№ 1625
гр. София, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20231100511388 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 6552 от 27.04.2023 г. поправено с решение № 14158/21.08.2023 г.
по гр.д. № 31908/2022 г. по описа на СРС, 179 с-в е осъдена И. С. В., с ЕГН
**********, в качеството й на наследник на С.С.В., с ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „*******, сумата от 3014,36лв., представляваща продажна цена за
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019г.-30.04.2021 г. в топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, ж.к. ******* както и сумата от 381,23 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода
15.09.2019г. - 16.05.2022 г., както и сумата от 74,25 лв., представляваща главница за
предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01,05.2019г. до 30.04.2021г.,
ведно със законната лихва върху двете главници от депозиране на исковата молба -
14.06.2022г. до окончателно погасяване на задълженията.
Решението е постановено при участието на „Б.”ООД, като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
Решението е обжалвано от ответника И. С. В., чрез особения представител
адв.Г., с изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон
1
и неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост.
Поддържа, че не се намира в облигационни отношения с ищеца във връзка с доставката
на ТЕ за битови нужди. Чрез събраните в производството доказателства не било
установено реалното потребление на ТЕ, чиято стойност да възлиза на исковата сума.
При постановяване на решението не било съобразено, че ответникът не дължи суми за
главница и лихва, поради погасяването им по давност.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението и отхвърляне на
исковете в цялост, като неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната
неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част,
като правилно. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от подпомагащата страна.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът
намира следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден; че ответника, като наследник на С.С.В., поч. на 10.01.2018 г. е
собственик на топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******* с абонатен
№ *******, поради което е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за
процесиите период и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба
на топлинна енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект
ответникът дължи разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и цена
2
на извършената услуга дялово разпределение, чиято стойност възлиза на исковата
стойност.
Решението е правилно.
Чрез представените пред СРС доказателства в т.ч. Договор за покупко-продажба
на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ, №57, том IV/1993 г., удостоверение за
идентичност издадено от Столична община и удостоверение за наследници на С.С.В.,
се установява, че С.С.В. е придобил право на собственост върху апартамент № 4,
находящ се в гр.София, бл.*******л - I, който съгласно удостоверение за идентичност
е със следния адрес: гр. София, жк*******
Доводите на въззивника, че в производството не е установено, че е наследник по
закон на С.С.В., съдът намира за неоснователни. В производството пред първата
инстанция е представено удостоверение за наследници, както бе посочено, чрез което
се установява, че ответницата И. С. В. е дъщеря на С.С.В. и е негов единствен
наследник по закон.
С оглед изложеното, съдът намира за установено, че ответникът е придобил
собствеността върху имота и същият се явява битов клиент на ТЕ за процесния период
за този апартамент. Доводите на въззивника- ответник в обратен смисъл, съдът намира
за недоказани и съответно – неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
този см. са и разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав
възприема.
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че
описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена. За обосноваване на тази
констатация, съдът съобрази представените пред първата инстанция протокол от общо
събрание на етажната собственост от 24.09.2002 г. и списък към него, договор от
3
30.09.2002 г., индивидуални справки за топлинна енергия и протоколи за отчет.
Чрез представените документи от ищеца и от фирмата за дялово разпределение
„Б. БЪЛГАРИЯ”ЕООД, както и чрез констатациите на СТЕ, приета пред първата
инстанция, която настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК, се
установява, че сградата, в която се намира апартамента на ответника е с непрекъснато
топлоподаване през процесния период от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., Топлофикация
София ЕАД е извършвала ежемесечно отчет на общия топломер, който е годно
средство за контрол и измерване; ФДР е извършвала дялово разпределение на
потребената в сградата ТЕ при спазване действащата законодателна уредба.
С оглед тези обстоятелства, съдът намира че за процесния период е начислено
потребление в имота за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г. съобразно
действащата нормативна уредба и изискванията в нея. Както е посочено в приетата
пред СРС, съдебно-икономическа експертиза, чийто констатации настоящия състав
кредитира по реда на чл.202 ГПК, сборът от дължимите за процесния имот месечни
суми за доставена топлоенергия в процесния имот е в размер на 3014,36 лева общо за
ТЕ за отопление и БГВ, и 74,75 лева за отчитане на уреди за разпределение на ТЕ.
Настоящият състав кредитира напълно дадените констатации от експертите по
СТЕ и ССчЕ, приети пред първата инстанция на основание чл.202 ГПК.
Доводите на въззивника, че в имота не е имало потребление за отопление за
исковия период, съдът намира за неоснователни с оглед посоченото по-горе.
Възражението на ответника за погасяване по давност на част от заявените в
производството претенции съдът намира за неоснователно. Исковата молба е подадена
на 14.06.2022г. и по отношение на вземанията, които се отнасят за потребление в
периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г. не е изтекла предвидената от закона тригодишна
давност, считано от падежа на вземанията, съобразно действалите правила на чл.32 и
чл. 33 от ОУ 2016 г.
С оглед това, при установяване количествата топлинна енергия и констатациите
на съдебно-техническата експертиза, сочещи че дяловото разпределение е правилно
извършено, ищецът е доказал количеството на доставената в имота на ответника
топлинна енергия.
От страна на последния не се твърди, а и не се доказва плащане на процесиите
суми, поради което задължението за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2021 г. се равнява на посочените по-горе размери.
При така формираните изводи, поради съвпадане изводите на двете инстанции,
постановеното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
4
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъде присъдена сумата 50.00 лв.-разноски за възнаграждение на юрисконсулт за
въззивната инстанция.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6552 от 27.04.2023 г. поправено с Решение №
14158/21.08.2023 г. по гр.д. № 31908/2022 г. по описа на СРС, 179 с-в.
ОСЪЖДА И. С. В., с ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, на
основание чл.78, ал. 1 и ал.8 ГПК, сумата от 50.00 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Б.”ООД, като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5