Решение по дело №5158/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 359
Дата: 29 юни 2020 г. (в сила от 16 юли 2020 г.)
Съдия: Иван Цветозаров Иванов
Дело: 20191420105158
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                             Р Е Ш Е Н И Е  № .....

 

 гр. Враца, 29 юни 2020 г.

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 04.06.2020 г. в състав:

 

                                                     Районен съдия: Иван Иванов

 

при участието на секретаря А. П.

като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 5158 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството представлява спорна съдебна администрация и се развива по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Ц.Д.М. с ЕГН ********** *** срещу А.К.Й. с ЕГН ********** *** за предоставяне на ответницата на родителските права по отношение на малолетното дете на страните Д.Ц.М.с ЕГН **********, като бъде определен конкретно посочен в исковата молба режим на лични отношения на ищеца с детето и за определяне на местоживеенето на детето при ответницата.

В исковата молба се твърди, че страните са живели на съпружески начала до началото на месец декември 2019 г., като от съжителството е родено детето Д. Ц. М. с ЕГН **********. По време на съвместното съжителство имало случаи, при които родителите спорили и се разделяли, като тогава детето оставало при майка си, а през месец декември 2019 г. страните окончателно се разделили. След фактическата раздяла между страните ответницата не позволявала на ищеца да вижда детето. Ищецът не оспорва родителските качества на ответницата и с оглед пола и ниската възраст на детето отправя искане до съда родителските права да бъдат възложени на ответницата, а на него да бъде определен конкретно посочен в исковата молба режим на лични отношения с детето.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата А.К.Й. е подала писмен отговор, с който е оспорила исковете като неоснователни в частта им относно претендирания режим на лични отношения на ищеца с детето. Навела е твърдения, че причината за раздялата на страните са честите неоснователни скандали, предизвиквани от ищеца в присъствието на детето, вследствие на което детето изпитва страх от баща си, не желае да общува с него и е съгласно само да говори с него по телефона или да го вижда единствено в присъствието на майка си. Предвид психологическото състояние на детето ответницата счита, че при определяне на режима на лични отношения на бащата с детето следва да бъде съобразено заключение от специалист психолог и режимът да бъде определен в значително по-тесни рамки от това, което се претендира с исковата молба. Сочи също, че доходите й не позволяват сама да осигури необходимата на детето издръжка, а ищецът разполага с доходи и следва да заплаща издръжка за детето.

При тези фактически твърдения ответницата отправя искане до съда да й предостави упражняването на родителските права над детето Д. и да определи местоживеенето на детето при нея, да определи на ищеца конкретно посочен в отговора на исковата молба режим на лични отношения с детето Д., по-тесен от този, посочен от ищцата, както и да осъди ищеца да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител А.К. Й., месечна издръжка в размер на 250,00 лева, считано от дата, предхождаща подаването на исковата молба-01.12.2019 г. до настъпването на обстоятелства за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

Предявените от ищеца искови претенции, както и насрещните искания на ответницата са с правно основание чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, чл. 143, ал. 1 и чл. 149 от Семейния кодекс СК), във вр. с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от фактическа страна:

От удостоверение, издадено въз основа на акт за раждане № 0126 от 20.03.2014 г. на Община Враца се установява, че от съжителството на страните е родено детето Д. Ц. М. с ЕГН **********.

Не се спори по делото и се установява от социалния доклад на дирекция „Социално подпомагане” гр. Враца, че детето Д.живее заедно с майка си А. Й. в собствено жилище на адрес гр. Враца, ****, като в съседство живее бабата по майчина линия Й. Й., която подпомага майката в грижите за детето. Д. редовно посещава детска градина „Единство, творчество, красота” гр. Враца и активно участва във всички празници и занимания, организирани от детското заведение, като същата е общителна и лъчезарна. Д. има изградена емоционална връзка и с двамата си родители, като грижи за нея в семейна среда полага майката, която задоволява в пълнота нуждите на детето. Родителите полагат усилия да преодолеят различията помежду си в интерес на детето Д., като всяка седмица ходят заедно с детето във вила в с. Бели Извор, собственост на бащата.

Видно от удостоверение от 13.03.2020 г., издадено от работодателя „Лесто продукт” ЕООД гр. Враца, ищецът Ц.М. е получил за периода от декември 2018 г. до ноември 2019 г. брутно трудово възнаграждение в размер на 18 673,01 лв. или около 1 500,00 лв. брутно на месец.

Ответницата А. Й. е представила удостоверение от 17.12.2019 г., издадено от работодател „Лесто продукт” ЕООД гр. Враца, от което се установява, че същата за горепосочения период е получила около 1 500,00 лв. брутни доходи на месец от трудово възнаграждение.

При съобразяване на удръжките за сметка на работника и служителя се налага извод, че всеки от родителите е реализирал нетни трудови доходи за периода от декември 2018 г. до ноември 2019 г. в размер на около 1 160,00 лв. месечно.

Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, ищецът Ц.М. заяви, че ответницата е добра майка. В миналото е имало моменти, когато му е създавала пречки да вижда детето Д., но от март месец ищецът вижда детето редовно. След раздялата между страните ищецът не е давал пари за издръжката на детето, но му е купувал редовно играчки и подаръци.

При изслушването си ответницата А.И. заяви, че за един кратък период след раздялата на страните е ограничила контактите на Д. с бащата, тъй като същият в онзи момент бил много избухлив и стресирал детето. В момента това не е така, но все още детето се страхува да стои с баща си насаме. От декември 2019 г. до приключване на съдебното дирене по делото бащата не е давал пари за издръжката на Д.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н. Ц. – майка на ищеца, Й. Й. – майка на ответницата и А. А. – без дела и родство.

Свидетелката Н. Ц. дава показания, че във фирмата, където работят и двамата родители на Д. – „Лесто продукт” ЕООД гр. Враца временно е въведен 4-часов работен ден, като от въвеждането му двамата родители и детето заедно прекарват по няколко дни седмично в къщата на бащата в с. Бели извор. Свидетелката не знае майката да е пречела на бащата да се вижда с детето и не е запозната дали бащата дава пари за издръжката на детето, но редовно купува за детето подаръци.

Свидетелката Й. Й. дава показания, че живее в съседство на дома, където живеят Д. и майка й и помага в отглеждането на детето. Майката изцяло е поела издръжката на Д., а бащата му купува единствено подаръци. Майката никога не е спирала Д. да се вижда с баща си, но тя се страхува да отиде сама при него, тъй като в миналото бащата е крещял и е чупил вещи, поради което винаги на срещите на детето с бащата присъства и майката.

Свидетелят А. А. дава показания, че е съсед на ответницата в квартал Бистрец и често си общува с нея и детето Д. Не е ставал свидетел на поведение на ответницата, насочено към това да създава пречки на детето да се вижда с баща си. Свидетелят няма наблюдения дали бащата е предоставял издръжка за детето и подаръци.

Съдът възприема показанията на всички разпитани свидетели, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК по отношение на свидетелите Н. Ц. и Й. Й., тъй като гласните доказателства по делото са лишени от противоречия помежду си и напълно съответстват на останалите събрани по делото доказателства.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

При решаване на въпроса за предоставяне на родителските права съдът следва да изхожда от най-добрия интерес на детето, като вземе предвид родителските качества на всеки от родителите, полагането на грижи и уменията за възпитание на децата, подпомагането на подготовката за придобиване на знания, трудови навици и пр., моралните качества на родителя, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта и пола на децата, привързаност между деца и родители и между децата, помощ от трети лица и други обстоятелства, имащи значение за осигуряването на нормалното физическо, умствено, нравствено и социално развитие. В този смисъл са и разясненията, дадени с Постановление № 1 от 12.12.1974 г. на Пленума на Върховния съд.   

Въз основа на събраните по делото данни съдът намира, че с поведението си до настоящия момент майката А. Й. е показала наличието на значително по-добри родителски качества по отношение на детето Д., отколкото е показал бащата Ц.М.. Именно майката е поела непосредствените грижи за Д., нейното възпитание и издръжка след раздялата на страните през месец декември 2019 г. Следва също да се изтъкне, че предвид пола и ниската възраст на Д.-5 години, майката А. се явява биологически по-пригодна да се грижи за малкото дете Д., което и фактически майката прави към момента.

С исковата молба на Ц.М. не е заявена претенция за възлагане на него на упражняване на родителските права над Д., а при изслушването си в съдебно заседание същият заяви, че ответницата А. Й. притежава много добри родителски качества.

При преценката на горепосочените факти и обстоятелства съдът приема, че в най-добър интерес на детето Д.е упражняването на родителските права по отношение на нея да бъде предоставено на майката А. Й., както и местоживеенето на детето да бъде определено на адреса на майката.

При определяне на режим на лични отношения съдът следва в достатъчна степен да осигури възможност на родителя да поддържа връзка с децата си и да общува с тях.

По делото са събрани доказателства, че детето се страхува да остава задълго само с баща си, без присъствието на майката, като обаче този страх постепенно намалява предвид сегашното спокойно поведение на бащата в присъствието на детето и насърченията на майката. Предвид тези обстоятелства съдът намира, че е подходящо да бъде определен адаптивен режим на лични отношения, както следва: през първите шест месеца от влизане в сила на настоящото решение бащата да има право да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, без преспиване и в присъствието на майката или посочен от нея придружител, а след изтичане на шестмесечен период от влизане в сила на решението бащата ще има право да взема и връща детето от и на адреса, на който живее, всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа до 18.00 часа с преспиване и без присъствието на майката, както и 30 дни през летните месеци юни, юли и август, също без присъствието на майката, като тези 30 дни не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и на Коледните празници – на четна година и на Великденските празници – на нечетна година.

Такъв режим на лични отношения несъмнено би запазил наличната емоционална привързаност между детето Д. и бащата Ц..

По издръжката: 

Претенцията на ответницата А. Й. за издръжка е в размер на 250,00 лв. месечно, считано от 01.12.2019 г., когато е настъпила фактическата раздяла между страните.

Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето му-чл. 143, ал. 1 СК. Размерът на тази издръжка се определя съобразно правилото на чл. 142 СК-според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, но не по-малко от една четвърт от размера на минималната работна заплата, като към момента минималната издръжка възлиза на 152,50 лв.

Като съобрази възрастта, социалното обкръжение и условията на живот на детето Д., съдът приема, че нуждата му от издръжка възлиза на 400,00 лв. месечно, като сумата следва да бъде поделена поравно между бащата и майката. По делото се събраха доказателства, че доходите на бащата Ц.М. възлизат на около 1 160,00 лв. месечно и позволяват същия да заплаща издръжка за дъщеря си в размер на 200,00 лв. месечно, както и че същият не е предоставял пари за издръжката на Д. след раздялата на страните, при което съдът намира, че така определената на 200,00 лв. месечно издръжка следва да бъде присъдена от 01.12.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

За пълнота следва да се отбележи, че към момента във фирмата-работодател на двамата родители е въведено 4-часово работно време със съответно намаляване на доходите, но от дена страна това работно време е наложено от световната пандемия на коронавирус и е с временен характер, а от друга страна това обстоятелство не е попречило на майката, чиито доходи са сходни с тези на бащата, да осигурява изцяло необходимата на детето издръжка след раздялата на страните и до момента.

По разноските:

При този изход на делото ответницата А. Й. има право на основание чл. 78, ал. 1 от СК да й бъдат присъдени направени разноски в размер на 700,00 лв. за внесен адвокатски хонорар, изчислен при съобразяване на частичното отхвърляне на иска за издръжка, а ищецът Ц.М. има право на разноски в размер на 30,00 лв. за внесен адвокатски хонорар и държавна такса, отново изчислени по този начин.

Ц.М. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Врачански районен съд държавна такса върху детската издръжка в размер на 288,00 лева.

Мотивиран от всичко гореизложено, Врачанският районен съд 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Ц. М. с ЕГН ********** на майката А.К. Й. с ЕГН ********** и ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето при майката на адреса на същата, който към момента на приключване на съдебното дирене по делото е гр. Враца, ***

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето Д. Ц. М. с ЕГН ********** с бащата Ц.Д.М. с ЕГН **********, както следва: през първите шест месеца от влизане в сила на настоящото решение бащата има право да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, без преспиване и в присъствието на майката или определен от нея придружител, а след изтичане на шестмесечен период от влизане в сила на решението бащата има право да взема и връща детето от и на адреса, на който то живее и който към момента на приключване на съдебното дирене по делото е гр. Враца, ****, всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа до 18.00 часа с преспиване и без присъствието на майката, както и 30 дни през летните месеци юни, юли и август, също без присъствието на майката, като тези 30 дни не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и на Коледните празници – на четна година и на Великденските празници – на нечетна година, също без присъствието на майката.

ОСЪЖДА на основание чл. 143 от СК Ц.Д.М. с ЕГН ********** *** да заплаща на А.К. Й. с ЕГН ********** ***, в качеството на майка и законен представител на детето Д. Ц. М. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200,00 лева (двеста лева) месечно с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от 01.12.2019 г. до настъпването на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от момента на просрочието до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка като неоснователен и недоказан за разликата от 200,00 лв. до пълния предявен размер от 250,00 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Ц.Д.М. с ЕГН ********** *** да заплати на А.К. Й. с ЕГН ********** *** сумата 700,00 лева-деловодни разноски за заплатен адвокатски хонорар, съответно на уважената част от насрещните искания.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А.К. Й. с ЕГН ********** *** да заплати на Ц.Д.М. с ЕГН ********** *** сумата 30,00 лева-деловодни разноски за заплатен адвокатски хонорар и държавна такса, съответно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Ц.Д.М. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачанския районен съд държавна такса върху присъдената детска издръжка в размер на 288,00 лева.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението В ЧАСТТА за присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

                                                                            

                                                  

                                                   Районен съдия: