Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 28.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на тринадесети
април
две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 14494 по описа
за 2019 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Д.С.И. и В.С.И. срещу ЗД
„E.” АД, с която са предявени активно субективно и обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 12.08.2018
г. около 14,30 часа, на път ІІ-15, км 38+000, в землището на с.Добролево,
Враца, се реализира ПТП от л.а.м.“Тойота Корола“ с
рег.№ ********, управляван от виновния водач С.И.Р., който в нарушение на
правилата за движение по пътищата, е управлявал автомобила с несъобразена
скорост, в резултат на което навлиза в лентата за насрещно движение и настъпва
удар с насрещно движещия се л.а. „Хюндай Соната“ с рег.№ ********и бива
причинена смъртта на пътуващата на предна дясна седалка в л.а.м.“Тойота Корола“ с рег.№ ******** майка на ищците-Г.Ц.Р..
Поддържа се, че към датата на
събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество със
застрахователна полица, валидна за периода от 23.04.2018 г. до 22.04.2019г.
Твърди се, че във връзка с произшествието е образувано н.о.х.д.№ 290/2019 г. по
описа на ОС-Враца.
Поддържа се, че претенцията на
ищцата е надлежно заведена на основание чл.380, ал.1 от КЗ на 29.11.2018 г.,
вследствие на което е образувана преписка по щета от дружеството-ответник,
което е направило официален отказ за изплащане на обезщетение за търпените от
ищците болки и страдания.
Поддържа се, че ищците са
загубили своята най-голяма емоционална и духовна опора и търпят изключително
тежко загубата на своята майка. Твърди се, че и до настоящия момент ищците не
са се отърсили от случилото се и страдат от травматичен стрес, изразяващ се в
нарушение на съня, често главоболие и тревожност, като наличните здравословни
проблеми се задълбочават и развиват в отрицателна посока.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от по 200 000 лв., за всяка
една от двете ищци, представляваща застрахователни обезщетения за претърпените
от тях неимуществени вреди-болки и страдания причинени от смъртта на тяхната
майка Г.Ц.Р., настъпила в причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на
12.08.2018 г. на път ІІ-15, км 38+000, виновно причинено от водача на
л.а.м.“Тойота Корола“ с рег.№ ********, чиято
отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с полица валидна за периода от 23.04.2018
г. до 22.04.2019г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
20.12.2018 г. до окончателното издължаване.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт К.,
надлежно упълномощена с пълномощно, приложено към отговора на исковата молба.
Счита предявените искове за
недопустими.
По същество оспорва предявените
искове като неоснователни, поради което ги оспорва по основание и размер.
Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между
ответното дружество и водача на л.а.м.“Тойота Корола“
с рег.№ ********.
Оспорва механизма на ПТП, изложен
в исковата молба. Твърди, че причините за настъпване на произшествието са
неизяснени. Оспорва наличието на противоправно и
виновно поведение от страна на застрахования при ответното дружество водач.
Оспорва причинната връзка между процесното ПТП и
неимуществените вреди. Оспорва наличието на неимуществени вреди. Заявява
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалото лице Г.Ц.Р., с твърдението, че същата е била без
поставен предпазен колан. Оспорва размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, като счита същото за прекомерно завишено с
оглед стандарта на живот в страната и принципа на справедливостта. Твърдените
от ищците претърпени болки и страдания не са със степен и интензитет, които да
обуславят претендираната сума. Оспорва иска за лихви
с твърдението, че дружеството не е изпаднало в забава, с оглед поведението на
ищците и не изпълнение на задължението им да депозират пред застрахователя
поискани от тях допълнителни документи във връзка с претенцията. Оспорва и
искането за разноски с твърдението, че дружеството със своето поведение не е
дало повод за завеждане на делото.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищците чрез процесуалния си представител са депозирали допълнителна искова
молба, с която поддържат предявените искове и направените доказателствени
искания с исковата молба. Оспорват твърденията на ответника в отговора му.
В срока по чл.373 ГПК ответникът
депозира допълнителен отговор, с който поддържа подадени отговор и оспорва
възраженията на ищците в ДИМ като неоснователни.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител.
Претендира се адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва исковете и моли
съда да ги отхвърли. Претендира направените по делото разноски, за което
представя списък.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С влязла в сила на 19.11.2020 г.
Присъда № 24 от 16.10.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 290/2019 г. по описа
на Окръжен съд-Враца, С.И.Р. е признат за виновен в това, че на 12.08.2018 г.
около 14,30 часа, на път ІІ-15, км 38+000, в землището на с.Добролево, обл.Враца, управлявайки л.а.м. „Тойота Корола“
с рег. № ********, е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.42, ал.2, т.2
от ЗДвП, вр. с чл.88, ал.1, т.2 от ППЗДвП-като водач на МПС предприел маневра изпреварване,
като е навлязъл в лентата за насрещно движение и е създал опасност за л.а.м.
„Хюндай Соната“ с рег. № СВ ******, управляван от А.Ц.П., движещ се по нея,
като не е осигурил свободен път на достатъчно разстояние за изпреварване и по
непредпазливост причинил ПТП, в резултат на което е настъпила смъртта на повече
от едно лице: А.Ц.П. и Г.Ц.Р., намираща се по време на ПТП на предна дясна
седалка в л.а.м.
„Тойота Корола“ с рег. № ********както и комплексна
средна телесна повреда на .Ц. Б.Г., намиращ се по време на ПТП на предна дясна
седалка на л.а.м.
„Хюндай Соната“ с рег. № СВ ******.
От представеното удостоверение за
наследници изх.№ 533/16.08.2018 г. на Община Козлодуй, се установява, че ищците
са дъщери на починалата Г.Ц.Р..
Между страните е прието за
безспорно, че за л.а.м. „Тойота Корола“ с рег. № ******
е била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество с полица, валидна за периода 23.04.2018 г. до 22.04.2019г.
От приетото по делото заключение
на САТЕ се установява, че от техническа гледна точка, единствената причина за
настъпване на произшествието, е навлизането на л.а.м. „Тойота Корола“ с рег. № ****** в пътната лента за насрещно
движение, по която се е движил лек автомобил „Хюндай Соната“.
От заключението на СМЕ се
установява, че причина за смъртта на Г.Р.е получена съчетана травма, като между
уврежданията довели до смъртта й и процесното ПТП
съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.
От заключението на комплексната
СМЕ и САТЕ се установява, че по време на ПТП починалата Г.Р.е била с правилно
поставен предпазен колан.
Във връзка с оспорване на
ответника е допусната, изслушана и приета повторна комплексна СМЕ и САТЕ, от
заключението на която се потвърждава изводът на вещите лица от първоначалната
експертиза, че починалата Г.Р.и към момента на ПТП е била с правилно поставен
предпазен колан. Фактът, че пострадалата е била с поставен предпазен колан, се
потвърждава и със свидетелските показания на И.В.И..
От приетата по делото СПЕ се
установява, че в резултат на внезапната, неочаквана и ненавременна загуба, при
ищцата Д.И. са възникнали негативни емоционални преживявания, довели до
оплаквания от напрежение, силна душевна болка от преживяването на загубата,
чувства на вина и самообвинение, подтиснато настроение, нарушен сън и апетит,
промяна в телесното тегло. Към момента при ищцата е налице преживяване на
изразено чувство на значима загуба, частична изолираност и чувство на страх и
безсилие. Вещото лице установява, че ищцата Д.И. е преживяла загубата на своята
майка като ограничаващ фактор по отношение на значим за нея член на семейството,
с който е изградила близки емоционални връзки. Контактът е бил особено значим
за ищцата, поради факта че тя не е създала до момента на катастрофата свое
семейство и партньорска връзка и е приемала семейството по произход като
единствено и основна семейно обкръжение. След загубата ищцата Д.И. изпитва и до
момента усещане за драматична и необратима промяна.
При ищцата В.И. и вследствие
загубата на нейната майка, са възникнали също негативни преживявания, както и
продължително преживяване на оплаквания от напрежение, тревожност, нарушение в
съня и апетита, физическо и психическо изчерпване, както и психологическо
преживяване за драматична загуба, довела до промяна на живота й. И за тази ищца
контактът е бил особено значим, поради факта че тя не е създала до момента на
катастрофата свое семейство и партньорска връзка и е приемала семейството по
произход като единствено и основна семейно обкръжение. При тази ищца е
настъпило прекъсване на трудовата активност, като се е наложило да прекъсне
работата си именно в деня на предстоящото й повишение, като до момента не се е
върнала на трудовото си място и не е започнала друга работа
С показанията на свидетелката С.Б.Х.се
установява, че същата познава ищците и тяхното семейство повече от девет
години. Свидетелката установява, че майката на ищците ги обгрижвала
с любов, а те за всичко разчитали на нея-за съвет, за подкрепа. Дори колежки са
ги питали как е възможно да са толкова сплотени, да имат такава връзка помежду
си. Свидетелката присъствала в момента, в който съобщили на В. за смъртта на
майка й. В този момент те двете се намирали в Англия, където работели. В.
изпаднала в шок, не знаела дали сънува, започнала да трепери. Взела си раницата
и тръгнала да се прибира към България, по пижама и по тениска, не можела да
осъзнае какво се е случило. До такава степен била в шок, че хвърлила телефона
по стената. Ищцата викала, крещяла, плачела и не знаела какво да направи.
Свидетелката се прибрала заедно с В.в България, за да я придружи. Тя през
цялото време плачела. Свидетелката видяла Д. около една седмица по-късно. Д. била
съсипана. Двете ищци организирали погребението на майка си. Свидетелката
установява, че и двете ищци са съсипани емоционално, не говорели с никого. Д. по
цял ден била с баща си в болницата и междувременно трябвало да таят мъката си,
защото докторите не им позволявали да съобщят на баща им какво е състоянието на
съпругата му. В. работела заедно със свидетелката в Англия в една пекарна, но в момента, в който се върнала в България не е
започвала работа. Д. е медицинска сестра и успяла да бъде придружител на баща
си и съответно да си вземе отпуск възможно най-дълго, за да бъде с тях и да
помага. Впоследствие се наложило да се върне на работа, тъй като вече всички
възможни отпуски била използвала. Всеки път, когато стане дума за майка им те
просто или се затварят в себе си или сълзите им потичат. Преди случилото се двете
ищци били душата на компанията, а сега винаги са затворени.
Свидетелката Д.Г.Б. установява,
че познава и двете ищци, като с В. се познават от около десет години, били
колежки в Отдел „Закрила на детето“. След случилото се произшествие и веднага
след връщането си в България, В. се обадила на свидетелката. Била много
притеснена, ту плачела, ту се успокоявала, чувствала се много зле от това, че
двамата й родители са катастрофирали, от това, че майка й я няма, от страха да
не загуби и другия родител. Често се чували в този период, В. звъняла на
свидетелката през деня. Случвало се е и вечерта късно да звъни притеснена за
сестра си, че нито заспива, нито нещо може конкретно да прави, не знае как да
успокои сестра си.
Свидетелката установява, че към
този момент ищците не са преодолели загубата на майка си. В. отказвала срещи с
всякакви хора и се стремяла да се обособи само със семейството си. Искала да
бъде максимално близо до гроба на майка си и близо до баща си. Сестра й правела
опити да може да придвижи въпросите. Ставала объркана, хем искала да бъде близо
до семейството си, хем трябвало да придвижва някакви документи. В. не се върнала
в София почти цяла година в стремежа си и с убеждението, че трябва всеки ден да
ходи на гроба на майка си. Тя не се върнала и в новата си работа, където работела
в Англия отново с убеждението си, че трябва да бъде близо до родителите си и не
искала да напусне селото. Свидетелката я поканила да се върне в отдела да
работи, но тя и това отказала и фактически спряла професионалното си развитие. Д.
много дълго време не се отделяла от село и от родителите си. Много трудно
успявала да излезе от тази обърканост. В. избрала да стои плътно до баща си и
до гроба на майка си, защото изпитвала страх от загубата. Тя се върнала в София
може би към края на 2019 г. и сега се опитва да се устрои по някакъв начин в
частен сектор, в собствен бизнес.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни, кореспондират със събраните по делото останали доказателства.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, съдът
квалифицира по чл.432, ал.1
от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
На 29.11.2018 г. ищците са предявили извънсъдебно претенциите си пред
ответното дружество, въз основа на което при ответника са образувани преписки
по щети №№ ********** и 15000998300, по които и до момента ответникът не е
заплатил застрахователни обезщетения. Настоящите искове са предявени в съда на
05.11.2019 г. и в този смисъл се явяват процесуално допустими.
По същество на предявените искове.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на делинквента. За да
се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.
1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 12.08.2018
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени доказателства, влязлата в сила присъда, както и със
заключенията на САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни увреждания на ищцата.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско
правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е
извършено или отречено, дали е противоправно и дали
деецът е виновен.
С оглед на горното съдът приема,
че деянието, авторството и виновното поведение на водача С.И.Р. и настъпилата в
причинно-следствена връзка от това поведение смърт на Г.Ц.Р. са установени в
настоящия процес с влязла в сила на 19.11.2020 г. Присъда № 24 от 16.10.2019
г., постановена по н.о.х.д. № 290/2019 г. по описа на Окръжен съд-Враца.
Със заключенията на
първата и повторната комплексни СМЕ и САТЕ, както и със свидетелските показания
на И.В.И., безспорно се установи, че пострадалата Г.Р.е пътувала в автомобила с
правилно поставен предпазен колан.
Предвид горното
въведеното от ответника възражение за принос от страна на пострадалата се явява
неоснователно.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявените искове за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищците
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от по 150 000 лв., поради
което и предявените искове за разликата над сумите от по 150 000 лв. до пълните претендирани размери от по 200 000 лв. следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищците след смъртта на тяхната майка болки и страдания, отчита
степента на преживяваните от тях отрицателни емоции, и близката връзка,
привързаността между майката и децата й, прекрасните отношения между тях,
отчита и депресираното състояние на ищците след трагедията и към настоящия
момент. Болките и страдания, които ищците ще продължат да изпитват от загубата,
трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
При определяне на размерите на
застрахователните обезщетения, съдът взема предвид безспорно установените в
процеса факти и обстоятелства, а именно: между майката и двете дъщери е била
установена дълбока емоционална връзка, надхвърляща по обем и интензитет обичайната
такава между майка и дъщери. Тази връзка е била особено значима и за двете
ищци, поради факта
че те не са създали до момента на катастрофата свое семейство и партньорска
връзка и са приемали семейството по произход като единствено и основно семейно
обкръжение. Смъртта на майка им породила у тях негативни преживявания, както и
продължително преживяване на оплаквания от напрежение, тревожност, нарушение в
съня и апетита, физическо и психическо изчерпване, както и психологическо
преживяване за драматична загуба, довела до промяна на живота им. Установява
се, че ищцата В.И. и след смъртта на своята майка е напуснала работа и до
момента не е започнала такава. Избрала да стои плътно до баща си и до гроба на майка си, защото изпитвала
страх от загубата.
Всички тези доказани в процеса
обстоятелства, обосновават и присъждането на по-голям размер на застрахователно
обезщетение.
Като изхожда от установените по делото факти, относно
действително претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея болки и страдания,
изведени както от доказателствата по делото, така
и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното
по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
Предвид основателността и доказаността на главните претенции, основателни и доказани са
акцесорните искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Неоснователно е обаче искането за
присъждане на лихва, считано от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице-която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 29.11.2018 г.
С оглед на обстоятелството, че
ищците претендират лихви от 20.12.2018 г., то Съдът присъжда лихви върху
главниците, считано от 20.12.2018 г. до окончателно изплащане на сумите.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищците са освободени от внасяне
на държавна такса в производството, както и от разноски, поради което не им се
присъждат такива.
Видно от приложения договор за
правна помощ от 23.06.2020 г. адвокат Н.Н.Д. е
осъществявал безплатна правна помощ на ищците, поради което и на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на адвокат Д. адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.2,
ал.5 и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за всеки един от двата предявени иска поотделно.
Предявени
са два иска, всеки един с материален интерес от 200 000 лв. При този
материален интерес и съобразно цитираната норма от Наредба № 1 минималното
адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 5530 лв. От тази сума на адвокат
Д. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 4147,40 лв., която сума
е съответна на уважената част от иска /150 000 лв./, съответно 4977 лв. с ДДС,
предвид представените доказателства, че адвокат Д. е регистриран по ЗДДС, или
по двата иска общото адвокатско възнаграждение, съобразно уважената им част
възлиза на сумата от 9954 лв.
Ответникът е направил общо разноски
в размер на 1 575 лв., от които: 1120 лв. за депозит вещи лица и свидетел, 5
лв.-ДТ за СУ, както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 450 лв. съобразно
нормата на чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
При това положение ответникът е
направил общо разноски в размер на 1 575 лв., от която сума ищците ще следва да
бъдат осъдени да заплатят по равно на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК
разноски в общ размер на сумата от 393,75 лв., т.е. по 196,88 лв. всяка ищца, съобразно
отхвърлената част от исковете /100 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 12 000 лв., съобразно
уважената част от исковете и сума в размер на 600 лв. – възнаграждение за вещи
лица заплатени от бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „E.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на Д.С.И., ЕГН **********,***
и на В.С.И., ЕГН **********,***, и двете със съдебен адрес:***, четвърти
полуетаж, офис № 4, адвокат Н.Н.Д. сумата от по 150 000 лв. за всяка ищца
/сто и петдесет хиляди лв./, представляващи застрахователни обезщетения за
претърпените от тях неимуществени вреди-болки и страдания причинени от смъртта на
тяхната майка Г.Ц.Р., настъпила в причинно следствена връзка с ПТП, осъществено
на 12.08.2018 г. на път ІІ-15, км 38+000, виновно причинено от водача на
л.а.м.“Тойота Корола“ с рег.№ ********, чиято
отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с полица валидна за периода от 23.04.2018
г. до 22.04.2019г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
20.12.2018 г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените искове за неимуществени вреди за разликата над сумата от по 150 000
лв. до пълните претендирани размери от по 200 000
лв.
ОСЪЖДА „E.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Н.Н.Д.,
ЕГН **********,***, четвърти полуетаж, офис № 4 адвокатско възнаграждение в общ
размер на сумата от 9954 лв. с ДДС /девет хиляди деветстотин петдесет и четири
лв./.
ОСЪЖДА Д.С.И., ЕГН **********,***
и В.С.И., ЕГН **********,***, и двете със съдебен адрес:***, четвърти полуетаж,
офис № 4, адвокат Н.Н.Д. да заплатят по равно на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на „E.” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 393,75 лв. или по 196,88 лв. /триста
деветдесет и три и 0,75 лв./ разноски направени от ответника, съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „E.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
градски съд държавна такса върху уважените размери на исковете в размер на 12 000 лв. /дванадесет хиляди лв./,
както и сумата от 600 лв. /шестстотин
лв./ възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
Присъдените по-горе суми в полза
на ищците могат да бъдат преведени от ответника по следните сметки:
-IBAN: ***, BIC: *** В.С.И. и
-IBAN: ***, BIC: *** Д.С.И..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: