Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
16.3.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в закрито заседание 16.3.2021 г. в следния състав
СЪДИЯ: : Владимир
Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 4583 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на
разглеждане е молба от „Б.М.“ ЕООД с приложено доказателство за привнесени
разноски в указания размер, искане за постановяване на решение със съдържанието
по чл. 711 т. 1-4 ТЗ и да бъде наложен запор върху всички вземания на длъжника.
Съдът констатира, че
с решение № 2600384 от 18.11.2020 г.
по отношение на „В.М.Б.“ ООД е обявена неплатежоспособност и е открито
производство по несъстоятелност.
С решение от
16.02.2021 г. е прекратена дейността на търговското предприятие, а търговецът е
обявен в несъстоятелност при условията на чл. 632 ал. 5 вр.
ал. 1 ТЗ. По делото е представено доказателство, че определената сума е
привнесена, а синдик М. е установила и възможност за постъпления в масата на
несъстоятелността от данъчната администрация по повод отмяна на ревизионни
актове с постановено предварително изпълнение. Тези обстоятелства сочат на
установено имущество, годно да осигури развитие на производството по
несъстоятелност. Ето защо, налице са предпоставките за възобновяването му.
Синдик М. е
установила постъпки от името на дружеството за получаване на плащането от
данъчната администрация по посочена от законния представител на дружеството
банкова сметка. ***а бъдат постановени мерки по чл. 642 ТЗ – спиране на
изпълнението на акта за прихващане и възстановяване, съответно разпореждане за
превеждане на сумата по особената сметка на длъжника.
Настоящият
състав приема, че обезпечителните мерки по чл. 642 ТЗ предполагат зачетена от
правния ред възможност с действията си длъжникът, съответно законният му
представител да предприеме допустимо действие, рефлектиращо върху интересите на
кредиторите. Такава опасност в случая не съществува. Съгласно чл. 636 ал. 1 ТЗ
след вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност
изпълненията на задълженията се приемат от синдика. Нормата на чл. 129 ал. 4 ДОПК не установява изключение от това правило, а ангажира кредиторът да
съдейства за изпълнение на задължението към него. При нормативно утвърдена
изключителна легитимация на синдика да приема изпълнението на задълженията към
длъжника управителят не го представлява надлежно. Освен това, установеното
имущество, чиято защита търси синдикът, се явява парично вземане, изпълнението
на което освобождава длъжника само ако и доколкото то е прието от длъжника.
Освен това, законът изрично предписва начина за съхранение на паричните
постъпления на несъстоятелен търговец – в особена сметка, с който е овластен да оперира единствено синдикът и то след санкцията
на съда по несъстоятелност – чл. 658 ал. 1 т. 8 ТЗ. Ето защо и получаването на
сумата без оглед на основанието от което произтича освобождава длъжника на
търговеца в производство по несъстоятелност от задължението едва ако
изпълнението е извършено надлежно – сумата е преведена по контролираната от
синдика особена сметка.
Понеже
несъблюдаването на тези правила не освобождава длъжника от паричното
задължение, то и масата на несъстоятелността не се засяга, за да застраши
интересите на кредиторите. Извън горното, бидейки овластен
да се намеси, съдът е ограничен до предвидените от закона мерки с цел налагане
на ограничение върху правната сфера на несъстоятелния длъжник с оглед
предотвратяване на потенциално възможна вреда. Исканото обезпечение чрез
спиране на изпълнението само по себе си води до вреда, доколкото препятства
постъпване на сумата в особената сметка и съответно използването й по
предназначение.
Не са налице
предпоставките за обезпечение и чрез указване на длъжника за надлежния начин на
изпълнение. Както бе посочено вече обезпечителната мярка предполага възложено
задължение, каквото не произтича от закона. След като законът предписва начина
на изпълнението, съдебният акт не е необходим. Освен, че законът не се нуждае
от легитимацията на съдебния акт, само по себе си подобно разпореждане не
предотвратява евентуално порочно изпълнение – съдът обективно е лишен от възможността
да гарантира постъпване на сумата в масата, което изглежда синдикът очаква.
Както бе
посочено и в предходно постановените решения откритото
производство по несъстоятелност е предвидено от закона средство за оздравяване
на относително трайно затруднен финансово търговец. Установяването й обаче
предполага било наличие на краткотрайни активи в масата на несъстоятелността,
които да формират средства за издръжка на производството, било доверие у
кредиторите в потенциала на дружеството да преодолее трайното си финансово
затруднение чрез привнасяне на необходимите разноски. Тъй като това не се
установи в случая с решение от 16.02.2021 г. длъжникът е обявен в
несъстоятелност. Понеже при липсващите средства предприемането на последващи действия законът очаква от синдика да предприема
последващи действия, запазените управителни функции
на законния представител съставляват предписаното от закона средство за
гарантиране в пълнота интересите на масата на несъстоятелността – законният
представител е овластен да управлява имуществото като
с оглед постановеното прекратяване дейността на търговското предприятие тези
правомощия са ограничени до съхраняване на наличното имущество и под надзора на
синдика е в състояние да инициира на действия за неговото увеличаване. Тази
нужда именно обяснява припокриването в съдържанието на решението по чл. 632 ал.
1 ТЗ и визираното в чл. 711 т. 1 ТЗ. Съгласно чл. 714 ТЗ решението за обявяване
в несъстоятелност с предписаното от чл. 711 ТЗ съдържание подлежи на незабавно
изпълнение, поради което предпоставките за възобновяване на производството
обосновават и невключените в обхвата на решението по чл. 632 ал. 1 ТЗ
последици, но присъщи за производството по несъстоятелност съгласно чл. 711 ТЗ и
необходими за последващия етап от производството – концентрация
на управителните правомощия у синдика, обща възбрана и запор, започване на
осребряване на имуществото и разпределение на осребреното. Мярката по чл. 642 ТЗ е мислима до налагане на общия запор, поради което и след този момент
ограничението на конкретизирано имущество, което очаква предплатилият
разноските кредитор, остава безпредметно. Общият запорът на собствено основание
овластява единствено синдика да събира цялото
имущество на длъжника.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА на основание чл. 632 ал. 2 ТЗ
производството по несъстоятелност по т.д. № 239/20 г. по описа на СГС, VI-13 състав.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото
на „В.М.Б.“ ООД.
ПРЕКРАТЯВА правомощията на органите на „В.М.Б.“
ООД.
ЛИШАВА „В.М.Б.“ ООД от правото да управлява и
да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
ПОСТАНОВЯВА започване на осребряване на
имуществото, включено в масата на несъстоятелността на „В.М.Б.“ ООД
и разпределение на осребреното имущество.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в седмодневен срок от
обявяване в търговския регистър при Агенция по вписванията.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати
за
вписване в търговския
регистър при Агенция по вписванията, на основание чл. 622 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТР.
РЕШЕНИЕТО да се
впише в книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.
СЪДИЯ: