Решение по дело №1602/2018 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 306
Дата: 14 юни 2019 г. (в сила от 9 декември 2019 г.)
Съдия: Мариана Колева Гунчева
Дело: 20185140101602
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

14.06.2019г.

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд                 

 

състав

 

На

15.05.

                                       Година

2019

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                         Председател

Мариана Гунчева

 

                                                Членове

 

 

                                        Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Радка Делчева

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

Съдия Гунчева

 

 

Гр.д.

дело номер

1602

по описа за

2018

година.

 

            Производството е по чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК.

            Предявена е искова молба от Н.Х.М. от гр.Кърджали, в която сочи, че на 13.11.2017г. с ответника Г.Е. сключил предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил „Пежо“207 с рег.№К 1118 АХ с нотариална заверка на подписите. След сключване на сделката чрез сина си Х.Н.Х. предал автомобила на ответника.  Ответникът го предал на трето лице, което катастрофирало с автомобила. След това ответникът се отказал да вземе колата и да плаща вноските по договора. Синът му подходил като добър стопанин и прибрал автомобила от сервиза в дома им. Снабдил се със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 681/2018г. на КРС, но тъй като постъпило възражение, предявява настоящия установителен иск. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника , че дължи на ищеца заплащане на сумата от 2 000 лева, представляваща вземане за периода от 01.05.2018г. до 31.08.2018г. по предварителен договор за покупко-продажба за периода на МПС за периода от 13.11.2017г. до 03.09.2018г.. Претендира разноски в исковото и заповедното производства. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба.

            Ответникът Г.Н.Е. *** оспорва иска като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител , както и в представени писмени бележки излага подробни съображения.

            Съдът , за да се произнесе, съобрази следното:

            От представен по делото предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 13.11.2017г. се установява, че въз основа на същия ищецът се задължил да продаде на ответника л.а. Пежо“207 с рег.№К 1118 АХ за сумата от 5 800 лева, платима на равни месечни вноски от по 500 лева, със срок на изплащане до 30.11.2018г.. Договорът е нотариално заверен с рег. №14017/13.11.2017г. на нотариус №251 Д.Г.. В настоящото производство се претендира договорената на разсрочено плащане цена за периода от 01.05.2018г. до 31.08.2018г. в размер на 2 000 лева.  По делото се установи , че на 17.01.2018г. ищецът си е върнал владението на автомобила чрез сина си, който го взел от автосервиза и го прибрал в дома им с оглед съхранението на автомобила.

            При тази фактическа обстановка ,съдът намира иска за основателен и доказан. Налице е задължителна съдебна практика /решение №56/18.09.2015г. по гр.д. № 804/2014г. , II т.о на ВКС/ съгласно която  продавачът по предварителен договор има право да иска предварителното му изпълнение чрез авансово плащане на част от цената. Макар и да подготвя сключването на окончателния договор и поради това следва да съдържа уговорки относно съществените елементи от обещаната сделка като предпоставка за нейната действителност, предварителният договор е самостоятелен договор, което на общо основание обуславя приложимостта на разпоредбата на чл.9 ЗЗД. Затова освен породените от спецификата му право, респ. задължение за сключване на окончателен договор, няма пречка страните по него да прикрепят допълнителни правни последици, детерминирани от съгласието им, т.е. такива, каквито самите те желаят и съответно постигнат съгласие за настъпването им. Следователно договорната автономия на страните следва да бъде зачетена на общо основание при сключването на предварителен договор, израз на която е уговарянето на авансово плащане /извън задатъка/ на част от цената, а остатъкът на периодични вноски. От изложеното следва, че в съответствие с чл.9 ЗЗД страните могат да постигат съгласие не само по отношение на съществените елементи на окончателния договор, но да включат и допълнителни уговорки като предварително предаване на вещта от купувача на продавача и авансово плащане на част от цената и плащане на периодични вноски, и доколкото тези допълнителни клаузи са неразделна част от предварителния договор и регулират същите правоотношения между страните, разделянето на договорения бъдещ транслативен ефект от тези уговорки би било в разрез с правилата за тълкуването на договорите, установени в чл.20 ЗЗД. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 98 от 08.06.2011 г. на ВКС по т.д.№ 931/2010 г., ТК, ІІ т.о.
Следователно продавачът по предварителен договор има право да получи авансово уговорената част от цената или цялата цена, като при настъпване на изискуемостта на вземането му може да иска както реално изпълнение чрез предявяване на осъдителен иск по чл.79, ал.1 във вр. с чл.19, ал.1 ЗЗД, така и да се снабди със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 3 ГПК, което е сторено по ч.гр.д. №1371/2018г. на КРС. Съдът намира , че конкретния договор не е развален от ответника, тъй като не са осъществени императивно изброените случаи по чл. 7 от Договора за неговото прекратяване. Ето защо, предявеният иск следва изцяло да се уважи.

            При този изход на делото следва ответникът да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски от 295.00 лева – адвокатско възнаграждение, както и разноски по заповедното производство от 40.00 лева – държавна такса и 295.00 лева – адвокатско възнаграждение.

            Тъй като в настоящото производство не е внесена първоначална такса, то следва при този изход на делото, същата в размер на 50.00 лева да се възложи в тежест на ответника.

            Водим от изложеното, съдът

 

 

                                                           Р  Е  Ш  И  :

 

 

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г.Н.Е., с ЕГН **********,***, че дължи на Н.Х.М., с ЕГН **********, от ***, пълномощник: адв.З.Ш. ***, тел. : *** заплащане на сумата в размер на 2000,00 лв., представляваща неизпълнено парично задължение по Предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 13.11.2017г. с нотариална заверка на подписите на нотариус Д.Г., рег.№251 с район на действие Районен съд Кърджали за плащане на 4 равни месечни вноски, всяка в размер на 500,00 лв. за периода от 01.05.2018г. до 31.08.2018г., ведно със законната лихва, считано от 03.09.2018г.-датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК - до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед № 628/05.09.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417от ГПК по ч.гр.д. № 1371/2018г. по описа на КРС.

 

            ОСЪЖДА Г.Н.Е., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Х.М., с ЕГН **********, от ***, пълномощник: адв.З.Ш. ***, тел. : *** направените по делото разноски от 295.00 лева – адвокатско възнаграждение, както и разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 1371/2018г. на КРС  от 40.00 лева – държавна такса и 295.00 лева – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Г.Н.Е., с ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на КРС държавна такса от 50.00 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                       Районен съдия: