от
горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 689/24.06.2020г.
постановено по а.н.д. № 1455/2020г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Агрон пласт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Бургас, ул.„Христо Ботев“, № 93 да заплати на ИА „Главна
инспекция по труда“ София, сумата от 80.00
/осемдесет/ лева за направените по делото разноски.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.