Р Е Ш
Е Н И Е
№ 4321
град Пловдив, 13.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ХII граждански състав, в публично съдебно заседание на девети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при
секретаря Катя Грудева , като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 11554 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
се движи по реда на чл. 235 от ГПК.
Искова молба
на „Експресбанк“ ЕАД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна , бул.”Владислав
Варненчик № 92 , ( с предходно наименование към датата на подаване на иска
„Сосиете Женерал Експресбанк „ АД) против Д.Г.Г., ЕГН **********, и З.Г.Г., ЕГН
**********, и с искане да осъдят ответниците да заплатят на банката суми за
реално изпълнение на договор за банков кредит.
Според
изложеното в исковата молба, на 18.03.2008 год. между банката – ищец и с. Г.Г.,
праводател на страните /като кредитополучател/ и Д.Г. /като съдлъжник/, бил сключен договор
за кредит „Експресо“ № ***. По силата на договора, на кредитополучателя бил
предоставен заем в размер на 28 000 лв., изцяло усвоени. От своя страна, Г. се
задължил да върне получената сума, ведно с договорена лихва в размер на 13 231.29
лв., при 8,2% годишен лихвен процент, такса „усвояване“ в размер на 359.20 лв.,
и премии за застраховка „Живот“ на кредитополучателя от 964.31 лв., или общо 42195.60 лева. ( таксата
„усвояване“ не се разсрочва , а следва да се удържи от предоставената за
ползване главница ). Сумата от 28 000лв. била предадена на Г. на
18.03.2008г., като същия ден от обслужващата сметка е удържана сума от 359.20 лв.
– такса „усвояване“. Първите 35 вноски по кредита били заплатени, като било договорено те да се
плащат на всяко 26- то число на месеца, считано от 26.03.2011 год. От вноска
номер 36, дължима на 26.02.2011г., Г. изпаднал в просрочие и кредитът не бил
повече обслужван.
Срокът на
договора изтекъл на 28.02.2018г., но сумите останали неплатени .
Наследството на Г. било открито на дата 26.03.2016г.
Затова се иска да се осъди Д.Г. да заплати на
банката общо 29 035.38 лв., от които:
22 184.57 лв. остатък от главницата;
5538.26 лв., възнаградителна
лихва за периода от 13.07.2015 год. – 13.07.2018 год.;
806 лв. обезщетение за забава върху неплатените
вноски , начислено за период от три години преди датата на подаване на исковата
молба – тоест, за период от 16.07.2015г
до 16.07.2018г. включително;
506.55лв. обезщетение за забава от изтичането
на договора до завеждане на исковата молба;
ведно със законната лихва върху главницата и
възнаградителната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на вземането.
При
условията на последващо субективно съединяване на искове по реда на 213 от ГПК с искова молба от дата
076.01.2019г., се иска и да се осъди З.Г. да заплати на банката
сумата от 11 092.29 лв., представляваща ½ част от неплатения остатък от главницата по същия кредит, в качеството й на
н. на Г..
Субективно съединени между различни страни, но
с общо основание искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 240 от ЗЗД, а по отношение на З.Г. – само иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД.
И двамата ответници оспорват исковете, отговорите
са депозирани в срок.
Възразява
се от Д.Г., че липсват каквито е да е
било договорни отношения с банката – Г. не знаела кредитът да е бил отпуснат.
Тя не е получавала екземпляр от договора или общите условия към него, не е получавала
каквито и да е било уведомления за изменение на лихвения процент, не е
уведомявана за допуснато от кредитополучателя просрочие в плащанията. Не била
уведомена за предсрочна изискуемост на кредита.
В самия договор имало клаузи , които противоречали на Закона за защита
на потребителите като неравноправни. Твърди се извършване на нищожност на
клаузата за определяне на размера на възнаградителната лихва, тъй като била
предвидена възможност едностранно
увеличение на лихвата от страна на банката. Моли се исковете да бъдат
отхвърлени и да се присъдят на ответника сторените по делото разноски.
З.Г. също е
оспорила исковете. Възразява се, че е приела наследството на б. си по опис,
което лимитира отговорността й до стойността на описаните вещи, а тази стойност вече била изплатена на
кредиторите на наследството по повод други задължения на н.. Моли се исковете
да бъдат отхвърлени.
Според вещото лице по проведената
счетоводна експертиза, прилагания като размер на кредиторовото
възнаграждение ефективен лихвен процент
не е променян за целия срок на договора , и е бил в първоначално договорения
размер от 8.2 % на годишна база.
Съдът съобрази следното:
Няколко факта са доказани при режим на пълно
доказване по делото: Бракът на Д.Г. и Г.Г.
