РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Пловдив, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Веселин Д. Хаджиев
Иван М. Минчев
при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова
в присъствието на прокурора Георги Гешев
като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20225300600965 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 103 от 16.05.2022 г. по НОХД № 8246/2021 г. по
описа на Районен съд Пловдив – ХХV н. с., Съдът е признал подсъдимата С.
Г. К. с ЕГН ********** за невиновна в това на 21.05.2021 г. в гр. П. повторно
в немаловажен случай, след като е била осъдена с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление – с Определение № 260008, постановено по НОХД
№ 634 по описа на ОС – Пловдив, в сила от 25.09.2020 г., да е отнела чужди
движими вещи – парична сума в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, един
брой кожено портмоне на стойност 10 /десет/ лева, карта магазин „Билла“
/без стойност/, или всички вещи на обща стойност от 130 /сто и тридесет/ лева
от владението на Я.В.Р. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като на основание чл.304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й в
този смисъл обвинение по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК.
1
С Присъдата първоинстанционният съд се е произнесъл по веществено
доказателство по делото – 1 брой СД – диск – да остане по делото, както и е
постановил направените по делото разноски – 78.00 лв. в хода на досъдебното
производство и 183.00 лв. в хода на съдебното производство – да останат в
тежест на Държавата на основание чл.190 ал.1 от НПК.
Против така постановената присъда е подаден въззивен протест и
допълнителен такъв от прокурор при Районна прокуратура гр. Пловдив с
искане за отмяна на първоинстанционната присъда като необоснована и
неправилна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата К. да бъде
призната за виновна и да й бъдат възложени разноските по делото. Излагат се
аргументи за несъмнена доказаност на извършването на изпълнителното
деяние на разследваното престъпление от страна на подсъдимото лице. С
въззивния протест не са направени доказателствени искания.
Протестът и стореното в него искане за отмяна на протестираната
присъда и постановяване на нова осъдителна за подсъдимото лице се
поддържат в съдебното заседание пред въззивната инстанция от
представителя на Окръжна прокуратура гр. Пловдив. Отново се акцентира
върху това, че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно
доказателства за категоричен извод за извършителство на инкриминираната
проявя от страна на подсъдимата К.. Не се конкретизира искано за налагане
като размер наказание на виновното лице при уважаването на протеста.
Подсъдимата С. Г. К. се явява пред въззивния съд лично и с
упълномощения си още от досъдебното производство защитник адв. С. А..
Отрича се от подсъдимото лице общност с разследваното престъпление и се
моли съда да я оправдае. Чрез защитника се иска потвърждаване на
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна, обоснована
и справедлива. Заявява се липса на доказателства, обосноваващи категоричен
извод за виновността на К..
Окръжен съд Пловдив като обсъди доводите и съображенията на
страните в сезиращия го протест и допълнение към него и изложеното в
съдебно заседание, а и служебно като провери правилността на атакувания
съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и
чл.314 от НПК прие следното:
Протестът е подаден в законния срок по чл.319 от НПК –
2
петнадесетдневен от обявяването на присъдата, и от лице сред изброените в
чл.318 от НПК – прокурор, поради което се явява ДОПУСТИМ. Разгледан по
същество въззивният състав счита протестът за НЕОСНОВАТЕЛЕН.
За да постанови атакуваната присъда, РС Пловдив е приел за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата С. Г. К. е родена на *** г. в гр. П., ***, ***, със средно
образование, безработна, неомъжена /във фактическо съжителство/,
осъждана, с ЕГН **********.
Същата живеела в с. Т., обл. П., заедно със свидетеля Х.Н., с когото от
съвместното си съжителство имали родено едно дете - момиченце, родено
през ***.
На 21.05.2021 г. свид. Я.Р.В. посетила магазин „Кауфланд”, находящ се
в гр. П., бул. ”***”, за да пазарува. След като взела желаните от нея стоки
свидетелката се наредила, за да заплати покупките си на касата.
Непосредствено зад свид. В. имало други клиенти на магазина – мъж и жена,
придружени от две малки деца. И двете лица били с поставени маски на
лицето, тъй като към онзи момент носенето на предпазни маски в закрити
пространства е било все още задължително. След като заплатила покупките си
свид. В. се насочила към изхода на магазина, прибирайки портмонето в
чантата си. В същото имало сума от около 120 лв., както и карта за магазин
„Билла“. На изхода на магазина свидетелката В. отново потърсила
портмонето си, за да си приготви пари за градския транспорт. Когато
погледнала към дамската си чанта, установила, че ципът на чантата бил
отворен. Свидетелката веднага потърсила портмонето си, но то липсвало.
Свид. Я. В. помислила, че го е забравила на касата и се върнала, но
портмонето не било там, поради което тя се насочила към охраната и
потърсила помощ от свид. Ц.М., която изпълнявала служебните си
задължения като „***“ към „***”. Последната прегледала видеозаписите от
охранителните камери в магазина и видяла как клиентка на магазина бърка в
чантата на свид. В., непосредствено преди изхода на магазина, изважда
портмонето й и го отнася извън магазина. Предвид констатираното същата
уведомила органите на Пето РУ, макар свид. В. да не искала да подава
оплакване, предвид невисоката стойност на откраднатата сума.
На 06.07.2021 г. чрез доброволно предаване към делото бил приложен
3
СД-диск, съдържащ записи от видеонаблюдението в магазин „Кауфланд”, за
което бил изготвен протокол за доброволно предаване. На така приобщения
като веществено доказателство СД-диск бил извършен в хода на образуваното
досъдебно производство оглед – протокол за оглед на веществено
доказателство от 28.10.2021 г. /приложен на л.18 от досъдебното
производство/. След преглед на приобщените видеозаписи от свидетеля З. Т. -
оперативен работник към Пето РУ Пловдив, същият установил, че разпознава
в лицето на жената от видеозаписа С. Г. К., осъждана за кражба година по-
рано, поради което същата е била установена с оглед поставянето й за
разпознаване от страна на свид. М. и свид. В.. В хода на досъдебното
производство е било извършено разпознаване на лица, обективирано в
протокол за разпознаване на лица и предмети от 02.11.2021 г., при което свид.
М. е разпознала в С. Г. К. лицето от видеозаписите, отнело портмонето на
свид. В..
В хода на образуваното досъдебно производство е била назначена
съдебно-стокова експертиза на инкриминираните вещи, според заключението
на вещото лице по която стойността на вещите по средно пазарни цени към
вторичния пазар, съобразени с търсенето и предлагането към момента на
извършване на престъплението, е - кожено портмоне на стойност десет лева,
парична сума в размер на 120 лева и клиентска карта „Била” без стойност, или
общата стойност на всички инкриминирани вещи и активи възлиза на 130
лева.
С. Г. К. е осъждана през 2020 г. за деяния, извършени от нея като
непълнолетна, в това число за кражба.
С. Г. К. в хода на образуваното досъдебно производство е била
привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по чл.194 ал.1 от НК,
за което впоследствие е предадена на съд. В хода на съдебното следствие е
било допуснато изменение на така повдигнатото й обвинение по реда и
условията на чл.287 ал.1 от НПК – за прилагане на закон за по-тежко
наказуемо престъпление – в деяние с правна квалификация по чл.195 ал.1 т.7
вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК.
Така изложената фактическа обстановка е установена от
първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото гласни
доказателства – и по-конкретно от обясненията на подсъдимата К., от
4
показанията на свидетелите В. и Н., частично от показанията на свидетелите
М. и Т., от наличните по делото писмени доказателства и приложеното /л.8 от
досъдебното производство/ веществено доказателство 1 брой СД-диск.
Въз основа на обстоятелствена и аргументирана оценъчна дейност по
отношение на доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност,
районният съд е стигнал до правния извод за недоказаност по несъмнен и
категоричен начин на обвинението спрямо подсъдимата С. Г. К. по
повдигнатото й обвинение за процесната кражба по см. чл.195 ал.1 т.7 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК, който извод се споделя изцяло и от
настоящата въззивна съдебна инстанция.
При разпита в хода на съдебното следствие пред първостепенния съд
подсъдимата К. не е признала вина по повдигнатото й обвинение и е дала
кратки обяснения, чрез които е отрекла на процесната дата да е посещавала
магазин „Кауфланд“, отрекла е и че заснетата жена с дете е тя, както и детето
да е нейно, заявила е, че същият ден си е била в къщи да гледа дядо си, дала е
и обяснения за налично спрямо нея осъждане за кражба и за други
регистрирани преписки за джебчийски кражби. Отчетена е била от съда
двойствената правна природа на обясненията на подсъдимото лице – и като
доказателствено средство, и като защитно средство, като е дадена вяра изцяло
на твърденията на К., доколкото при съпоставянето им с останалите
доказателства по делото не е констатирано опровергаването им.
Кредитирани са изцяло и показанията на разпитаните свидетели –
пострадалото от престъплението лице свидетелката Я.Р.В. и мъжът, с който
подсъдимата живее във фактическо съжителство на семейни начала – Х.Г. Н.,
като отново е акцентирано върху липсата на доказателства по делото, които
да опровергават възпроизведените от тези свидетели факти и обстоятелства.
Показанията на свидетелите Ц.Д. М. и З.К. Т. са кредитирани от
първостепенния съд почти изцяло с изключение на частта им, в която
свидетелите твърдят, че в лицето от видеозаписа са разпознали именно подс.
К..
За да приеме недостоверността на твърденията на М. и Т. в тази им част,
районният съд се позовава на останалите доказателства по делото,
акцентирано върху изведеното от огледа на видеозаписа, съдържащ се на
вещественото доказателство СД-диск, и от заключението на видеотехническа
5
експертиза, които не потвърждават казаното от свидетелите относно
идентичността на възприетото лице от видеозаписа с подсъдимата С. К..
Вещественото доказателство по делото СД-диск е бил приобщен към
материалите по делото чрез доброволното му предаване от управителя на
магазин „Кауфланд”, находящ се в гр. П. бул. ”***”, на 06.07.2021 г. В същия
се съдържат видеозаписи от камери на заснетото към процесната дата
21.05.2021 г., в обхвата на които камери попада касовата зона, на която е
обслужено пострадалото лице св. В. и на която са заснети жена, в която
свидетелите М. и Т. да разпознават подсъдимата, мъж и две деца,
придружаващи жената и мъжа – момиченце и момченце. Видно е от
съдържанието на видеозаписите, от отразеното в протокола за оглед на
веществени доказателства /СД-диск със съдържащите се на него записи от
две видеофайла/ и от експортираните фотоизображения /екранни снимки/ при
огледа, че в нито един момент не е заснето действие по вземане на
портмонето на пострадалата от страна на сочената от охраната и полицейския
служител жена, нито пък е заснето дори действие по насочване на ръката на
жената към дамската или найлоновата пазарска чанта на св. В.. При проявена
от страна на първоинстанционния съд активност, за да осигури разкриването
на обективната истина при съблюдаване на изискването на чл.13 от НПК, е
била назначена в хода на съдебното следствие видеотехническа експертиза,
обект на която са били видеофайловете със записи върху вещественото
доказателство СД-диск, с цел установяване идентичност на жената от
видеозаписа с подсъдимото лице С. К.. Според заключението на вещото лице
по тази експертиза /л.34-37 от съдебното дело/ върху видеозаписите не са
установени следи от манипулации/намеса при записаната информация,
изследваните изображения, експортирани от видеофайл с обозначение
„ch16_20210521101459“, се определят като негодни за целите на лицева
идентификация, основно поради недостатъчното качество, откъдето и
невъзможността за извличане на частни идентификационни признаци на
заснетото лице, допълнителна съществена пречка се явява наличието на
предпазна маска, поставена върху лицето, над носа, налага се изводът, че не е
възможно да се установи еднозначно дали заснетото лице е лицето С. Г. К.. В
хода на изследването при работата по възложената експертиза вещото лице е
експортирало снимков кадър, който да е от значение за даването на отговор
по поставените задачи и от който да е най-добре заснето лицето на жената,
6
като видно от изложеното в обстоятелствената част на експертизата дори и
след компютърното увеличение и компютърна обработка експертът е приел
изследваните изображения за негодни за целите на лицевата идентификация.
Резолюцията на изследваните изображения на заснетото лице, отдалечеността
и гледната точка на камерата, положението на лицето спрямо камерата, както
и недостатъчната запълненост на кадрите от заснетото лице, водят според
експерта до загуба на детайли в изображението, а това не е дало възможност
за извличане на устойчиво различими идентификационни признаци. Това
експертно заключение е било кредитирано от първостепенния съд като
обосновано, като по приемането на същото в хода на съдебното следствие не
е имало възражения от някоя от страните по делото, включително и от
представителя на прокуратурата.
Измежду гласни пък доказателства не са установени в
пръвоинстанционното производство налични такива, които да потвърдят
твърденията на М. и Т., че лицето от видеозаписа е подсъдимата С. К.. В
обясненията си подсъдимата отрича да е лицето от видеозаписа, свидетелят
Н. също твърди, че заснетото лице не е жената, с която той живее на семейни
начала – подс. К., а св. В. също не заявява категоричност за това – оприличава
жената да е и като защитника /адв. А./, и като подсъдимата К..
При самостоятелния прочит на събраните по делото доказателства и
възможността от тях да се очертае ясна и безпротиворечива фактическа
обстановка и съпоставката й с тази изградена и обсъдена от РС Пловдив,
въззивният съд не намери основание да я коригира – и като я прие за
правилно установена, от правна страна, счете преценката на
първоинстанционния съд за недоказаност по несъмнен и категоричен начин
на извършителство на процесното деяние от страна на подсъдимото лице С. Г.
К. – за правилна и законосъобразна.
Делото е висящо пред въззивния съд по протест на прокурор, с който се
атакува правилността и обосноваността на присъдата с твърдение, че е
доказано обвинението спрямо подсъдимата К. в извършването на
престъплението кражба по несъмнен начин, както и че първоинстанционният
съд е допуснал нарушение при оценката на доказателствата по делото и
направените въз основа на това правни изводи. Аргументите в протеста
според въззивният съд са неоснователни.
7
Насочва се в протеста на категоричността и увереността в показанията
на свидетелите Т. и М. и най-вече на М., че именно подсъдимата К. е
извършител на престъплението.
Въпреки детайлността и задълбочеността, които в мотивите към
присъдата си е сторил районния съд при извършения доказателствен анализ
на показанията на тези двама свидетели М. и Т., за да не ги кредитира в
насочената с протеста част, следва в насока на преценения за правилен правен
извод за недоказаност извършителството на процесната кражба от страна на
подсъдимата С. К. въззивния съдебен състав да допълни и следното:
Единственото лице, което твърди да е възприело визуално действия по
отнемане и портмонето на пострадалата св. Р., в което са се намирали
паричната сума, и картата за магазини „Билла“, е свидетелката Ц.М., като
това тя е видяла на видеозаписи от заснето видеоизображение от разположена
в магазин „Кауфланд“ камера с насоченост към изхода на магазина след като
е била информирана от пострадалата, че й няма портмонето. Свидетелката М.
твърди, че е видяла, че вземането на портмонето от чантата на пострадалата е
извършено от жената, която е заснета от камерите на касовата зона, и в която
тя разпознава подсъдимата С. К.. Друго лице, което да е видяло отнемането на
портмонето на пострадалата в зоната на изхода на магазина било то
непосредствено в момента на кражбата, било то при гледане на видеозапис
както ***ката М., не е установено по делото. Свидетелят Т. – полицейският
служител от Пето РУ Пловдив, е започнал според доказателствата по делото,
в частност и според неговите показания, работа по случая след като вече
досъдебното производство е било образувано, като той е преглеждал само
записите от охранителните камери от касовата зона – записите на
вещественото доказателство по делото /доброволно предаден СД-диск на
06.07.2021 г. – месец и половина след кражбата/, на които е направен и оглед.
Този свидетел Т. не е виждал запис от камера, която да е заснела самото
отнемане на процесните вещи от дамската чанта на пострадалата на изхода на
магазина, като според неговите показания други записи извън заснетата
касова зона не са се пазили, въпреки че е ходил до апаратната в магазина да
изисква такива. Свидетелката М. сочи друго лице – неин колега с имена Д.Б.,
с който да са прегледали записите от камерите във въпросния ден 21.05.2021
г. и който също да е видял кражбата на портмонето, но такова лице, което би
могло да потвърди нейните показания, че отнемането е сторено от лицето
8
заснето на касова зона и разпознато в подсъдимата К., не е установено в хода
на развилото се производство, включително и след подета инициатива за това
от районния съд /според деловодна справка – л.23 от съдебното дело, по
данни от управителя на търговския обект магазин „Кауфланд“ на бул. „***“ в
гр. П. В.Г. не разполагат с информация за такъв служител Д.Б. и не са
запознати същият да е работил там/. Според пострадалата свидетелка Я. Р.
много хубаво се виждало на камерата как хубавата жена й бърка в чантата, но
тя не можела да го каже със сигурност, докато не се види на камерата. Запис
от камера, в чийто обхват да попада зоната около изхода на магазина, където
е извършена кражбата според свидетелката М., и на който да е заснето самото
отнемане, по делото няма приложен, въпреки положените и от
първоинстанционния съд усилия и в тази насока /според справка от
управителя на магазина – л.22 от съдебното дело, не разполагат с видеозаписи
от искания период/. В хода на досъдебното производство не е било извършено
претърсване евентуално в дома на подсъдимата /тогава обвиняема/ С. К. в с.
Т. обл. П., където евентуално да бъде намерена вещ, която да бъде
индивидуализирана като вещ предмет на престъплението – напр. дамското
портмоне на св. Р., или пък да бъдат открити дрехи и/или обувки, които да
могат да се съпоставят, респ. да са идентични като тези, които е носила
заснетата жена, уличавана от св. М. като подсъдимата К.. Така показанията на
св. М., че е видяла и то на запис от камера как разпознатата от нея в лицето на
подсъдимата К. жена взема от дамската чанта на пострадалата портмонето,
остават неподкрепени от никакви други доказателства по делото.
Показанията на свидетелката Цв. М., в частта с която заявява, че
кражбата на портмонето от пострадалото лице на изхода на магазина е
извършено от заснетата на касовата зона жена, в която тя разпознава
подсъдимата, също не може да бъде кредитирано и ползвано с изискуемата се
категоричност и безспорност, предвид констатираните от настоящата
въззивна инстанция и разминавания в показанията на тази свидетелка при
описване на действията по самото отнемане с останалите доказателства по
делото. Според свидетелката М. жената, която е извършила кражбата на
портмонето от дамската чанта на пострадалата, е вървяла до самата врата на
магазина след пострадалата, взела е портмонето на изхода и е излезнала от
магазина, като и с колегата й Д.Б. заедно са видели в апаратното бавно, ход по
ход, от касата до изхода как тя / извършителката на кражбата/ върви зад нея
9
/пострадалата/ и как го взима /портмонето/. Видно е от протокола за оглед
на веществени доказателства и от експортираните екранни снимки, че след
като пострадалата свидетелка Р. /описана в протокола като жената със
светлото яке/ прибира покупките си в найлоновата торбичка и се отправя от
касова зона към изхода на магазина и след това когато се връща към касата,
установила липсата на портмонето си /фотоизображения на л.22 от
досъдебното производство/, около нея, а и след нея не е заснето лицето,
оприличено от свидетелката М. на подсъдимата К. /жената с черното яке
според протокола за оглед/. Няма не само заснето движение на подсъдимата
според св. М. след пострадалата от касова зона към изхода, където да е
извършено отнемането, както твърди тази свидетелка, но и липсва дори
заснето присъствие на същото лице /подсъдимата/ около пострадалата Р. след
прибирането на покупките в зоната на обхвата на камерите заснели
видеозаписите, съхранени на СД-диска.
Все в насока на неубедителността на показанията на св. М. в частта
уличаваща подсъдимата като разпознатото заснето лице от женски пол, което
да е отнело портмонето на св. Р., е и вписаното като изявления по см. на
чл.171 ал.7 от НПК в протокола за разпознаване на лице /л.28 от досъдебното
производство/ от разпознаващата св. М. при обясненията й, че разпознава в
случая поставеното под № 3 лице – С. Г. К., по лицето и телосложението.
Както е отбелязано от първоинстанционния съд, видно и от видеозаписите и
протокола за оглед, разпознатата жена има поставена предпазна маска на
лицето, покриваща носа, която предпазна маска е ограничила възможната
визуализация на елементите на лицето – нос, устни, долна челюст, брадичка.
Именно поради ограничението от предпазната маска, но и заради
недостатъчното качество на заснетите изображения /които същи изображения
е наблюдавала и ***ката М. при прегледа на видеозаписите от камерите/ дори
вещото лице по назначената и приета по делото видеотехническа експертиза и
след компютърна обработка и компютърно увеличение на експортирано
изображение на обсъжданото лице от женски пол, не е могъл да установи
еднозначно дали заснетата е именно С. К..
Споделят се изцяло от въззивния съд мотивите на първостепенната
инстанция относно извода, че изследване ръста на лицето по
видеотехническата експертиза е безпредметно, предвид обоснованата в
10
кредитираното заключение липса на лицева идентификация за обследваното
лице.
В протеста против атакувана оправдателна присъда прокурорът е
посочил, че не може да не бъде отбелязано съдебното минало на лицето.
Видно е от справките за съдимост, че подсъдимата К. е осъждана с влязло в
сила на 25.09.2020 г. определение по НОХД № 634/2020 г. по описа на
Окръжен съд Пловдив за извършени на 18.04.2018 г. две престъпления – по
чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК и по чл.249 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 и т.5 вр.
чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 от НК. Това осъждане, в частност за
престъплението кражба по чл.194 ал.1 от НК, е послужило на представителя
на държавното обвинение в хода на съдебното следствие да поиска изменение
на обвинението спрямо подсъдимата К., като е допуснато изменение на
обвинението – за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление –
да е за квалифицирана кражба – с правна квалификация по чл.195 ал.1 т.7 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК. Наличието на единствен влязъл в сила
осъдителен акт спрямо С. К. към процесния момент и то за престъпление
кражба, което тя да е извършила три години преди разглеждания случай, не
може да обуслове според съда извод за изградени трайни престъпни навици у
това лице към извършване на престъпления против собствеността, нито в
случая да послужи като косвено доказателство в подкрепа на обвинението.
При извършения контрол на протестирания съдебен акт въззивната инстанция
не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при прилагане
института на изменение на обвинението по реда и условията на чл.287 от
НПК в хода на съдебното следствие пред районния съд.
При цялостната извършена служебна проверка на атакувана присъда
въззивният съд не установи игнориране на доказателства от значение за
установяване на обективната истина по делото, нито установи превратно
възприемане на доказателства. Видно е от самите мотивите на атакуваната
присъда, че първоинстанционният съд е анализирал в дълбочина всички
свидетелски показания и ги е съпоставил, както едни спрямо други, така и
спрямо останалия доказателствена материал, внимателно и детайлно е
обсъдил доказателствата – гласни, писмени и веществено, спорните моменти
в тях, акцентите на страните върху тях и основателността на всеки един от
доводите им и съотнасянето им към доказателствената съвкупност за всеки от
тях. При правилно и обстойно изяснена фактическа обстановка, при
11
задълбочено и аналитично обсъждане на доказателствата по делото и при
проявена активност за вземане на мерки за разкриване на обективната истина
Районен съд Пловдив е достигнал до правилен и обоснован извод за
недоказаност на обвинението спрямо подсъдимата С. Г. К. по несъмнен и
категоричен начин, който правен извод е обективиран чрез изготвянето на
изцяло оправдателната присъда спрямо подсъдимото лице. В хода на
въззивното производство не се ангажираха от страните по делото
доказателства, които да налагат обсъждането и съпоставянето им с
останалите такива.
Правилно и в съответствие с повелята на чл.190 ал.1 от НПК, предвид
признаването на подсъдимата С. К. за невинна, първоинстанионния съд е
постановил с протестираната си присъда направените по делото разноски –
78.00 лв. в хода на досъдебното производство и 183.00 лв. в хода на
съдебното производство – да останат в тежест на Държавата. Правилно е
произнасянето и относно вещественото доказателство по делото – 1 брой СД
– диск – да остане по делото.
При извършената служебна проверка Окръжният съд не констатира да
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда, нито да са налични основания,
налагащи нейното изменение.
С оглед на гореизложеното настоящата въззивна инстанция прие да
потвърди изцяло обжалваната присъда като правилна и законосъобразна.
По горните съображения и на основание чл.334 т.6 вр. чл.338 от НПК
Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 103 от 16.05.2022 г. по НОХД №
8246/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХV н. с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13