Решение по адм. дело №615/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В. Е. В., [ЕГН], с адрес за призоваване [населено място], [улица], вх. 3, ет. 1 и адрес за връчване на книжа и съобщения [населено място], [улица], ет. 4, офис 17 чрез адв. Н. Б., АК Русе срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-3393-000232/28.08.2025 г., издадена от началник РУ към ОД МВР Русе, РУ 02 Русе, с която на основание чл. 171, т. 1, буква Б от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Посочената ЗППАМ се оспорва като незаконосъобразна, неправилна и издадена в противоречие с действащата нормативна уредба - издадена при нарушение на материалния закон, предвид допуснати съществени процесуални нарушения и издадена при липса на компетентност, неспазена законова форма, неизяснена обективно и в достатъчна степен фактическа обстановка. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н. Б., АК Русе, който поддържа жалбата на основанията, изложени в нея и претендира разноски; прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

Ответникът - началник РУ към ОД МВР Русе, РУ 02 Русе, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт Г. Д., надлежно упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и претендира разноски по представен списък.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане, но неоснователна по същество.

От фактическа страна по делото се установява следното:

В обжалваната заповед административният орган е описал подробно фактическата обстановка. На 24.08.2025 г. около 03:15 часа, в Община Русе, на път общински № RSE1131 – местност "Танкодрум - Батмиш" В. в качеството си на водач управлява МПС „Ауди А4 Авант 1.9 ТДИ“ с рег. № [рег. номер] след употреба на алкохол. За целта е извършен тест в 02:46 часа на 24.08.2025 г. с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ № ARPM 0813, същият е отчел 1,74 промила концентрация на алкохол в издишания въздух (л. 14). Представен е протокол за преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха с рег. № 3286р-15599/26.03.2025 г. (л. 15), от който е видно, че уреда успешно е преминал последваща проверка, която е с валидност до 26.09.2025 г.

При установената положителна проба за алкохол, на В. е издаден талон за медицинско изследване № 291614 (л. 9) и са връчени 7 бр. стикери, като същият е дал кръв за изследване. Доказателство е Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози (л. 17 – л. 18), като пробите са взети от лекар в УМБАЛ „Медика“ Русе. Резултатът от изследването е обективиран в Протокол (л. 16) за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол № 656/25.08.2025 г. от специализирана химическа лаборатория към БНТЛ при ОД МВР Русе. Във взетата проба кръв от В. е установено наличието на етилов алкохол в концентрация 1,73 на хиляда.

По делото като доказателства (цитирани и в самата ЗППАМ) са представени още АУАН cepия GA № 3404667/24.08.2025 г. (л. 8) за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП; справка за нарушител/водач относно В. (л. 10 – л. 12); справка за собственост на МПС (л. 13). Установено е, че управляваният от В. лек автомобил е собственост на Е. Е. от [населено място], [ЕГН].

В резултат на проведеното административно производство, началникът на РУ към ОД МВР Русе, РУ 02 Русе е издал ЗППАМ № 25-3393-000232/28.08.2025 г., с която на основание чл. 171, т. 1, буква Б от ЗДвП е наложена ПАМ временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена на В. на 02.09.2025 г., видно от направеното отбелязване върху самата нея (л. 7 – обратна страна).

Недоволен от така постановената заповед, В. оспорва в настоящото производство същата като неправилна и незаконосъобразна, издадена при неизяснена фактическа обстановка, като е посочил, че той е „заинтересована страна“. Сочи се в жалбата, че В. не е имал качеството водач на процесното МПС при проверката поради което резултатите от показанията на техническото средство са ирелевантни за производството. От жалбата може да се направи извод, че като ирелевантни се считат и резултатите от химическата експертиза относно концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя.

С разпореждане [номер]/30.09.2025 г. съдията - докладчик е конституирал страните и е разпределил доказателствената тежест между тях.

По искане на жалбоподателя, ответникът е представил доказателства за компетентността на административния орган, издал оспорената заповед – Заповед рег. № 336з-5066/22.12.2023 г. и Удостоверение рег. № 36р-28502/08.10.2024 г.

Също така по искане на жалбоподателя до разпит е допуснат актосъставителя - Х. М. Г., старши полицай при РУ 02 Русе, ОД МВР Русе; който посочва, че си спомня случая. Според свидетеля са обхождали местността през нощта и в 03:15 часа са забелязали автомобил срещу тях, включили са светлинен сигнал. Свидетелят слязъл, бил облечен със светлоотразителна жилетка, със стоп палка и подал сигнал на водача да спре. В. спрял и свидетелят Г. го разпознал (познавал го от предишни случаи). В това време жалбоподателят включил на задна скорост и потеглил назад, при което свидетелят последвал В., като през цялото време са имали зрителен контакт с автомобила на водача – последния се движил срещу тях по посока към общинския път, посока Николово. След това В. подал назад към местността, завил надясно и слязъл от автомобила, заобиколил го отзад и пътникът, който седял отдясно до него се прехвърлил на мястото на шофьора от вътрешната страна, а В. заобиколил колата отзад, от външната страна на колата. На въпрос на съда свидетелят посочва, че ясно е видял размяната на В. като водач и жената, която седяла отдясно с него. На въпрос на адв. Б. посочва, че когато е спрял автомобила за проверка е бил на разстояние около 20-25 метра (не може да си спомни точно разстоянието), като е подал сигнал за спиране със стоп палката, светлинна сигнализация и В. е изпълнил това разпореждане. След това Г. се приближил до колата, представил се, поискал документите на автомобила и свидетелството за управление, но В. точно тогава включил на задна скорост и потеглил. На въпрос на процесуалния представител на ответника свидетелят посочва, че след като завил надясно, В. спрял автомобила и излязъл от шофьорското място, заобиколил автомобила отзад, а пътникът, момичето, което седяло на предната седалка до шофьора, прескочило отвътре и седнало на шофьорското място, след което В. влязъл и седнал на предната седалка до шофьора. Колегата, с когото свидетелят Г. бил заедно наряд, излязъл от автомобила и помогнал на Г. да издърпат В. В. от автомобила. В този момент В. започнал да крещи на момичето „Ти кара, нали знаеш ти кара...“, като свидетелят лично възприел тази фраза. Свидетелят и колегата му попитали В. няколко пъти дали ще даде проба за алкохол, но той първоначално отказвал, заеквал, а след това се съгласил като на няколко пъти се опитвал да манипулира устройството чрез поставяне на езика на тапата. След това В. дал кръвна проба, като цифровата индикация била над 1,2 промила с техническо средство. След това отвели В. в районното управление за изготвяне на необходимата документация. Не може да си спомни дали са успели да връчат съставения АУАН на В.. Свидетелят не е разговарял с момичето защото бил зает със съставянето на АУАН, само я попитал дали е добре защото тя казала, че получава паник атаки. АУАН е съставен на база показанията на измерващият уред е техническо средство „Alcotest Dreger-7310“.

Съдът, във връзка с искането на процесуалния представител на жалбоподателя за разпит на актосъставителя, прецени, че до разпит следва да бъде допуснат и свидетеля при съставянето на АУАН – С. Ц. Ц., старши полицай в ОД МВР Русе. Свидетелят посочва, че е по време на проверката е бил до старши полицай Х. Г., като последният подал сигнал спрямо В. да спре автомобила. Г. се представил, поискал документите на В. и тогава установил, че го познава от предходни случаи. Това се е случило в тъмната част на денонощието, не може да конкретизира точно времето. Като забелязали въпросният автомобил да приближава към тях, спрели полицейския автомобил и подали светлинен сигнал, за да се вижда, че са патрулиращ автомобил. След като приближил автомобила, колегата му със стоп палка подал сигнал, автомобилът на В. отбил и тогава се приближили към него. Г. се представил, поискал от В. документите му и тогава В. В. дал на заден ход и ускорил. До него на дясната седалка било лице от женски пол. След като дал на заден ход и ускорил, свидетелят Ц. и колегата му Г. се качили в техния автомобил и последвали автомобила на В., който при приближаване свил вдясно. В. слязъл от шофьорското място, заобиколил автомобила отзад, качил се на предна дясна седалка, а в същото време лицето от женски пол се прехвърлило на мястото на водача. При опит В. да затвори вратата, Ц. го дръпнал и го извел от автомобила. След извършване проба на лицето с техническо средство се установило над 1,2 промила алкохол в кръвта, за което бил съставен АУАН от колегата му. Свидетелят посочва още, че бил съставен и втори АУАН затова, че в системата им на таблета е излязла информация, че В. е лишен по административен и съдебен ред, но впоследствие разбрали, че наказанието е изтекло наказанието.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като логични, последователни и безпротиворечиви.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника представи писмо УРИ 7038р-3038/09.10.2025 г. от началник отдел „разследване“ ОД МВР Русе, в което се посочва, че във връзка с констатираното деяние и съставения АУАН № 3404667/24.08.2025 г. е образувано досъдебно производство под № 3393-ДП-623/2025 г. по описа на РУ 02, ОД МВР Русе (прокурорска преписка № 5348/2025 г. по описа на Районна прокуратура – Русе) и се провежда с оглед на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, което производство не е приключило.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като не е обвързан от твърденията на жалбоподателя.

Предмет на оспорване е ЗППАМ № 25-3393-000232/28.08.2025 г., издадена от началник РУ 02 Русе, ОД МВР Русе.

Според нормата на чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона, включително от категорията на процесната такава, се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.Съгласно чл. 172, ал. 1, изречение първо от ЗДвП, Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 336з-5066/22.12.2023 г. на директора на ОД МВР Русе са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. Съгласно т. 3. от посочената заповед оправомощено длъжностно лице е и началник районно управление при ОД МВР Русе. Видно от Удостоверение рег. № 336р-28502/08.10.2024 г. издателят на процесната ЗППАМ заема длъжност началник на районно управление от 12.12.2023 г. Съдът приема, че процесната заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност. Бланковото твърдение в жалбата, че заповедта е издадена при липса на компетентност е опровергано с надлежни писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав намира за спазено изискването за форма на процесната заповед. Законът за движението по пътищата не предвижда специална форма за заповедите за налагане на ПАМ, поради което в този случай са приложими общите правила, регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът счита, че обжалваната заповед съдържа всички реквизити, определени от цитираната норма. В жалбата на В. се сочи, че заповедта е издадена при неспазена законова форма, но липсва каквато и да е конкретика във връзка с това възражение, поради което то е неоснователно. Вероятно, тук следва да се отнесе твърдението, че заповедта е издадена при „неизяснена обективно и в достатъчна степен фактическа обстановка“. Освен позоваване на АУАН в мотивите на заповедта са възпроизведени конкретните условия, при които е установено, че водачът В. е употребил алкохол и едновременно с това е управлявал превозно средство. Административният орган е взел мерки за установяване на действителното съдържание на алкохол в кръвта на водача чрез химическа експертиза, резултатите от която не са оспорени от жалбоподателя в настоящото производство.

Съдът не установи нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на оспорения административен акт, независимо от факта, че в жалбата се твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения

Съдът установява, че заповедта е съответна на материалния закон, защото в условията на обвързана компетентност административният орган е задължен да приложи процесната ПАМ. Законодателно установеният превес на обществените интереси спрямо личните в определени случаи не е израз на прекомерност, а е функция на действащия правов ред.

Материалноправното основание за налагане на ПАМ е нормата на чл. 171, т. 1, буква Б от ЗДвП съгласно който За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Жалбоподателят твърди, че процесната ЗППАМ е издадена при нарушение на материалния закон, но не е уточнил в какво се изразяват те. В. не спори относно установеното наличие на алкохол в кръвта при управление на МПС като конкретни данни, а спори относно факта, че не е бил водач на лекия автомобил в момента на проверката. Липсва каквато и да е житейска логика да дадеш биологична проба за изследване чрез химическа експертиза при условие, че твърдиш, че не си бил водач.

За да потвърди защитната си теза, че В. не е управлявал автомобила (независимо от показанията на свидетелите и съставения АУАН, който до доказване на противното има доказателствена сила), процесуалният представител на жалбоподателя е поискал събиране на веществени доказателства – изискване на записи от т.нар. „боди камери“ на полицейските органи, извършили проверката, които съдът не е допуснал по следните причини: Видно от съдържанието на сезиращата съда жалба, адв. Б. е предявил искане единствено за представяне по делото от ответника на „…валидна заповед относно упълномощаването на издателя на Заповедта за ПАМ, която оспорвам.“. В жалбата се съдържа и следното изявление: „В съдебно заседание ще развия допълнителни аргументи в тази насока, след като преписката бъде надлежно окомплектована и представена по делото от административния орган, който е издал оспорваната заповед, за да се запозная със същата.“ . С разпореждане [номер]/23.09.2025 г. съдът е оставил жалбата без движение , като е указал на жалбоподателя, че следва да внесе необходимата държавна такса и да изпълни изискването на чл. 150, ал. 2, изречение второ от АПК, съгласно което В жалбата или протеста оспорващият е длъжен да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани, и да представи писмените доказателства, с които разполага. Следователно, към момента на получаване на посочения съдебен акт (най-късно 30.09.2025 г.) преписката е налична по делото и жалбоподателят е имал възможност да предяви искания по доказателствата. С молба с вх. № 4199/30.09.2025 г. процесуалният представител на жалбоподателя е уточнил, че жалбата не е бланкетна и че е предявено искане за събиране на доказателства – отново е повторена тази част от жалбата да се изиска „валидна заповед относно упълномощаването на издателя на Заповедта за ПАМ, която оспорвам.“ като „В съдебно заседание ще развия допълнителни аргументи в тази насока, след като преписката бъде надлежно окомплектована и представена по делото от административния орган, който е издал оспорваната заповед, за да се запозная със същата.“.

Съдът вече посочи, че с писмо с вх. № 4229/03.10.2025 г. ответникът е ангажирал доказателства за компетентността на органа, издал процесната ЗППАМ.

С молба с вх. № 4252/06.10.2025 г. адв. Б. е предявил две искания по доказателствата, по които съдът се е произнесъл с Определение № 2680/07.10.2025 г., както следва: Първото от тях е до разпит да бъде допуснат актосъставителят, което съдът е уважил, включително е призовал за даване на гласни доказателства и свидетеля при съставяне на АУАН.

Второто искане „Моля да бъдат изискани записите от съответните боди-камери, които служителите на реда са носили при извършената проверка съгласно инструкцията на МВР“ съдът е оставил без уважение като е посочил, че тези записи не са част от административната преписка по издаването на оспорената заповед и са недопустими за събиране в настоящото производство.

Съдът намира за несъстоятелно твърдението на адв. Б., изразено в съдебно заседание, че поради недопускане на исканото доказателство – записи от боди камери, той не е в състояние да докаже, че водач на автомобила при проверката не е бил В.. Съгласно Заповед рег. № 8121з-1739/24.10.2023 г. на министъра на вътрешните работи, с която са приети и утвърдени Указания за работа на полицейските органи с технически средства за явно наблюдение — персонална полицейска камера, видеорегистратор и цифрова система за управление на доказателства (т. 6 от раздел IV) видеофайловете се съхраняват за срок от 30 дни. Проверката на В. е извършена на 24.08.2025 г., следователно срока за съхранение на записите от персоналните полицейски камери (добили известност като боди камери) е до 24.09.2025 г. Жалбата, подадена от В. до съда, е регистрирана на 17.09.2025 г. Следователно, ако в самата жалба е било заявено подобно искане, същото е можело да бъде уважено. Отделно от това, ако жалбоподателят, чрез процесуалният си представител беше съобразил даденото разпореждане от съда на 23.09.2025 г. и предяви това свое искане, вместо да повтори съдържанието на жалбата си, все още е имало възможност тези записи да бъдат изискани.

На следващо място, при невъзможност тези записи да бъдат изискани, жалбоподателят е имал и друг вариант да докаже защитната си теза – в жалбата и във всички молби се твърди, че В. не е бил водач на автомобила и с разпита на свидетелите процесуалният му представител целеше установяване на този факт. В нито един момент обаче не беше посочено кой точно е управлявал процесния автомобил при извършената проверка и защо този водач не е дал проба за алкохол, а това е сторено именно от В.. Именно фактът, че процесуалният представител на жалбоподателя не е поискал събиране на доказателства относно този друг, хипотетичен водач го лишава от възможността да аргументира своята защита.

По изложените мотиви не е налице нарушение на материалния закон.

С оглед фактите по делото и тълкуването на закона, съдът счита, че в конкретния случай с приложената ПАМ се постига преследваната от законодателя цел, а именно – осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, поради което същата следва да бъде потвърдена. Временното отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, препятства възможността за водача да управлява МПС по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение.

По делото искане за присъждане на разноски е направено от жалбоподателя, но за целта по длето не е представено нито едно доказателство, че такива са извършени. Ответникът е поискал присъждане на разноски в размер на 300 лева, но жалбоподателят е възразил срещу този размер надлежно. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ОД МВР Русе следва да се присъди сумата от 150 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Съдът счита, че делото не представлява фактическа и правна сложност; не се налага допълнително събиране на доказателства от страна на ответника; по делото е проведено само едно съдебно заседание.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе, четвърти състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Е. В., [ЕГН], с адрес за призоваване [населено място], [улица], вх. 3, ет. 1 и адрес за връчване на книжа и съобщения [населено място], [улица], ет. 4, офис 17 чрез адв. Н. Б., АК Русе срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-3393-000232/28.08.2025 г., издадена от началник РУ към ОД МВР Русе, РУ 02 Русе.

ОСЪЖДА В. Е. В., [ЕГН] да заплати на ОД МВР Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

Решението е окончателно.

ДА СЕ СЪОБЩИ съдебния акт по следния начин:

1. На жалбоподателя чрез неговия процесуален представител адв. Н. Б. – на електронен адрес [електронна поща]

2. На ответника – чрез Системата за сигурно електронно връчване

Съдът указва на страните, че следва незабавно да потвърдят получаването на съобщението, в противен случай същото ще се счита за връчено по реда на чл. 137, ал. 3 от АПК.