е прекратен с развод през *** , наследството на последния е открито на ***,
като той оставил за наследници само двете си
д. – З. и В.. С. В. се отказал от наследството на б. си, а вторият
ответник го приела , но чрез опис по реда на чл. 61 от Закона за
наследството.
Представено е на л. 5 и следващите заверено от страната и неоспорено от
ответниците копие от договора за кредит „Експресо“ под № *** от дата ***.
Същият е подписан както от
кредитополучателя Г., така и от съдлъжника , каквото качество има първия
ответник Д.Г., която не оспорва авторството на положения на всяка страница
подпис. По силата на договора , Г.Г. е следвало да получи в заем сума от 28000
лева , която да върне на общо 120 броя равни месечни вноски ,при размер на всяка една от тях от 351.63
лева ( общо 42195.60 лева). Освен главницата и възнаградителната лихва ,
вноските включват и част от дължима по договора застраховка.
От извлечението от
банковата сметка на Г. е на л. 18 от делото личи , че на дата 18.03.2008г тази
сметка е била заверена от банката със сума от 28 000 лева; извлечението е годно
доказателство да установи пълно изпълнение от страна на кредитора , и
доколкото заемът е реален договор, то
съдът приема съществуването му. Не се спори, че първите 35 броя вноски са
платени , а от вноска № 36 , длъжникът Г. е изпаднал в забава.
На следващо място , според чл. 17 от
договора , „ съдлъжникът, с. на
получателя, заявява безусловно , че встъпва в дълга на кредитополучателя
и се задължава в това си качество да отговаря солидарно с него за всички негови задължения ,
произтичащи от настоящия договор , като дължи същото , за което се е задължил
кредитополучателя , и в същия обем „. Това означава , че е налице хипотеза на
встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 от Закона за задълженията и договорите,
и Д.Г. отговаря по силата на договора за изпълнението на всички задължения по договора
с цялото си имущество. Предвид положените под договора подписи в
графата „съдлъжник“, няма как да се приеме, че Г. не е знаела за съществуването
на договора.
Приложим към договора е и ЗАКОН за потребителския кредит (отм.) )Обн., ДВ, бр.
53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., изм. и доп., бр. 105 от
22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 110 от
30.12.2008 г., изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г., отм.,
бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). В договора има посочване на условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на
погасителните вноски - има
подписан от ответника погасителен план , има посочване на точен размер на кредита, годишен процент на разходите, правата на потребителя да погаси предсрочно кредита,
както и условията за прекратяване на договора, обезпеченията, които
потребителят е длъжен да предостави, тяхната стойност, както и условията, при
които могат да бъдат освободени, изискуемите застраховки и разходите по тях - изборът на застраховател не е предоставен на
потребителя. Спазени са изискванията на чл. 6- 10 от този закон, тоест,
не се намери основание за недействителност на договора съобразно чл. 14 от
същия закон.
На следващо място, предвид датата на
сключването му, приложимо към договора право е Закона за защита на потребителите ( Обн., ДВ, бр. 99 от
9.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.), в редакцията му , изм. и доп., бр. 59 от
20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.. Няма как да се приеме , че е нищожна – като
неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите –
клаузата, с която е договорена възможност на банката – кредитор да променя
едностранно приложимия към договора
лихвен процент, тъй като първоначалния такъв (т 8.2 процента от главницата на
годишна база) не е променян. Съдът кредитира заключението на вещото лице в тази
насока. Дори да се приеме обратното, то тази договорка не рефлектира по никакъв
начин върху размера на дължимото възнаграждение , тъй тя не е прилагана на
практика – лихвения процент е запазен , така , както е договорен при сключването на договора.
По отношение на размера на иска
, съдът кредитира изцяло погасителния план на л. 16 от делото, където личи
остатъка за плащане от главницата и възнаградителната лихва; следва да се има предвид, че лихвения процент
по кредита не е променян през
времетраенето на договора, тоест, не е променян размера нито н вноските , нито
на лихвите и главницата като техни компоненти, а не се доказват плащания извън
твърдените още в исковата молба 35 броя вноски.
Що се касае до дължимите обезщетения за забава: дължи се на основанието по чл. 86 от ЗЗД
такова върху неплатения остатък от главницата, за периода от датата на
изтичането на договора, който всъщност съставлява крайния възможен момент на
настъпването на изискуемост на вземанията за главница и възнаграждение (
кредитът не е бил обявяван за предсрочно изискуем). Изчислен от съда с помощта на интернет калкулатор, този размер е 844.25 лева, като надвишава
търсените 506.55 лева. В тази си част, иска по чл. 86 от Закона за задълженията
и договорите е основателен в пълен размер .
Претендира
се и обезщетение за забава върху
неплатените вноски за период от три години преди датата на подаване на исковата
молба - 13.07.2015 год. до 13.07.2018
год.; Такова обезщетение обаче не може да бъде присъдено върху пълния размер на
вноските , тъй като те , освен лихва и главница , включват и съответна част от
сумата за застраховка “Живот“ в полза на Г.Г. , общо 964.31 лева , за която
сума банката не може да търси реално изпълнение или обезщетение за забава, тъй
като е единствено трето ползващо се единствено от застрахователното обезщетение
лице. Няма данни разходите за застраховка да са платени и/или платими от
банката в полза на Сожелайф България АД. На следващо място, периодите на
претенцията съвпадат частично, като и по
двете претенции за обезщетение за забава се търси лихва върху сума на главница,
от дата 26.02.2018г до 13.07.2018г. Затова в тази си част иска е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Исковете по отношение на Д.Г.
са основателни в пълен размер.
ІІ. Твърдението
на З.Г. , че е приела по опис наследството на б. си по опис, се доказва от
приложеното на л. 75 от делото удостоверение. Затова нейната отговорност за
дълговете в наследството е ограничена до размер от 4156.52 лева , колкото е
стойността на описаното имущество. По делото има доказателства за извършени от
втория ответник погасявания на задължения в масата на наследството, които
ищцовата банка не оспорва - листове 77
до 82 от делото , и тези плащания надхвърлят като стойност активите в наследството на Г.Г., които са изчерпани. Предвид ограничението на чл. 60 ал. 2 от
Закона за наследството, според което наследникът, който е приел наследството по
опис, отговаря само до размера на полученото наследство, то иска против З.Г. следва да се отхвърли в
цялост.
ІІІ .
Разноските по делото следва да се присъдят в зависимост от изхода на споровете , тоест, Д.Г. следва да заплати
разноските по уважения иск,
пропорционално на уважената част.
Общия размер на направените от ищеца разноски е 1358.91 лева ,като при липса на
списък с разноските, на процесуалния представител на банката се определя
възнаграждение в минимален размер от 150 лева. Тоест, Г. следва да се осъди да
заплати на банката 1321.18 лева (1358.91/29035.38*28229.38 лева , колкото е
важената част от исковете ). Също така , в полза на ответника следва да се присъди
съответна част от разноските за
защита , пропорционално на отхвърлената част, а разноските по отхвърления иск срещу З.Г. следва да се
възложат в тежест на банката.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
Осъжда Д.Г.Г., ЕГН **********, да заплати
на „Експресбанк“ ЕАД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.”Владислав
Варненчик № 92 , ( с предходно наименование към датата на подаване на иска
„Сосиете Женерал Експресбанк „ АД) , следните суми като реално изпълнение по договор
за банков кредит „Експресо“ №***: общо
29 035.38 лв., от които:
22 184.57 лв. остатък от главницата,
5538.26 лв., възнаградителна лихва за
периода от 13.07.2015 год. – 13.07.2018 год.;
506.55 лв.
обезщетение за забава в плащането на
главницата от 26.02.2018г. до 13.07.2018г.,
ведно със
законната лихва (върху главницата и възнаградителната лихва) от датата на
завеждане на иска до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в частта , с която се иска да се
осъди ответника да плати сума от 806 лв.
обезщетение за забава върху неплатените вноски за период от 16.07.2015г
до 16.07.2018г. включително, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Осъжда
Д.Г.Г., ЕГН **********, да заплати
на „Експресбанк“ ЕАД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.”Владислав
Варненчик № 92, сумата от 1321.18 лева разноски по делото.
Осъжда Експресбанк“ ЕАД, ЕИК/ Код по
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.”Владислав
Варненчик № 92, да заплати на Д.Г.Г., ЕГН **********, сумата от 53.30 лева
разноски по делото.
Отхвърля иска на „Експресбанк“ ЕАД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна,
бул.”Владислав Варненчик № 92 , ( с предходно наименование към датата на подаване
на иска „Сосиете Женерал Експресбанк „ АД) , да се осъди З.Г.Г., ЕГН **********, да заплати на ищеца
сума от 11092.29 лв., представляваща ½ част от неплатения остатък от
главницата по договор банков кредит „Експресо“ № ***, като неоснователен .
Осъжда „Експресбанк“ ЕАД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул.”Владислав Варненчик № 92, ( с
предходно наименование към датата на подаване на иска „Сосиете Женерал Експресбанк
„ АД) да заплати на З.Г.Г., ЕГН **********,
сумата от 1500 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала!ВГ