Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 15.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд, V гр. състав, в публично заседание проведено на 16.10.2017г., в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2471 по описа на съда за 2017г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл.288, ал. 12 от КЗ/отм./ във вр.
с чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът - Г. ФОНД, ***, представляван от Б.М., чрез адвокат Б.К. от ПлАК, е предявил
срещу И.Л.П. ***, иск на осн. чл.288 ал.1 т.2 б. „а“от КЗ/отм./ във
вр. с чл. 45 от ЗЗД - за сумата
от 930лв. Ищецът твърди, че е изплатил
на Н.П.***.2011г. обезщетение
за имуществени вреди в размер на 900лв. и за неимуществени такива в размер на 30.00лв. за ПТП, настъпило на 07.03.2011г. Твърди, че виновен за
катастрофата е ответникът И.Л.П.,
който, управлявайки л.а. “Рено Клио”
с ***, на посочената дата, около 10.30ч., в гр. П., на кръстовище
на ***и ***, отнел предимството на пресичащия пешеходна пътека Н. и го ударил, като му
причинил телесни увреждания. Твърди, че ответникът е управлявал автомобила, без да има
сключена за него към датата
на ПТП задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. Твърди, че ответника е поканен да възстанови
платеното от ищеца, но плащане
не е постъпило. Моли съда да
осъди ответника да му заплати
исковата сума, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира направените по делото разноски. Ответникът И.Л.П.,
представляван от назначения по делото особен представител адв.
Р.Н. от ПлАК, оспорва иска, прави възражение за
изтекла погасителна давност, като счита, че давността е започнала да тече от
датата на увреждането – 07.03.2011г. Счита, че наказателното постановление не
доказва вина.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното: Видно от представения по делото от Констативен протокол
за ПТП от 08.03.2011г., на 07.03.2011г., в гр. гр. П., на кръстовище на ***и ***,
ответникът И.Л.П., управлявайки л.а. “Рено Клио” с *** отнел предимството и блъснал пресичащия
пешеходна пътека пешеходец Н.П.Н., като му причинил телесни увреждания. Водачът
на автомобила не е изпробван за наличие на алкохол, т.к. е напуснал и не е
уведомил органите на МВР. В протокола се сочи, че автомобила е имал сключена
застраховка Гражданска отговорност /ГО/, валидна до 01.01.2011г.
Съставен е АУАН от 08.03.2011г., въз
основа на него е издадено НП № 1140/31.03.2011г. на Началника на ОДМВР П.,
което въпреки че не е приложено по делото, е било предмет на разглеждане на
приложеното НАХД 1192/2011г. на ПлРС. От влязлото в
сила решение, потвърдено и с решение по к.а.д. 33/2012г. на ПлАС,
е видно, че за посоченото нарушение, на ответника е наложено наказание от 100лв. за нарушение по
чл. 179 ал. 1 т. 5 предл. 3 от ЗДвП. Видно от справка
от база данни на „Информационен център към Гаранционен фонд”, към датата на ПТП
- 07.03.2011г. за автомобил с рег.№ *** няма данни да е сключена застраховка
„Гражданска отговорност” – предходната застраховка е прекратена на 01.01.2011г., а последваща е
сключена едва на 12.03.2011г. На 17.03.2011г. пострадалия Н.П.Н. е уведомил
Гаранционния фонд за настъпилото ПТП и е заявил желание да му бъде изплатено
обезщетение за настъпилите вреди. Представено е медицинско удостоверение за
пред съда от 07.03.2011г., от което се установява, че пострадалият има раскъсноконтузна рана на главата, кръвонасядане
на дясното коляно и охлузване по дясната ръка. Тези увреждания са били от тъпи травми и могат
да бъдат причинени от блъскане от л.а. с последващо падане на пътната настилка, както е съобщил пострадалия. Представен е и амбулаторен лист
от спешно отделение на УМБАЛ Д-р Г.Странски-П. ЕАД, в
който е описана анамнезата
– «пострадал от ПТП, ударил си главана и има рана», както и касов бон на същата болница за заплатени медицински услуги на стойност
30.00лв. Въз основа на тези
доказателства, ищецът е
назначил медицинска експертиза,
посочила наличието на три повърхностни увреждания на кожа и
подкожни тъкани, с очаквано възстановяване за
периода от 10-15 дена, а на проведено заседание на застраховатално-медицинска комисия
от 14.03.2012г. е определил обезщетение на Н.П.Н.
/77годишен/ в размер на по 300лв. – неимуществени
вреди за всяко едно от нараняванията,
общо 900лв., обезщетение за
имуществени вреди – 30лв. За платената
медицинска услуга и 34.70лв. ликвидационни
разноски, определени по пера. По заведената
щета е взето решение №
10-2/15.03.2012г. за одобряване на обезщетение от 930.00лв. имуществени
и неимуществени вреди и с платежно
нареждане от 06.04.2012г. тази
сума е заплатена на Н.П.Н. по сметката
му в Пиреос Банк. До ответника е изпратена регресна покана за плащане на сумата от 964.70лв., която е върната като непотърсена.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи: От представения по делото протокол
за ПТП, се установи, че на 07.03.2011г.
