Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
С., 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви въззивен брачен състав,
в публично съдебно заседание на осми март през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Румяна Григорова, като разгледа докладваното
от съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело №
2908 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е.С.К.
срещу Решение № III-139-249322/21.10.2019г., постановено
по гр. дело № 31178/2018г., по описа на
Софийски районен съд, 139-ти състав, в частта относно присъдената
издръжка, а именно уваженият пълен размер на предявения иск от 1000 (хиляда)
лева/, като се излага, че същата е прекомерна и необосновано висока, предвид
обстоятелството, че от една страна първоинстанционният
съд неправилно е приложил Словашкият закон, а от друга страна - не е съобразил
при присъждане на размера на издръжката действителните нужди на детето и
реалните финансови възможности на бащата - Е.С.К., да заплаща издръжка в
посочения размер. Твърди се, че постановеното решение в тази му част е
неправилно и необосновано, при наличие на редица нарушения на материалния закон
и на съществени съдопроизводствени правила, като в
рамките на доказателствената съвкупност съдът не е
анализирал и обсъдил всички ангажирани по делото доказателства, поради което и
не е успял да изясни фактическата обстановка такава, каквато е в
действителност, и е достигнал до неправилни изводи. Моли се да се присъди
издръжка за детето А.Е. К. в размер на 300 /триста/ лева, като се отхвърли
сумата за горницата до претендираните 1000 /хиляда/
лева. В случай, на уважаване на претенцията се моли да бъде преразгледано
обжалваното решение и в частта му относно присъдените разноски, съобразно
уважената част от иска.
Заявена
е претенция за разноски и за въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна М.Г.К., с който се оспорва жалбата и се моли да бъде оставена без
уважение. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, който е валиден като цяло и
допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата и
възраженията на страните, приема за установено следното:
С Решение № III-139-249322/21.10.2019г., постановено
по гр. дело № 31178/2018г., по описа на
Софийски районен съд, 139-ти състав, е прекратен с развод бракът между М.Г.К. и Е.С.К., като
дълбоко и непоправимо разстроен, на основание чл. 49, ал. 1 СК; определено е,
на основание чл. 326 ГПК, че след прекратяване на брака съпругата М.Г.К. ще
продължи да носи своето брачно фамилно име К.; предоставено е, на основание чл.
59, ал. 2 СК, упражняването на родителските права по отношение на детето А.Е. К.
на майката, при която е определено местоживеенето на детето; определен е режим
на лични отношения на бащата с детето; осъден е бащата Е.С.К. да заплаща на
детето А.Е. К., чрез неговата майка и законен представител М.Г.К., на основание
чл. 75, ал. 1 от Семейния кодекс на Република Словакия издръжка в размер на
1000 лв. месечно, платима до последния ден на предходния месец, считано от
18.09.2019 г. до настъпване на причина за нейното прекратяване или изменение;
осъден е бащата да заплати на детето, чрез неговата майка и законен
представител, на основание чл. 75, ал. 1 от Семейния кодекс на Република
Словакия издръжка за периода 16.05.2018 г. -18.09.2019 г. в размер на 6671,67 лв., ведно със законната лихва, считано от
16.05.2018 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за издръжка за
периода 16.05.2018 г.-18.09.2019 г. за разликата до пълния предявен размер от
16066,67 лв. поради плащане; допуснато е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК,
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката на детето;
постановено е, на основание чл. 127а, ал. 2 СК вр.
чл. 76, т. 9 ЗБЛД, заместващо съгласие за пътувания на детето и за издаване на
паспорт или друг равнозначен документ на същото дете, допуснато е предварително
изпълнение на решението в частта за заместващо съгласие; предоставено е, на
основание чл. 56, ал. 1 СК семейното жилище - гр. С.,***, за ползване на Е.С.К.,
като е отхвърлен предявеният от М.Г.К., ЕГН **********, против Е.С.К. иск с
правно основание чл. 56, ал. 1 СК за предоставяне ползването на семейното
жилище; осъден е Е.С.К. да заплати по сметка на съда сумата от 1465 лв.,
допълнителна държавна такса, а М.Г.К. е осъдена
да заплати по сметка на съда сумата от 25 лв., допълнителна държавна
такса.
Във въззивната жалба са изложени доводи, че съдът неправилно е
приложил чл. 15 от Регламент № 4 от 2009г. относно приложимото право към
задълженията за издръжка, а именно в съответствие с Хагския протокол от 23
ноември 2007г., тъй като съгласно същия приложимото право е това по обичайното
местопребиваване на детето /кредитора/. Към момента на завеждане на исковата
молба обаче обичайното местопребиваване на детето се водело в Република
България /а не в Словакия/, тъй като майката напълно самоволно и еднолично
променила своето местоживеене в Словакия, вземайки със себе си и детето, без
изричното разрешение на бащата за промяна местоживеенето на детето, както и без
съответно съдебно решение в тази връзка.
От друга страна, в случай, че издръжката се определя в
съответствие с Хагския протокол, се сочи, че СРС неправилно е приел, че не е
приложима нормата на чл. 4, т. 3 от Протокола. Излагат се и доводи за
неправилно прилагане на разпоредби от Семейния кодекс на Словакия.
Настоящият съдебен състав намира, че изложените доводи във въззивната жалба са основателни относно приложимия закон,
както и частично основателни относно определеният размер на издръжката, който
бащата следва да заплаща за детето А..
На първо място, настоящият съд намира, във връзка с
обстоятелство, че детето и майката трайно са се установили на територията на
Словашката република, че първоинстанционният съд
макар и правилно да е приел, че е приложим чл. 15 от Регламент (ЕО) № 4/2009 на
Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право,
признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси,
свързани със задължения за издръжка, съгласна която разпоредба приложимото
право към задълженията за издръжка се определя в съответствие с Хагския
протокол от 23 ноември 2007 г. относно приложимото право към задълженията за
издръжка в държавите-членки, обвързани
от този правен инструмент, то Софийският районен съд неправилно е намерил, че
не е приложима нормата на чл. 4, т. 3 от Хагския протокол, като въз основа на
този свой извод е приел, че приложимо в случая е правото на Словашката република.
В разпоредбата на чл. 4, т. 3 от Хагския протокол се регламентира, че ако
кредиторът /детето/ е сезирал компетентния орган на държавата по обичайно място
на пребиваване на длъжника /бащата/, се прилага правото на сезирания съд. Въззивният съд намира, че е приложима именно тази норма,
тъй като в случая е предявен иск за развод, съединен с небрачни искове, вкл. и
за издръжка, а титуляр на правото на издръжка е детето, поради което и
родителят, който не е лишен от родителски права, и полага непосредствените грижи
за отглеждането и възпитанието на детето /в случая майката/, може да предяви
иск за издръжка от името на малолетно дете като негов законен представител.
При това положение, следва да се приеме, че приложимо е
правото на сезирания съд по обичайното местопребиваване на бащата, т.е.
приложимо е правото на Република България.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 СК на Република
България, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално
състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, а
съгласно чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя според нуждите
на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я
дължи.
Отделно от това, съгласно т. IV от Постановление № 5 от
16.XI.1970 г., Пленум на ВС, Възможността на лицето, което дължи издръжката, е
основание за даване на издръжка и показател за размера й. Възможността е винаги
обективна и конкретна. Тя се определя от доходите, имуществото и квалификацията
за задълженото лице.
Доходите от имущество, влоговете и самото имущество се
вземат предвид при определяне на конкретната възможност за плащане на издръжка,
но общественото положение на задълженото
лице и размерът на доходите му обаче не следва да водят до присъждане на
издръжка в размери, които стимулират към обществено неполезен начин на живот,
към лукс или за получаване средства за цели извън издръжката.
В случая пред въззивната инстанция
са представени доказателства, от които са видни доходите и имущественото
състояние на двамата родители на детето, което заедно с майката, от 2014 година
живее в Словакия, в гр. Братислава.
От страна на майката са представени доказателства относно
нуждите на детето, а именно – фактури за разходи за обучение, учебни пособия и
храна за детето, а именно: фактура от Сдружението за френски училища в
Братислава за годишна учебна такса за периода юли 2020 – май 2021 г. – 5070
евро, равняващи се на 9916 лв.; фактура от Сдружението за френски училища в
Братислава за платени годишни пособия – 100 евро, равняващи се на 196 лева;
фактура от Сдружението за френски училища в Братислава за разходи за храна и
режийни разноски в общ размер - 607,40
евро, равнавящи се на 1188 лева; плащане към
българско училище в Братислава– 190 евро, равняващи се на 372 лева. Сборът на
посочените суми е равен на 5967, 40 евро, възлизащи на около 11672 лева.
Средномесечният брутен доход на бащата за 2020 г. е в размер на 7142.20
лв., за 2019 г. този доход е бил в размер на 9912.82 лева, за 2018 г. – 7980 лева,
а за месец януари 2021 г. – 6415,61 лв. Бащата притежава недвижим имот в град С.
***, както и лек автомобил. Същевременно бащата е представил доказателства пред
настоящата инстанция, че с оглед обстоятелството, че детето и майката
пребивават в Словакия, разходите, които му се следват и прави при посещение на
сина си А.в Братислава, за последната година са се завишили със сумата от 220
лева и същите за периода 04-06 декември 2020 г. се равняват на сумата от 644,73
лева, а през 2019 г. се равнявали на
427,70 лева. В тази връзка са представени таблица-разходи за посещение в
Братислава за периода 04-06 декември 2020 г., автобусни билети, самолетни
билети, заплатена квартира, фактура за ПСР тест, извлечение от банкова сметка.
*** за периода
04.2020 г. – 02.2021 г., вкл., е
в размер на 1464,47 евро, равняващи се на около 2864,27 лева; за периода 05.2019 г. – 03.2020 г., вкл. –
2968,10 евро, равняващи се на около 5805, 10 лева; за периода 03.2018 г. –
04.2019 г., вкл. – 2582 евро, равняващи се на около 5050, 09 лева. Майката
притежава лек автомобил.
Пред въззивния съд е представен
социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ Слатина, в който е посочено,
че бащата желае издръжката да се намали на 800 лв., като в тази му част
социалния доклад се оспорва от процесуалните представители на въззивника в съдебно заседание, проведено на 08.03.2021 г.
пред Софийски градски съд и се отправя искане изявлението да не се приема като
извънсъдебно признание за възможностите за издръжка.
Съобразявайки
представените пред настоящата инстанция писмени доказателства, посочени
по-горе, както и основният принцип при определяне размера на дължимата месечна
издръжка, а именно вземане предвид нуждите на детето и възможностите на
задължения родител, настоящият съд намира,че за нуждите на детето А., което е
на почти 10 години /родено на *** г./, е необходима месечна издръжка в общ
размер на 1100 лв., от които бащата
следва да поеме сумата от 680лева, а
останалата част от сумата в размер на 420 лв. следва да се допълва от майката,
заедно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето.
Ето защо първоинстанционното
решение следва да се отмени в частта,
в която е осъден бащата Е.С.К., ЕГН **********, да заплаща
на детето А.Е. К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.Г.К.,
ЕГН **********, на основание чл. 75, ал. 1 от Семейния кодекс на Република
Словакия издръжка в размер на 1000 лв. месечно, платима до последния ден на
предходния месец, считано от 18.09.2019 г. до настъпване на причина за нейното
прекратяване или изменение, в частта, в която е осъден бащата да заплати на
детето, чрез неговата майка и законен представител, на основание чл. 75, ал. 1
от Семейния кодекс на Република Словакия издръжка за периода 16.05.2018 г. -
18.09.2019г. в размер на 6671,67 лв., ведно със законната лихва, считано от
16.05.2018 г. до окончателното изплащане, и в частта, в която Е.С.К., ЕГН **********,
е осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата в размер на 1440
лв. – държавна такса върху определената издръжка.
Вместо това следва да бъде осъден бащата Е.С.К., ЕГН **********,
да заплаща на детето А.Е. К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител М.Г.К., ЕГН **********, на основание чл. 143, ал. 2 СК, месечна
издръжка в размер на 680 лв. /шестстотин и осемдесет лева/, считано от 14.08.2019
г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й
изплащане, като се отхвърли искът за издръжка с правно основание чл. 143, ал. 2 СК, за разликата над уважения размер от 680 лв. до пълния предявен размер от
1000 лв., считано от 14.08.2019 г., като неоснователен, както и изцяло за
периода от 16.05.2018 г. до 13.08.2019 г., вкл., поради плащане, доколкото пред
първата инстанция бащата е представил писмени доказателства, че е заплащал
издръжка за детето А.за посочения период, като общият размер на платените суми,
за които е отразено като основание, че са плащания за издръжка, е в размер на
10160 лв. /в тази сума съдът не взема предвид сумите, платени за издръжка преди
датата на завеждане на исковата молба, както и сумите, за които е посочено в преводното нареждане друго основание,
различно от издръжка/.
Следва да бъде осъден Е.С.К., ЕГН **********, да заплати по
сметката на Софийски градски съд за държавни такси сума в размер на 979,20 лв.,
представляваща държавна такса върху определената издръжка, на основание чл. 78,
ал. 6, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
По разноските: съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК страните нямат
право на разноски – след като липсва произнасяне по вината за брачното
разстройство, разноските по производството, вкл. въззивното,
остават в тежест на страните, както са ги направили.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № III-139-249322/21.10.2019г.,постановено по
гр. дело № 31178/2018г. по описа на
Софийски районен съд, 139-ти състав, в частта, в която е
осъден бащата Е.С.К., ЕГН **********, да заплаща на детето А.Е. К., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител М.Г.К., ЕГН **********, на основание
чл. 75, ал. 1 от Семейния кодекс на Република Словакия издръжка в размер на
1000 лв. месечно, платима до последния ден на предходния месец, считано от
18.09.2019 г. до настъпване на причина за нейното прекратяване или изменение, в
частта, в която е осъден бащата да заплати на детето, чрез неговата
майка и законен представител, на основание чл. 75, ал. 1 от Семейния кодекс на
Република Словакия издръжка за периода 16.05.2018 г. - 18.09.2019г. в размер на
6671,67 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2018 г. до
окончателното изплащане, и в частта, в която Е.С.К., ЕГН **********,
е осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата в размер на 1440
лв. – държавна такса върху определената издръжка, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА бащата Е.С.К., ЕГН **********, да заплаща на детето А.Е. К.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.Г.К., ЕГН **********,
на основание чл. 143, ал. 2 СК, месечна издръжка в размер на 680 лв.
/шестстотин и осемдесет лева/, считано от 14.08.2019 г. до настъпване на
законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за издръжка с правно
основание чл. 143, ал. 2 СК, за разликата над уважения размер от 680 лв. до
пълния предявен размер от 1000 лв., считано от 14.08.2019 г., като неоснователен,
както и изцяло за периода от 16.05.2018 г. до 13.08.2019 г., вкл., поради
плащане.
ОСЪЖДА Е.С.К., ЕГН **********, да заплати по сметката на Софийски
градски съд за държавни такси сума в размер на 979,20 лв., представляваща
държавна такса върху определената издръжка, на
основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане
на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.