Р Е Ш Е Н И Е
№.......……
гр. Варна, 03.02.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, облигационно-трудово отделение, деветнадесети състав, в закрито съдебно
заседание, проведено на 01.02.2010г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа от съдията гр.д. № 7959 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК/2007г./.
Образувано е по молба от 29.12.2009 г. от С.Ц.С. чрез процесуалния му
представител за допълване на постановеното по делото. В молбата се излага, че с решението е съдът е пропуснал да
се произнесе по изрично предявената с исковата молба акцесорна претенция с
правно основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на сумата от 1852.51 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
10.10.2008г. до датата на предявяване на иска 29.07.2009г.
Насрещната страна, редовно уведомена за постъпилата молба за допълване и не
изразява становище по молбата.
Молбата за допълване на решението е подадена в срок от легитимирана страна,
поради което се явява процесуално допустима. Съдът намира, че с оглед
изясняване на неразрешената част от спора не е необходимо същата да бъде
разгледана в открито съдебно заседание, доколкото за произнасянето по
претенцията за мораторна лихва не е необходимо събиране на допълнителни
доказателства.
Разгледана
по същество, молбата за допълване на решението се явява основателна, доколкото
в решението по съществото на спора съдът е пропуснал да се произнесе по изрично
предявения с исковата молба иск с правно основание чл.86
от ЗЗД за присъждане на сумата от 1852.51 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 10.10.2008г. до датата на
предявяване на иска 29.07.2009г. В мотивите на решението в посочено, че съдът е
сезиран и с акцесроната претенция за лихви за посочения период и размер, но е
пропуснал да формира мотиви по същество, както и да постанови изричен
диспозитив. Посоченият пропуск представлява непълнота на решението, която
подлежи на отстраняване по реда на чл.250 от ГПК чрез постановяване на решението
за неговото допълване.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Неговата основателност се предпоставя от безспорната установеност на
дължимостта на главното задължение, както и настъпването на неговата
изискуемост. В разглеждания случай страните не спорят, че между тях е имало сключен договор
за застраховка на собствен на ищеца лек автомобил и че в срока на договора същият
е бил противозаконно отнет. Безспорно се установява, че договорената от
страните застрахователна стойност в застрахователната полица възлиза на
16 200лв, както и че ответното дружество е заплатило на ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 14278.60 лева с преводно нареждане от
06.08.2009г., след предявяване на иска. Спорният въпрос е за датата, на която
задължението е станало изискуемо.
Съдът намира, че съгласно чл.7 от
Клауза „А” към застраховка „Каско на МПС” меродавен за настъпване изискуемостта
на задължението е моментът на представяне на документи от съответните органи на
властта, че откраднатото МПС не е намерено. В подаденото до застрахователя уведомление
за щета от 24.09.2008г. ищецът е удостоверил с подписа си, че към него не е
представил документ от компетентните органи за настъпването на събитието, като
е отбелязал, че същият ще бъде представен допълнително. От представената от
ответното дружество преписка, образувана по щета №0008429, се установява, че
при ЗК”Уника” Варна под номер 2049/31.03.2009г. е входирано писмо от Началника
на Първо РУ на МВР Варна, удостоверяващо обстоятелството, че процесният
автомобил е обявен за държавно издирване и към 30.03.2009г. не е открит. С
оглед изложеното съдът намира, че задължението на застрахователя за заплащане
на застрахователно обезщетение е станало изискуемо на 31.03.2009г., когато фактът,
че откраднатото МПС не е намерено, е окончателно установен от компетентните
органи и е доведен до знанието на застрахователя. С оглед изложеното, както и
предвид обстоятелството, че частичното погасяване на задължението и настъпило след
предявяване на иска, съдът намира, че акцесорната претенция за заплащане на
мораторна лихва се явява основателна за периода от 31.03.2009г. до предявяване
на иска - 29.07.2009г. Обезщетението за забава следва да бъде начислено върху
застрахователната обезщетение, което съобразно мотивите на допълваното решение се
изразява в размер на застрахователната стойност от 16200 лева. С оглед
изложеното предявеният иск се явява доказан до размер от 686.36 лева /изчислен с
програмен продукт „Апис – Финанси”/, поради което същият следва да бъде уважени
в този размер, а за разликата до претендираните 1852.51 лева за периода от
10.10.2008г. до 29.07.2009г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Мотивиран
от изложените съображения и на основание чл. 250 ГПК/2007г./, съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА решение
3634/04.12.2009г., постановено по гр.д.7959/ 2009г. по описана ВРС, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „Уника” АД ЕИК********* със седалище и адрес на
призоваване гр.С, р-н **, ул.”Ю” №** ДА
ЗАПЛАТИ на С.Ц. С. ЕГН********** *** сумата от 686.36 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 31.03.2009г. до 29.07.2009г. /датата на
предявяване на иска/ върху главното задължение от 16200 лева, представляващо дължимо застрахователно
обезщетение по щета №0008429, на основание чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата
от сумата от 686.36 лева до 1852.51 лева, претендирана за периода от
10.10.2008г. до 29.07.2009г.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: