РЕШЕНИЕ
№1248
гр.Перник, 09.11.2018 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд -
гражданска колегия, в публичното заседание на тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Районен съдия:Явор Джамалов
при секретаря : Даниела Благоева,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 03754, по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявеният иск е с правно
основание чл. 200 КТ.
По изложените в исковата молба обстоятелства Б.Д.К. е поискал да
бъде осъдено ответното дружество “СТОМАНА ИНДЪСТРИ” АД - гр. Перник, да му
заплати сумата от 10 200.00 лева, представляващи претърпени неимуществени
вреди, вследствие на трудова злополука станала на 21.05.2016 година, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането 21.05.2016г. до окончателното им изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски.
Ответното дружество, чрез процесуалния си представител е
оспорило предявените искове по основание и размер, като се излагат доводи за
приложение разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ.
Районния съд, преценявайки
събраните по делото доказателства и доводите на страните, по реда на чл. 12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано следното:
Не се спори по делото, че Б.Д.К. е в трудово правоотношение с ответника "Стомана- Индъстри" АД, при когото е работел съгласно трудов договор №**от **.**.****г. на длъжността „Р.
- М.”, код по **** ********. От приложените, като писмени доказателства фотокопия от декларация за трудова злополука
пред ТП на НОИ под вх. № ******** от 02.06.2016 г. и
Разпореждане № 30
от 02.06.2016 г. на ТП на НОИ - Перник, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели Р.К.С. и Р.А.К.,
последните ценени по реда на чл.172 ГПК, се установява, че на 21.05.2016 г., около 15.50 ч. по
време на изпълнение на трудовите задължения при ответника в цех „МНЛБ”, на
територията на предприятието-работодател в момент
в който Б.К. извършва газо-кислородно рязане на М.ни
пръчки (охладители) с оксижен, когато при рязане на М.на пръчка под напрежение
същата се отплесва и пробожда левия му крак в областта на бедрото, вследствие
на което ищеца получил открита рана на
посоченото място.
Веднага след злополуката, ищеца е приет по спешност в I-ва клиника по ортопедия и
травматология към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД. В областта на лявото бедро - в проксималнта бедрена област, откъм медиално се била установило
наличие на пунктиформена рана и хематом. При
приемането му раната е ревизирана, извършени са консултации с рентгенолог,
интернист-кардиолог и съдов хирург, и КТ с контрастно вещество на артериите на
долните крайници. След описаните консултации Б.К. е подготвен за оперативно
лечение и на същата дата - 21.05.2016 г. претърпява интервенция, при която е
извършена хирургична обработка и ревизия на раната. Изрязяни
са части от тъканта (ексцизия), направена е промивка
(лаваж) и е поставена превръзка. Ищецът е изписан на 25.05.2016
г. с препоръки за следстационарен режим и продължава
лечението си в домашни условия. Видно от заключението на вещото лице д-р М.М. по
допуснатата съдебно медицинска експертиза по делото, както и от приложената
медицинска документация, се установява, че заради обстоятелството че рязания
М.а е бил нагорещен при проникването разкъсва и изгаря кожа, подкожни меки
тъкани и по- малки кръвоносни съдове . Увреждания на
нерви и големи магистрални съдове / анатомично в тази област- се намира големия
съдово- нервен сноп за долния крайник / не са установени видно от
направения КАТс
контрастно вещество. Увреждания на кости също не са установени . При самата
злополука пострадалия е изпитал силни болки и страдания, раната, е кървяла
което е довело до образуването на подкожен хематом и е била замърсена.
Пострадалия не е можел да стъпва и да ходи самостоятелно. Лекуван е оперативно
по спешност като е извършена ревизия/ оглеждане на раната в дълбочина /, ексцизия / изрязване / на некротичните
и замърсени тъкани , обилна промивка / лаваж/ с
дезинфекциращи средства и наложена превръзка. Тази манипулация е извършена под
локална анестезия . Раната не е зашивана, за да може да се промива и дренира,
като е зараствала вторично и за по-продължително време. Постоперативно отново е
търпял по-силни болки и е изпитвал страдания особено в първите 2-3 седмици . Бил
е изписан е на 25.05.2016 г. с подобрение. Раната е зарастнала
за около 2 месеца по данни от ЛАК, като през 2-3 дни са правени превръзки. При
това е търпял болки .
За около месец е изпитвал
по-големи затруднения в придвижването и стъпването на пострадалия крайник. В
хигиенно отношение е търпял неудобства за периода на зарастване на раната около
2 месеца, тъй като е трябвало да я пази от намокряне. В периода на лечение от
155 дни постепенно функцията на крайника се е възстановила . Бил е временно
нетрудоспособен от 21.05.2016 г. до 22.10.2016 г. вкл. При извършения преглед от вещото лице, същото установило,
че е останал белег с кръгловата форма и диаметър 2
см. в горно вътрешната страна на ляво бедро с белезникав цвят , което
представлява лек козметичен дефект. Движенията и походката са възстановени,
Пострадалия може да използва пълноценно крайника си сега. Оплаква се от болки с
тръпнене при натиск в мястото на увреждането , което е възможно , но без
функционален дефицит.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът
намира, че предявеният иск е доказан по своето основание. Установено е, че
злополуката е станала по време, когато Радсов е
изпълнявал трудовите си задължения в ответното дружество, което по смисъла на
чл.55 от КСО е трудова злополука, като същата, както бе посочено по-горе е била
призната за такава по предвидения от закона ред с Разпореждане № 30
от 02.06.2016 г. на ТП на НОИ - Перник. Същата е причинила временна нетрудоспособност, както и
настъпили от нея вреди за пострадалия. При това положение е налице хипотезата
на чл.200, ал.1 от КТ и отговорността на ответното дружество за настъпилата
трудова злополука следва да бъде ангажирана.
От заключението на
вещото лице д-р М.М., което съдът възприема е видно,
че вследствие на станалата злополука К. е претърпял много силни болки и страдания, по време на
инцидента без възможност за движение, както и впоследствие, при проведеното оперативно и следоперативно лечение.
Допълнителни страдания и затруднения от битово естество, ищеца е търпял до окончателно заздравяване на раната. Към
момента на прегледа извършен от вещото лице, както бе посочено, същото е
констатирало, че е
останал белег с кръгловата форма и диаметър 2 см. в
горно вътрешната страна на ляво бедро с белезникав цвят , което представлява
лек козметичен дефект. Движенията и походката са възстановени, Пострадалия може
да използва пълноценно крайника си сега.
Предвид изложеното са налице неимуществени вреди резултат
от претърпяната злополука. По силата на чл.200, ал.3 от КТ ответното дружество
дължи обезщетение за тези вреди, като
същото се определя с оглед на принципа залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Съобразявайки се със степента на причиненото увреждане, а именно : пунктиформена рана и хематом, довели до силни
болки и страдания към момента на злополуката, както и в последствие при
проведеното оперативно лечение по
спешност, като е извършена ревизия/ оглеждане на раната в дълбочина /, ексцизия / изрязване / на некротичните
и замърсени тъкани , обилна промивка / лаваж/ с
дезинфекциращи средства и наложена превръзка. Тази манипулация е извършена под
локална анестезия, останалия
козметичен дефект, водещ до неудобства и дисконфорт при излагане на крака пред
други хора, търпените неудобства от
хигиенно и битово естество, през периода
на лечението, то съдът намира че претендираната сума от
7500.00 лева, справедливо ще обезщети К. за претърпените от него болки и
страдания в следствие станалата трудова злополука, поради което и предявеният
иск за неимуществени вреди следва да се уважи до посочения размер, като до
разликата до пълния предявен такъв от 10 200.00 лева искът ще следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. При определяне размера на
обезщетението съдът взема предвид, обстоятелството, че към момента раната е
напълно зараснала, походката е възстановена и не се очакват за в бъдеще
допълнителни болки и страдания от настъпилата злополука.
В случая съдът следва да се произнесе и по въпроса за евентуално
съпрчиняване, от страна на ищеца, тъй като това е
въпрос за размера на действително причинените вреди, в която връзка е направено
и изрично искане от ответната страна. Съгласно чл.201
ал.2 от КТ, намаляването на обезщетението е допустимо само ако пострадалият е
допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. Същата е налице, когато работникът е съзнавал /предвиждал/
настъпването на вредоносните последици - увреждането на здравето му, но е
мислил, самонадеяно се е надявал да ги предотврати. Само последната, а не
обикновена небрежност е основание за намаляване на обезщетението съобразно
практиката на съдилищата.
От заключението на вещото лице А.Х.Т. се установява, че съгласно Чл. 2
на Наредба № 7 за условията и реда за
придобиване и признаване на правоспособност по заваряване (ДВ, бр.
100/2002 г., поел. изм. бр. 9/2009 г.), Заваръчни
дейности могат да осъществяват лица, навършили 18 години, които са придобили
правоспособност при условията и по реда на тази наредба или на които е призната
правоспособност по реда на Закона за признаване на професионални квачификации. Съответно съгласно Т. 1 от Тема 12 - Правила за безопасност при газо-кислородно рязане и заваряване от „Ръководство
за безопасност при работа“, Газо- кислородно
рязане може да се извършва само от лица, които са преминали съответно обучение
и притежават документ за правоспособност. Ръководството е получено от
пострадалия на **.**.****г., видно от подписаната от него разписка. Обучението
и документът за правоспособност са регламентирани в Наредба № 13 за придобиване на квалификация по професията
„Заварчик" (ДВ, бр. 39/2010 г.) по реда на Наредба № 7 за условията и реда за придобиване и
признаване на правоспособност по заваряване. Съответно в Длъжностната
характеристика, подписана на **.**.****г. от Б.К., където има записи за
извършване на газокислородно рязане в: раздел
„Основни функции и задължения“, т. 16 на длъжността е записано: Извършва огневи операции при отстраняване на
пробиви с газ и кислород, а в т.
III „Изискванията за заемане на длъжността“ в раздела „Допълнителни знания и
умения“ под т. 2 е записано: Удостоверение
за газокислородно рязане. Съответно в Декларация
за трудова злополука, подадена от работодателя не е било отбелязано, че работещият не е имал
право да извършва дейността при възникване на злополуката, а дори е отбелязано,
че е притежавал необходимата правоспособност. В Правилника за вътрешния трудов
ред в чл. 95, т. 10 е записано, че при
изпълнение на трудовите си задължения работещите следва да извършват само
дейности, произтичащи от заеманата длъжност, длъжностната характеристика и естеството
на изпълняваната работа, както и възложени им от ръководството на дружеството
и/или от съответно длъжностно лице и по начин, по който им е указан. Забранено
е самоволно заместване на лица, работещи с изискване за правоспособност, от
лица, които не притежават изискваната квалификация, следва да посоча
нарушения, допуснати и от страна на работодателя, като в чл. 281, ал.4 от Глава
тринадесета на Кодекса на труда - „Здравословни и безопасни условия на труд,
който гласи: Не се допускат на работа
лица без необходимите знания и умения, които се предвиждат в правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда в предприятието.
1.
чл. 16, ал. 1 на Закона за здравословни и безопасни условия на труд: При осъществяване на дейността за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен: т.
2а. - да възлага на работещите задачи,
съобразени с техните компетентности, опит и възможности, както и с пригодността
им по отношение на безопасността и здравето при работа;
2.
чл. 207, ал. 1 от Наредба № 7/1999
г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване (ДВ, бр. 88/1999 г.; поел. изм., бр. 95/2016 г.) - Заваръчни работи се извършват при спазване изискванията
за безопасност на труда при заваряване и рязане на метачите.
Накрая вещото лице сочи, че при
съществуването на механично напрежение в обработвания (разрязвания) материал,
винаги има вероятност от непредвидено отклонение - „отплесване“. Затова е
необходимо да се вземат мерки за сигурното му и надеждно закрепване преди
процеса на обработка, защото незакрепеният материал може да причинят сериозни
наранявания на заваряващия или стоящия наблизо.
Предвид изложеното
настоящия състав счита, че в конкретния случай, ищеца е проявил груба
небрежност. Самия ищец твърди, че към момента на настъпване на злополуката не е
имал правоспособност за работа с оксижен. Предвид на това същия след като е
знаел, че не е притежава правоспособност за рязане с оксижен, не е следвало да
извършва такава дейност, тъй като може да се увреди без необходимите знания и
правоспособност, но самонадеяно се е надявал, че това няма да се случи и ще
избегне вредоносния резултат за здравето му. С оглед на горното съдът намира,
че К. е допринесъл за настъпване на
злополуката по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. С действието си причинило
трудовата злополука, ищеца е нарушил и редица нормативни разпоредби и вътрешни
правила. Видно от показанията на свидетеля Р.К.С., който е
работил на същата длъжност, също е бил задължаван да реже охладител с оксижен,
но е имало случай когато отказва, поради липса на правоспособност.
Поради изложеното, горепосочените размери на
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди следва да се намалят с 1/3,
тъй като съдът приема 33.33% съпричиняване от страна
на К., на основа изложените по-горе доводи и установената от настоящия състав проявена груба небрежност от негова страна,
довели до настъпването на трудовата злополука. В тази връзка съдът взема
предвид и обстоятелството, че негов пряк ръководител му е разпоредил рязането с
оксижен, като работодателя, независимо, че е знаел, че ищеца не притежава
правоспособност е назначил и е задължил ищеца на посочената длъжност, да
извършва и това рязане, което преди това се е извършвало от други правоспособни
работници, отново съобразно свидетелските показания.
С оглед на това иска
за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 5 000.00 лева,
като за разликата до претендирания размер същия следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
На обезщетяване подлежат вредите само до размера на
действителната разлика, между полученото в резултат на злополуката и това,
което би се получило ако не беше тя. Поради това следва да се приспаднат всички
получени във връзка с последната обезщетения. К. сам
твърди, като в тази връзка са предтавени и писемни доказателства, че е получил и обезщетение по
Групова рискова застраховка, сумата в
размер на 800.00 лева, която сума следва да се приспадне от определеното
обезщетение за неимуществени вреди предвид изричното искане на ответната страна.
Поради горното обезщетението за неимуществени вреди следва да се намали с
посочената сума от 5000.00 лева, като се присъдят окончателно 4200.00
лева.
Тъй като е налице отговорност за увреждане, то ответното
дружество, по силата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД е в забава от датата на
злополуката или от 21.05.2016 година, поради което и следва да се присъди
законната лихва за забава, върху определените обезщетения за неимуществени вреди, от тази дата до
окончателното им изплащане, предвид направеното искане в тази насока.
С оглед изхода на делото, ответното дружество следва да
заплати, по сметка на Пернишкия районен съд, държавна такса в размер на 168.00
лева, както и сумата от 120,00 лева, изплатени хонорари на вещи лица от бюджета
на съда или общо сумата от 288.00 лева,
заедно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на
влизане на решението в сила, до окончателното изплащане. Ответното дружество
следва да запалти на ищеца направените разноски по
делото в размер на 494.11 лева, изчислени съобразно уважената част на исковите
претенции. Съответно ищца ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното
дружество сумата в размер на 705.88 лева, направени разноски по делото за
изплатено адвокатско възнаграждение и хонорари на вещи лица изчислени по съобразно отхвърлената част на исковите
претенции.
По изложените съображения районният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА “СТОМАНА ИНДЪСТРИ” АД - гр. Перник, със седалище и адрес
на управление, гр.Перник, ул.”Владайско въстание”
№1, да заплати на Б.Д.К., с ЕГН **********,***, сумата от 4200.00 лева, представляващи претърпени
неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука от 21.05.2016 година, заедно със законната лихва за забава върху
горните суми, считано от датата на злополуката - 21.05.2016 година, до окончателното им
заплащане, както и сумата от 494.11
лева, направените разноски по делото, изчислени съобразно уважената част на
исковите претенции, като за разликата до пълния размер от 10200.00 лева, ОТХВЪРЛЯ
иска, като неоснователен и недоказан, както и предвид приетото от съда
съпричиняване от страна на К. за настъпилата трудова злополука.
ОСЪЖДА “СТОМАНА ИНДЪСТРИ” АД - гр. Перник, с посочени седалище
и адрес на управление, да заплати по
сметка на Пернишкия районен съд, общо сумата от 188.00 представляваща дължими държавни такси и разноски за вещи лица, заедно
със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на
решението в сила до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Б.Д.К.,
с ЕГН **********,***, да заплатят на
“СТОМАНА ИНДЪСТРИ” АД - гр. Перник, с посочени седалище и адрес на
управление, сумата в размер на 705.88 лева, направени разноски по делото за
изплатено адвокатско възнаграждение и хонорари на вещи лица изчислени съобразно отхвърлената част на исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: