РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.София, 15.02.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно
заседание на седемнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при участието на секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2997 по описа за 2014
год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал.1
от КЗ.
Ищците – Ф. С.М., М.М.М.
и М.М.М. твърдят, че на 24.10.2011 г. са
пътували като пътници в л.а. Опел Астра с рег.номер ****,
управляван от Е. М.М., който се движил по път II-86, с посока
от гр. П. към А., когато около 05,30 часа водачът на посочения лек автомобил
виновно предизвикал настъпването на ПТП, като предприел изпреварване без да се
съобрази с пътната обстановка. Излагат, че в резултат на произшествието са им
причинени множество телесни увреждания, които подлежат на обезщетяване, тъй
отговорността на водача при управлението на процесния
лек автомобил е била обект на застрахователно покритие по застрахователен
договор „Гражданска отговорност на автомобилисти“ към момента на настъпване на ПТП. Ищецът Ф.С.М.
твърди, че травматичните увреждания, от които търпи болки и страдания
представляват двустранно счупване на горна челюст; счупване на лявата ябълчна кост; множество отоци, охлузвания и разкъсно – контузни рани по
лицето, кръвоснабдяване и субконюнктивални
кръвоизливи, контузия на дясна ръка. Претърпените от М.М.М.
травматични увреждания представлявали контузия на главата със счупване на
носните кости; деформация на носа; разкъсно – контузни рани на лице; контузия на гръден гош с разкъсно – контузна рана в ляво и счупване на 3 ребра в дясно;
контузии на бял дроб, контузия на корема с разкъсване на опоръка
на дебелото черво, излив на кръв в коремната кухина и
шоково състояние. Ищецът М.М.М. поддържа, че болките
и страданията, чиято обезвреда претендира са
последица от получени травми, представляващи контузия на главата, тялото и
корема с частичен излив на въздух в дясната гръдна
кухина и отворено вътреставно раздробено счупване на
двете кости на дясната предмишница в долната трета
със счупване на ладиевидната кост на гривнената става. По горните съображения и на основание чл.
226, ал.1 от КЗ претендират присъждане на обезщетения в размер на: 100 000 лв. -
за ищеца Ф. С.М., 100 000 лв. - за
ищеца М.М.М. и 150 000 лв. за ищеца М.М.М., ведно със законната лихва от датата на
произшествието.
Ответникът
ЗК „Л.И.“ АД оспорва исковете. Прави възражения за прекомерност на размера на претендираните обезщетения, липса на интерес от водене на
делото, тъй като не са предприети действия за решаване на спора по доброволен
ред; оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и вида на твърдените
травматични увреждания; наличието на причинно - следствена връзка межда тях и
описаното ПТП. Оспорва претенциите за законна лихва върху обезщетението за
посочения период. Претендира разноски.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Софийски
градски съд е сезиран с искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ, който
дава право на пострадалото лице да претендира обезщетение за причинените му
вреди директно от застрахователя, като същото не е предпоставено
от провеждането на процедура за доброволно уреждане на спора, поради което
възражението на ответника за липса на правен интерес от водене на делото е
неоснователно. Исковете са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка с виновно противоправно деяние на
лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована
при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният размер.
От
представените и приети в настоящото производство Констативен протокол,
Прокурорска преписка № 6642/2011г., както и от изслушаната и неоспорена от
страните съдебно –автотехническа експертиза се
установи, че на 24.10.2011 г., около 07,55 часа лек автомобил Опел Астра с рег. № **** се е движил по източната лента на
платното за движение на пътя гр. А. – гр. П. ( в посока от юг на север). По
същото време Опел Корса с рег. № **** се е движил по
западната лента на платното за движение на същия път в посока от север на юг.
Зад него се е движил л.а. Мерцедес с рег. № ****. В един момент водачът на л.а.
Опел Астра предприел маневра изпреварване, като
навлязъл в лентата за насрещно движение, което довело до настъпване на удар с
движещият се срещу него л.а. Опел Корса. След този
удар л.а. Опел Астра продължил движението си напред и
последвал удар и с л.а. Мерцедес.
Съобразно
анализа на представените доказателства, вещото лице е направило заключение, че
основната причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а. Опел Астра , който е предприел маневра „ изпреварване“ в момент
и на място, когато това не е било безопасно за другите участници в движението,
въпреки че е имал видимост и възможност да възприеме идващите срещу него
превозни средства и да прекрати маневрата. Поведението на водача на лекия
автомобил Опел Астра е в разрез с разпоредбата на чл.
25, ал. 2 ЗДвП, предвиждаща, че при извършване
на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат
по нея, което води до извода за противоправност на
деянието на соченото за деликвент лице, от което са
настъпили сочените травми.
По делото не
се спори, че към момента на настъпване на описаното ПТП, ищците са пътували в лек автомобил Опел Астра с рег. № ****, управляван от Е. М.М..
Безспорно е
установено, че към датата на процесното ПТП по
отношение на лекият автомобил Опел Астра с рег. № **** е бил налице валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, страна по който е ответникът
по делото, в качеството му на застраховател.
В тежест на ищците е да докажат
претърпените от тях неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания от
претърпяното ПТП.
Относно претенцията на Ф. С.М.,
съдът намира за установено следното:
От приетите по делото медицински
документи и от изготвената и неоспорена от страните съдебно – медицинска
експертиза се установи, че в резултат от ПТП, настъпило на 24.10.2011г. Ф. С.М.
е получил травматични увреждания, изразяващи се в двустранно счупване на горната челюст от типа
„Льо Форт -2“ в ляво и „Льо Форт-1 в дясно; фрактурата в ляво представлява
пълна фрактура на горната челюст, заедно с носните, слъзни
и други кости; фрактурата в дясно представлява напречна хоризонтална фрактура
на горната челюст, като целият алвеоларен гребен заедно и небцето са отделени и
подвижни; кръвоизлив в максиларния синус; счупване на
лявата скула; множествени наранявания, кръвонасядания
и охлузвания на лицето; контузия на дясната ръка.“ Лечебният и възстановителен
период при ищеца е приключил за срок до 6 месеца, като през първите 2 месеца
вкл. и при захранването му с твърда храна болките са били с по- интензивен
характер. След посоченият период, болките са се проявявали периодично при
промяна на времето, при хранене с твърда или студена храна, което е налагало
той често да ползва обезболяващи средства.
Наред с претърпените болки и страдания,
в продължени на 40 дни ищецът не е можел да говори и да се храни с нормална
храна. Принуден е бил да ползва само течна и пасирана храна.
При отчитане на всички представени
доказателства, вещото лице е заключило, че към настоящият момент счупените
челюсти на ищеца са зараснали с остатъчна деформация в лявата страна, като
липсват 4- ти и 5-ти зъби горе - в дясно. Същият има затруднения при хранене
особено с по - твърди храни, а на горната част на лицето му, на лявата скула,
има малък остатъчен белег от рана. Има и периодични болки в двете уши. Като
цяло състоянието на ищеца е стабилизирано, с описаните по-горе остатъчни
явления от получените увреждания.
От показанията на свидетеля С. Ф.М.,
баща на ищеца, се установява, че същият е посетил сина си веднага след като е
научил за катастрофата и е бил допуснат да го види в болницата; наложило се е
свидетелят да престои една седмица в болницата като придружител на ищеца, тъй
като последният не можел да се движи, не виждал и не можел да се обслужва сам.
През този период ищецът се хранел само с течна храна през сламка, изпитвал
силни болки и постоянно се оплаквал, че го боли главата. След като изписали
ищеца от болницата, два месеца същият бил с тел в устатата и се хранел само с
течности. След това телта била свалена, но храненето на ищеца продължавало да е
само с течна храна, защото не можел да си отваря устата. Ходел до тоалетната
със специално приспособена количка. Едва след 3- я месец той започнал да излиза
навън сам и можел да се храни с лъжица. Продължавал да се оплаква, че чува шум
в дясното ухо и да се страхува да се качва в кола, но не изразявал голяма
промяна в общуването с други хора. Не можел да ходи на работа и да полага тежък
физически труд.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този
размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. При определяне на размера
съдът съобрази младата възраст на ищеца към момента на произшествието; тежестта
на уврежданията, продължителността на възстановителния период от около 6
месеца, през които ищецът е търпял болки и серизони битови
неудобства, като страданията са били интензивни през първите няколко месеца;
фактът на извършване на оперативни интервенции за лечение на получените травми;
обстоятелството, че са налице остатъчни проблеми за здравето на ищеца. С оглед
на посочените критерии съдът намира, че сумата от 40 000 лв., представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД за репариране на тези вреди,
тъй като свободата на съда за преценка не е безгранична, а следва да се
съобразява и с принципа за забрана на обогатяването на пострадалия. С оглед на
това, претенцията за останалата част до пълния предявен размер от 100 000 лв.
следва да се отхвърли като неоснователна.
Относно претенцията на ищеца М.М.М., съдът намира следното:
От приетите по делото медицински
документи и приетата и неоспорена от страните съдебно – медицинска експертиза
се установи, че в резултат от ПТП, настъпило на 24.10.2011г. същият е получил
травматични увреждания, изразяващи се в контузия и разкъсно-контузна
рана на лицето; счупване на носните кости с деформация на носната преграда;
контузия на гърдите; счупване на 3-то, 4-то и 5-то ребра в дясно; контузия на
корема; разкъсване на опоръка на дебелото черво; вътрекоремен кръвоизлив - 1 000 мл.
Лечебният и възстановителен период при
ищеца е приключил за срок до 3 месеца като през първите 20 дни - болките са
били с по-интензивен характер. След посочения период, болките на ищеца са се
проявявали периодично при промяна на времето и след обща преумора. Това
налагало ищецът често да ползва обезболяващи средства.
Наред с претърпените болки и страдания,
в продължение на първите 2 месеца ищецът е имал значими затруднения при дишане,
от счупените три ребра в дясната гръдна половина и от останалата девиация (изкривяване) на носната преграда от претърпяното
счупване на носните кости.
Към настоящият момент здравословното
състояние на ищеца се характеризира с изкривяване на носната преграда, което
води до затруднения при дишане през дясната ноздра. Налице е и намалена
сетивност на дясната част на лицето. Счупените ребра са зараснали окончателно,
като ищецът изпитва болки при промяна на времето. На предната стена на стомаха
има остатъчен белег 26 см. - груб козметичен дефект. Няма оплаквания от страна
на храносмилателната система. Може да се счита, че състоянието му е стабилизрано. Не се очакват бъдещи усложнения от процесните увреждания.
С оглед показанията на свидетеля С. Ф.М.,
в резултат от процесното ПТП ищецът е получил счупени
ребра и вътрешен кръвоизлив, а лицето му било цялото одрано. Не можел да се
обслужва сам и свидетелят ходел при него през ден да му помага. Към момента
свидетелят твърди, че ищецът се оплаква, че не може да диша добре.
При определяне на размера съдът съобрази възрастта на
ищеца към момента на произшествието; тежестта на уврежданията, продължителността
на възстановителния период от около 3 месеца, през които ищецът е търпял болки
и битови неудобства, като страданията са били интензивни през първите няколко
месеца; обстоятелството, че са налице остатъчни проблеми за здравето на ищеца,
които не водят до интензивни болки и съществени неудобства в ежедневието. С
оглед на посочените критерии съдът намира, че сумата от 40 000 лв., за
който размер искът следва да бъде уважен и отхвърлен до пълния предявен размер
от 100 000 лв.
По отношение на претенцията на
ищеца М.М.М., съдът намира следното:
От приетите по делото медицински
документи и приетата и неоспорена от страните съдебно – медицинска експертиза
се установи, че в резултат от ПТП, настъпило на 24.10.2011г. същият е получил
травматични увреждания, изразяващи се в контузия на гърдите; травматичен „пневмоторакс“ (т.е.навлизане на свободен въздух) в дясната
гръдна кухина; открито вътреставно счупване на
дясната предмишница в долната част; счупване на скафоидната (ладиевидната)
кост на дясната ръка.
Общо лечебният и възстановителен
период при ищеца е продължил 1 година и 6 месеца. Получените травматични
увреждания и най - вече счупването на костите на дясната предмишница,
скафоидната кост и тежката неврологична увреда на дясната ръка са довели на прострадалия
- болки и страдания за срок от 1 година и половина, като през първите 4 месеца
- болките са били с по- интензивен характер.
След
посоченият период, болките на ищеца са се проявявали периодично при промяна на
времето, при студено и влажно време и след обща преумора. Това е налагало
ищецът често да по1лзва седативни и обезболяващи
средства. Наред с претърпените болки и страдания, в продължение на 1 година,
същият не е можел да си служи с дясната ръка не толкова поради тежкото открито
счупване, а поради крайно тежката неврологична увреда
на периферните нерви на десния горен крайник.
Сегашно състояние
на ищеца по отношение на гръдната травма се характеризира с липса на данни за някакви остатъчни негативни последици и
дихателната дейност е в норма. Дясната предмишница е
в състояние на хипотрофия. Дясната киткова става остава трайно деформирана и с изкривяване.
Хлътване на дланната табакера. Дясната ръка е като на
„граблива птица“. Силата на захват е силно намалена.
Клинични данни за травматична нервна увреда. От
извършената ЕМГ са налице данни за: тежка периферно-стволова лезия
(увреда) на десния лакътен
нерв с денервация и плегия
на мускула- отвеждач на 5-ти пръст на дясната ръка.
Лека периферно-стволова увреда на десния лъчев нерв с
денервация и леко забавяне на скоростта на нервните
импулси на моторните влакна на десния срединен нерв
на нивото на 3 см. над дясната киткова става.
Тежкото състояние на ищеца е дало
основание бъде освидетелстван с Експертно решение № 1714 /28.07.2014г. за
„полученото счупване на дясната предмишница и
неврологичните усложнения“, като му е определена 52 % трайна
инвалидност - за срок от 2 години.
Във връзка с травматичните
увреждания на пострадалия е изслушан свидетелят С. М., като от неговите
показания се установи, че когато е видял ищеца в болницата той е имал железа по
ръката. Към момента не можел да движи пръстите си, в това число да държи вилица
и лъжица, започнал да се храни с лявата ръка и не излизал, тъй като се срамувал от състоянието на ръката
си.
Изслушан е и свидетелят В.Т.Б.,
който установи с показанията си, че е видял ищеца през октомври – ноември,
преди 3-4 години. Същият бил със счупена ръка, на която било поставено желязо с
болтове и се оплаквал, че не може да се храни с дясната ръка и трябвало да се
учи да го прави с лявата. Не можел да работи с тази, което и до настоящият момент
е така, защото не може да движи ръката от китката надолу, не може да свива
пръстите си, не излизал много, виждали се само у тях, притеснявал се от вида на
ръката си.
Съдът, като взе предвид вида на
увреждането, възстановителния период от 1 година и 6 месеца, обстоятелството,
че е налице трайно увреждане на горен крайник, без прогнози за оздравяване;
обстоятелството, че е налице трайна намалена работоспособност, както и намалена
фактическа възможност за нормален захват на ръката,
което води и до сериозни битови неудобства при всекидневно текущо обслужване;
фактът на извършена хирургическа интервенция, която допълнително увеличава търпяните болки намира, че дължимото обезщетение от
80 000 лв. е достатъчно да репарира неимуществените вреди.
Претенцията за останалата част до
пълния предявен размер от 150 000 лв.,
следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 38 от ЗА и чл. 7 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, ответникът следва да заплати на адвокат Ф.С.С. сумата от 5 042,29 лв. за процесуалното
представителство на ищците, осъществено при условията на предоставена безплатна
правна помощ.
На основание чл. 78, ал.8 от ГПК ищците следва да заплатя
на ответника сумата от 5 987,71 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете на всяко от лицата.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на СГС сумата от 6 400 лв. - държавна такса и 320 лв. -
разноски по делото за възнаграждения за вещи лица, платени от бюджета на съда.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК **** да заплати на Ф. С.М., ЕГН **********, на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ сумата 40 000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи болки, страдания и неудобства от травматични увреждания,
последица от пътно – транспортно произшествие, реализирано на 24.10.2011 г. по
вина на лице, чиято гражданска отговорност като автомобилист към датата на
произшествието е била обект на застрахователно покритие при ответника, ведно със законната лихва, считано от
24.10.2011 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
100 000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК **** да заплати на М.М.М., ЕГН **********,
на основание чл. 226, ал. 1 КЗ сумата
40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и неудобства от
травматични увреждания, последица от пътно – транспортно произшествие,
реализирано на 24.10.2011 г. по вина на лице, чиято гражданска отговорност като
автомобилист към датата на произшествието е била обект на застрахователно
покритие при ответника, ведно със
законната лихва, считано от 24.10.2011 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 100 000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК
**** да заплати на М.М.М.,
ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ сумата 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и неудобства от
травматични увреждания, последица от пътно – транспортно произшествие,
реализирано на 24.10.2011 г. по вина на лице, чиято гражданска отговорност като
автомобилист към датата на произшествието е била обект на застрахователно
покритие при ответника, ведно със
законната лихва, считано от 24.10.2011 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 150 000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК **** да заплати на адв. Ф.С.С. -
САК, на основание чл. 38 ЗА сумата 5 042,29 лв. – адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ф.С.М., ЕГН ********** и М.М.М., ЕГН ********** да заплатят на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от по 1 496,92
лв. всеки от тези ответника, а М.М.М., ЕГН ********** да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2 993,86 лв. – разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК **** да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата 6 400 лв., представляваща
държавна такса, както и сумата 320 лв.
– възнаграждения за вещи лица, платени от бюджета на съда, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: