РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Варна, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Т.а
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20213001000353 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от ИВ. Г. ИВ., с ЕГН
**********, Й. Т. ИВ., с ЕГН **********, Г. ИВ. Г., с ЕГН **********, Р.
ВЛ. Г., с ЕГН **********, ИВ. ИВ. Г., с ЕГН **********, и ИВ. ИВ. Г., с ЕГН
**********, със съгласието на своя баща и законен представител ИВ. ИВ. Г.,
с ЕГН ********** против решение № 260042/23.03.2021г. на Силистренския
окръжен съд, постановено по гр.д. № 245/20г., с което са обявени за
недействителни по отношение на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Лозенец, бул. Н.Й.Вапцаров 55, представлявана от Ани Василева Ангелова и
Михаил Танев Петков на : Договор за покупко-продажба от 12.05.2014г ,
сключен в нотариална форма с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти №72 том IV, рег.№3406, дело 502 от 12.05.2014г. по описа
на Нотариус Р. Т., рег.№ ХХХ на Нотариалната камара, с район на действие
PC Силистра, вписан в СлВп при АВп - Силистра под вх. рег.
1
№2423/12.05.2014г. с акт №168, том VII, дело №938/2014г., по силата на
който ИВ. Г. ИВ. и съпругата му Й. Т. ИВ. продават на Г. ИВ. Г. описаните в
него свои недвижими имоти, находящи се в гр.Силистра
и Договор за покупко-продажба от 18.02.2016 г. , обективиран в нот.акт №
57, том II, рег. № 1254, дело № 152/18.02.2016 г. на нотариус Р. Т., рег. № 105,
вх. Рег. № 749/18.02.2016 г. на Службата по вписванията, с който Г. ИВ. Г.,
ЕГН **********, и Р. ВЛ. Г., ЕГН **********, продават на ИВ. ИВ. Г., ЕГН
**********, и ИВ. ИВ. Г., ЕГН **********, чрез своя баща и законен
представител ИВ. ИВ. Г., ЕГН ********** същите недвижими имоти.
Въззивниците считат обжалваното решение за неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния
и процесуалния закон, като излагат подробни доводи за това. Молят същото
да бъде отменено и вместо него- постановено друго, по съществото на спора,
с което предявената искова претенция бъде отхвърлена изцяло като
неоснователна и недоказана.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.135 ЗЗД.
Ищецът „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК *********,
гр.София претендира да бъдат прогласени за относително недействителни по
отношение на нея на : Договор за покупко-продажба от 12.05.2014г ,
обективиран в нот.акт № 72, том IV, рег.№3406, дело 502 от 12.05.2014г. по
описа на Нотариус Р. Т., рег.№105 на Нотариалната камара, с район на
действие PC Силистра, по силата на който ИВ. Г. ИВ. и съпругата му Й. Т.
ИВ. продават на Г. ИВ. Г. свои недвижими имоти, находящи се в
гр.Силистра, ул.“Тридесет и първи полк“ № 92, подробно описани в нот.акт,
както и Договор за покупко-продажба от 18.02.2016 г. , обективиран в
нот.акт № 57, том II, рег. № 1254, дело № 152/18.02.2016 г. на нотариус Р. Т.,
рег. № 105, вх. Рег. № 749/18.02.2016 г. на Службата по вписванията, с който
Г. ИВ. Г. и Р. ВЛ. Г. продават на ИВ. ИВ. Г. и ИВ. ИВ. Г., чрез своя баща и
законен представител ИВ. ИВ. Г. същите недвижими имоти.
2
Безспорно установено от фактическа страна по спора е, че ищцовата
банка е кредитор на ответниците Й. Т. ИВ. и ИВ. Г. ИВ., лично и в
качеството му на ЕТ "БЕЛИ БРЕЗИ – И.И.“ въз основа на отпуснат кредит на
"БЕЛИ БРЕЗИ" ООД по Договор за револвиращ банков кредит от
07.07.2008г., изменен и допълнен с 11 броя анекси към него в размер до 300
000 лв., по който първите двама ответници се явяват солидарно задължени с
кредитополучателя "БЕЛИ БРЕЗИ" ООД на основание чл.8.1., чл.8.2. и сл. от
договора. Вземането на банката е установено с влязло в сила решение по в.т.д.
№136/2017г. на ВнАпС. С това първият елемент от фактическия състав на
иска по чл.135 ЗЗД се явява доказан – ищецът е материалноправно
легитимиран като кредитор на първите двама ответници за предявяване на
исковата претенция.
Вторият елемент от фактическия състав също е налице – увреждане на
кредитора чрез атакуваните разпоредителни сделки. Увреждането е
обективна предпоставка на иска и предполага, че чрез извършеното правното
действие, длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си.
Осъществявайки сделката от 2014г., първите двама ответника са прехвърлили
подробно описаните в нот.акт свои имоти на ответника Г.Г. за сумата от 9
900 лв., при данъчна оценка от 32 245.40 лева. Действието е увреждащо
кредитора, въпреки твърденията в обратната посока, поддържани и във
въззивната жалба, основаващи се на това, че кредитът бил обезпечен чрез
учредяване на ипотека върху имоти, собственост на кредитополучателя в
размер на 260,16 % от отпуснатата сума. По силата на чл. 133 от ЗЗД цялото
имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори,
които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни
основания за предпочитане. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика,
че всяко разпореждане с имущество на длъжника или обременяването му с
тежести уврежда неговите кредитори, без значение от останалото имущество
и неговото обезпечение, тъй като лишава кредиторите от правото им да
изберат върху кой актив на длъжника да насочат принудителното изпълнение
за удовлетворяване на вземанията си. Това важи и за случаите, когато
разпореждането е възмездно и длъжникът придобива насрещна престация
срещу извършеното от него разпореждане.
В процесния случай съдът приема, че първите двама ответници дори са
знаели, че с извършеното от тях разпореждане увреждат кредитора си, тъй
3
като то е извършено след възникване на вземанията на банката по договора за
кредит. Тъй като разпореждането е възмездно, по силата на чл.135 ал.1 изр.2
ЗЗД и насрещната страна по договора трябва да е знаела за увреждането.
Доколкото ответникът Г.Г. не се намира в родствени отношения с
прехвърлителите, презумпцията по чл.135 ал.2 ЗЗД по отношение на него е
неприложима. Налице е обаче и транслативната сделка със същите имоти от
2016г., което от своя страна предпоставя приложение на разрешенията,
дадени в ТР № 2/2017г. от 09.07.2019г. по тълк.дело № 2/2017г. на ОСГТК,
съгласно които „В случаите, в които кредиторът е поискал обявяване за
недействителни на цялата поредица от увреждащи го действия или сделки,
следва да се направи преценка за наличие на знание за увреждането от страна
на последния приобретател, като бъдат отчетени и съществуващите връзки
между отделните сделки. По този начин цялата поредица от сделки следва да
бъде обявена за относително недействителна по отношение на кредитора, ако
са налице предпоставките за уважаване на иска по отношение на последния
приобретател“.
Последните приобретатели по втората сделка са съответно син и внук
на първия прехвърлител И.И.. Предвид така съществуващата родствена
връзка законът е създал оборимата презумпция за знание за увреждането на
кредитора у близките родственици на длъжника. Презумпцията не е оборена
- нито чрез формалното й оспорване в отговора на исковата молба, нито чрез
депозираните свидетелски показания, които в същност съдът не кредитира
поради съдържащите се в тях противоречиви твърдения за това кой е
извършил подобренията в имота, предназначен за ресторантьорска дейност. А
при действието на презумпцията за уввеждане следва да бъде направен
извода, че последните приобретатели на имотите - И.Г. и И.Г. са били
недобросъвестни и искът по отношение на тях е основателен. Знанието за
увреждане на кредитора от междинните приобретатели е без правно значение.
Следователно и третият елемент от ФС на иска по чл.135 ЗЗД е установено
по делото.
Изследвайки процесните сделки в тяхната взаимна обвързаност съдът
констатира, че между ответниците И.И. и Г.Г. са налице твърдените в
исковата молба партньорски взаимоотношения: В качеството си на ЕТ „Бели
Брези – И.И.“, през м.март 2014г. първият ответник е учредил „КОМЕТА 14"
4
ЕАД, с ЕИК ********* и е избрал за член на Съвета на директорите и негов
председател, както и за представляващ дружеството именно ответника Г.Г..
Последният, на свой ред, е предоставил на И.И. права по представителството
на дружеството. Тези обстоятелства потвърждават твърденията в исковата
молба за наличието на обвързаности между двамата ответника,
характеризиращи се с взаимно доверие и близост в значително по-голяма
степен от обичайното бизнес партньорство. Последващата промяна в
управлението на акционерното дружество през 2016г. със сина на И.И.
съвпада с изповядването на сделката от 2016г., краен резултат от която е не
само осуетяване възможността на банката да се удовлетвори от
прехвърлените имоти, но и запазване на собствеността им в семейството на
първоначалните собственици. Не без значение е и обстоятелството, че и в
двата нотариални акта – от 2014г. и 2016г. е вписана една и съща цена на
имотите – 9 900лв, която е близо три пъти по-ниска от данъчната им оценка.
Преценявайки горните взаимоотношения в тяхната взаимовръзка съдът
стига до заключението, че с поредицата от сделки първите ответници са
целели имотите да се запазят в тяхна собственост и да не могат да послужат
за погасяване на задължението им към банката, т.е. – имат като краен
резултат увреждащ кредитора ефект. Предвид на това предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен.
Оплакването в жалбата, че до солидарните длъжници не са отправяни
покани за доброволно плащане на задълженията, произтичащи от двата
договора за банков кредит, както и че липсва волеизявление на банката за
обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията преди разпоредителната
сделка съдът намира за неотносимо към предмета на спора.
Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни
изводи на двете инстанции, обжалваното решение се преценява като
правилно и законосъобразно, поради което се и потвърждава.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемата
страна се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260042/23.03.2021г. на Силистренския
окръжен съд, постановено по гр.д. № 245/20г.
ОСЪЖДА ИВ. Г. ИВ., с ЕГН **********, Й. Т. ИВ., с ЕГН **********,
Г. ИВ. Г., с ЕГН **********, Р. ВЛ. Г., с ЕГН **********, ИВ. ИВ. Г., с ЕГН
**********, и ИВ. ИВ. Г., с ЕГН ********** да заплатят на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. Н.Й.Вапцаров 55,
представлявана от А. В. А. и М. Т. П. юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6