автомобилът, управляван от ответника е отнел предимството на пешеходеца Н.П.Н. на
конкретизираното кръстовище в гр. П.. Това негово действие представлява виновно
противоправно деяние, от което за пешеходеца са
настъпили физически увреждания, надлежно документирани както в спешното
отделение на УМБАЛ Д-р Г.Странски-П. ЕАД, така и от
издаденото на същия ден медицинско удостоверение – рана на главата, охлузвания,
кръвонасядания на крайниците. Датата на увреждането и
на ПТП, констативния протокол и описанието в амбулаторния лист, сочат безпротиворечиво причинно-следствената връзка между
настъпилото ПТП и вредите. Имуществените такива в размер на 30.00лв. се
доказват от представения касов бон на УМБАЛ Д-р Г.Странски-П.
ЕАД, а неимуществените такива съдът определя в размер на 900.00лв., вземайки
предвид множеството наранявания, обстоятелството, че пострадалото лице е било
на възраст 77 години, в която възстановяването на организма се реализира за
по-продължителен от средния период от време и обстоятелството, че пострадалия е
претърпял два удара – първо в автомобила, а после и вследствие на удара – при
падането – и в пътната настилка. Не се
спори по делото, че автомобилът, управляван от ответника не е имал към тази
дата сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Установи се безпротиворечиво от доказателствата по делото, че сумата,
определена като обезщетение от ищеца /съвпадаща и с определената от съда/, е
заплатена на пострадалия от ищеца на 06.04.2012г. Въз основа на чл. 288, ал. 12
от КЗ/отм./, след заплащане на обезщетението, за ищеца „Гаранционен фонд” е
възникнало регресно право на вземане от причинителя
на вредата. Съгласно Решение №15 от 04.02.2011г. по т.д. № 326/2010 на
ВКС, т.к., II т.о., давността по регресния иск на „Гаранционен фонд” при плащане на
обезщетение, започва да тече от изплащане на обезщетението, а не от настъпване
на вредата, в случая - от 06.04.2012г., а не от 07.03.2011г., както възразява
ответника. При това положение, предявения на 04.04.2017г.
иск не е погасен по давност /общата 5 годишна давност, приложима за конкретното
вземане/ и възражението на ответника се явява неоснователно. В този смисъл е и
Решение № 178 от 21.10.2009 г. по т.д. 192 от 2009г. на ВКС, препращащо към т.14 на ППВС №7/77 год. Видно
от мотивите на така посоченото решение „... в случая приложение намира
възприетото в трайната практика на ВКС разбиране, застъпено и в т.14 на ППВС
№7/77 год., чието действие не е отменено, че щом основанието за регресните
суброгационни искове, които застрахователят предявява възниква от друг спрямо
застрахователното правоотношение, фактически състав, в който като елемент се
включва и изплащане на сумите на правоимащите лица, то за тези искове тече не
само различна по продължителност, спрямо специалната застрахователна давност,
погасителна давност, но е различен и началният ѝ момент, който не е от
настъпване на застрахователното събитие, а от изплащане на застрахователното
обезщетение, респ. на приравненото на него такова, платимо от Г. фонд”. В
случая съвсем ясно е посочена разликата между началния момент на двата вида
давност, потвърдена и от позицията, отразена в самото Решение №15 от
04.02.2011г. по т.д. № 326/2010 на ВКС, т.к., II т.о. - че началния момент на погасителната давност е от плащане на
обезщетението, а не от настъпване на вредата. Поради горното, позоваването на
ответника на т.3 на ППВС №7/77 год. – касаеща въпроси за възникването на застрахователните
правоотношения - се явява неотносимо към предмета на
настоящето дело и неприложимо в конкретния случай на липса на сключен
застрахователен договор.
Поради изложеното,
съдът намира, че събраните по делото доказателства обуславят основателност на предявения
регресен иск, поради което ответникът И.Л.П. *** следва
да бъде осъден да заплати на ищеца „Гаранционен фонд” сума в размер на 930.00
лв., представляващи изплатено обезщетение за причинени вреди от ПТП от водач на
автомобил без сключена застраховка „Гражданска отговорност”.
При
този изход на делото и съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца „Гаранционен фонд” съдебни
разноски в размер на 50 лв., представляваща заплатена държавна такса и 300.00лв.
– заплатен депозит за назначаване на негов особен представител.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 288, ал. 12 от КЗ, И.Л.П. с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със
седалище и адрес на управление ***, сума в размер на 930.00 лв. /деветстотин
и тридесет лева/, представляваща изплатено от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД обезщетение по
щета, заведена от Н.П.Н. за вреди от ПТП, осъществено на 07.03.2011г., ведно
със законната лихва върху тази сума от 04.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, И.Л.П. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление ***, деловодни
разноски в размер на 50 лв.
/петдесет лева/ и 300.00лв. /триста
лева/– заплатен депозит за назначаване на негов особен представител.
Решението
може да се обжалва пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: