,
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ І- 1383 24.07.2019 година, гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, на двадесет и четвърти юли през
две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Таня Русева-Маркова
ЧЛЕНОВЕ:1.Пламена Върбанова
2.мл.с.Марина Мавродиева
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова частно гражданско дело № 1046
по описа за 2019 година на Окръжен съд-Бургас, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е с
правно основание чл. 418,ал.4 ГПК и е образувано по повод частна жалба, подадена
от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление- гр.София,бул.“Околовръстен път“
№ 260, ЧРЕЗ ПЪЛНОМОЩНИК адв. Делян Манчев- САК,
със съдебен адрес:гр.София, ул.,,Хан Аспарух“№54,ет.4,офис 9, срещу
РАЗПОРЕЖДАНЕ № 10378/20.05.2019г., постановено по ч.гр.д.№ 3076/2019г. по описа
на РС-Бургас, с което е отхвърлено заявлението на Банката за издаване на
Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочени в заявлението
парични суми срещу длъжниците Х.М.Х.,
ЕГН ********** и М. И. М.
В частната жалба се
изтъкват подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното Разпореждане, моли се отмяната му и присъждане на направените разноски за държавна
такса по частната жалба.
Бургаски
окръжен съд намира частната жалба за допустима. Същата е подадена от правен
субект, разполагащ с право и интерес от обжалване, в срока по чл.418,ал.4 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
След
преценка доводите в частната жалба, документите по делото и като съобрази
разпоредбите на закона, настоящият съдебен състав намира от
фактическа и правна страна следното:
Със заявление
по чл. 417 ГПК „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е поискала издаване на Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за парично вземане срещу кредитополучателите Х.М.Х.,
ЕГН ********** и М. И. О., ЕГН **********, произтичащо от
Договор за кредит за покупка на
недвижим имот№KL 18***/2*.0*.200*г. ведно с прилежащия му Анекс от 05.07.2012г.
Представено е извлечение от счетоводните книги, от които
става ясно, че кредитът е счетен за предсрочно изискуем на 27.02.2019г., на която дата на Х.М.Х. в кантората на ЧСИ Тотко
Колев е връчена покана за обявяване предсрочната изискуемост
на кредита.
Относно
уведомяването на длъжника
М. И. О. за настъпила предсрочна изискуемост са
изложени твърдения от страна на частния жалбоподател, че поканата е връчена на
лице от семейството (съпруга на кредитополучателя),което е видно от съобщение и
обратна разписка, намиращи се на л. 41 и
л.42 от ч.гр.д.№ 3076/2019г. по описа на РС-Бургас.
В
заявлението по чл.417 ГПК се твърди, че
ипотекираният в полза на Банката по
Договор за кредит за покупка на жилище недвижим имот бил продаден на публична продан и възложен на купувач, за което е представено писмо
до Банката по изп.д.№ 00233/2018г. по
описа на ЧСИ Тотко Колев, с което Банката се уведомява, че при приключила
публична продан на делбения недвижим имот
за купувач на същия е обявена Х.М.Х..
Според твърденията на Банката,това обстоятелство
било неизпълнение на задълженията по чл. 18 във вр. чл.10т.4 и т.9 от Договора
за кредит, поради което същият бил обявен за предсрочно изискуем.
Районният съд е приел, че не са налице
предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение предвид
разпоредбата на чл.418,ал.3 от ГПК с
оглед настоящата хипотеза, основана на неизпълнение на договорно задължение,
което обаче не е неизпълнение на
задължение за плащане на погасителни
вноски.
При установената фактическа обстановка и след
преценка доводите на жалбоподателя настоящия съдебен състав намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Както се
посочи и по-горе,в заявлението по чл.417 ГПК се твърди, че ипотекираният в полза на
Банката по Договор за кредит за покупка
на жилище недвижим имот бил продаден на
публична продан и възложен на купувач.
Това обстоятелство БАНКАТА счита за неизпълнение на задълженията по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот, а именно: на чл.18 във вр. чл.10т.4 и т.9 от същия договор.
За
удостоверяване на соченото обстоятелство
със заявлението по чл.417 ГПК е
представен Договора за кредит, в цитираните текстове на който е предвидено,
че при непогасяване на която и да е
вноска по кредита, както и при неизпълнение от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ на която и да
е задължение по договора, БАНКАТА може
да направи кредита изцяло и частично изискуем/чл.18,ал.1 от Договора/.
Съгласно
чл.10,т.4 от Договора за кредит,
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ се задължава да не прехвърля собствеността върху
недвижимия имот, ипотекиран в полза на банката, да не учредява вещни права
върху него или да го обременява по какъвто и да е начин в полза на трети лица,
освен с изрично писмено съгласие на
банката ;съгласно чл.10,т.9 от Договора кредитополучателят се задължава
да информира писмено БАНКАТА за предявяване на искове срещу него, както и за
образуване на охранителни или изпълнителни производства с предмет
предоставените по настоящия договор обезпечения.Учредяването на договорна
ипотека като обезпечение за отпуснатия кредит се установява от представения
нот.акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот и молба от
28.02.2017г. за ново вписване на договорна ипотека.
Действително, от
представеното по делото съобщение на ЧСИ
Тотко Колев се установява, че недвижимият
имот,ипотекиран в полза на Банката за обезпечаване на отпуснатия жилищен
кредит, е бил предмет на продан по
изпълнително дело. В случая обаче от същото съобщение на ЧСИ Тотко Колев става ясно
и че
не е налице предприето от взискател същинско принудително
изпълнение срещу недвижимия имот, ипотекиран като обезпечение на отпуснатия
кредит. Изпълнително дело № 00233/2018г. на ЧСИ Тотко Колев било е образувано и се е развило като способ за
ликвидиране на съсобствеността
между кредитополучателите-ипотекарни
длъжници Х.М. О. / Х./ и М. О. ,като при
проданта недвижимия имот е изкупен и е станал собственост на единия от кредитополучателите-ипотекарен
длъжник Х.М.Х.,която безспорно не е трето лице досежно ипотекирания имот /с
оглед хипотезата на чл.10т.4 от Договора за кредит/.Новосъздаденото правно
положение безспорно не представлява неизпълнение на задълженията на кредитополучателите по чл.18 във
вр.чл.10т.4 и т.9 от Договора за кредит, с оглед на което не е налице
твърдяното неизпълнение на договорни задължения ,имащи като последица
възможността за обявяване на кредита за предсрочно изискуем от страна на
Банката.
В тази връзка изцяло
неоснователни и без връзка с правната ситуация по делото са твърденията и
предположенията на Банката, изложени в
жалбата и касаещи обслужването на кредита, за който Банката от една страна
твърди, че редовно се обслужва от кредитополучателите,
които не желаят да бъдат вписани в
Централния кредитен регистър като нередовни платци , а от друга страна- желаели
обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита в настоящата хипотеза- поради неизпълнение на задължения по договора за
кредит,което обаче също е предпоставка за вписване в Централния кредитен
регистър. Обстоятелството, че Банката при обявяване на предсрочната изискуемост
на процесния Договор за кредит започнала начисляване на законна лихва, която била по-висока от договорената лихва/ вж. твърдението
от последната страница на частната жалба до БОС/ не е правно съображение,
подлежащо на обсъждане в настоящото производство,още повече, че съдът
формира и изложи категоричен извод за липса на основания по чл. 418,ал.2-3 ГПК за уважаване на заявлението
на Банката по чл.417 ГПК.
По изложените съображения,
различаващи се като аргументи и доводи от мотивите на районния съд, крайният
извод на настоящия съдебен състав е за неоснователност на частната жалба на
Банката, което налага потвърждаване на обжалвания първоинстанционнен акт.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 10378/20.05.2019г., постановено по
ч.гр.д. № 3076/2019г. по описа на РС-Бургас.
Определението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.