Решение по дело №203/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 153
Дата: 9 март 2022 г. (в сила от 19 април 2022 г.)
Съдия: Елисавета Радина
Дело: 20225220200203
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Пазарджик, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20225220200203 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Посейдон 2Д“ ЕООД - Първомай, с
ЕИК:*********, представлявано от управителя Д.Д.Д., чрез адв. Ем. Х.
против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция, серия Г №
0039800 на ОДМВР Пазарджик, за установено на 05.01.22. нарушение по член
483 , алинея 1 , точка 1 от КЗ, във връзка с член чл.638 ал.4 вр. ал.1,т.2 вр. чл.
461 КЗ, с който е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП и се настоява на отмяна
на НП.
В съдебно заседание за дружеството- жалбоподател не се явява
представител, но от процесуалния представител на същото е постъпило
писмено становище с искане за уважаване на жалбата и присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се изпраща законов или
процесуален представител. Депозира писмено становище за неоснователност
на жалбата и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
1
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните
по делото гласни и писмени доказателства, Съдът установи:
На 05.01.22 г., в 13.20 часа, с ATCC (ARH CAM S1) било заснето на
движение в гр. Пазарджик бул. „Г. Бенковски“ 153 в посока на движение към
к-ще с ул. „Ст. Ангелов“ на лек автомобил с рег.№ ******.
След това заснемане и въз основа на него бил издаден атакувания с
жалбата ЕФ, в който са отразени горните обсктоятелства относно заснемането
на движението на посочения л.а. на посоченото място , както и „отчетен
толеранс от минус 3 км /ч. от измерената скорост“ и извод за „установено
нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ), заснето с автоматизирано
техническо средство/система № 11743ЬЬ“. Посочени са като собственик на
автомобила дружеството-жалбоподател, както и адреса и седалище на
управление на същото и неговият законов представител.
При тези данни и за извършено на 05.01.22. нарушение по член 483 ,
алинея 1 , точка 1 от КЗ, във връзка с член чл.638 ал.4 вр. ал.1,т.2 вр. чл. 461 КЗ
е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
От съдържанието на ЕФ става ясно, че в него липсва описание на
нарушението, доколкото изцяло липсва твърдение, че за идентифицирания и
определен като посока и място на движение лек автомобил не е бил сключен и
валидно действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Това е „минимално необходимото“ съдържание на описателната
част на този вид санкционен документ, тъй като той следва да се издава на
основание чл. 647, ал.3 от КЗ , която норма предвижда „ когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата“.Освен ,че в ЕФ липсват
твърдения за това, че за движещото се МПС не е бил сключен и действащ
договор за ЗЗ“ГО“ , липсва и нормативното основание за издаването му -
цитираният чл. 647, ал.3 от КЗ.
От друга страна, както се посочи по-горе, налични са твърдения за
„отчетен толеранс от минус 3 км /ч. от измерената скорост“, създаващи
2
объркване и неяснота, които наред с липсата на твърдение за несключен
договор за ЗЗГО при дадена цифрова квалификация точно за такова
нарушение, прави напълно неясна волята какво нарушение се санкционира с
процесния ЕФ.
Необходимо е било, аналогично на чл. 189, ал.4 ЗДвП и издаваните
ЕФ-е за превишение на скоростта, да се посочи като обстоятелства в какво се
изразява извършването на нарушението , което ситуитивно органът, издал
процесния фиш е следвало да помести в горната текстова част, където са
представени данните за движение с на МПС. Липсата на всякакви
обстоятелства по извършване на нарушението прави напълно невъзможен
контрола върху този санкционен акт - има ли извършено нарушение и дали то
е от вида на вмененото, правилна ли е правната му квалификация и правилно
ли е ангажирана отговорността.
Горният анализ налага отмяна на ЕФ, а това предпоставя
основателност на претенцията на жалбоподателя за разноски ( 31-32), но до
размера на минималното адвокатско възнаграждение 300 лв. При наличие на
основателно възражение за прекомерност ( л.33 и 34), доколкото по делото е
проведено едно открито съдебно заседание и предвид обема на относимия
доказателствен материал. Въпросът е : кое в случая е минималното
адвокатско възнаграждение, доколкото платеното е в размер на 360 лева -
платени по договора с клиента ( л. 31, гърба) и фактурирани ( л. 31, гърба)
като 300 лева възнаграждение за представителството по делото и защита по
делото + 60 лева начислен ДДС. Това съдържание на фактурата и договора
отговаря на изискването на §2а от ДР на Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения – „за регистрираните адвокати дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение“. Така става ясно, че основата върху която се начислява
данъкът са посочените в Наредбата размери на възнагражденията както е и по
чл. 26, ал.1 от ЗДДС) , а щом данъкът се счита за неразделна част от
дължимото от клиента, то и той съставлява право да ги получи, когато е
уважена жалбата му (чл. 63д ЗАНН).
Против тях обаче стои възражението за прекомерност. Съгласно чл.
63д, ал.2 ЗАНН – „Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
3
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата“, която норма
препраща към Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Става
ясно, че цитираната норма касае заплатеното възнаграждение , а то по
смисъла на посочената допълнителната разпоредба на Наредбата е „+
данъка“. Следователно преценката за прекомерност е върху платеното по
делото - 360 лева , а то е завишено с оглед на обема на относимия
доказателствен материал, събран в съдебното следствие на единственото
проведено по делото открито съдебно заседание. Следва да се присъдят 300
лева в полза на жалбоподателя и в тежест на ОД МВР Пазарджик, тъй като
над този размер искането за присъждане на разноски е неоснователно.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция, серия Г
№ 0039800 на ОДМВР Пазарджик, с който на „Посейдон 2Д“ ЕООД -
Първомай, с ЕИК:*********, представлявано от управителя Д.Д.Д. е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА ОД МВР Пазарджик да заплати на „Посейдон 2Д“ ЕООД -
Първомай, с ЕИК:********* сума в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4